Решение по дело №12242/2012 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

С., 04.09.2013 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в публичното заседание в следния състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

                  

при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 12242  г. по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе пред вид  следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД.

 Ищците Х.С.Ф., ЕГН ********** и М.Б.Ф., ЕГН **********, чрез адв. С.Г.,***, офис ** са предявили иск срещу М.С.Г., ЕГН ********** и П.Б.Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., кв. „Б.”, ул. „С.” № *, чрез адв. П.В.,*** за сумата от 52 809 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в гр.С., кв. ”Б.”, площ от 1610,81 кв.м., съставляващо имот пл. № 855 от кв.14, по плана на гр.С., м. ”Б.”, при граници на двете страни път, парцел VІІ и нов път, ведно с изградена в дворното място постройка „склад за хранителни стоки” за периода от 05.07.2009г. до въвода във владение, извършен на 05.07.2012 г. Претендират и направените по делото разноски.

В исковата молба се излага, че на 29.11.1999г. ищецът Х.Ф. е сключил договор във форма на нотариален акт за продажба на описания по-горе недвижим имот с ответниците. В нотариалния акт било уговорено владението на имота да се предаде на купувача на 22.12.1999г., но продавачите не изпълнили това свое задължение, а продължили да ползват процесния недвижим имот. Поради това, ищците били принудени да образуват изпълнително дело за въвеждането им във владение на имота. Продавачите от своя страна предявили иск за нищожност на договора за продажба на имота и по реда на чл. 309 от ГПК /отм./ принудителното изпълнение било спряно. Ищците излагат, че тъй като този иск бил отхвърлен с влязло в сила решение на 05.07.2012г., те били въведени принудително в имота от ЧСИ Н. П.. В тази връзка излагат, че неизпълнението от страна на ответниците на задължението им за предаване на имота в уговорения срок им е причинило вреди, за които следва да им се заплати обезщетение за лишаване от ползването им на процесния недвижим имот.

Ответниците оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан. Излагат, че твърденията на ищците за лишаване от ползване на процесния имот са несъстоятелни, като липсват конкретни доказателства в тази насока. Сочат, че ищците не са доказали, че през целия исков период ответниците са владеели или ползвали имота по начин, по който са възпрепятствали ищците да ползват имота си, съобразно правата си. Излагат също така, че в края на исковия период действително е налице изпълнение срещу ответниците, но за останалия период не е доказано, че същите са възпрепятствали ищците за ползват имота си. В тази връзка молят съда да отхвърли предявения иск.  

   

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164, том ІV, рег. № 6185, дело № 294/1999 г. на нотариус К. А. от 29.11.1999 г. се установява, че ответниците по делото М.Г. и П.Г. продават на ищеца по делото Х.Ф., чрез пълномощника му С.Ф. следния свой недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. С., кв. „Б.”, цялото с площ от 1610,81 кв.м., съставляващо имот с пл. № 855 от кв. 14 по плана на гр. С., местност „Кв. Б.”, одобрен със Заповед № 450/29.10.1976 г. на СО – Район „К.”, при граници: път, път, парцел VІІ и нов път, заедно с изградената върху него постройка, а именно склад за хранителни стоки за сумата от 19 000 лв., удостоверена като предварително получена в брой от продавачите. В нотариалния акт е посочено, че владението на имота следва да бъде предадено от продавачите на купувача на 22.12.1999 г.

Във връзка с твърденията в исковата молба, че имотът е придобит от ищеца Х.Ф. по време на брака му с М.Ф., поради което същият е станал СИО е представено Удостоверение за граждански брак № 191, от което се установява материално-правната легитимация на ищцата по делото – М.Б.Ф..

От страна на ищците по делото за доказване на твърденията им, че владението на процесния имот не им е предадено след уговорената дата, във връзка с което е образувано изпълнително дело е представен Изпълнителен лист от 03.05.2001 г., издаден от СРС, 76 с-в по гр.д. № 02050/2001 г. на СРС, видно от който на основание чл. 237, б. „е” от ГПК /отм./ ответниците по настоящето дело М.Г. и П.Г. са осъдени да предадат на Х.Ф. владението върху процесния недвижим имот.    

Във връзка с твърденията на ищците по делото, че ответниците М.Г. и П.Г. са предявили иск за обявяване нищожността на договора за продажба на имота, поради което по реда на чл. 309 от ГПК /отм./ е било спряно образуваното изпълнително дело е представено Решение от 21.12.2004 г. на СГС, І-7 състав по гр.д. № 241/2003 г. Видно от посоченото решение съдът е отхвърлил предявените от М.Г. и П.Г. искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД вр. с чл. 152 от ЗЗД за установяване нищожност на сключения договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, като привидна сделка, прикриваща договор за покупко-продажба в обезпечение изпълнението на договор за заем, сключен на 29.11.1999 г. между тях в качеството на заемополучатели и трето за оспорваната сделка лице – Кооперация „Кредитресурс”, в качеството на заемодател, както и с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 472 вр. чл. 475, ал. 1 от ГПК, за установяване нищожността на същата сделка, пред вид нищожност на нотариално действие по сключването й, респ. порок на предвидената от закона нотариална форма. Решението на СГС е влязло в сила на 17.10.2006 г.

Представена е и Обезпечителна заповед от 24.09.2003 г., издадена от СГС, І-7 с-в по гр.д. № 241/2003 г. на ответниците по настоящето дело – М.Г. и П.Г., видно от която съдът е допуснал обезпечителна мярка, представляваща спиране на процесуалните действия по изпълнително дело № 4498/2001 г. по описа на СИС при СРС, ІІ отделение до влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 241/2003 г. на СГС, І-7 с-в.

Видно от представения Протокол за въвеждане във владение на недвижим имот, съставен от ЧСИ Н. П., въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.05.2001 г. по гр.д. № 02050/2001 г. на СРС, 76 с-в, в полза на Х.Ф. е образувано изпълнително дело № 20098470400601 и след извършена констатация, на 05.07.2012 г. ЧСИ Н. П. е отнел от длъжниците М.Г. и П.Г. и е въвел взискателя Х.Ф. във владение на процесния недвижим имот.

По делото от страна на ищците за доказване наличието на реално претърпени от тях вреди от лишаването им от ползване на процесния недвижим имот е представен и Договор за наем на склад от 01.01.2008г., видно от който Фирма „Ш. - ****” ЕООД, представлявана от П.Г. – управител като наемодател и Фирма „Д.Б.” ООД, представлявана от А.П. – управител като наемател. Видно от договора наемодателя отдава под наем склад, намиращ се в гр. С., кв. Б., със застроена площ от 100 кв.м., със срок на действие на договора до 31.12.2008 г. при наемна цена от 600 лв.

Представен е и Договор за наем на недвижим имот от 27.06.2012г., сключен между ищците по делото Х.Ф. и М.Ф., като наемодатели и „Д.Б.” ЕООД като наемател, от който се установява, че наемодателите отдават под наем за ползване помещение с площ от 100 кв.м., намиращо се на ул. „В. Л.” 38, кв. „Б.”, на дворно място с пл. № 855 от кв. 14, за срок от две години, при месечна наемна цена от 600 лв.

По делото по искане на ищцовата страна са допуснати двама свидетели за изясняване на обстоятелствата относно извършени от ответниците действия по лишаване и препятстване владението на ищците и ползването на имота.

От разпита на свидетеля Х. Б. се установява, че същата знае за процесния имот, закупен от ищеца Х.Ф. в кв. Б. във връзка с участието й като адвокат в съдебното производство от 2001 до 2006 г. с предмет нищожност на нотариалния акт, което е приключило в полза на ищците по настоящето дело. Свидителката твърди, че от страна на продавачите е имало многократни опити за доброволно уреждане на предаването на имота, те са заявили желание да запазят имота, като са искали да постигнат споразумение, по силата на което те или да дадат парична сума или да дадат друг имот като замяна. В тази връзка твърди, че е била помолена да осъществява контакти между страните, но не се е стигнало до реално предлагане на приемливи условия. Свидетелката твърди, че са нямали достъп до имота, както и че в периода 2009 – 2012 г. същият се е ползвал от ответника П.Г., съпругата и дъщеря му. В последствие е узнала в рамките на съдебно-изпълнителното производство, че е имало затруднения по предаването му. Твърди, че преговорите са продължили във времето, като от страна на ищците е имало желание за замяна на имота, вкл. на предложение за замяна с посочени имоти, но в последствие при проверка се е оказало, че нямат стойност, че са или ниви или пустеещи земи. Свидетелката уточнява, че ответникът П.Г. е предлагал замените посредством друг адвокат, но не се е стигнало до доброволно предаване на имота. Свидетелката сочи, че доколкото е участвала като пълномощник на ищците в рамките на изпълнителното производство, имотът се е предавал поетапно, като последно съдебно-изпълнителното производство е приключило в началото на месец юли 2012 г., както и че същото е било затруднено, тъй като в част от имота е имало наемател, а също така е имало и проблеми с предаването на движимите вещи.

Свидетелят М.Т. заявява, че отдавна се познава със семейството на ищците и знае, че имат имот в кв. Б., закупен от ищеца Х.Ф. през 1999 г. и за който са се водили съдебни дела до 2012 г. с продавача, като владението на имота е предадено едва през 2012 г. Свидетелят твърди, че ищецът Ф. го е помолил, когато пътува до С. да го закара, тъй като е имал уговорка с някой, който е трябвало да му предаде ключовете – П., но не помни фамилията му. Това се е случило през лятото на 2009 г. Свидетелят твърди, че когато са отишли там обаче е било заключено, те са почакали, но никой не се е появил, а доколкото знае след 2009 г. ищецът е имал затруднения с влизане в имота си. След една година е бил помолен пак от ищеца, като се прибира от Ловеч, да мине да вземе ключовете, тъй като е имал уговорка със същото лице – П.. Твърди, че е чакал доста време, но отново никой не се е появил, а вратата е била заключена. Спомня си, че имотът е бил ограден с голям синджир и е имало катинар на вратата.

По делото, по искане на ищцовата страна с цел определяне размера на дължимото обезщетение за лишаване от ползване имота на ищците, пред вид средния пазарен наем на подобни имоти е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Д., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена в съдебно заседание от страните по делото. В експертизата на вещото лице е посочено, че размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползване на имота се определя на основание пазарната наемна цена на обекта в различните периоди на времето, за което се определя това обезщетение. Съгласно заключението размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за исковия период от 05.07.2009 г. до 05.07.2012 г. е определен на 52 809 лв.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С оглед изложените фактически основания на претенциите и заявените петитуми, съдът намира, че са предявени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 82 от ЗЗД, а именно ищците претендират обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да ползват собствения си недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в гр.С., кв. ”Б.”, площ от 1610,81 кв.м., ведно с изградената в дворното място постройка „склад за хранителни стоки” поради неизпълнение на задължението на ответниците за предаване на владението върху него в срок.

За уважаване на предявените искове за обезщетение, изразяващо се в претърпяна загуба и пропусната полза от неизпълнението на договор, ищците следва да установят, че е налице договорна връзка, неизпълнение по нея, вредоносен резултат от неизпълнението и пряка причинна връзка между неизпълнението и вредата. Липсата на който и да е елемент от изброения фактически състав води до неоснователност на претенцията. От друга страна, чл. 82 от ЗЗД въвежда и още едно изискване – вредите да са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Безспорно по делото е обстоятелството, че между ищеца Х.Ф. и ответниците е сключен Договор за покупко-продажба на недвижим имот на 29.11.1999 г., обективиран в нотариален акт № 164, том ІV, рег. № 6185, дело № 294/1999 г. на нотариус К.А., по силата на който ответниците са продали на ищеца процесния недвижим имот, като са поели задължението да предадат владението на имота на 22.12.1999 г. Пред вид обстоятелството, че ответниците са поели общо задължение за продажбата и предаването на владението на недвижимия имот, отговорността им за изпълнение на тези задължения е солидарна, поради това и отговорността за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от лишаване на ищците от ползване на имота е солидарна. В този смисъл съдът не приема възражението на ответниците, че искът е недоказан, тъй като не е доказано, че и двамата ответници поотделно или съвместно са владеели имота или са пречили на ищците да го ползват.

