Решение по дело №4208/2013 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 3326/8.11.2013г. Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд, Пети наказателен състав

На осми октомври, Година две хиляди и тринадесета

В публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ МИТЕВ

Секретар П.П.

Като разгледа докладваното от Председателя

АНД № 4208 по описа на ВРС за 2013 г.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 13-49863 от 23.04.2013 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при Териториална Дирекция на НАП гр.Варна, с което на К.К.Д. ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева на основание чл.264 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за извършено нарушение на чл.92 ал.2 вр.ал.1 от ЗКПО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени, по реда на АПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

МОТИВИ :

Производството е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на адв.И.К. като пълномощник на К.К.Д. против наказателно постановление № 13-49863 от 23.04.2013 г. на Директора на Дирекция „Обслужване” при Териториална Дирекция на НАП гр.Варна.

В жалбата въззивникът твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, касае се за маловажен случай, поради което моли съда за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.И.К., която поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление на основанията, посочени в нея.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт И.А., редовно упълномощена. По същество моли съда да потвърди наказателното постановление.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът К.К.Д. от 28.10.2011 г. до 01.04.2013 г. била управител на „Имотмедия”ЕООД.

При извършена проверка на 14.11.2012 г. в ТД на НАП гр.Варна било установено, че К.К.Д. в качеството си на представляващ „Имотмедия”ЕООД не е изпълнила задължението си да подаде декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011 г. в определения от закона срок – до 02.04.2012 г., като и към момента на проверката няма подадена декларация.

На 02.01.2013 г. инспекторът по приходите в ТД на НАП гр.Варна Е.М.Ц. съставила Акт за установяване на административно нарушение № F035654, в който описала горните обстоятелства, като приела, че е налице нарушение на чл.92 ал.2 от ЗКПО. Акта бил връчен на въззивника на 10.04.2013 г., като тя не направила възражения по констатациите в него.

В законоустановения тридневен срок няма подадени писмени възражения срещу съставения акт.

Гореизложеното се установява от приетите писмени доказателства по делото, кредитирани от съда, които не се оспорват от страните.

На 23.04.2013 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.92 ал.2 от ЗКПО и е ангажирал личната отговорност на К.К.Д. на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО.

Наказателното постановление е изпратено по пощата и е връчено на въззивника на 17.07.2013 г.

Съдът, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно-наказателното производство, установи следното:

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на личната отговорност на Д..

Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.92 ал.2 от ЗКПО. Според чл.92 ал.2 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация. По делото е установено, че към 14.11.2012 г. въззивникът не е подал годишна данъчна декларация като управител на „Имотмедия”ЕООД за 2011 г. в ТД на НАП гр.Варна. Нарушението е било установено от служители на ТД на НАП гр.Варна.

В конкретния случай административния орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази правна норма не дава възможност за налагане на административно наказание, въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно, след като има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

В чл.53 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания е предвидено изискване към административно-наказващия орган да издаде наказателно постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29. Това предполага в наказателното постановление административно-наказващият орган да обоснове защо не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е приел, че не са налице предпоставките на чл.28. Липсата на мотиви относно приложение на чл.28 води до невъзможност да се прецени дали административно-наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на административно наказание в съответствие с целите на закона, което е едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление. След като законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички административни нарушения, включително и за тези по ЗКПО, то административно-наказващият орган е следвало да изложи мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН и защо е определил този размер на наказанието. Като не е направил това, административно-наказващият орган не е обосновал упражняването на предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона, поради което издаденото наказателно постановление се явява постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че неправилно е издадено наказателното постановление срещу К.Д., тъй като по време на издаване на постановлението тя вече не е била управител на дружеството. Наказателното постановление е издадено за неподадена декларация за дружеството за 2011 г., като това е следвало да стане до 02.04.2012 г., към този момент управител на дружеството все още е била Д., поради което съдът счита, че правилно наказателното постановление е издадено срещу нея, тъй като за административно-наказателната отговорност е относима датата на извършване на нарушението, а не датата на издаване на наказателното постановление.

Съдът не приема и възражението на въззивника, че е изтекъл тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление изрично е отбелязано, че нарушението е констатирано при извършена проверка на 24.11.2012 г., поради което съдът счита, че срокът за съставяне на АУАН започва да тече от тази дата, тъй като тогава е било установено нарушението и че АУАН е издаден в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН.

Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.