РЕШЕНИЕ
№ 1266
гр. Плевен, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430104776 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от С. Р. С. от гр. П. против *** ***. В
молбата се твърди, че на *** год. ищецът е сключил договор за кредит № ***
с ***. Твърди се, че в договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в
размер на 500,00 лв., а общата сума, която следва да върне ищецът С.С. е в
размер на 846, 00 лв., платима тридесет дни след сключването на договора.
Твърди се, че уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 41. 00
%, а годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 49. 700%. Твърди се, че
в договора е уговорено, че ищецът С.С. дължи и такса за експресно
разглеждане в размер на 123,15 лв. Твърди се, че на 17. 02. 2020 год. ищецът е
погасил изцяло сумата по процесния договор, а именно в общ размер на 846,
00 лв. Твърди се, че последната е била изплатена на ***. Твърди се, че
процесният договор е нищожен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила. Твърди се, че процесният договор
е нищожен на основание чл. 10 ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена
1
предвидената от закона форма. Твърди се, че настоящия случай сключването
на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от
отправяне на предложението до сключването на договора са използвани
изключително средства за комуникация от разстояние. Твърди се, че за
действителността на договора следва да е спазена процедурата, уредена в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ - чл. 8 и
сл., и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ/. Твърди се, че в процесния случай тази процедура не е
спазена, тъй като доставчикът *** не е изпълнил императивно вменените му
задължения да предостави на потребителя С.С. изискуемата преддоговорна
информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и
изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може
да се откаже от него. Твърди се, че всички разменени между доставчика и
потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на ЗЕДЕУУ. Твърди се, че те по своята същност представляват
електронни документи, които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е
спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен
автор /например чрез квалифициран електронен подпис/, респективно същите
нямат т. нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от ГПК.
Твърди се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор с
ищеца в нарушение на предвидените императивни правила, без последният
да е изразил валидно своето съгласие. Твърди се, че е нарушено изискването
процесиите договори да са написани по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договорите. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11 ал. 1 т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита. Твърди
се, че за действителността на договора е необходимо в общия размер на
кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване
от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/
и кога следва да бъде изплатена. Твърди се, че в случая е налице единствено
формално посочване на размера на отпуснатия заем /500, 00 лв. / като липсва
посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв
срок. Твърди се, че договора за потребителски кредит е нищожен на
2
основание чл. 11 ал. 1 т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Твърди се, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране
на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият в договора ГПР от 49. 700 %, е в пряко противоречие
с императивните изисквания на чл. 19 ал. 1 вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 и 4
от ЗПК. Твърди се, че в договора единствено е посочен годишен лихвен
процент /ГЛП/ от 41. 000 %, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора. Твърди се, че освен посочената
възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички
останали такси и разходи, индивидуализирани по вид и размер, и водещи до
различен размер на ГПР /в това число начислената такса за експресно
разглеждане/. Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 336. 000
% за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР,
предвиден в императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като в тази
връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца. Твърди се, че в
процесния договор е посочено, че ищецът С.С. дължи такса за експресно
разглеждане в размер на 123, 15 лв., която сума впоследствие е изплатена
заедно с останалите дължими суми по кредита на ***. Твърди се, че подобна
такса не се дължи на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като заемателят не
следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Твърди се, че експресното разглеждане на молбата за кредит е част
от усвояването на кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се
дължи, поради което тази такса по своята същност представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване
не е спазено. Твърди се също така, че начислената такса за експресно
обслужване е заплатена при начална липса на основание. Твърди се, че в
3
случая начислената такса за експресно обслужване представлява заплащане
на възнаграждение за услуга, която реално не е предоставена на ищеца С.С..
Твърди се, че клаузите, уреждащи заплащането на цена за допълнителни
услуги, са изцяло неравноправни и нищожни. Твърди се, че същите са във
вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143 ал. 1 т. 3 от ЗЗП - не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие в правата на
страните, тъй като, за да се възползва длъжникът от всички допълнителни
услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора като
от горното следва, че потребителят следва да плати предварително за
възможност, която изцяло зависи от волята на кредитора. Твърди се, че с тези
клаузи се въвежда задължение на едната страна по договора да заплати за
услуга, която има по силата на самия закон - правото на страните да променят
срока на падежа на договора, както и свободата им да отложат една или
повече погасителни вноски, което води до значителна неравноправност на
същите.Твърди се, че тези клаузи не са индивидуално уговорени, съгласно чл.
146 от ЗЗП. Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на
чл. 19 ал. 1 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК ответното дружество *** не е
включило в ГПР разходите за заплащане на „такса за експресно разглеждане“
в размер на 123, 15 лв., която по своята същност представлява печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да е част от ГЛП и ГПР. Твърди се, че при условие, че ГПР е
законосъобразно описан, действителният такъв е щял да възлиза на 336. 00 %,
а не както е посочен в договора- 49. 700 %. Твърди се, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора
като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния
размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Твърди се, че
според императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, поради което на основание чл. 19
ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни. Твърди се, че с тези действия ответното дружество *** е
заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест
на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в
4
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. Твърди се, че договора за потребителски
кредит е нищожен на основание чл. 11 ал. 1 т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като
не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. Твърди се, че договорът за
потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11 ал. 1 т. 20 вр. чл. 22
от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и 6
от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Твърди се, че е
налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски
кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на
ответното дружество. Твърди се, че клаузите в процесния договор не са
формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.
147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с
останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл. 143 ал. 2 т. 19 от
ЗЗП. Твърди се, че процесният договор е унищожаем на основание чл. 33 ал. 1
от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни
условия. Твърди се, че ищецът С.С. е бил принуден да сключи договора за
кредит, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда като към
този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да
задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на
разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер и
именно тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на
вътрешната му воля да сключи договора. Твърди се, че са налице явно
неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие
и несъразмерност в стойността на насрещните престации. Твърди се, че
ищецът е получил сумата в размер на 500, 00 лв. като впоследствие е върнал
5
сумата от 846, 00 лв., респективно ответното дружество реално е получило
възнаграждение за предоставения заем в размер на 346, 00 лв. или печалба за
предоставената услуга в размер на близо 50 %. Твърди се, че това
обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически условия в
страната към момента на предоставяне на заема- *** год. В заключение
ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 346,
00 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за кредит № ***/
*** год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Основната претенция на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Касае се за вземане за връщане на
суми, дадени при начална липса на основание /по- конкретно дадени по
нищожен договор/. Неоснователно е твърдението на ищеца, че между
страните по делото липсвало съгласие досежно основните елементи на
облигационното правоотношение и оттам изобщо липсвал сключен договор.
Напротив, обстоятелството, че е налице пълно плащане на задълженията на
ищеца по процесния договор е ясна индиция за облигационна връзка между
страните, произтичаща от договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /договор за кредит № *** от *** год./. Видно е, че съгласно
договора на ищеца е бил предоставен кредит от 500 лв., който е следвало да
се върне в рамките на 30 дни. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за
срока на договора и е в размер на 41. 00 %. Видно е, че общият размер на
всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е бил 640, 00 лв.
В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.
70 %. Уговорено е в договора, че за извършена допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита се дължи такса
от 123, 15 лв. Съдът счита, че посочената по- горе такса не се дължи по
силата на чл.10а ал. 2 от ЗПК, тъй като кредитополучателят не следва да
заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Експресното разглеждане на молбата за кредит е част от усвояването на
6
кредита, поради което такса за такъв вид разглеждане не се дължи. Налага се
извод, че тази такса е всъщност печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от
ГЛП и ГПР, като в случая това законово изискване не е спазено. Съгласно
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно, при включване на таксата за
експресно разглеждане в ГПР по процесния договор за кредит същият ще
надвиши многократно пет пъти законната лихва. В заключение може да се
обобщи, че са налице от една страна нищожни клаузи в договора, които са
съществена част от неговото съдържание и без които договорът не би бил
сключен, което изключва приложението на чл. 26 ал. 4 от ЗЗД, а от друга
страна е налице явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4
от ЗПК, като действителният годишен процент на разходите по договора
надвишава значително законоустановения, т. е. нарушен е чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК. Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до
нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК, а оттам заемателят
по договора дължи връщане само на чистата стойност на заема, но не и лихва
и други разходи /чл. 23 от ЗПК/. От заключението на вещото лице безспорно
се установява, че общо платената от ищеца сума по договора възлиза на 846,
00 лв., като главницата е 500, 00 лв. Следователно недължимо платената сума
възлиза на 346, 00 лв., в който размер предявеният от С. Р. С. от гр. П. против
*** *** осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен. При тези обстоятелства е безпредметно да се обсъждат
останалите доводи на ищеца за нищожност, респ. унищожаемост на
сключения договор за кредит.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 250, 00 лв. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300, 00 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
7
представлявано от *** и ***, да заплати на С. Р. С. от гр. П., ЕГН **********,
сумата от 346, 00 лв., представляваща недължимо платени суми по договор
за кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба /21. 07. 2021 год./ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** и ***, да заплати на С. Р. С. от гр. П., ЕГН **********,
сумата от 250, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от *** и ***, да заплати на адв. Г. Г. Ч. от *** адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 300, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8