Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 333
гр. ВРАЦА, 09.11.2018
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 24.10.18 г.
в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Миглена Костадинова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`416 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на
основание чл. 258 и сл.от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2831/28.05.18 г. на Г.Г.Х.
от гр. Бяла Слатина, чрез процесуалния й представител адв. М.Л. против решение
на районен съд гр. Козлодуй № 151/03.05.2108 г. постановено по гр. дело №
1379/17 г. по описа на същия съд, с което жалбоподателката Х. е ОСЪДЕНА да
заплати на Г.Й.Г. и съпругата му Д.И.Г. ***, на осн. чл. 73 от ЗННД и във вр. с
чл.45 от ЗЗД сума в размер общо на 19 850 лв., представляваща обезщетение за
причинените им имуществени вреди в размер на платената от тях цена като
купувачи по договори за покупко продажба на зем. земи оформени с нот. актове №
47/12 г. и № 48/12 г. и двата на нотариус С.Л. с р-н на действие районен съд
гр. ***, които договора са прогласени на нищожни, както и законна лихва върху
сумата от 9 900 платена по нот. акт 47/12 г., считано от 31.05.12 г. до окончателното
й изплащане и законна лихва върху сумата от 9 950 лв. платена по нот. акт 48/12
г., считано от 01.06.12 г. до
окончателното й изплащане, както и направените от ищците разноски по гр. д. №
429/12 г. и № 533/14 г. по описа на районен съд гр. *** в размер на 3 600 лв.,
заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска и сума в
размер общо на 3 140 лв. представляваща деловодни разноски за внесена държавна
такса за първостепенния съд.
Според жалбоподателката, районен съд е направил
решаващият си правен извод за наличие елементите на фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД за нейни увреждащи действия, вина, вреда и причинно следствена връзка
между действията и вредата, в противоречие с нормите на чл. 25, чл. 73 от ЗННЗ
и чл. 45 от ЗЗД, а също и в противоречие със събраните по делото доказателства
и установените факти. Жалбоподателката, чрез адв. М. Л., навежда доводи, че
първостепенният съд не е имал предвид при постановяване на акта си положената
от нея дължима грижа при проверка самоличността на упълномощителката по
процесното пълномощно, както и установения по делото факт за наличието на две
последващи прехвърлителни сделки от друг нотариус. Според жалбоподателката,
районен съд не е изложил мотиви за наличие на причинно следствена връзка за
настъпване на вредоносния резултат за ищците. Съдът следвало да съобрази
събраните по делото косвени доказателства, чийто анализ налагал извод, че
пълномощникът участвал в договорите за покупко- продажба оформени с нот. актове
№ 47/12 г. и № 48/12 г. извършил измамливи действия по предаването на парите по
сделките, действията му били в разрез и с предоставената му представителна
власт. Всичко това довело до нанасяне на вреда за купувачите-ищци.
При изложените оплаквания, жалбоподателката моли за
отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество от
настоящата инстанция, с който исковите претенции бъдат отхвърлени.
От ответниците по жалба Г.Й.Г. и съпругата му Д.И.Г.,
чрез адв. К.Д. ***, е постъпил отговор, в който те мотивират становище за
неоснователност на заявените в жалбата оплаквания. Молят решението на районен
съд да бъде потвърдено. Претендират съдебни разноски.
Участващото в делото трето лица помагач на
ответницата, настоящ въззивник - АД "Дженерали Застраховане", със
седалище гр. София, редовно уведомено, не изпраща представител и не заявява
становище по спора пред настоящата инстанция.
Страните няма доказателствени искания.
След самостоятелен анализ на събраните
доказателства и доводите на страните, окръжен съд намира следното:
Постъпилата въззивна жалба на допустима, тъй като
е подадена в срок, от надлежна страна в производството и има на предмет съдебен
акт от категорията на обжалваемите.
Атакуваното решение на първостепенния районен съд
е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата
за частично основателна при следните съображения:
Настоящите въззиваеми съпрузите Г.Й.Г. и Д.И.Г. са
сезирали районен съд гр. Велико Търново с искова молба вх. № 9283/19.05.17 г.
