Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 07.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на   седми юни, две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.

                                               ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

           мл.с. ИВЕЛИНА С.                                         

при секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело №   1038 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 270207/11.11.2019г. по гр.д. № 46339 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 43-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2014702/10.07.2017г. на А.Н.И., ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.С.Н., ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата 5000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени  вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, причинени в следствие на  деликт от  07.10.2015г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№  5207806/10.12.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на  05.12.2019г. от ищеца А.Н.И., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че показанията на св.Стефанова установявали, че  е претърпяла вредите, същите е следвало да се кредитират. Неправилно било прието че ищцата не осъзнавала, че  набеждава с действията си ищеца. Органите на реда били извикани след като ищецът и Ружа доброволно показали чантите си и така установили, че не са откраднали 31лв., но въпреки това ответникът подала сигнал до полицията, ищцата престояла 24 часа в ареста, а детето й останало при съсед. Установило се по делото, че ответникът дърпала ответника и крещяла на улицата, съблали се хора и така уронила престижа на ищеца. Претендирала е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете- М.С.Н., ЕГН ********** е оспорила  жалбата. Посочил е, че решението е правилно.  Показанията на свидетелите били неубедителни.  Заявяването на подозрения за извършено престъпление, сезиране на компетентни органи не било противоправно поведение, защото не било установено да са извършени с цел единствено да увредят ищеца.  Не било установена причинно-следствена връзка между поведението на ответника и вредите на ищеца Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2014702/10.07.2017г. на А.Н.И., ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е поискала от съда  на основание на чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати сумата 5000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени  вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, причинени в следствие на   поведение на ответника от 07.10.2015г. в гр. София, представляващо приписване на престъпление пред органи на реда и свидетели – кражба на 31лв. от касата на книжарница „А.П.” на ул. „Ломско шосе” 112, гр.София.  Навела е твърдения, че на 07.10.2015г. със снаха й Р.С.излезли на пазара, снаха й познавала продавачката в книжарницата, последната им направила знак с ръка да влязат, влезли в книжарницата , ищцата попитала ответника иска ли да й гледа на ръка и с нейно съгласие ищцата го направила,  ищцата купила помагало по немски за себе си за 2лв., а ответника й подарила помагало по български език за сина на ищеца, не й била дадена касова бележка, тръгнали си, но след около минута чули викове на ответника, обвиняващи ищеца, че е откраднала 31лв. от касата. Заявила е, че обяснила на ответника, че не е откраднала парите, влезли в книжарницата, показали си чантите и се установило, че в  тази на ищеца има 0,60лв., а в тази на снаха й – 2 банкноти по 20лв. Междувременно се били събрали хора от съседните магазини, ответникът продължила да твърди, че ищеца откраднала 31лв. и извикала полиция, ищцата била задържана за 24 часа и през това време детето й останало при съсед, не се провело наказателно производство. Заявила е, че цял живот работела като майстор на закуски, не била осъждана, поведението на ответника довело до полицейското й задържане, накърнено било доброто й име, престиж, притеснявала се за детето си, справедливото обезщетение на претърпените вреди било 5000лв. Претендирала е разноски.

Ответникът М.С.Н., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Посочила е, че действително един ден в книжарницата на ул. Ломско шосе” 112 в която работела като продавач влезли две жени от ромски произход, не ги познавала,  настоявали да й гледат на ръка, но ответникът отказала многократно, след известно време ищцата казала че търси книжки за сина си за изучаване на немски език, ответника й показала няколко такива, ищцата ги разглеждала , а спътницата й стояла близо до чекмеджето с оборота, което не се заключвало. След дълъг избор ищцата купила една книжка, ответникът й подарила друга , ищцата платила с точна сума, издадена й била касова бележка и двете жени си тръгнали. Оставяйки парите в чекмеджето ответникът установила, че липсва оборота от 40лв., веднага повикала жените да се върнат , отвън бил работещи в други магазини и офиси, по техен съвет се обадила на полицията и подала сигнал за липсващите пари от касата, защото й  се било случвало и преди в друг магазин.  До идването на полицията ответникът и двете жени стояли вътре в книжарницата, отвън на вратата стояли 2 жени от съседния офис на „Булсатком“, за да не избягат двете ромки, нямало други клиенти в книжарницата. Спътницата на ищцата започнала да вика и заплашва, че се обадят на съпрузите си да пребият ответника, но пристигнали полицаите и заплахите спрели. Мислела, че полицаите ще проверят чантите на ромките и нещата ще се решат на място, но това не било направено от тях, полицаите  установили ответника като подател на сигнал и й дали бланка за обяснения, не пожелали да снемат пръстови отпечатъци от чекмеджето с парите. В последствие й се обадил дознател да я попита дали има камера в книжарницата, но такава нямало. Посочила е, че имала право да подаде сигнал, за да се извърши проверката, това не било противоправно поведение. Не било установено ищцата да е била задържана 24 часа. Не било установено претърпяване на вреди от ищеца като следствие от виновно противоправно поведение на ответника. Претендирала е разноски.

По делото е приета неоспорена от страните служебна бележка, издадена от СДВР, 02-ро РУП, съгласно която М.С.Н. - продавач в книжарница „А.П.” в гр. София, ул. ***** е подала сигнал на 07.10.2015г. за извършена кражба.

Приети са неоспорени от страните протокол за обиск,  заповед за задържане, съгласно които на 07.10.2015г. ищцата е била обискирана от полицай от 2-ро РУП на СДВР, при което у нея са намерени мобилен телефон, предмети от жълт метал с червен камък, портмоне черно с документи, задържана е за 24 часа.

Приети са свидетелство за съдимост от 12.10.2015г., , служебна бележка от 15.10.2015г., съгласно които към дата на издаването на тези документи няма данни за образувани срещу ищеца наказателни производства,  ищцата не е осъждана.

Прието е удостоверение да раждане съгласно което ищцата е майка на А.С.Ц., роден на ***г.

Приети са уточнение на частна тъжба от 07.01.2016г., разпореждане от 25.08.2016г. на СРС, Постановление от 24.01.2017г. на СРП , съгласно които ищцата е подала тъжба за извършено от ответника на 07.10.2015г. престъпление – приписване на кражба от 31лв. от книжарницата, в която ответникът е продавач,  районният съд е приел, че квалификацията е набедяване в престъпление и не може да се образува по тъжба  и е прекратил производството , на 24.01.2017г. СРП е отказала да образува наказателно дело за оплакванията на ищеца за проведеното от ответника поведение поради липса на достатъчно данни за осъществено престъпление.

Разпитан по делото св. Р.С.е посочила, че ищцата е сестра на мъжа, с когото свидетеля живее на семейни начала, познава я от 30 години, не се виждали често защото свидетелят живеела в Костинброд, а ищцата в София, заедно били през октомври 2015г. в книжарницата в кв.Надежда”. Заявила е, че  в книжарницата били само те двете и продавачката, ищцата купила тетрадки или учебници за детето си, излезли и направили 10 крачки, когато продавачката от книжарницата изтичала след тях, хванала ищеца за ръката, казала че ищцата обрала касата, влачела я и я дърпала, хората ги гледали, продавачката отказала да пусне ищцата и я върнала в книжарницата. Посочила е, че вътре в книжарницата продавачката проверила колко пари й липсват, касата била чекмедже на бюро навътре в книжарницата, продавачката казала че липсват 31лв., не помнела дали са показали чантите си и съдържанието им на продавачката, изчакали полицаите отвън, там имало продавачи и от други магазини. Полицаите дошли след около 30минути, завели ищцата  и свидетеля във 2-ро РУП, там им направили обиск и съставили протокол, държали ги 24 маса в мизерни условия без вода и храна, пуснали ги след 24 часа без да повдигат обвинение. В ареста ищцата плачела през цялото време, защото нямало кой да вземе детето й от училище и защото седяло само на дъжда на двора. Заявила е, че ищцата й казала, че детето било много уплашено, седяло в двора на училището, някаква съседка го прибрала. Ищцата след този случай изглеждала обидена и изтормозена. Свидетелят не помнела дали ищцата гледала на ръка на продавачката в книжарницата, не знаела ищцата да има такива способности.

Разпитана по делото св. Д.И.е заявила, че познава ищеца от 2008г., съседи били и в добри отношения. Заявила е, че през есента на 2015г. ищцата й се обадила от полицейското управление с молба да прибере сина й от училище, съпругът на ищеца работел в международна фирма и много пътувал, нямало кой да прибере детето. Свидетелят закъсняла малко поради ангажименти, видяла детето в училище заедно с един учител, детето останало през нощта в дома на свидетеля, на другия ден детето много плачело и свидетелят се обадила на баба му по бащина линия . Заявила е, че се видяла с ищеца на следващия ден, ищцата била много притеснена, защото дотогава детето не се било отделяло , ищцата обяснила на свидетеля, че я задължали полицаите, но била невинна, свидетелят не знаела подробности, ищцата била притеснена по-скоро за детето.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове е с правно основание чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 и  чл. 86 от ЗЗД– претенция за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени  и неимуществени вреди, причинени  от виновно противоправно поведение на ответника, ведно с обезщетение за забава.

При този иск в тежест на ищеца е да установи виновно противоправно поведение на ответника в причинна връзка от което да са настъпили вредите, размер на вредите,  претенции за които е предявил.

За да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане е необходимо наличие на определено поведение на ответника и вредоносен резултат в причинно-следствена връзка от него. Поведението на ответника следва да е извършено в нарушение на определени законови разпоредби. Подаване на искове молба, жалба, сигнал до правораздавателни и правоохранителни органи само по себе си не са противоправно поведение. Това поведение представлява реализация на субективно право и поначало упражняването му е правомерно. Конституционно право на всеки гражданин е да подава искови молби, жалби, петиции, предложения, сигнали, като така  търси  защита на накърнение или застрашени свои права и интереси. Реализирането на това право  би могло да бъде неправомерно, само ако представлява злоупотреба с право. Злоупотреба с право ще е налице тогава, когато правото се упражнява недобросъвестно -  за да се увредят права и интереси на други лица или при противоречие с интересите на обществото – арг. съответно по чл. 57, ал.2 от Конституцията и по чл. 8, ал.2 от ЗЗД.  Така, подаването на на искова молба , на жалба, на сигнал  би било злоупотреба с право, само ако същите са депозирани не с цел да се търси защита на накърнени по субективна преценка на подателя им права, а са подадени с ясно съзнание на автора им, че изложените обстоятелства са неверни, представените документи са неистински, негодни и същите са подадени с цел да се навредят чужди интереси, включително и обществен такъв. При злоупотреба с право в тежест на пострадалия е да докаже недобросъвестността на насрещната страна. Общият принцип е, че добросъвестността се предполага, че правата се упражняват добросъвестно - с убеждението че  съществуват.  Подаването на заявления, искови молби,  жалби, сигнали  дори да са неоснователни, не представляват злоупотреба с право, ако не представляват превратно упражняване на права, тоест упражняват със съзнанието, че не съществуват. Само превратното упражняване на право е укоримо. Няма злоупотреба с права тогава, когато те се упражняват с ясно съзнание че съществуват, независимо от това дали предприета защита е адекватна, дали действително съществува твърдяното право и дали има грешка в преценката, която да е извинителна или неизвинителна.

В конкретния случай по делото е установено, че на 07.10.2015г. ответникът е подала сигнал до 02-ро РУП на СДВР, че от касата на книжарницата, в която работила в гр. София на ул. „Ломско шосе” 112 е извършена кражба на пари, че в книжарницата е  била ищцата и още една жена и ответникът ги е посочила на полицаите като възможни извършители на кражбата, че полицаите са задържали ищеца за 24 часа, след което са я освободили, не е повдигнато обвинение срещу ищеца за извършено престъпление по сигнала на ответника, не е повдигнато обвинение и срещу ответника по сигнала на ищеца с твърдения, че ответникът я е набедил в извършването на кражба на 07.10.2015г., ищцата има син, който към 2015г. е бил на 7 години, по молба на ищеца нейна приятелка е прибрала детето й от училище на 07.10.2015г. и в дома на същата детето е пренощувало. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Същевременно съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е провел виновно противоправно поведение,  в следствие на което ищецът да е претърпял вредите, за обезщетение на които е предявен иска. Подаването на  сигнал до полицията за извършване на проверка и разследване на престъпление поначало е правомерно поведение. Законодателят е предвидил такава възможност за лицата, пострадали от престъпление или свидетели на такова.  По делото не е установено ответникът да се е уверила, че в държане на ищцата не се намират пари на стойност, за които е установила липса в касата след посещението на ищцата в книжарницата. Свидетелят Р.С.е посочила, че са били обискирани от полицаите едва във 02-ро РУП, но не помнела да са показвали на ответника съдържанието на чантите си. Други доказателства по делото  не са ангажирани за твърденията на ищеца, че ответникът е знаела, че в чантата на ищеца няма пари. При така установеното съдът приема, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод, че ответникът е знаела, че ищцата не е извършила кражба на пари от касата на книжарницата, но въпреки това с цел да я увреди е подала сигнал срещу нея за извършена такава от ищцата на 07.10.2015г. При така възприето съдът приема, че по делото не е установено поведението на ответника да е злоупотреба с предоставените му права, тоест че е знаел, че  правото му не съществува, но въпреки това е предприел действия по упражняването му с цел да навреди на  ищеца.   Само при такава хипотеза поведението на ответника би могло да се приеме за укоримо и подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе. В тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства, а доказателства за същото по делото не са ангажирани. При така установеното и като съобрази, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че въпреки че е знаел, че  ищцата не е извършила кражба ответникът е подала сигнал за същото до полицията и то с цел да навреди на ищеца, то съдът приема, че исковете са неоснователни и правилно районният съд ги е отхвърлил.

С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд и тези на районния съд, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да се остави в тежест на въззивника, въззиваемият не е ангажирал доказателства за сторени по делото разноски и такива не му се следват.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 270207/11.11.2019г. по гр.д. № 46339 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 43-ти състав в обжалваната част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.