№ 904
гр. Кюстендил, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско
дело № 20221500500634 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение с вх.№ 7936/19.07.2021г. по описа на ЧСИ М.Джоргова с
рег.№ 744, с район на действие ОС[1]Кюстендил, съответно - с вх.№ 264792/27.09.2022 г. по
описа на РС[1]Кюстендивх., подадено от Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: община
Кюстендил, с. Коняво, ул. „Людмила Живкова“ № 2, в качеството му на длъжник по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1061/ 24.10.2019 г. , издадена по
ч. гр. д. № 2146/2019 г. на КнРС.
Във възражението се твърди, че с получаването на съобщение по изп.д.
№20217440400417 по описа на ЧСИ М.Джоргова с рег.№744, с район на действие ОС-
Кюстендил, Н. е узнал за водени срещу него четири дела /очевидно има предвид
заповедните производства/, по които са издадени изпълнителни листове, като едно от тях е и
приложеното ч.гр.д. № 2146/2019 г. по описа на КнРС. Отрича по тези дела да са му
връчвани съобщения, призовки, както и заповеди за изпълнение. Излага доводи и по
същество, твърдейки, че не е сключвал договори със заявителя в заповедното производство.
Подава възражение по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК с искане съдът да приеме възражението
против заповедта за изпълнение и да бъде спряно изпълнението на същата.
Заявителят в заповедното производство и взискател по изпълнителното дело –
„Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, с ЕИК
*********, чрез пълномощника си адв.В.Г. от АК-София, е подал отговор, в който изразява
становище за недопустимост на възражението по чл.423 от ГПК, предвид надлежно връчена
на 04.11.2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
заповедното производство, Изразява се становище и за неоснователност на възражението по
същество, с доводи за редовност на връчването на заповедта за изпълнение, която при липса
на надлежно подадено възражение от длъжника е влязла в сила, като по този начин се е
стабилизирала и въз основа нея е издаден изпълнителен лист. Счита се, че в производството
не следва да се разпределят разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, с данните,
съдържащи се в приложеното ч.гр.д. № 2146/2019 г. по описа на КнРС и прецени доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
Ч.гр.д. № 2146/2019 г. по описа на КнРС е било образувано по заявление подадено от
1
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, против Н. В. Н., с ЕГН **********, с адрес в с.Коняво, община Кюстендил, ул.
„Людмила Живкова“ № 2, постъпило в съда на 23.10.2019 г., за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за заплащане на суми в общ размер на 167, 65 лева, дължими
на основание сключен договор за мобилни услуги от дата 18.04.2017 г. Претендирано е било
присъждане и на сторените по делото разноски.
При извършена на 24.10.2019 г. служебна справка за постоянен и настоящ адрес на
длъжника е констатирано, че постоянният и настоящ
адрес на същия е в с. Коняво, община. Кюстендил, ул. „Людмила Живкова“ № 2.
На 24.10.2019 г. от Районен съд – Кюстендил е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 1061, по силата на която Н. В. Н. е задължен
да заплати
на „ТЕЛЕНОР“ ЕАД претендираните в заявлението суми, както и 205
лева, сторени разноски, в това число за внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Видно от съдържащото се на л. 22 от ч. гр. д. № 2146/2019 г на КнРС съобщение е, че
същото заедно с приложената към него заповед за изпълнение са връчени на длъжника на
04.11.2019 г. В разписката за получаването му се съдържат данни за датата на връчване –
04.11.2019 г., за връчителя - В.С. в качеството й на кметски наместник на с. Коняво, подпис
на получателя, както и че са получени лично. Връчването е извършено лично и е
удостоверено с подписите на връчителя и получателя. Това връчване е редовно и съобразено
с разпоредбата на чл.42, ал.1, изреч. 2 от ГПК, според която когато в мястото на връчването
няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.
На 28.11.2019 г. КнРС е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в полза на
заявителя за посочените в заповедта за изпълнение суми.
В настоящото производство се установява, че въз основа на издадения
изпълнителен лист по това дело, както и по още три дела, с предмет – искане
за издаване на заповед за изпълнение, развили се между същите страни, е инициирано
образуването на изпълнително дело № 20217440400417 по описа на ЧСИ Милена Джоргова
с рег.
№ 744, с район на действие Окръжен съд - Кюстендил
с взискател от „ТЕЛЕНОР“ ЕАД срещу Н. В. Н. като длъжник,
По посоченото изпълнително дело на 06.07.2021г. е изготвено съобщение до длъжника
за образуваното изпълнително производство, което съобщение е връчено на същия на
13.07.2021 г.