срещу ответницата нотариус Г.Г.Х., рег. № 407 на Нотариалната камара и район на
действие районен съд гр. Бяла Слатина с правно основание чл. 73 от ЗННД и във
вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумите 9 900 лв. заедно със законната лихва
31.05.12 г. до окончателното й изплащане; сумата 9950 лв. със законна лихва от
01.016.12 г. до окончателното й изплащане и сумата 3600 лв. направените от
ищците деловодни разноски по гр. дело № 429/12 г. и гр. д. № 533/14 г. на
районен съд гр. ***, обл. гр. Плевен, които суми представляват причинени на
ищците имуществени вреди от виновното неизпълнение служебните задължения на
ответницата нотариус Г. Х. по чл. 25, ал. 1 и във вр. с ал. 3 и чл. 19, ал. 2
от ЗННД.
По така предявения иск пред ВТРС е образувано гр.
дело № 1497/17 г. По възражение на нотариус Х. с пр. основание чл. 119 от ГПК,
направено в отговора по чл. 131 от ГПК, делото е прекратено и по правилата на
местната подсъдност е изпратено за разглеждане на районен съд гр. Бяла Слатина
- образувано е гр. дело № 1276/17 г. При предпоставките на чл. 22, ал. І, т. 6
от ГПК, поради отвод на всички съдии в БСлРС, производството отново е прекратено
и на осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК с определение № 697/04.10.17 г. по ч. гр.д. №
524/17 г. на окръжен съд гр. Враца е изпратено за разглеждане на районен съд
гр. Козлодуй - образувано е 1379/17 г., по което дело е постановен съдебен акт
по съществото на спора, предмет на настоящото въззивно производство.
В исковата молба са изложени фактическите обстоятелства, на които се основават предявените
осъдителни искове, които обстоятелства, в представения пред районен съд
гр.Велико Търново отговор с правно основание чл. 131 от ГПК, ответницата
нотариус Х. не оспорва. В отговора с вх. № 13793/26.07.17 г. тя заявява само,
че намира предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани.
В
проведеното първо по делото
открито съдебно заседание пред районен съд гр. Козлодуй на 19.12.17 г. ищците
са заявили, че поддържат исковата си претенция, така както са я заявили, а
ответницата, чрез процесуалния си представител адв. Л. твърди, че оспорва предявения иск. Намира, че
не дължи сумите предмет на иска, тъй като настъпилите за ищците вреди не са по
нейна вина и не са следствие от изготвяне на процесното пълномощно, а от начина
му на употреба и усвояване парите по него. В подкрепа на становището си, ищцата
моли за разпит на един свидетел Г.С.П..
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства /разпит в с. з. на 28.03.18 на свид. Г.С.П./, приложени са и гр.
д. № 533/14 г. на районен съд гр. ***, към което са приложени и дела на окръжен
съд гр. Плевен и на ВКС, приложени са още и преписка № 69/13 г. на РП гр. Бяла
Слатина, досъдебно производство № 82/13 г. по описа на РУП гр. Бяла Слатина,
преписка № 214/13 г. по описа на ОД на МВР гр. Велико Търново.
След анализ на събраните доказателства, включващи
и доказателствата съдържащи се в приложените гр. дела и полицейски преписки, в
тяхната цялост и логична взаимна връзка, окръжен съд приема за установена
фактическа обстановка по спора, която не се различава от тази установена от първостепенния
съд и се състои в следното:
С два договора за покупко-продажба ищецът Г.Й.Г.
закупил от продавачка Ж.А.К. общо пет зем. имота находящи се в землището на гр.
***. Сделките са оформени с представените по делото нот. актове № 47/31.05.12 г.
и № 48/01.06.12 г. и двата на нотариус С.Л., рег. № 568 и р-н на действие
районен съд гр. ***, в които актове земите предмет на договорите за продажба
са подробно описани. И по двата нот.
акта, както продавачката Ж.К., така и купувача Г.Г. са представлявани от
пълномощник Г.С.П.. В нот. акт № 47/31.05.12 г. е посочено че купувачът е
заплатил в брой на продавачката Ж.А.К., чрез пълномощника й Г.С.П., сумата 9
900 лв. В нот. акт № 48/01.06.12 г. също е посочено, че купувачът Г.Й.Г., чрез
пълномощника Г.С.П., е заплатил в брой на продавачката Ж.К. сумата 9 950 лв.
или общо по двата акта купувачът Г.Г. е заплатил в брой на продавачката 19 850
лв. По делото няма спор, че при сключване и на двата възмездни договора,
купувачът-ищец Г.Г. е бил в брак с ищцата Д.Г., при което двамата са придобили
собственост върху зем. имоти в режим на СИО.
И по двете сделки, изповядани от нотариус С.Л.,
рег № 568, продавачката Ж.К. е била представлявана от Г.С.П. на основание
представено пред нотариуса Л. пълномощно с нот. удостоверен подпис и
съдържание. Подписът на упълномощителката К. в пълномощното, а също и
съдържанието на пълномощното са нотариално заверени от ответницата Нотариус Г. Х.,
съответно с рег. № 2703/22.05.12 г. за удостоверения подпис и рег. №
2704/22.05.12 г. за удостоверено съдържание на пълномощното.
От приложеното гр. дело № 296/16 г. на ВКС се
установява, че с окончателен съдебен акт по това дело - решение № 94/24.04.17
г. посочената по-горе упълномощителна сделка с удостоверен подпис рег. №
2703/22.05.12 г. и удостоверено съдържание рег. № 2404/22.05.12 г. и двете
заверени от нотариус Г. Х., рег. № 407, с която сделка Ж.А.К. от гр. София е упълномощила
Г. *** Тръмбеш за
описаните в пълномощното действия за разпореждане с процесните зем. земи, е
обявена за нищожна поради липса на престватителна власт равнозначна на липсата
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ГПК, доколкото по делото е
установено по категоричен начин, че подписът върху упълномощителната сделка не
е положен от упълномощителката Ж.А.К.. Със същото решение ВКС е обявил за
недействителни на основани чл. 42, ал. 2 от ЗЗД договорите за покупко-продажба
на земеделски имоти сключени между Ж.К. и Г.Г. по време на брака му с Д.Г.,
оформени с нот. акове № 47/31.05.12 г. и № 47/01.012 г. и двата на нотариус С.Л.,
рег. № 568, като сключени чрез мним представител неразполагащ с представителна
власт.
По делото е приложено досъдебно наказателно
производство образувано по жалба на Ж.К., първоначално пред РП гр. Велико
Търново /преписка № 2104/12 г. на РП гр. В Търново; досъдебно производство № ЗМ-30/13
г. на ОД на МВР гр. В. Търново/, изпратено след това на РП гр. Бяла Слатина.
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за това, че
на 22.05.12 г. в гр. Бяла Слатина, обл. гр. Враца съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ - лична карта № ********* на името на Ж.А.К. от
гр. София, като за самото съставяне не може да му се търси наказателна
отговорност - престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК.
След извършени процесуално следствени действия,
досъдебно производство № 69/13 г. при РП гр. Бяла Слатина, с № 82/13 г. по
описа на РУП гр. Бяла, образувано срещу неизвестен извършител е спряно с
постановление от 02.01.14 г. на районен прокурор при РП гр. Бяла Слатина Ю.К. и
изпратено на разследващ полицай при РУП гр. Бяла Слатина за продължаване
действията по разкриване извършителя на престъплението съгласно приложен
следствено оперативен план.
По образуваните досъдебни производства е разпитана
в качеството на свидетел Г. Х., ответник в настоящото производство. На 12.02.13
г., по приложеното досъдебно производство № 82/13 г. по описа на РУП гр. Бяла
Слатина, във вр. с пълномощно с рег. № 2703 и № 2704 от 22.05.12 г. с
упълномощител Ж.А.К., пред разследващия полицай, г-жа Х. твърди, че пред нея се
явило лично лице, което се представило за упълномощителката Ж.К. и имало лична
карта. Нотариусът Х. сверила снимката върху личната карта с лицето, което се
явило пред нея, при което установила, че има съответствие. След това лицето
положило подпис върху пълномощното и г-жа Х. заверила нотариално положения
подпис върху документа /пълномощно/ и съдържанието на документа. Представения
документ за самоличност бил преснет и копието било приложено в нот. преписка. Г-жа
Х. твърди, че доколкото си спомня, при извършване на нотариалното
удостоверяване, Интернет в кантората й не работел, при което тя нямало как да извърши
проверка на представената й лична карта.
