№ 13
гр. Стара Загора, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20215530203079 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1228-002475 от
10.08.2021 година на началник група при ОД на МВР град Стара
Загора сектор „ Пътна Полиция“.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно
наказание моли съда да го отмени.Мотивира се,че не е извършено
административното нарушение виновно и с допуснати съществени
процесуални нарушения.
Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Г. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт М взема
становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства –показанията на свидетелите, писмени–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
1
цялостна проверка на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление,след обсъждане
становищата на страните съдът приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление е приел за установено, че на
24.06.2021 г. година около 20.30 часа в град Стара Загора в южната
част на парк „ Артелирийски „ синът на жалбоподателя Т. С. – И С. е
управлявал велосипед в посока север-юг извън обозначената велоалея
в близост до изкуственото езеро като не е бил внимателен към
пешеходците и блъска с предна гума Борислава Борисова като
реализира ПТП с пострадало лице.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на св. К.К. / актосъставител /, Справка от РУО град Стара Загора,
Справка от СУ „ Иван Вазов „ град Стара Загора, констативен
протокол, план схема.
При така установената фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел , че е нарушен чл. 116
ЗДП и на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 5 ЗДП е наложил
административно наказание Глоба в размер на 200 лева.
2
При издаването на наказателното постановление и реализацията
на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения.
От обстоятелствената част на наказателното постановление
потвърдена и от доказателствените средства / показанията на св. К.,
писмените – схема на ПТП, Справка от РУО – Стара Загора и Справка
от СУ „ Иван Вазов“ град Стара Загора / се установява, че прекият
извършител на деянието е лицето И С. , който към онзи момент е бил
на 15 навършени години.
В този случай за извършеното административно нарушение
съгласно чл. 26, ал. 3 ЗАНН АНО носи родителя / лицето е
непълнолетно, но не е навършило 15 години/ ако съзнателно е
допуснато извършването на нарушението.
Следователно неправилно в обстоятелствената част на
наказателното постановление е посочено, че извършителят е
малолетен и не е посочен съществен признак необходим за
реализацията на АНО – съзнателно допуснато от страна на родителя и
жалбоподател извършено административно нарушение от
непълнолетния между 14-16 години. Липсват както факти и
обстоятелства посочени в наказателното постановление , които да
обосноват съзнателното допускане на административно нарушение
така и изобщо не е посочено, че административното нарушение е
допуснато съзнателно.
Всички тези факти и обстоятелства са релевантни за субекта на
АНО и са от съществено значение за преценка осъществени ли са от
страна на жалбоподателя обективните и субективните признаци от
състава на претендираното административно нарушение.
3
Тези пропуски от една страна ограничават правото на защита /
нарушителят да научи в какво е обвинен и да организира защитата си
/, а от друга опорочават формата на наказателното постановление –
последното не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Съставът на административното нарушение по чл. 116 ЗДП
предполага от субективна страна форма на вина непредпазливост за
прекия извършител, но когато се реализира АНО на основание чл. 26,
ал. 3 ЗАНН наличие на пряк умисъл – съзнателно.
От установената фактическа обстановка и непосочването на
факти и обстоятелства в атакуваното наказателно постановление
свързани със субективния елемент на нарушението не може да се
направи извод за наличие на пряк или евентуален умисъл от страна на
жалбоподателя.
Жалбоподателят Т. С. като родител по никакъв начин не е
възприел действията на своя син / И С. / свързани с управление на
велосипеда, с начина по който го управлява и с мястото, където го
управлява т.е. той не е възприел никакви действия от страна на прекия
извършител на деянието.Това изключва и възможността да е искал
или допускал, че ще настъпи ПТП, от което да пострада детето
Борислава Борисова.
Следователно жалбоподателят Т. С. не е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици и не е искал или допускал
4
настъпването им.
По изложените съображения съдът приема, че не е извършено
деянието виновно, поради което не се покриват субективните
признаци от състава на административното нарушение по чл. 116 ЗДП
във вр. с чл. 26, ал. 3 ЗАНН и чл. 6 ЗАНН въобще за административно
нарушение.
В този смисъл поради допуснато съществено процесуално
нарушение и липса на вина наказателното постановление подлежи на
отмяна.
На основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК
въззиваемата страна дължи на жалбоподателя направените по делото
разноски за един адвокат.
Видно от представеното пълномощно жалбоподателят е ползвал
адвокатски услуги на адв. Г. Г. / изготвяне на жалба, явяване в с.з. /,
който видно от договор за правна помощ и пълномощно е получил
възнаграждение в размер на 600 лева.
На основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН въззиваемата страна прави
възражение за намаляване на определеното адвокатско
възнаграждение поради прекомерност.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 / 2004 г. за
минималните възнаграждения на адвокатите е 300 лева.В конкретният
случай с оглед фактическата и правна сложност на делото и
проведеното едно с.з. на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН
5
възнаграждението следва да се намали до 300 лева, която сума да се
присъди като разноски.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 21-1228-002475 от 10.08.2021 година на началник група при ОД на
МВР град Стара Загора сектор „ Пътна Полиция“ , с което е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на Т. Т. СТ.
от град Стара Загора, ул. „ Е „ № 5, , вход А, етаж 1, ап. 2 ЕГН –
********** .
ОСЪЖДА ОДМВР град Стара Загора да заплати на Т. Т. СТ.
направените по делото разноски в размер на 300 / ТРИСТА / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6