Относно ползването по делото са събрани писмени и гласни доказателства.  Свидетелката Х.Б. заявява, че ищците по делото са нямали достъп до имота, както и че в периода 2009 – 2012 г., същият се е ползвал от ответника П.Г., съпругата и дъщеря му. Свидетелката сочи, че доколкото е участвала като пълномощник на ищците в рамките на изпълнителното производство, имотът се е предавал поетапно, като последно съдебно-изпълнителното производство е приключило в началото на месец юли 2012 г., както и че същото е било затруднено, тъй като в част от имота е имало наемател, а също така е имало и проблеми с предаването на движимите вещи. Свидетелят М.Т. също така свидетелства, че ищците са имали затруднения с влизането във владение на имота си, както и че владението им е предадено едва през 2012 г.

Следователно съдът приема за безспорно доказано по делото, че от страна на ответниците не е спазен уговорения в нотариалния акт срок за предаване владението на имота, както и че ищците са влезли във владение едва на 05.07.2012 г., което се установява и от Протокол за въвеждане във владение на недвижим имот, съставен от ЧСИ Н.П., въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.05.2001 г. по гр.д. № 02050/2001 г. на СРС, 76 с-в. Следователно, съдът приема за доказано, че именно от този момент – 05.07.2012 г. ищците по делото ползват имота си, а ответниците са в забава от изтичането на уговорения срок – 22.12.1999г., за която носят отговорност в периода от 22.12.1999 г. до 05.07.2012 г.

Въз основа на изложеното и тъй като невъзможността на собствениците да ползват имота си поради непредаване на владението в срок съставлява пропусната полза за тях, то ответниците им дължат обезщетение по чл. 79 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Със сключването на договора от 29.11.1999 г. ищците са целяли да увеличат имуществото си, като с неизпълнение на задължението си за предаване на апартаментите в срок до 22.12.1999 г.  ответниците са лишили ищците от възможността да получат желаното увеличение на имуществото им. Пропускането на тази възможност и последиците от нея са предвидима вреда, тъй като настъпването им е сигурно при неизпълнение на задължението за предаване на недвижимия имот, предмет на договора. Следователно, вредата подлежи на обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Същата обаче не е претърпяна загуба по смисъла на чл. 82 от ЗЗД, тъй като не е налице намаляване имуществото на кредитора. Отнася се до пропускане на бъдещо увеличаване на имуществото на кредитора, поради което  вредата представлява пропусната полза по смисъла на чл. 82 от ЗЗД. С получаването на фактическата власт върху имота ищците са щели да ги ползват било лично, било чрез трето лице и да получават добиви от тях. С неизпълнението на това задължение ответниците са лишили ищците от възможността да реализират такива добиви, поради което е налице пропусната полза. Пропуснатите ползи следва да се съизмерят с пазарния наем, който ищците биха получили при предоставянето на имота под наем.

Тъй като ищците претендират, че са били лишени от ползването на имота си в периода от 05.07.2009 г. до 05.07.2012 г., а това се подкрепи и от събраните по делото доказателства, съдът намира, че обезщетението за пропуснати ползи е дължимо за този период. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за исковия период от 05.07.2009 г. до 05.07.2012 г. е определен на 52 809 лв. Искът за обезщетение за лишаване от ползване на имота е предявен за сумата от 52 809 лв., поради което съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД се явява основателен и следва да са уважи изцяло.

При този изход на спора, на ищците следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 2292,36 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН ********** и П.Б.Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., кв. „Б.”, ул. „С.” № *, чрез адв. П.В.,*** да заплатят на Х.С.Ф., ЕГН ********** и М.Б.Ф., ЕГН **********, чрез адв. С.Г.,***, офис 5-6 на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД сумата от 52 809 /петдесет и две хиляди осемстотин и девет/ лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на следния недвижим имот, придобит с договор за покупко- продажба от 29.11.1999 г., обективиран с нотариален акт № ***, том ІV, рег. № 6185, дело № 294 от 1999 г., а именно: дворно място, находящо се в гр.С., кв. ”Б.”, площ от 1610,81 кв.м., съставляващо имот пл. № 855 от кв.14, по плана на гр.С., м. ”Б.”, при граници на двете страни път, парцел VІІ и нов път, ведно с изградена в дворното място постройка „склад за хранителни стоки”.

ОСЪЖДА М.С.Г., ЕГН ********** и П.Б.Г., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., кв. „Б.”, ул. „С.” № *, чрез адв. П.В.,*** да заплатят на Х.С.Ф., ЕГН ********** и М.Б.Ф., ЕГН **********, чрез адв. С.Г.,***, офис 5-6 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 2292,36 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                      

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: