Р Е Ш Е Н И Е
№………/………….
Гр. София, 05.07.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ТАНЯ
СТОЯНОВА като разгледа т.д. № 1940 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.3 т.4 от
ЗМГО.
Ищецът
„Т.“ ЕООД е предявил иск е с правно основание чл.26, ал. 3, т.4 от Закона за
марките и географските означения, като иска да се признае за
установено, че ответникът „Т.“ АД при заявяването за регистрация на марки „Т.“,
комбинирана рег.№6696У и на „TOPLIVO“, комбинирана с рег.№ 6697У е
действал недобросъвестно. Ищецът твърди, че той е търговско дружество,
регистрирано по фирм. дело № 727/1997г. с решение от 27.01.1997г. и оттогава
използва и фирменото си наименование. Сочи, че ответникът е бил регистриран
първоначално с наименование „Горивни и строителни материали“ ЕООД и
впоследствие през 1995г. пререгистриран с името „Т.“ ЕАД. Твърди, че ответникът
е заявил за регистрация въпросните марки на 13.04.1998г., като към датата на
заявката е знаел за съществуването на търговското дружество – „Т. 2“ ООД, както
и на „Т. 1“ ООД, с което е действал недобросъвестно по подробно изложените
доводи. В уточнителна молба от 30.11.2018г. изтъква, че тъй като се касаело за
използване на нерегистриран знак, който е бил използван за услуги, той не бил
поставян върху стоки, а върху табели в складовете и магазините на дружеството.
По подробно изложените доводи твърди, че по-ранното използване от негова страна
е мащабно и в продължителен период. В хода на съдебното производство поддържа
иска си чрез процесуалните си представители адв. Д. и М. като излага подробни
доводи и в писмени бележки.
От
ответника „Т.“ АД е постъпил в срока по чл.131 от ГПК подробен писмен отговор
от 05.11.2018г., с който се оспорва допустимостта на предявения иск и неговата
основателност. Ответникът счита, че искът е недопустим, тъй като марката е
регистрирана преди влизането в сила на процесната разпоредба на чл.26, ал.2 т.4
от ЗМГО, която сочи, че е материалноправна норма и се прилага занапред, а не й
е придадено обратно действие. Оспорва и че ищецът по никакъв начин не е доказал
активната си легитимация, а именно, че е действителен притежател на марката.
Твърди, че ползва напълно добросъвестно регистрираната си собствена марка Т.
още от създаването си с ПМС № 25/01.07.1947г. и независимо от преименуването на
дружеството. Поддържа, че не е налице нито от обективна, нито от субективна
страна недобросъвестно използване на търговското наименование. В хода на
съдебното производство поддържа оспорването чрез процесуалните си представители
– адв. С. и С., излагайки подробни доводи и в писмена защита.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
представеното с исковата молба с решение на СГС от 27.01.1997 по ф.д. № 727/97г.
е регистрирана фирмата на ищеца „Т.-2“ ООД със съдружник Т.-1 ООД, регистрирано
по ф.д. СГС № 9959/96г. През 2009г. дружеството е пререгистрирано в търговския регистър при
Агенция по вписванията. Предмет на дейност на дружеството, освен другото, е
търговия с всякакви стоки за населението, търговско представителство и
посредничество на български и чуждестранни фирми, внос, износ, търговия с
недвижими имоти, строителство, транспорт, хотелиерство и всякакви други
дейности.
От представените решения по фирмени дела се
установява, че ответникът „Т.“ АД е търговско дружество, първоначално
регистрирано по ф.д. № 7267/1990г. на Софийски градски съд след преобразуването
му от държавна фирма (предприятие, част от
ДСО “Т.“ отпреди 1989г.) в еднолично дружество с ограничена отговорност
с държавно имущество с наименование „Горивни и строителни материали“, като през
1995г. правноорганизационната форма на дружеството е била променена на еднолично акционерно дружество с държавно
имущество, както е било променено и наименованието на „Т.“ ЕАД с решение на СГС
от 01.11.1995 под №4, представено на стр. 22 от делото. Предмет на дейност
съгласно решението наред с другото описано, е и вътрешна и външна търговия със
горивни и строителни материали. Впоследствие дружеството е било приватизирано, а след създаване на търговския
регистър при Агенция по вписванията и
пререгистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2009г.