На 19.07.2021 г. Н. Н. е подал възражение, чрез ЧСИ до ОС-Кюстендил, като в
същото са били посочени заповедите за изпълнение по четирите дела – ч.гр.д. № 2145/2019
г., ч.гр.д. № 2146/2019 г., ч.гр.д. № 2147/2019 г. и ч.гр.д. № 2148/2019 г., всички по описа на
КнРС, съдържащо искане по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК. Съдебният изпълнител е счел
възражението за жалба срещу негови действия, поради което го е изпратил за разглеждане
на ОС-Кюстендил. Било е образувано в.гр.д. № 468/2022г. на КнОС, по което е постановено
определение с № 591/15.09.2022 г., с което, е прието,, че възражението подлежи на
администриране и разглеждане по реда на чл.423 от ГПК и касае заповеди за изпълнение по
четири дела,, поради което производството по делото е прекратено, а преписи от
възражението, ведно с изпратената преписка от ЧСИ по изп.д. № 417/2021 г. са изпратени на
КнРС, с указание за прилагането по един брой препис към всяко от горепосочените дела, за
надлежно администриране на възражението по всяко дело и последващо изпращане на
делата на КнОС за образуване на самостоятелни производства и разглеждане на
възраженията.
След изпълнение на дадените указания е образувано настощото дело с предмет
разглеждане - подаденото възражение от Н. срещу заповедта за изпълнение на парично
задължени по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2146/2019 г. по описа на КнРС.
2
Установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение, когато е налице някоя от хипотезите, изброени в т.1 до т.4 от
същатата разпоредба.
Подалият възражението в случая твърди, че заповедта за изпълнение изобщо не му е
връчвана, респективно отрича да са му връчвани каквито и да било съдебни кнажи по
заповедното производство, като същевременно сочи разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от
ГПК. Сочи, че за съществуването й е узнал при получаване на съобщението за
образуваното изпълнително производство. Предвид това и горепосоченото обстоятелство, че
съобщението в изпълнителното производство е връчено на 13.07.2021 г., то подаденото на
19.07.2021 г. възражение е в рамките на едномесечният срок по чл. 423, ал.1 от ГПК и
следва да бъде разтледано по същество.
Възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в
заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените
основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на
изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на
заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл. 414 от ГПК, а с
неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист.
В конкретния случай наведените от Н. фактически твърдения формално се основани на
хипотезата посочена в нормата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Изложените във взражането твърдения за невръчване на заповедта за изпълнение се
опровергават от надлежно посочените в разписката за връчване на съобщението данни.
Както бе посочено и по-горе, заповедта за изпълнение издадена по ч. гр. д. № 2146/2019 г на
Районен съд – Кюстендил е редовно връчена на лицето, посочено като длъжник, на
04.11.2019 г. чрез В.С. в качеството й на кметски наместник на с. Коняво. Връчването е
извършено лично и е удостоверено с подписите на връчителя и получателя. Това връчване е
редовно и съобразено с разпоредбите на чл.42, ал.1, изреч.2 , чл.43, ал.1, пр. 2 и чл. 44, ал.1
от ГПК, от лице имащо качеството на връчител, по определен с процесуална норма –
лично, като връчването е и надлежно удостоверено.
Несъмнено, в случая с връчването на заповедта за изпълнение, Н. Н. е узнал и за
съществуването й. Следователно от този момент – 04.11.2019 г. е бил процесуално
легитимиран да възрази писмено срещу нея в едномесечен срок, съгласно чл.414, ал.2 от
ГПК. Същият обаче не е упражнил това свое право и с изтичане на едномесечния срок – на
04.12.2019 г., същото се е преклудирало.
.С изложеното по-горе относно надлежното връчване на заповедта за изпълнение,
респективно момента на узнаването й – 04.11.2019 г., се опровергават и изложените във
възражението твърдения, че на Н. същата не му е била връчвана, както и че изобщо не са му
връчвани никакви съдебни книжа в заповедното производство.
Неоснователен е доводът му за наличие на хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК за
ненадлегно връчена заповед за изпълнение, предвид гореизложения извод за надлежното й
връчване при спазване на относимите в случая процесуални разпоредби...
При така установеното от фактичеда и правна страна, настоящият състав приема, че
възражението не следва да бъде прието, поради което не следва да уважава и искането за
спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение.
В настоящото производство не следва да бъдат обсъждани доводите свързани със
съществуване на изпълняемото право, относно наличието или не на правоотношение
3
възникнало по силата на договор за мобилни услуги.
Не следвада бъдат допускани и събирани доказателства, свързани със съществуване
на спор то същество, включително и поисканата графологична експертиза.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК, с вх.№ 7936/19.07.2021г. по
описа на ЧСИ М.Джоргова с рег.№ 744, с район на действие ОС[1]Кюстендил, съответно - с
вх.№ 264792/27.09.2022 г. по описа на РС[1]Кюстендивх., подадено от Н. В. Н., ЕГН
**********, с адрес: община Кюстендил, с. Коняво, ул. „Людмила Живкова“ № 2 срещу
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1061/ 24.10.2019 г. ,
издадена по ч. гр. д. № 2146/2019 г. на КнРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1061/ 24.10.2019 г. , издадена по ч. гр. д. №
2146/2019 г. на КнРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4