№ 10701
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20241110113102 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от
адв. Д. М., за изменение на Решение № 21349/25.11.2024г., постановено по гр.д. №
3102/2024г. по описа на Софийски районен съд, 176 с-в, в частта за разноските. Сочи, че
съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал.2 от
ЗАдв., като вместо претендираните 480,00 лева, е присъдил сумата от 240,00 лева. Излага
твърдения относно извършената адвокатска работа, позовавайки се на чл. 2, ал.5 НМРАВ,
като намира, че следва да бъде определено възнаграждение по всеки от предявените искове.
Препис от молбата е връчен на ответника „*********“ ООД, ЕИК ********, чрез
процесуалния му представител адв. Х. М., който в срок е депозирал становище, оспорвайки
основателността на молбата. Счита, че не е налице основание за изменение на решението в
частта за разноските, като смята, че не следва да се присъждат разноски на ищеца, поради
злоупотреба с право от негова страна. Сочи, че при постановяване на решението, съдът е
съобразил липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените действия от
страна на процесуалния представител на ищеца. Заявено е особено искане на основание чл.
229, ал.1, т.4 ГПК вр. чл. 631 ГПК за спиране на производството, поради наличието на
отправено преюдициално запитване, въз основа на което е образувано дело С-744/2023г. на
СЕС.
Съдът намира, че молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока
по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото възнаграждението е уговорено по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и се
дължи лично на процесуалния представител.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С Решение № 21349/25.11.2024г., постановено по гр.д. № 3102/2024г. по описа на
Софийски районен съд, 176 с-в, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. вр. чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът „*********“ ООД е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата
1
– адв. Д. М. сумата от 240,00 лева с ДДС. В посоченото решение, съдът мотивирано е
изложил съображенията, поради които е определил размера на претендирания хонорар за
осъществена безплатна правна помощ, вземайки предвид фактическата и правна сложност
на делото. Действително съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Ищецът е
този, който е избрал да сезира съда с два иска, по които съдът е имал задължението да се
произнесе. Следва да се отбележи обаче, че не винаги съединените искове налагат отделна
защита. Това не е така, когато едната претенция е обуславяща другата по такъв начин, че
макар и съдът да я докладва, разглежда и да се произнася с отделен диспозитив по нея,
решението изцяло се определя от установените факти и правните изводи по главния иск.
При кумулативно съединени обусловени искове често се наблюдава подобна акцесорност,
какъвто е и настоящият случай.
По отношение на присъдения размер на адвокатското възнаграждение, с оглед
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С438/2022 г., настоящият състав приема, че не е
обвързан в преценката си от критериите по НМРАВ при определянето му. Съдът е съобразил
обстоятелството, във връзка с извършените процесуални действия по делото от адв. М. по
запознаване с казуса и изготвяне на исковата молба. Следва да бъде отбелязано, че с оглед
обема и характера на събраните доказателства и извършени процесуални действия, делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, като съдът отчита и факта, че делото е
приключило в едно открито съдебно заседание, проведено на 07.11.2024г., на което
ангажираният от ищеца процесуален представител не е присъствал, а е изпратил молба за
провеждане на съдебното заседание в неговото отсъствие.
С постановеното по делото решение съдът е присъдил адвокатско възнаграждение в
размер на 240,00 лева, съобразявайки, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, което
компенсира разумно и справедливо адвоката за положения труд във връзка с цялото
производство.
При тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 381508/26.11.2024г. с правно основание
чл. 248 от ГПК за допълване на Решение № 21349/25.11.2024г., подадена от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М., в частта му за разноските, като
неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в
2
едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3