Номер 130504.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Варна
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100502359 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. №3314/10.06.2020г., депозирана от „АКСЕС
РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Цар Симеон I“ № 30, ет.6, офис 6, действащо чрез процесуалния си представител адвокат
Р.К.Я., срещу Решение № 50/05.03.2020г. по гр. д. № 1488/2018г. по описа на Районен съд –
Девня, с което са отхвърлени предявените от въззивника, против В. М. Б. , ЕГН **********,
с адрес: *********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.280
ЗЗД, вр. с чл.286 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
600 лева, представляваща дължимо възнаграждение по чл. 4 от Договор – протокол за оглед
на недвижим имот от 16.12.2018г. и сумата от 600, представляваща неустойка в размер на
100% от най-високата договорена месечна наемна цена.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че по делото е
останало неустановено сключването на договор за наем между ответника и собственика на
имота, като в тази връзка се твърди, че събраните по делото доказателства са
интерпретирани по тенденциозен начин от съда. Моли се обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез особения си представител адв. Д.Х.,
е изразила становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че решението
на РС–Девня е правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока. С оглед
на това моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт да се потвърди.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството-въззивник, редовно призовано
чрез адв. Р.Я., не изпраща представител.
Въззиваемият, редовно призован, не се явява. Представлява се от особен представител
1
адв. Д.Х., която оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор на същата.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. дело № 1488/2018г. по описа на Районен съд – Девня е
образувано по предявени от „АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕООД, срещу В. М. Б. , обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.280 ЗЗД, вр. с чл.286 ЗЗД
и чл. 92 ЗЗД, съответно за сумите:
– 600 лева, представляваща дължимо възнаграждение по чл. 4 от Договор - протокол за
оглед на недвижим имот от 16.12.2018г. и
– 600 лева, представляваща неустойка в размер на 100% от най-високата договорена
месечна наемна цена.
С атакуваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
От съдържанието на представеното по делото копие от Договор - протокол за оглед на
недвижим имот с дата 16.12.2018г. се установява, че на същата дата, между В. М. Б. /като
възложител/ и „АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕООД /като изпълнител/, е сключен договор за
посредничество за сключване на договор за наем на недвижим имот, описан в проткола /в
същия са посочени два недвижими имота, единият от които процесният – с адрес: гр. Варна,
******/. Уговорено е възнаграждение в полза на изпълнителя в размер на 50 % от
договорената месечна наемна цена, дължимо при сключване на договор за наем на
недвижим имот, предложен от него. Договорът съдържа и клауза, съгласно която
възложителят няма право да влиза в пряк контакт с наемодател /или негов представител/ на
представен от изпълнителя имот с оглед сключването на договор за наем, без да информира
за това изпълнителя. Предвидено е, в случай че възложителят или свързано с него лице
сключи договор за наем на представен от посредника имот, без да заплати дължимата към
последния комисиона на датата на сключване на наемния договор, то възложителят дължи
на изпълнителя възнаграждение в размер на 100 % от най-високата договорена месечна
наемна цена на имота съгласно протокола, както и неустойка в същия размер. Наемната
цена, посочена в протокола за процесния недвижим имот е в размер на 600 лева.
Представено по делото от ищцовата страна /въззивник в настоящото производство/ е и
копие от страница на домова книга за улица ******* в гр. Варна, като върху копието, за
апартамент № 2, под записа „Д. 12х5=60лв. за I –XII.19“, е дописано със син химикал
„наемател В.Б.“.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л.Ю.И. и
Л.Б.Л..
Свидетелката И., брокер в „АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕООД, в показанията си излага, чe
В.Б. е бил неин клиент. Сочи, че е завела същия на оглед на процесния апартамент на
******, той го харесал и след предоговаряне на наемната цена със собственика, била
уговорена дата за повторен оглед на жилището. Твърди, че час преди уговорената среща Б.
позвънил и казал, че жилището е наето. Свидетелката излага, че заедно с неин колега
отишли на адреса на апартамента, в който заварили ответника с дъщеря си, собственика и
2
двама брокери от друга агенция /не знае коя, тъй като не е виждала въпросните лица на
друго място/, като в тяхно присъствие била осъществена размяна на ключове. Свидетелката
напомнила на Б. за дължимото възнаграждение към агенцията, но той отказал да го заплати.
По-късно се обадила на собственика за да разбере каква е причината за случилото се, като
той отговорил, че комисионата на другата агенция е по-ниска със 100 лв. Твърди още, че в
разговор с домоуправителя на сградата, проведен на адреса в град Варна, улица “Дебър“
№9, същият заявил, че Б. с дъщеря си живее в апартамента на А., а и свидетелката видяла
дъщерята на наемателя да излиза от сградата.
Свидетелят Личев, също служител в „АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ" ЕООД, в показанията си
заявява, че средата на декември 2018г. отишъл с колежката си Л. до апартамент на улица
“Дебър“ №9, където били наемателят с дъщеря си, собственикът и двама брокери, които не
познава. Не знае какво са си говорили, както и на каква цена е отдаден апартаментът под
наем, но в тяхно присъствие били предадени ключове.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
В разглежданата жалба оплакванията на въззивното дружество съставляват оспорване
на изводите на районния съд за неустановеност на факта на сключване на договор за наем
между ответника - въззиваем в настоящото производство и собственика на имота, като
елемент от фактическия състав, пораждащ задължението на възложителя за заплащане на
претендираните суми и сочещ на виновно неизпълнение на договорните задължения на
последния.
Настоящият съдебен състав намира това оспорване за неоснователно, доколкото по
делото не е проведено успешно пълно и главно доказване на този факт от ищеца, чиято е
доказателствената тежест за установяването му.
Съобразно правната характеристика на договора за наем като неформален,
консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на
3
изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК
доказателствени средства.
По делото не е представен писмен договор за наем на недвижим имот, като за
установяване факта на сключването му, дружеството-ищец е ангажирало свидетелски
показания.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите
имат преки впечатления от фактите, за които са разпитани, но намира същите за
неубедителни, доколкото от тях не се установява наемно правоотношение със съществените
за него елементи – страни, предмет на ползването, срок на ползването и наемна цена.
Изложеното и от двамата, че са станали свидетели на сключването на договор за наем,
съставлява предположение, базирано на размяна на ключове /неясно дали за процесния
апартамент/ в присъствието собственика на имота, възложителя и две момчета с папки в
ръцете, като за последните отново е изразено предположение, че са брокери, доколкото и
двамата свидетели заявяват, че не са ги виждали преди. Съдът отчита и обстоятелството, че
поради трудовата си ангажираност в ищцовото дружество, свидетелите се явяват и
заинтересовани от изхода на делото, с оглед на което преценява достоверността на техните
показания при условията на чл. 172 от ГПК – съпоставяйки ги с останалите доказателства
по делото.
В тази връзка съдът намира, че липсват други годни доказателства и доказателствени
средства, кореспондиращи със свидетелските показания и установяващи наличието на
твърдяния договор за наем и обитаването на процесния имот от въззиваемия – ответник в
първоинстанционното производство.
Единственото друго представено от ищеца доказателство по делото е заверено за
вярност от управителя на етажната собственост копие на страница от домова книга, върху
което под записа „Д. 12х5=60лв. за I –XII.19“ е дописано със син химикал „наемател В.Б.“.
Поради посоченото дописване доказателствената сила на този документ съдът преценява
съгласно чл. 178, ал.2 ГПК – с оглед на всички обстоятелства по делото. При тази преценка
съдът намира, че представеното доказателство не е годно да установи ползване на
процесното жилище от въззиваемия В.Б.. Доколкото управителят на етажната собственост
не е разпитан като свидетел по делото, няма данни за това дали името на въззиваемия е
дописано и на оригиналния документ или само на копието, представено по делото, кога е
направен този допълнителен запис и по каква причина. При преценката си настоящият
състав отчита и разминаването в името на собственика на процесния апартамент, който в
представеното копие от домовата книга е отразен като „Д.“, а свидетелката И. в показанията
си излага, че пред нея домоуправителят на сградата е заявил, че Б. с дъщеря си живее в
апартамента на А..
Отделно от това следва да се има предвид, че доколкото домовата книга представлява
частен свидетелстващ документ, то същата не се ползва с материална доказателствена сила,
обвързваща съда относно факта на действителното осъществяване на посочените в
документа обстоятелства, в случая – заплащане на консумативи поради ползване на нает
имот.
В контекста на изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съставът на ВОС намира, че не е установено по делото съществуването на
наемни отношения между ответника – въззиваем в настоящото производство и собственика
на процесния недвижим имот. С оглед на последното, предявените искове следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
4
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от делото разноски не следва да се присъждат, доколкото въззивникът -
ищец няма право на разноски, а въззиваемата страна не е сторила такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 50/05.03.2020г. по гр. д. № 1488/2018 г. по описа на
Районен съд – Девня.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5