От представените от ищците пред районен гр. Велико
Търново, по приложеното гр. дело № 1497/17 г., три удостоверения /стр. 43 до стр. 45/ издадени от
районна прокуратура гр. Велико Търново, които не са оспорени от ответницата и
по делото не са представени доказателства, които да опровергаят изложените в
удостоверенията обстоятелства, се установява, че при удостоверяване на подписа
върху процесната упълномощителна сделка за разпореждане с зем. земи, на
22.05.12 г. пред нотариус Г. Х. се явила не упълномощителката Ж.К., а друго
лице, което използвало неистински документи за самоличност.
В с. з. на 28.03.18 г. пред първостепенния съд е
разпитан свидетеля Г.С.П., който е участвал като пълномощник и на двете
договарящи страни по процесните договори за покупко - продажба на зем. земи
описани по-горе от 31.05.12 г. и от 01.06.12 г. Свидетелят твърди, че познава
ищците, тъй като и те и той купували зем. земи. Многократно бил упълномощаван
от тях да ги представлява при закупуване на зем. имоти. Ищците му давали пари
да закупува имоти от тяхно име. За процесните покупко продажби от лятото на
2012 г. свидетелят си спомня, че документите за сделките били изрядни.
След проверката на документите от нотариус
Л., свидетелят в качеството си на представляващ купувача Г. предал продажната
цена на непознато лице, чието име не си спомня, което донесло нотариално
заверените документи от името на продавачката Ж.К.. Свидетелят заявява, че не е получавал
разписка от непознатото лице за парите /продажната цена за зем. земи/, които му
предал. Според свидетеля "нотариалния печат на нотариуса е гаранция"
При така установените по спора обстоятелства, от правна страна окръжен съд намира
следното:
Съгласно чл. 73, ал.1 Закона за нотариусите и
нотариалната дейност /ЗННД/, нотариусът носи имуществена отговорност за
вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно
Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален
интерес.
Видно от изложеното, предпоставките за уважаване
на иска по чл. 73, ал.1 ЗННД са общите
предпоставки по чл. 45 ЗЗД, но следва да се има предвид, че ЗННД ограничава
отговорността на нотариуса и неговия помощник в две направления: първо, следва
да се касае до нарушения на установените в раздел ІІ от ЗННД задължения и второ
ограничение, отговорността е лимитирана до удостоверения материален интерес.
Следователно за уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на всички предпоставки от сложния ФС: 1) противоправно
поведение от страна на нотариуса касателно задълженията му по раздел ІІ ЗННД;
2) вреда; 3) вина - презумирана по чл. 45, ал.2 ЗЗД; 4) причинно следствена
връзка между поведението и вредата.
За опазване правата и интересите на страните нормата
на чл. 25, ал. 1 от раздел ІІ на ЗННД разпорежда, че нотариусът е длъжен да
опазва правата и интересите на страните, да ги упътва да изяснява тяхната воля
и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните
последици и да не допуска пропуски и бавност в работата, които биха довели до
накърняване на техните права. За конкретизиране на така посочените общи задължения
на нотариуса, в чл. 25 от ЗДННД законодателят е въвел нова алинея 3 - /ДВ бр.
82/09 г.в сила от 01.01.10 г./, която е била действащо законодателство по време
на процесното нотариално удостоверяване през м. май 2012 г. Разпоредбата на чл.
25, ал. 3 от ЗННД императивно разпорежда при всички нотариални удостоверявания
във вр. с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е
длъжен да направи справка в база данни и фондовете по чл. 19, ал. 2 от Закона -
Национален автоматизиран информационен фонд българските лични документи -
"Национелен регистър на българските личи документи", при условия и
ред, определен с акт на МС. В конкретния случай, ищците сем. Г. са заявили в
исковата си молба отрицателния факт, че ответницата нотариус Г. Х. не е
извършила проверка на личната карта на явилото си пред нея лице на 22.05.12 г.
в базата данни и фондове, за която проверка е задължена от раздел ІІ на ЗННД,
чл. 25, ал. 3 и във вр. с чл. 19, ал. 2 от същия закон. При това положение в
доказателствена тежест на ответницата Г. Х. е да заяви становище и представи
доказателства, които да опровергаят отрицателния факт, че не е извършила
проверка на личната карта на явилото се пред нея лице на 22.05.12 г. и въпреки
това е удостоверила нотариално подписа на това лице върху пълномощно за
разпореждане с недвижими имоти, а също и съдържанието на документа - рег. №2703
и рег. № 2704 от 22.05.12 г. В отговора на исковата молба, тоест в преклузивния
срок по чл. 131 от ГПК, ищцата Х. е заявила само бланкетно, че оспорва
предявения иск, без в тази връзка да посочва някакви обстоятелства и да заявява
доказателствени искания. В проведеното първо по делото открито съдебно
заседание, чрез представляващия я адвокат Л., ответницата не оспорва отрицателното
твърдение на ищците, че не е извършила проверката, за която я задължава чл. 25
ал. 3 от ЗННД. Ответницата, чрез адв. Л., въвежда само твърдение, че
настъпилите за ищците материални вреди не са по нейна вина и не са следствие от
изготвеното пълномощно, а от начина на неговото използване и усвояване на
парите по него.
Според окръжен съд, описаното процесуално
поведение на ответницата, преценено във вр. с нейното извънсъдебното признание
направено пред разследващия полицай по досъдебно производство № 82/13 г. на РУП
Бяла Слатина, че не е извършила проверка на личната карта на явилото се на
22.05.12 г. пред нея лице, преди за удостовери неговия подпис върху пълномощно
за разпореждане с недвижим имот, тъй като интернет в кантората й не работел,
налагат извода, че при извършване на процесните нотариални удостоверявания,
ответницата Г. Х. е действала противоправно – в нарушение на императивни
служебни задължения вменени й от нормите на чл. 25, ал. 3 и чл. 19, ал. 2 от ЗННД.
С ППВС № 7/30.12.1959 г., т.2 е прието, че
отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното и презумпртивното виновно поведение на
дееца, което в процеса не е опровергано и настъпилите вреди и че причинната
връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случая. Поведението на
нотариуса трябва да е необходимо условие за причиняване на вредите - без него
вредоносният резултат да не би могъл да настъпи. Само тогава вредоносният
резултат би бил пряка и непосредствена последица от поведението на нотариуса, и
би била налице изискуемата от закона причинна връзка. В настоящия случай, може
да се направи обоснован извод, че е налице посочената зависимост. Това е така,
защото вредата, която според ищците-купувачи се съразмерява със заплатената от
тях продажна цена по нот. актове № 47/31.05.12 г. и нот. акт № 48/01.06.12 г.
общо в размер на 19 850 лв., не би била налице при положение, че нотариусът бе
извършил дължимата по чл. 25, ал. 3 и във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗННД проверка
в базата данни фондовете на личната карта на явилото пред него лице на 22.05.12
г. Тази проверка би довела до установяване факта, че явилото се лице не е
упълномощителката Ж.А.К. и ползва фалшива лична карта, при което нотариусът би
отказа да извърши исканото нотариално удостоверяване подписа явилото се лице
върху пълномощното за разпореждане с недвижими имоти. Налице е пряка причинно следствена
връзка между деянието /бездействието/ на ответния нотариус и конкретното увреждане
на ищците. Тази връзка е налице, тъй като деянието е решаващо, а не случайно
свързано с вредоносния резултат. Ако ответника нотариус Г. Х. не бе
удостоверила подписа явилото се пред нея на 22.05.12 г. лице върху пълномощното
за разпореждане с недвижимите зем. имоти собственост на Ж.А.К., то не би било
възможно упълномощения Г.С.П. да продаде имотите на ищеца Г.Г.. От съдържанието
на нот. актове № 47/12 г. и № 48/12 г. се установява, че цената по сключените
договори е била платена от купувача на продавачката в брой при изповядване на
договорите от нотариус С.Л., рег. № 568 и съответно при настъпване на вещно-транслативния
ефект. При това положение очевидно вредата се намира в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на нотариуса Х. и респ. с настъпилите вреди, доколкото нотариуса
е бездействал и не е изпълнил задълженията по чл. 25, ал. 3 от ЗННД, за които е
реч по-горе и това бездействие е
пряка причина продавачката Ж.К. бъде мнимо представлявана при сключване
на договорите за продажба на собствените й зем. земи. В последвалите причинно
следствени явления, мнимото представителство или липсата на представителна
власт за представляващия Г.С.П. е единствено основание /причина/ за
прогласяване от ВКС недействителността на договорите за покупко-продажба
оформени с нот. актове № 47/12 г. и № 48/12 г.
На ищците е причинена на имуществена вреда
изразяваща се в платената в брой продажна цена на зем. земи по посочените нот.
актове общо в размер на 19 850 лв. Както се посочи, момента на извършване на
процесното нот. удостоверяване на 22.05.12 г. за нотариусът Х. е съществувало
задължение да направи проверката по чл. 25, ал. 3 от ЗННД. В този смисъл е доказан
и последният елемент на чл. 45 ЗЗД – вредата, доколкото е ясно, че същата е
реално е настъпила в патримониума на ищците. Те са заплатили в брой продажната
цена по договорите на покупко-продажба оформени с нот. актове 47/12 г. и 48/12
г., обявени за недействителни на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД с окончателно
решение на ВКС по гр. дело № 296/16 г.
В обобщение, доколкото по делото се доказаха
предпоставките на посочения по-горе сложен ФС, исковата претенция следва да се
уважи като основателна и доказана за сумите 9 900 лв. и 9 950 лв. или общо за
19 850 лв.
При извода за основателност на предявения
осъдителен иск с правно осн. чл. 73 от ЗННД и във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумите
посочени по-горе, основателна е и акцесорната претенция на ищците сем. Г. за
заплащане на законна лихва върху тези суми считано от причиняване на
имуществената вреда на ищците, тоест от деня, в който те са се лишили от
посочените суми. За сумата 9 900 лв. платена по нот. акт 47/12 г. това е
31.05.12 г., а за сумата 9 950 лв. платена по нот. акт № 48/12 г. това е
01.06.12 г., както правилно е приел районен съд. Следва да се посочи, че
правното основание за присъждане на лихвите е чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Нормата на чл. 73 от ЗННД лимитира отговорността
на нотариуса до удостоверения материален интерес. В казуса това е продажната
цена на зем. имоти по процесните договори оформени с нот. актове № 47/12 г. и
48/12 г. Ето защо, именно за тези суми окръжен съд приема, че предявения иск е
основателен.
Претенцията на ищците сем. Г. за заплащане на
сумата 3 600 лв. направени от тях съдебни разноски по гр. д. № 429/12 г. и по
гр. д. № 533/14 г. на РС гр. *** е неоснователна, тъй като посочените съдебни
разноски са извън лимитативната отговорност на нотариуса. За тази суми
предявеният иск следва да се отхвърли.
Окръжен съд не споделя заявените във въззивната
жалба оплаквания на нотариус Х. и намира, че те са неотносими към релевантните
за спора факти, посочени по-горе, съобразени с правната квалификация на
предявения иск по чл. 73 от ЗННД и чл. 45 от ЗЗД. Според нормата на чл. 73, ал.
1 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, които са причинени
от виновното неизпълнение на неговите задължения до размера на удостоверения
материален интерес, без законът да поставя допълнителни изисквания, като
предпоставки за успешното провеждане на иска по чл. 73 ЗННД т.е. искът не е субсидиарен и не зависи от възможността купувачите ищци да
бъдат репарирани за претърпените материални вреди по друг начин и от друго
лице. В този смисъл, дали евентуалните измамливи действия на лицето Г.С.П.,
което е представлявало и двете страни по процесните договори за
покупко-продажба на зем. земи, са допринесли до настъпване на вредата за
ищците, е извън предмета на настоящи спор. А защо деянието /бездействието/ на
ответницата е причинило вредоносния резултат за ищците, поради което и същата
следва да понесе отговорност, окръжен съд е изложил подробни съображения
по-горе. Неоснователно е и оплакването на въззивника Х., че районен съд е
игнорирал полагането от нея на дължимата грижа при проверка самоличността на
упълномощителката по процесното
пълномощно. Твърдение за положена дължима грижа при проверка самоличността
на упълномощителката се заявява едва пред настоящата инстанция, тоест ако се
приеме, че това твърдение представлява правопогасяващо възражение на ответника Х.,
същото е преклудирано. А освен това, в това твърдение липсва конкретика, не е
посочено в какво точно е изразява положената дължима грижа.
В заключение, тъй като изводите на районен съд за
основателност на предявения осъдителен иск за сумата 19 850 лв. съвпадат с тези
на настоящата инстанция, то в тази част обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като освен изложените по-горе мотиви, окръжен съд препраща и към
мотивите на първостепенния съд. Обжалваното решение следва да бъде отменено за
сумата 3 600 лв. за тази сума исковата претенция с правно основание чл. 73 от ЗННД следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По разноските пред първостепенния съд, окръжен съд
намира следното:
При изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 2 и ал. 3
от ГПК и във вр. с принципа за съразмерност при присъждане на разноски,
обжалваното решение на районен съд, с което ответницата Г. Х. е осъдена да заплати
на ищците сем. Г. 3140 лв. съдебни разноски, следва да бъде отменено за сумата
над 2 658 лв. А ищците сем. Г. следва да бъдат осъдени да й заплатят съдебни
разноски по съразмерност в размер на 314 лв.
По разноските пред въззивна инстанция: При изхода
от спора, съразмерно уважената част от иска, на въззиваемите сем. Г. следва да
се присъдят съдебни разноски в размер на 952 лв. - адв. хонорар за адв. К. Д..
А въззиваемите следва да заплатят на въззивника Г. Х. съдебни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 72 лв. - държавна такса.
Мотивиран от изложеното окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на районен съд гр. Козлодуй №
151/03.05.18 г. постановено по гр. дело № 1379/17 г. по описа на същия съд в
ЧАСТТА, с която ответницата нотариус Г. Х. е осъдена да заплати на ищците сем. Г.Й.Г.
и Д.И.Г. на осн. чл. 73 от ЗННД и във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата 3 600 лв.
представляваща причинени на ищците имуществени вреди в размер на направените
тях съдебни разноски по гр. дело № 429/12 г. и гр. дело № 533/14 г. на районен
съд гр. ***, също и в ЧАСТТА, с която ответницата Г.Г.Х. е осъдена да заплати
на ищците Г.Й.Г. и съпругата му Д.И.Г. направените съдебни разноски за сумата
над 2 658 лв. до присъдените от районен съд 3 140 лв. и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Й.Г. с ЕГН *********** и
съпругата му Д.И.Г. с ЕГН ********** *** срещу нотариус Г.Г.Х., рег. № 407 на
НК и р-н на действие районен съд гр. Бяла Слатина, с адрес гр. Бяла Слатина,
ул. *** осъдителен иск с правно основание чл. 73 от ЗННД и във вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 3 600 лв. представляваща обезщетение за причинените
им от ответницата имуществени вреди в размер на направени от тях съдебни
разноски по гр. д. № 429/12 г. и № 533/14 г. по описа на районен съд гр. ***,
като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част посоченото по-горе
осъдително решение на районен съд гр. Козлодуй общо за сумата 19 850 лв. и
присъдените лихви.
ОСЪЖДА Г.Й.Г. с ЕГН *********** и съпругата му Д.И.Г.
с ЕГН ********** *** да заплатят на нотариус Г.Г.Х., рег. № 407 на НК и р-н на
действие районен съд гр. Бяла Слатина, с адрес гр. Бяла Слатина, ул. *** сумата
314 лв. представляваща направени съдебни разноски по съразмерност за
първостепенния районен съд.
ОСЪЖДА нотариус Г.Г.Х., рег. № 407 на НК и р-н на
действие районен съд гр. Бяла Слатина, с адрес гр. Бяла Слатина, ул. *** да
заплати на Г.Й.Г. с ЕГН *********** и съпругата му Д.И.Г. с ЕГН ********** ***
сумата 952 лв. представляваща съдебни разноски /адв. хонорар/ по съразмерност
за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Г.Й.Г. с ЕГН *********** и съпругата му Д.И.Г.
с ЕГН ********** *** да заплатят на нотариус Г.Г.Х., рег. № 407 на НК и р-н на
действие районен съд гр. Бяла Слатина, с адрес гр. Бяла Слатина, ул. *** сумата
72 лв. представляваща направени съдебни разноски /държавна такса/ по съразмерност
за въззивна инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на страната на ответницата Г.Г.Х., АД "Дженерали
Застраховане", със седалище гр. София и ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните, при предпоставкитве на чл. 280,
ал. и ал. 2 от ГПК.
Председател ... Членове 1...... 2..........