Съгласно
представеното решение №1 от 09.12.2005г. на СГС, ФО по ф.д.№13768/2005г., е регистрирано
юридическо лице с нестопанска цел „Сдружение Т.“, като председател на
Управителния съвет е В.О.Щ..
На стр.30-31
от делото е представена справка от Търговския Регистър в АВ- списък от 48
фирми, съдържащи в наименованието си думата Т., представени са извадки от
речници за значението на думата Т..
На стр.
50-52 от делото е представен договор за наем на офис от 25.02.1997 между фирма Т.-1
ООД и 2 физически лица за офис на бул. „Възкресение“, с площ 40 кв.м., като е
представен и втори договор за офис на същия адрес от 06.01.2001г., отново с
наемател „Т. 1“ ООД.
Съгласно
представения договор от 13.09.1996г. на стр.56 и следващите, е отдадена за
ползване под наем складова площ на БДЖ на територията на Гара Захарна фабрика
на наемателя „Т.-1“ ООД. Към договора
е сключено и споразумение от 17.09.1997 за ползване на допълнителна складова
площ на БДЖ. Съгласно представения договор
от 18.12.1996г. е предоставен под наем за ползване складова площ на БДЖ на Гара
ЗФ от Т.-1 ООД. Представен е и договор
от 01.07.1996 за ползване на складова площ от Т.-1, като съконтрахент е НК
„БДЖ“.
На стр. 59
от делото е представено заявление за регистрация по ЗДДС на дружеството „Т. 1“
ООД с вх.№2381/24.07.1996г., което е подадено от управителя В.М.З., като е
представен и документ за пререгистрация от 02.11.1999г.
На стр.61 е
представено удостоверение от СО, район Възраждане от 06.01.2019г., издадено на
управителя на фирма „Т. 1“ ООД във връзка с имот на ул.“Арх. Петко Момчилов“,
като удостоверение във връзка със същия имот е издадено и на 30.11.2000г.
Съгласно
представеното разрешение за ел. мощност №1490/11.11.1999г. за имота на
бул.“Възкресение“, представляващ офис, е издадено такова на дружеството „Т. 1“
ООД.
На стр.66 и
67 от делото са представени заявление за осигурителен номер и посочен такъв на
дружеството „Т. 1“ ООД, подадено на 23.07.1996г., както и декларация за данъчна
регистрация на дружество „Т. -2“ ООД от 18.08.1998г., подадена от управителя В.Г.П..
Представено е удостоверение от МФ – Главно управление на данъчната
администрация за регистрация на фирма „Т. 1“ ООД от 24.07.1996г.
На стр. 73
от делото е представено писмо до „Т. 1“ ООД от 17.12.1999г. от „Топлофикация
София“ ЕАД, с което ги уведомяват, че проектите за топлопровод и абонатна
станция следва да се съгласуват, което писмо касае сградата –общежитие на
ул.“Арх. Петко Момчилов“ №4. За същото общежитие е представено и разрешение за
ел. мощност №441/02.04.1999г., издадено на дружество „Т. 1“ ООД.
Представени
са на стр. 75 и следващите от делото договори от 03.06.1997г., 04.09.1996г.,
04.10.1996г. и Анекси за покупко-продажба на цимент между ДФ ЗЛАТНА ПАНЕГА и „Т.-1“ ООД. На стр. 82-89 са представени
договори за покупко-продажба на цимент между „Т. 1“ ООД и Белоизворски цимент“
ЕАД.
Представен е
и договор от 18.12.1997 между БДЖ и Т.-1 за ползване на складова площ на БДЖ на
Гара ЗФ от Т.-1 ООД и споразумение от 19.12.2000г. към Договор от 18.12.1997
между БДЖ и Т.-1 за промени / стр.64 от делото/. Към същия договор е представен
и споразумителен протокол от 18.11.1998г.
Представена
е фактура № 135399/26.08.1997 за покупка от Т.-1 ООД на кошове от 3 броя
покрити вагони.
Представен е
договор № ЛП-503/96 от 12.02.1997г. за покупка на автомобил Шкода Мадара от Т.-1
ООД с Приемо-предавателен протокол от 13.12.1996г. и документи на превозното
средство, като договорът е с нотариална заверка от кмет.
На
стр.107-109 е представено санитарно разрешение № 14 от 12.03.1997 за приемане и
ползване от Т.-1 на строеж на Товарна
гара ЗФ и съответното Санитарно заключение, като е представено и разрешение за
регистрация на търговски обект за същия адрес №692/08.04.1999г.
Представени
са ведомости за заплати на служителите в Склад Захарна Фабрика от 1996 до
Декември 2000 на Т.-1 ООД, на листове 112-113
и л.166-183 от делото.
Съгласно
представеното от ответника на стр. 146 и сл. от делото решение №296 на Бюрото
на Министерския съвет от 26.07.1972г., считано от 01.10.1972г. е решено СД „Т.“
да се преименува на СД „Горивни и строителни материали“.
От ответника
са представени снимка, Бомбардирана София, Катастрофа между дипломатически
автомобил Шевролет (Chevrolet Delray
1960) и електрокар за снабдяване с въглища на ДТП Т. - София, 60-те години на XX на стр.245
от делото; акт за констатация от 17.05.1996г. на извършена данъчна проверка при
Т. ЕАД за периода от януари 1995г. до 31.03.1996г. /стр.249-252/; Устав
на Т. ЕАД с дата 16.10.1995г.; индивидуален трудов договор от 29.01.1996г. за
работа като счетоводител в Т. ЕАД в клон Стара загора; фактура №
7175/13.11.1996 за продажба на 12,200 m винкел за BGN 750 от Т.
АД клон Плевен, одиторски Доклад за 1996г. до Управителния съвет на „Т.“ АД /л.265-268/;
ревизионен акт №12 от 12.1996г. за освидетелстване на повдигателна уредба на „Т.“
ЕАД – Шумен, Заповед в Т. АД клон Шумен за мерки срещу пожари за отоплителен
сезон 1996-1997, в т.ч. Склад "Строителни материали" стр. 230-231;карта
на България със споменати 23 газ-станции
на Т. АД и реклама на Т. АД за предлагане на пропан-бутан - дело /л.272-274/.
Представените
от ищеца на стр.114 и следващите към исковата молба декрларации от лица, в
качеството им на управители на дружества за търговски отношения с фирма «Т. 2»
ЕООД съдът намира, че не следва да се кредитират и не представляват годни
писмени доказателства, тъй като същите имат характер на свидетелски показания,
но дадени в писмена форма, а не събрани по установения в ГПК ред, а именно чрез
изслушване на лицата като свидетели.
Допълнително
от ищеца на стр. 279 и следващите са представени оферти, договори и декларации
от лица, като последните имат характер на писмени свидетелски показания и не
следва да се кредитират като годни доказателства, от името на Сдружение Т. и «Т.
2» ЕООД, като всички те са за период от 2011г. -2015г., включително и офертите
от Сдружение Т. от 2018г.
Съгласно
справка и представените разпечатки на справки за марки на стр.452 и следващите
са налице и други регистрирани такива, съдържащи думата Т., като „Т. газ“, „Т.
ойл“, „Т. газ сервиз“ и др.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-маркова експертиза, изготвена от вещото лице В.Ш..
