Присъда по дело №1434/2021 на Районен съд - Русе

Районна прокуратура - Русе е обвинила подсъдимата М. С. Ц. в това, че
на 07.09.2018г. в гр. Русе, като пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител с Н.
КР. Й. от гр. Русе, улеснила лице от мъжки пол – С. М. С., роден на 14.05.2005г. и лице
от женски пол – ИВ. Й. Д., родена на 06.07.2004г., което не е ненавършило 16-годишна
възраст, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като деянието е извършено
с лице ненавършило 14-годишна възраст - С. М. С., роден на 14.05.2005г. -
престъпление по чл. 191, ал.3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
и
подсъдимия Н. КР. Й. в това, че на 07.09.2018г. в гр. Русе, като пълнолетен,
в съучастие като съизвършител с М. С. Ц. от гр. Русе, улеснил лице от мъжки пол – С.
М. С., роден на 14.05.2005г. и лице от женски пол – ИВ. Й. Д., родена на 06.07.2004г.,
което не е ненавършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак, като деянието е извършено с лице ненавършило 14-годишна възраст -
С. М. С., роден на 14.05.2005г. - престъпление по чл. 191, ал.3 вр. ал.2 вр. чл. 20, ал. 2
от НК.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимите, така
както е изложено в обвинителния акт.
Подсъдимите не се признават за виновни и не дават обяснения.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата М.Ц. е родена на ***. Български гражданин е със
завършено начално образование. Живее на семейни начала с другия подсъдим
и не е осъждана.
Подсъдимият Н.Й. е роден на ***. Български гражданин е със
завършено основно образование.Не е осъждан.
От съвместното си съжителство двамата подсъдими имат дете – свид.
С.С., роден на 14.05.2005 г. През м. декември 2017 г.когато е 12 годишен при
гостуване в гр. ***, свид. С.С. се запознава със свид. И.Д. родена 06.07.2004г.
, която живее в гр. ***. Започват да контактуват чрез „Фейсбук“ и се виждат
няколко пъти. В края на м. януари 2018 г. свид. С. казва на родителите си, че
поддържа връзка със свид. Д. и иска да заживее с нея. Първоначално двамата
подсъдими са против, тъй като С. е на възраст 13год., а Д. на 14год. но през м.
февруари 2018 г. заедно със свид. М.Ц., С.Д., Д.К. и В.К. отиват в гр. Кубрат,
където се срещат с родителите на свид. Д. – свид. Й.Г. и Н.К.. Там родителите
на двете деца решават да ги оженят при спазване на традициите им,
включително и изплащане на парична сума за „булка“, без да определят
конкретна дата. След като свид. Д. решава,че иска да заживее със свид. С. в
гр. Русе, подсъдимите решават първо да направят сватбено тържество. На
07.09.2018 г. подс. Й. и подс. Ц. организират на малолетния С. и навършилата
вече непълнолетие Д. сватбено тържество, но не и церемония за сключване на
граждански брак, а след тържеството предоставят на децата стая в собствения
си имот – апартамент в гр. Русе, в която да заживеят като съпрузи. Това
продължило до 06.07.2019 г., когато свид. Д. прекратява отношенията си със
свид. С. и напуска дома им. Във връзка с жалба на подс. Ц. срещу свид. Й.Г. е
1

започната проверка,при която е установена възрастта на С. и Д. и това, че
двамата подсъдими са ги приели да живеят в дома си като съпрузи.
Горната фактическа обстановка,съдът приема за установена въз основа
на следните доказателствени средства – свидетелските показания на свид.
Г.С., В.К., С.С., М.Ц., С.Д., Д.К., Й.Г., Н.К. и И.Д., както и от писмените
доказателства – свидетелства за съдимост, автобиография, декларации.
Фактите от предмета на доказване се установяват от следните
доказателствени средства:
От свидетелствата за съдимост се установява съдебното минало на
подсъдимите.
От показанията на свидетелите се установяват фактите относно
изпълнителното деяние,времето и мястото, както и причините за извършване
на изпълнителното деяние.
Приетото за установено дава основание на съда да направи следните
правни изводи:
Подс. М.Ц. е осъществила обективните признаци на състава на
престъплението по чл.191, ал.2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,тъй като на 07.09.2018г.
в гр. Русе, като пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител с Н. КР. Й.
от гр. Русе, улеснила лице от мъжки пол- С. М. С., ненавършил пълнолетие и
лице от женски пол - ИВ. Й. Д., родена на 06.07.2004г., което не е
ненавършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак. Приела е в дома си свид. Д. и е предоставила стая в жилището
си, където тя да съжителства със сина ѝ.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк
умисъл.Подсъдимата е съзнавала,че свид. И.Д. не е навършила 16 години и
като такава не може да съжителства на съпружески начала.Независимо от
това тя е осигурила възможност детето и свид. Д. да заживеят съпружески в
дома си, като е осигурила стая и покъщнина.
Горното даде основание на съда да приеме,че подс.Ц. е осъществила
признаците на състава на престъплението по чл.191, ал.2 от НК.
С действията си подсъдимата не е осъществила обективните признаци
от състава на престъплението по чл.191 ал.3 от НК. Съображенията на съда
при достигането на този извод са следните: Разпоредбата на чл.191 ал.3 от НК
няма самостоятелен характер и в диспозицията си относно изпълнителното
деяние тя препраща към тази на ал.2 от същия текст. Внимателния прочит на
тази разпоредба дава основание да се направи извода,че същата поставя под
защитата си лице от женски пол. По тази причина законът въвежда в двете
алинеи две квалифициращи обстоятелства – „лице от женски пол,което не е
навършило 16 год.възраст“ и лице от женски пол,което не е навършило 14
год. Възраст. По отношение на лицето от мъжки пол двете алинеи не
предвиждат различни квалифициращи обстоятелства освен непълнолетно
лице от мъжки пол. По тази причина без значение е възрастта на лицето от
мъжки пол, стига да не е навършило пълнолетие. В конкретния случай без
правно значение е обстоятелството,че към момента на извършване на
2

деянието лицето от мъжки пол – С.С. е бил ненавършил 14 годишна възраст.
По тази причина,съдът намери, че деянието извършено от подсъдимата
Ц. изпълва състава на чл.191 ал.2 от НК,а не това на ал.3 от същия текст,
поради което я призна за невинна и оправда по първоначалното обвинение по
чл.191 ал.3 от НК.
Фактите налагат и следният извод:
Посредством действия подс. Н.Й. е осъществил обективните признаци
на състава на престъплението по чл.191, ал.2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като
на 07.09.2018г. в гр. Русе, като пълнолетен, в съучастие като съизвършител с
М. С. Ц. от гр. Русе, улеснил лице от мъжки пол - С. М. С., не навършил
пълнолетие и лице от женски пол - ИВ. Й. Д., родена на 06.07.2004г., което не
е ненавършило 16-годишна възраст, да заживеят съпружески, без да са
сключили брак. Приел е в дома си свид. Д. и е предоставила стая в жилището
си, където тя да съжителства със сина му.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк
умисъл.Подсъдимият е съзнавал,че свид. И.Д. не е навършила 16 години и
като такава не може да съжителства на съпружески начала.Независимо от
това той е осигурил възможност детето му и свид. Д. да заживеят съпружески
в дома си, като е осигурил стая и покъщнина.
Горното даде основание на съда да приеме,че подс.Й. е осъществил
признаците на състава на престъплението по чл.191, ал.2 от НК.
С действията си подсъдимият не е осъществила обективните признаци
от състава на престъплението по чл.191 ал.3 от НК. Съображенията на съда
при достигането на този извод са следните: Разпоредбата на чл.191 ал.3 от НК
няма самостоятелен характер и в диспозицията си относно изпълнителното
деяние тя препраща към тази на ал.2 от същия текст. Внимателния прочит на
тази разпоредба дава основание да се направи извода,че същата поставя под
защитата си лице от женски пол. По тази причина законът въвежда в двете
алинеи две квалифициращи обстоятелства – „лице от женски пол,което не е
навършило 16 годишна възраст“ и лице от женски пол,което не е навършило
14 год. възраст. По отношение на лицето от мъжки пол двете алинеи не
предвиждат различни квалифициращи обстоятелства освен да е
непълнолетно. По тази причина без значение е възрастта на лицето от мъжки
пол, стига да не е навършило пълнолетие. В конкретния случай без правно
значение е обстоятелството,че към момента на извършване на деянието
лицето от мъжки пол – С.С. е бил ненавършил 14 годишна възраст.
По тази причина,съдът намери, че деянието извършено от подсъдимият
Й. изпълва състава на чл.191 ал.2 от НК,а не това на ал.3 от същия текст,
поради което го призна за невинен и оправда по първоначалното обвинение
по чл.191 ал.3 от НК.

При индивидуализацията на наказанията съдът отчете следните
обстоятелства:
По отношение на подс. Н.Й. при индивидуализацията на
наказанието,съдът след като взема предвид, че за извършеното престъпление
3

се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години или с
пробация, деянието е умишлено, деецът не представлява голяма обществена
опасност и е пълнолетен, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII от НК, не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване и целите на наказанието могат да се постигнат по този начин,
прие, че са налице формалните предпоставки на чл.78а от НК за
освобождаване на подс. Й. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
При индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало,
причините за извършване на престъплението,социалния статус и обичаите в
етноса му. При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
наказанието следва да се определи към минимума на предвиденото, за да
съответства на извършеното,а именно глоба в размер на 1000 лв.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. М.Ц.
съдът след като взема предвид, че за извършеното престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до две години или с
пробация, деянието е умишлено, деецът не представлява голяма обществена
опасност и е пълнолетен, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII от НК, не са причинени имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване и целите на наказанието могат да се постигнат по този начин,
прие, че са налице формалните предпоставки на чл.78а от НК за
освобождаване на подс. Ц. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
При индивидуализацията на наложеното наказание, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало
причините за извършване на престъплението,социалния статус и обичаите в
етноса й. При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
наказанието следва да се определи към минимума на предвиденото, за да
съответства на извършеното,а именно глоба в размер на 1000 лв.
Причини за извършване на престъплението нежелание за съобразяване
с европейските ценности за деца, брак и семейство, наложени от етническата
им принадлежност.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	115
Дата:	22 декември 2021 г. (в сила от 31 декември 2021 г.)
Съдия:	Пламен Георгиев Ченджиев

Дело:	20214520201434
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 юли 2021 г.

Присъда по дело №1434/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите