Р Е Ш Е
Н И Е
№ 174
град Велико Търново, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
юни две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 88/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на В.Н.В. с адрес ***Б., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0260-000014/26.01.2023 г., издадена от мл.
автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Елена, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е
незаконосъобразна, постановена при допуснати процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му. Твърди, че не е управлявал
посочения в акта автомобил и не употребявал наркотични вещества /канабис/, а в
момента на проверката е оспорил показанията на техническото средство, и е дал
кръв за изследване, като резултатите от него не са изготвени до издаването на
ЗППАМ. Излага действителната според него фактическа обстановка и твърди, че
през последните седмици е приемал непрекъснато големи количества обезболяващи
лекарства – Беналгин, Ацефеин, поради шипове във врата, синузит и силна
кашлица. По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед.
Претендира направените разноски.
Ответникът по
жалбата - мл. автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Елена, оспорва
жалбата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 26.01.2023 г. около 08,40 ч. в гр. Златарица, на ул. „Иван
Вазов“ в близост до парк „Черничките“ е извършена проверка на лек автомобил „Пежо
206“ с рег. номер ***, собственост на И.Д., с водач В.Н.В.. При извършена
проверка за наркотични вещества с
дрегер Дръгтест 5000 техническото
средство отчело положителна проба за употреба на канабис. Пред проверяващите В.
заявил, че е пушил трева преди около 10 дни. В. оспорил показанията на
техническото средство, поради което му бил издаден талон за медицинско и
химическо изследване № 124724 в ФСМП гр. Елена, където доброволно дал кръвна проба и проба от урина за химичен анализ, които са
изпратени за изследване в Националния институт по криминалистика при МВР.
Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН № GA830224/26.01.2023
г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо
доказателствено средство.
При тази фактическа
обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0260-000014/26.01.2023 г., с която за извършено нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на В.Н.В. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 26.01.2023 г. Недоволен
от нея, В. я е оспорил с жалба, подадена чрез пощенски оператор на 07.02.2023
г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка. Допълнително от ответника е представена
Експертна справка № 23/ТКХ-156 от 18.05.2023 г. на вещо лице в Центъра за експертни криминалистични изследвания към НИК-МВР. Според тази експертна справка в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от лицето В.Н.В., е установено наличие на метаболит на тетрахидроканабинола – карбокси-Δ9-тетрахидроканабинол.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Според представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват
контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция
„Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на
аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните
работи. Със Заповед № 366з-2605/28.06.2022
г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители
при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като в т. 2.2 от
заповедта са посочени назначените по график и/или определени със заповед/план
за работа служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в Участък П. Тръмбеш
при РУ В. Търново, група „Пътен контрол“, сектор „Охранителна полиция“ в РУ Г.
Оряховица, Участък Стражица в РУ Г. Оряховица, група „Охранителна полиция“ в РУ
Свищов, група „Охранителна полиция“ в РУ Павликени и група „Охранителна
полиция“ в РУ Елена при ОДМВР В. Търново, за територията обслужвана от
съответното РУ при ОДМВР В. Търново. Съгласно представеното удостоверение
издателят на заповедта е назначен на длъжност младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ в РУ Елена при
ОДМВР В. Търново, а съгласно месечния график за определяне на полицейските
органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на пътен контрол за м.
01.2023 г., същият е назначен за дата 26.01.2023 г. за времето от 07-19 часа. Следователно
оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата
писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за
постановяването на разпоредения с нея резултат. При издаването на заповедта не
се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи. При анализ на цитираната
разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е
от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с
цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по
пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за
издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз
основа на който се извършва последващата съдебна преценка за
законосъобразността на властническото произнасяне.
В случая, за да приложи ПАМ по
отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал
МПС след употреба на наркотични вещества, установено след изследване с техническо
средство дрегер Дръг тест 5000. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за
прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на В., като същият му е надлежно връчен.
Съдът констатира, че същият е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга
на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна
правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор
нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата.
В случая показанията
на техническото средство са били оспорени и от жалбоподателя е била дадена
кръвна проба за химическо изследване. При наличието на кръвна проба законът
предвижда именно резултатите от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП. Тази разпоредба е възпроизведена и в нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която „При
химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина
и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.
При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“. От
представената по делото експертна справка от вещо лице при НИК-МВР се
установява, че в кръвната проба и в пробата урина на жалбоподателя са открити
наркотични вещества – метаболит на тетрахидроканабинола – карбокси-Δ9-тетрахидроканабинол.
Това вещество е включено в Списък I,
приложение 1 към чл.3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, т.е. според изследването на кръвната проба жалбоподателят
е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози в деня
на проверката и съответно на съставяне на АУАН. По делото не са ангажирани
каквито е да е доказателства, че жалбоподателят е употребявал някакви лекарства,
които биха могли да повлияят на резултатите от изследването.
Съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е управлявал МПС при
проверката. От съдържанието на жалбата и от докладна записка № 260р-П62 от
27.01.2023 г. се установява, че автомобилът „Пежо 206“ с рег. номер *** е бил
отбит вляво на пътното платно на ул. „Иван Вазов“, стоповете са светели и
двигателят е работел, а на мястото на водача е бил жалбоподателя. Съгласно § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В ЗДвП не се
съдържа легална дефиниция на понятието "управлява моторно превозно
средство". В същото време в Наказателния кодекс законодателят, за да
дефинира престъпленията по транспорта, употребява думата "управлява",
в т. ч. и за моторно превозно средство - чл. 342 - 343в НК. Върховният съд, с
Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по наказателно дело № 8/1982 г. дава
задължително тълкуване на понятието "управлява" за целите на чл. 342
и сл. НК. Съгласно точка 2 от постановлението понятието "управление"
включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се
намира в покой или в движение. Престъпленията по чл. 342 и сл. НК са пряко
свързани със Закона за движението по пътищата. Поради това и с оглед на чл. 36,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона
за нормативните актове следва и за целите на Закона за движението по пътищата
под управление да се разбира точно същото.
От доказателствата по
делото е видно, че автомобилът е бил с включен двигател, а жалбоподателят е бил
на мястото на водача, като според изложеното в жалбата е следил да не угасне
двигателят на колата. Този факт е достатъчен, за да обоснове извод за действие
с механизмите на моторното превозно средство. Налице е и опасност от
настъпването на съставомерни последици, защото моторното превозно средство се е
намирало на отворен за обществено ползване път. Предвид това съдът намира за
доказано, че на 26.01.2023 г. около 8:40 часа жалбоподателят е управлявал
горепосоченото превозно средство, което действие той е извършил след употреба
на наркотични вещества или техни аналози. Предвид това административният орган
законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за налагане на основание
чл. 171, т.1, б.„Б“ от ЗДвП на принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“, като
при налагането й действа при условията на обвързана компетентност. Видно от
заповедта, същата е наложена до решаване на въпроса за отговорността на водача,
но не повече от 18 месеца, точно както е предвидено в закона, като за
административния орган не е налице възможност да постанови друг срок на мярката.
На последно място,
настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка
съответства с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка /която не представлява наказание,
макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Временното отнемане на СУМПС препятства възможността за водача да
управлява МПС по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол
и/или наркотици, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви
и пострадали от т.нар. война на пътя.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие
с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона.
Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Н.В. с адрес ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0260-000014/26.01.2023
г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, РУ Елена. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: