Р Е
Ш Е Н И Е № 4118
гр. Пловдив, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на втори октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6550 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС от Етажна собственост на в сграда с идентификатор № ******, с адрес: гр. ******,
против „ЮНГ-ОБЗОР” ЕООД – гр. Пловдив.
В
исковата молба се твърди, че ответното дружество е етажен собственик в сграда –
етажна собственост с идентификатор
№ ******, с адрес: гр. ******, в качеството му на собственик на СОС с
идентификатор № ******. Ищецът посочва, че етажната собственост се управлява от
Общо събрание и ******. Сочи, че с решение по т.2.1 от протокол от 05.08.2016
г. на ОС на ЕС е определен размерът на дължимите годишни вноски за поддръжка и
управление на общите части на сградата, платими от етажните собственици.
Твърди, че ответното дружество дължи такса за поддръжка и управление в размер,
определен с посоченото решение, което било влязло в сила, и възлизал на сумата
от общо 2886,16 лв., от които за 2016 г. – 942,62 лв., за 2017 г. и 2018 г. -
по 971,77 лв. Ответникът не бил заплатил дължимите суми в срок, поради което с
решение на ОС на ЕС от 20.07.2018 г. на ****** на ЕС било възложено да
предприеме действия по събирането на просрочените задължения за поддържане и
управление на общите части от сградата. Моли за уважаване на предявения иск и
за присъждане на сторените разноски.
В откритото съдебно заседание от
02.10.2019 г. ищецът конкретизира размера на исковата претенцията, като за 2016
г. се претендира сумата от 942,52 лв., а общият размер на иска е 2886,06 лв.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЮНГ-ОБЗОР” ЕООД – гр. Пловдив, с който
оспорва предявения иск. Намира, че за да се изискват разходи за поддържа на
общите части, те следвало да се докажат и да бъдат разпределени по предвидения
в ЗУЕС начин, като законът не предвиждал заплащането на такса. Поддържа, че
решението за заплащане на разходи по поддръжка, според притежаваната
собственост, било нищожно, тъй като противоречало на императивна разпоредба на
закона. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно
решението на Общото събрание на етажната собственост като източник на
облигационно задължение:
В теорията и съдебната практика се приема
последователно, че „решението“ на общото събрание е правомерен частноправен
юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или
неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща
воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание.
Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за
членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с
образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят
правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от
другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че
образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които
са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в
гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на решенията
произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.
По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно
решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно
на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002
г., ОСГК. Макар и постановени по отношение на общите събрания на ЖСК и на
търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията
на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно
обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК,
кооперациите и етажната собственост.
Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК
на ВС е прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва
незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК,
не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в
ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на
закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом
са влезли в сила. Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд.
Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила
спрямо страните, за които се отнасят, и не може да се извършва косвена проверка
в един иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С оглед на
това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията, се
отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася
обаче до нищожно решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на
обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване,
нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена. Това
е така, защото нищожността води до последици, които пораждат несигурност както
за интереса на член-кооператора, така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не
е свързано със срок и може да се констатира при различен повод. При иск за
накърнени имуществени права съдът може да констатира нищожността на решението
или действието на орган на ЖСК, без да е имало жалба и решение на районния съд
срещу тези актове. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на необжалвани
решения или действия на орган на ЖСК служебно по повод сезирането му за
накърнени имуществени права.
Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно
решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се
потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между
членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно
тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които
противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са
нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за
приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на
императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са
незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им
може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.
От гореизложените принципни съображения общи за решенията
на общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности
следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са
приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или
противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС са незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл. 40 ЗУЕС
- по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за
легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В
случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар
и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно
обвързват членовете на етажната собственост, като техният инцидентен контрол в
рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на
задълженията им, произтичащи от тези решения, е напълно недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или
материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните
собственици се санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в
предвидения в закона срок.
В конкретния случай такова решение на ОС на ЕС се явява
това от 05.08.2016 г. (л.17-20 от делото), на което ищецът основава правата си.
По делото няма изложени твърдения и представени доказателства същото да е било атакувано
по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същото като влязло в сила обвързва
всички етажни собственици (включително и гласувалите „против”) със задължителна
сила, като инцидентен контрол за неговата незаконосъобразност в настоящия
процес е недопустим.
По основателността на иска с правна
квалификация чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр.
чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС:
За уважаване на иск с правна квалификация чл. чл.51, ал.1 ЗУЕС, вр. чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС следва
да се установят следните елементи на фактическия състав: 1.) наличие на сграда
в режим на етажна собственост; 2.) притежаване от страна на ответника на
самостоятелен обект в етажната собственост; 3.) определен размер на припадащата
се част на ответника от общо дължимите разноски за управление и поддържане на
общите части.
По делото не е спорно, че
сградата с идентификатор № ******, находяща се в гр. *****, и представляваща
комплекс „*****” се намира в режим на етажна собственост, т.е. налице са
самостоятелни обекти в сградата, които са собственост на минимум две лица, арг.
чл.37 ЗС. За този факт се съди от представените от ищеца решения на ОС на ЕС и
приложения присъствен списък към тях, в който фигурират поне 22 различни
собственика.
Не е спорно също, че ответното
дружество е собственик на самостоятелен обект с идентификатор № ******.**, в
сградата в режим на етажна собственост, а и този факт се установява от
учредителния акт на дружество, съгласно който посоченият обект е внесен като
непарична вноска в капитала му.
Съгласно чл.48, ал.8 ЗУЕС за
поддържането на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите
и обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с
решение на общото събрание. Разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС постановява, че разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и
членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Това е
така обаче, само доколкото етажните собственици не са решили друго. Няма пречка
и етажните собственици да са определили такса, респективно вноска, която е с
фиксиран размер и която се дължи от всеки етажен собственик, макар и на база
площта на притежавания от него обект.
С решение на ОС на ЕС от
05.08.2016 г., т.2.1, е определена основна такса за 2016 г. за поддръжка и управление на общите части, в размер на 6
евро с ДДС на кв.м. площ, включително и припадащата се площ от общите части на
сградата. Както се посочи, това решение не е било оспорено от ответника по
предвидения в закона ред и срокове – чл.40 ЗУЕС, поради което, макар той да е
гласувал „против”, го е обвързало. С това решение се определя такса/вноска, но само за 2016 г., доколкото такава е
изричната воля на етажните собственици. За следващите две години – 2017 г. и
2018 г., за които се претендира от ищеца заплащането на такса за управление и
поддържане на общите части, не се доказа да са взети решения на ОС на ЕС. Както
вече се изясни, решението по т.2.1, взето на 05.08.2016 г., на което ищецът
основава претенциите си, се отнася само за 2016 г. В решенията от дати
10.03.2017 г. и 20.07.2018 г. не е определян размер на вноска/такса за
поддържане на общите части на сградата. Дали ответникът дължи заплащането на
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата на някое друго
основание, стои извън предмета на делото, доколкото съдът е обвързан от
изложените от ищеца твърдения за основанието (решение на ОС на ЕС от 05.08.2016
г.) и размера на претенцията.
Поради това исковата претенцията
на ищеца е доказана по основание, но само за 2016 г. Не се доказа да е взето
решение на ОС на ЕС за определянето на такса за управление и поддържане на
общите части за 2017 г. и 2018 г. По отношение на размера на претенцията, съдът
кредитира приетото по делото заключение на ССчЕ, видно от което за 2016 г.
размерът на дължимата от ответника такса възлиза на сумата от 942,52 лв., която
сума се претендира и от ищеца. До този размер и на соченото основание искът ще
се уважи. Като законна последица от уважаването на иска до този размер следва
да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 22.04.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
Следва да се отхвърли иска до
пълния му претендиран размер от 2886,06 лв. – дължими такси за управление и поддържане
на ЕС за 2017 г. и 2018 г.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страните. На основание чл.78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно – за ДТ – 37,70 лв.,
за адвокатско възнаграждение – 141,08 лв., за депозит за вещо лице – 32,66 лв.,
или сумата от общо 211,44 лв. На
ищеца не се дължат разноски за заповедно производство, доколкото настоящият иск
е осъдителен, а ищецът не е се възползвал от възможността да предяви иск за установяване
на вземането си по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16136/ 2018 г. на ПРС.
Ответникът също има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК съразмерно с
отхвърлената част от иска, а именно – за сумата от 303,04 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЮНГ-ОБЗОР” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Борис Петров”
№ 30, да заплати на Етажна собственост на в сграда с идентификатор № ******, с
адрес: гр. ****** сумата в размер на 942,52
лв., представляваща дължима на основание т.2.1 от решение на ОС на ЕС от
05.08.2016 г., годишна такса за 2016 г. за управление и поддържа на общите
части за периода от 12.01.2016 г. до 31.12.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.04.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от иска, в размер на 211,44 лв., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от уважения
размер от 942,52 лв. до пълния предявен размер от 2886,06 лв. и представляваща дължима
на основание т.2.1 от решение на ОС на ЕС от 05.08.2016 г., такса за управление
и поддържа на общите части за 2017 г. и 2018 г.
ОСЪЖДА Етажна собственост на в сграда с
идентификатор № ******, с адрес: гр. ****** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „ЮНГ-ОБЗОР” ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 303,04 лв. (триста и три лева и четири стотинки) – разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.