От същото се установява, че системата на регистриране на марки е хармонизирана на
общностно ниво и базирана на принципа ‘first-to-file’
("първият който подаде"), който не се прилага, когато заявителят е
действал недобросъвестно при подаването на заявката (T‑321/10,
GRUPPO SALINI, para 18 and the case-law cited). Експертът
сочи, че концепцията за "недобросъвестност" е автономна концепция и
интерпретирането й е хармонизирано в ЕС (С-320/12 Malaysia Dairy Industries Pte. Ltd v Ankenævnet for Patenter og Varemærker - Решение 1). Тя
не е релевантна при експертиза по абсолютните основание за отказ от регистрация
съгласно чл.11 ЗМГО, нито е релевантна при опозиция, но е основание за пълно
заличаване на вече регистрирана марка, дори за стоките и услугите, които не се
отнасят до използваните от искателя. Според вещото лице, за да се
направи извод, че лице подало заявката за регистрация на марка действа
недобросъвестно по смисъла на хармонизираното законодателство, е необходимо да
се вземат под внимание всички релевантни фактори, специфични за конкретния
случай, които се отнасят към момента на подаване на тази заявка. Експертът
сочи, че има три основни фактора, като първият е регистрираната марка, за която
се претендира недобросъвестност при заявяването, да бъде идентична или
объркващо сходна на знакът, на който се базира искането за заличаване. Според
вещото лице ако регистрираната марка е различна или не е объркващо
сходна, тогава не може да се говори за недобросъвестност, но и фактът, че
знаците са идентични или объркващо сходни сам за себе си не е достатъчен да
покаже недобросъвестност. Вторият кумулативен фактор изисква собственикът на
регистрираната марка да е знаел или да е трябвало да знае за използването на
идентичен или объркващо сходен знак от третото лице по отношение на идентични
или сходни стоки/услуги. Хармонизираната практика прима, че такова знание е
налице например, когато: страните са били в реални бизнес отношения (помежду си
и в резултат "не може да се
игнорира и е било вероятно собственикът на марката да е бил осведомен, че
ищецът е използвал знакът дълго време" (T-321/10,
Gruppo Salini, § 25); когато репутацията на знака, дори като
"историческа" търговска марка, е общоизвестен факт (T-327/12,
Simca, § 50); когато
идентичността или почти идентичността между оспорваната марка и по-ранните
знаци "явно не може да бъде случайно" (T-335/14,
Doggis, § 60). Знанието
може да бъде предположено и на базата на
общо знание в релевантния сектор, като това знание може да се заключи от
продължителната употреба на знака (C-529/07, Lindt Goldhase, §
39). Третият кумулативен фактор според експертното заключение е недобросъвестното
намерение на маркопритежателя, което
представлява субективен фактор, който трябва да бъде определен от реалните
обективните обстоятелства (C-529/07,
Lindt Goldhase, § 42). Хармонизираната практика сочи неизчерпателно
примери за вида на намеренията за такова недобросъвестно заявяване, някои от
които са: марката се отклонява
от нейната първоначална функция и е заявена спекулативно или само с цел получаване на
финансови облаги (T-82/14,
Luceo); заявяването
може да се разглежда като индикация за нечестно намерение и е станало ясно, че
единствената му цел е да възпрепятства трети лица да оперират на пазара (С-529/07 Lindt, §
44); наличие на преки или непреки взаимоотношения между страните преди
подаването на марката (T-291/09,
Pollo Tropical chicken on the grill, §
85-87; T-321/10, Gruppo Salini, § 25-32); искане за
финансови компенсации, отправено от собственика на марката към страната подала
искането за заличаване може да бъде основание, ако има доказателства, че
собственикът на марката е знаел за съществуването на по-ранни идентични или
сходни до степен на объркване знаци и е очаквал да получи предложение за
финансови компенсации (T-327/12,
Simca, § 72). Други фактори, които следва да се
преценяват и вземат предвид, може да са произходът на оспорвания знак и неговото
използване от създаването му, търговската логика на подаване на заявката за
регистрация на този знак като марка (на Европейския Съюз)... и хронологията на
събитията, довели до това подаване (T‑33/11
BIGAB, para 21; T-327/12,
Simca, § 39; T-257/11, Colourblind, § 68); природата на заявената
марка, защото когато тя представлява изцяло формата на продукта, възпрепятства
и ограничава свободата на конкуренцията да избере тази форма и нейното
представяне е ограничено то технически или комерсиални фактори; степента на
вътрешно присъщата или придобита отличителност на двата сравнявани знака, както
и тяхната репутация (T-327/12, Simca, EU:T:2014:289, § 40, 46 and
49). Вещото лице сочи, че процесните марки BG TM Рег.№ 6696Y Т. -
комб. и BG TM Рег.№ 6697Y TOPLIVO - комб, са
заявени на 13.04.1998г. и са регистрирани на 28.04.1998 на името на ответното
дружество «Т.» АД. Услугите, за които са
регистрирани, са: Клас 35: търговски сделки, услуги, свързани с търговия със
строителни материали, отдаване под наем на магазини, нафтопунктове,
бензиностанции, търговскопредставителство и посредничествo; Клас
39: транспорт, опаковане, съхранение и спедиция на строителни и горивни
материали, отдаване под наем на складове. Вещото лице сочи, че в електронната
база данни на ПВ за тези марки е отбелязано, че няма публикации. Според
експерта марките на ответника са комбинирани и съдържат правоъгълно поле като фон в
ярко жълто, на който фон има едно и също слово в кириличен и латиничен вариант,
изписани в специфичен шрифт в ярко червено, като при кириличния вариант словото
е изписано с малки букви, а при латиничния - с главни букви. Освен словото
марките съдържат на същия ред на словото и едно и също изображение на по-висок
от нивото на буквите стилизиран пламък с ярко червен контур и сърцевина и
оранжев междинен контур, като пламъкът е подчертан с прекъснати успоредни
дебели линии също в червено и оранжево. Вещото лице сочи, че хронологично
Т. като наименование на организационна единица е архаизъм от ранната плановата
социалистическа икономика (когато пазарът не е бил конкурентен и всяка дейност
се упражнявала монополно от държавата чрез различни нейни звена), който през
1972г. е бил изваден от употреба от административната и стопанска терминология,
но през 1995г., вече в условията на конкурентен пазар, след реформи и
преобразувания, думата като име е въведена отново. Историческите архиви според експерта показват,
че през 1947г. се създава ГТП Т. - София с предмет на дейност
"разпределение и продажба на въглища и дърва" към МВТ;
през 1956г. - към ГТП Т. - София преминава като Клон "Строителни
материали" ликвидиращото се предприятие СТРОЙМАТМЕТИЗ;
през 1959г. - към МТВ се създава отраслова структурна единица СД Т.;
през 1966г. - ГТП Т. - София разширява дейността си с търговия на течно гориво
(нафта), а от 1968г. и с пропан-бутан; през 1972г. - СД
Т. се преименува на СД ГОРИВНИ И СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, като ГТП Т. - София се
преименува в Градски клон ГОРИВНИ И СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ - София;
през 1977г. се преименува в ГП ГОРИВНИ И
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ - София; през 1988г. се
преобразува в ГТП ГОРИВНИ И СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ; през 1990г. е
поделение на ДФ ГОРИВНИ И СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ; а през 1993г. –
прекратено. Според експерта от архивите и доказателствата по делото може да се
обобщи, че в периода от 1947 до средата на 1972г. са съществували търговски
предприятия и стопански дирекции към МВТ с наименование Т., в периода от 1973г.
до ноември 1995г. са съществували преименувани търговски предприятия, стопански
дирекции и ЕООД ГОРИВНИ И СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ; от 01.11.1995 до момента на
експертизата съществува ЕАД и АД Т., а поне от 1996г. на пазара съществуват и
други търговци, съдържащи във фирменото си наименование словото Т.; от април
1998г. са заявени и регистрирани процесните марки на името на ответника Т. АД.
Вещото лице сочи, че и двата знака на ищеца съдържат словен елемент Т., изписан
с главни букви в стандартен сансерифен шрифт, приличащ на Ariel, в жълто и
светлосенки на светлосин фон. Единият от
знаците има тъмносин кръгов контур, върху който е преплетен жълт триъгълник, с
разположена над него главна буква Т, също в тъмносиньо, като тъмносините контур
и буква са свързани, а жълтият триъгълник е преплетен между тях. По отношение
на сравняването на знаците, вещото лице сочи, че отличителността на процесното
слово Т. следва да се прецени от гледна точка на регистрираните услуги. Речниковото
определение на словото Т. е: "ср.,
само ед. материали, които се изгарят за отопление (дърва, въглища, нефт, газ).
Напр. имам Т. за зимата" и думата Т. е описателна за дейностите на
търговците, свързани с горивата. По отношение на процесните
услуги, свързани със строителните материали, счита, че не може да се пренебрегне
фактът, че дълговременното използване на думата Т. като наименование на
предприятие, което държи както горива, така и строителни материали на склад и
ги предлага за продажба на едни и същи площадки, изгражда по-трайна асоциация
за свързаност между горивата и строителните материали. Това се подкрепя от факта, че голяма част от
складовите бази и обслужващите сгради, особено на приватизираните
предприятия, са изградени по време на
плановото стопанство и са пригодени да предлагат съвместно материалите, поради
което и в съзнанието на хората те се свързват и е обичайно те да мислят, че ще
ги намерят на едно място. Едва в
последните 20 години, с интензивното развитие на техниките и технологиите, тази
представа започва да се размива особено в градското население, тъй като все
повече се увеличава електронната търговия, отоплението, което преимуществено е
централизирано, газовите бутилки, където се ползват, се доставят с разносна
търговия, горивата основно се търгуват на бензиностанции, нафтопунктове, газ-станции,
инетртните строителни материали не се избират, а се поръчват и др. Поради горното експертът приема, че словото Т.
по отношение на строителните материали е с по-слаба отличителност и може да се
приеме за алюзивно, което се потвърждава и от приложеното в делото социологическо
проучване, при което 40,6% от анкетираните специалисти свързват словото Т. със
складове за строителни материали на много лица и обобщено 67% от анкетираните я
свързват с множество складове, търговци или марка на много лица. В съдебно
заседание експертът сочи, че е използвал проучването, тъй като така е поставена
задачата, без да коментира факта, че същото е от 2018г. и относимостта му към
процесния релевантен период, който е двадесет години по-рано, а именно пролетта
на 1998г. Вещото лице е представило същото и в табличен вид, като и
сравняваните знаци. Според експерта спорните услуги са услугите,
свързани с търговия със строителни материали, като се покриват с услугите по
продажба на едро и дребно на строителни материали. Вещото лице сочи, че съгласно
европейската практика понятието за доминиращ елемент се ограничава до
визуалното възприемане на елементите на знака, като за да се твърди, че знакът
има доминиращ елемент, то той трябва да има най-малко два идентифицируеми
компонента, а именно неговото местоположение, големина, размери и и/или цветова
комбинация. Експертът сочи, че знаците на ищеца съдържат словния елемент Т., а
вторият знак съдържа и фигуративен
елемент със стилизирана пирамида, на
фона на която е изписана главна буква Т (началната на словния елемент Т.), като
и в двата знака доминира визуално словото, но фигуративният елемент също има
значение. Елементи на процесните марки на ответника са словните елементи Т., TOPLIVO и стилизираният фигуративен
елемент във вид на пламък. Експертът намира,
че словният елемент е доминиращ и в двете марки, като фигуративният елемент
също има значение. Според вещото лице релевантният потребител в случая за услугите по търговия
със строителни материали е специалист професионалист строител, тъй като
строителните материали не са стоки за ширпотреба и не са за масова консумация.
Експертът счита, че вътрешно присъщата отличителност на по-ранните знаци е
по-ниска от нормалната по отношение на спорните услуги, свързани с търговия със
строителни материали, тъй като словото Т. е алюзивно за тези услуги. Визуално знаците и марките са сходни в нормална
степен. Тъй като релевантният потребител възприема знака в неговата цялост, той
не анализира в детайли и следователно малки разлики в броя на буквите често не
се забелязват. Според експерта европейската
практика (C-193/09 P и T-402/07 para 74)
е възприела, че за да се отчете визуално сходство между две думи, е необходимо
във всяка от тях да присъстват няколко букви в еднаква последователност. Според експерта твърдяните по-ранните знаци Т. на ищеца съдържат еднакъв словен елемент с елементите
на марките, т.е. всички букви се покриват по брой и местоположение. Комбинираните
марки създават близко дизайнерско решение, тъй като са построени по един и същи
начин, на един ред със стилизиран фигуративен елемент отпред, правоъгълен фон и
елементи в различни контрастни цветове и тъй като словата на сравняваните знаци
са еднакви и са разположени по един и същи начин, то може да се заключи, че
марките са сходни над нормалната степен. Фонетично сравняваните знаци и марки са идентични. Знаците на ищеца ТОП-ЛИ-ВО и марките
на ответника ТОП-ЛИ-ВО се състоят от по три срички с еднакви букви. Вещото
лице счита, че марките концептуално са сходни, тъй като споделят едно и също
слово Т., но то е алюзивно за спорните услуги (за специалистите в бранша дори е
обичаен термин), а фигуративните елементи имат концепции с по-ниска степен на
сходство. Словният знак на ищеца
концептуално е сходен във висока степен с концепцията на марките на ответника,
тъй като споделят едно и също слово с идентичен смисъл. При знакът на ищеца с
добавено лого - фигуративният елемент носи смисъла на градеж, свързан с тау или
египетския кръст (буква Т), символизиращ плодородието и живота, като когато е
обграден в кръг символизира вечния живот, като вмъкнатата пирамида, също е
символ на земята-майка и вечния живот. Фигуративният елемент на марките на ответника
е стилизиран пламък, който в християнството според експерта символизира светия
дух и пречистването на земята като извор на живота. Въз основа на подробните
гореописани доводи, вещото лице дава заключение, че знакът, посочен на фиг.1
(стр.3 от Молба вх.№157760 / 30.11.2018) е сходен в нормална степен на марки BG TM рег.№ 6696У Т. - комб. и BG TM рег.№ 6697У TOPLIVO - комб., тъй като се съдържа в
тях, а визуално, фонетично и смислово сходството е високо. Знакът, посочен на
фиг.2 (стр.3 от Молба вх.№157760 / 30.11.2018) е сходен в по-ниска степен на
марки BG TM рег.№ 6696У Т. - комб. и BG TM рег.№ 6697У TOPLIVO - комб., тъй като словният елемент напълно се съдържа в тях, като
визуално и фонетично сходството е високо, но концептуално са сходни в по-ниска
степен, тъй като използват различни символи за изразяване на смисъл, свързан
пряко или косвено със земята. Според експерта марките на ответника за регистрираните услуги и по-специално за
процесните услуги, свързани с търговия със строителни отпадъци притежават
по-ниска отличителна способност, предвид
алюзивния характер на доминиращото слово Т. (за преобладаваща част от
специалистите в бранша е обичайно понятие) и сходната в ниска степен концепция
на фигуративния елемент. Експертът счита, че словният
елемент Т. е описателен за дейностите на търговците, свързани с горивата и без
специфичното изписване и допълнителни фигуративни елементи не може да бъде
отличителен за тези услуги. По отношение на процесните
услуги, свързани със строителните материали, словото Т. само за себе си е със
слаба отличителност, може да се приеме за алюзивно с прагова или над-прагова
отличителност.
По делото са
събрани и гласни доказателства. От показанията на ищцовата свидетелка Л.С.се
установява, че тя е запозната с дейността на „Т.-2“, а именно с търговия на
строителни материали дългогодишно във времето. Свидетелката сочи, че от 1997 г.
познава г-н Щ.и се е занимавала със съставянето на отчетите на едно от неговите
дружества, на които е управител, като в последните години, уточнява 5-6г.,
съставя и отчетите на „Т.-2“. Сочи, че когато започнала работа от 1997 г.
офисът бил на бул. „Възкресение“ № 13, като е била там до 2003-2004 г., тъй
като ползвала две години майчинство. След това се преместили на ул. „Хайдушка
гора“ № 38, а през 2012 г. - на бул. „Арсеналски“ №77. Сочи, че всички
дружества на г-н Щ.са били на едно място, включително и „Т.-2“. По
представената й снимка към молбата от 30.11.2018 г. на сграда, намираща се на
стр. 163 по делото, свидетелката потвърждава, че това е сградата на бул.
„Възкресение“ № 13, а до табелката била стаята, в която се помещавала. Според
свидетелката табелата била сложена в периода края на 1997 г. - началото на 1998
г., като там бил централния офис на „Т. -2“, а складовете - на различни места.
Според свидетелката между двете дружества „Т.“ АД и Т.-2“ и за последните
години, и тогава, винаги е имало бартерни сделки, защото те основно се
занимавали с търговия на горива, а дружеството „Т. -2“ с търговия на строителни
материали и бартерни сделки е имало с протокол за прихващане. Свидетелката
сочи, че знае къде е офиса и „Т.“ АД, имало техни служители, с които са правили
справка и уточнение на техни салда, а именно на ул. „Солунска“. Свидетелката
сочи, че в периода през годините е идвал служител на „Т.“ АД - една госпожа, но не мога да каже точно кога
е идвала. Свидетелката сочи, че преди 1997 -1998 г., доколкото си спомня първите
складове били на Товарна гара - „Захарна фабрика“ и конкретно там складът бил на
„Т.-1“ ООД. Сочи, че на склада имало табелка „Т.“ и г-н Щ.имал склад и срещу
„Инжстрой“ за строителни материали – точно срещу входа, а като се завие наляво.
Свидетелката сочи, че в нейните спомени табелите на „Т.“ АД са синьо-червено,
но не е сигурна. На въпроси на ответната страна сочи, че е работила по трудов
договор в едно от другите дружества на господина, а не в „Т. 2“, като не си
спомня преди 1998г. да е имало бартерни сделки между дружествата. Сочи, че за
табелата е категорична, че е сложена в началото, непосредствено след
настаняване в сградата, като бил студен период. Уточнява, че складът бил на ул.
„Кукуш“ № 1 и то преди 1998 година. Сочи, че обикновено гарите са собственост
на БДЖ и има договор за наем, като мисли „Т.-1“ е бил наемател на този склад на
„Захарна фабрика“. „Т.-2“ имало склад на гара „Пионер“, но точна дата и кога е
открит не помни.
Свидетелката
на ищцовата страна Д.С.сочи, че от юни 1997 г. е работела в „Т.-1“ като касиер,
а в момента работи в „Т. 2“ като управител на складова база в „Орландовци“.
Сочи, че е работила в склада в кв. „Захарна фабрика“ на ул.“Кукуш“ № 1. Първо
започнала работа на АРЗ „Люлин“, на „Околовръстното шосе“ като касиер, след 2-3
седмици я преместили в кв. „Захарна фабрика“, където работила 10 години и след
това - в кв. „Орландовци“. Сочи, че там където работела на склада на „Т.-2“ имало и склад на Т. АД в кв. „Захарна
фабрика“ и продължава да го има склада на „Т.“ АД. Складът, в който работела,
имал означение знамена и табели с логото на „Т.“. Служители на „Т.“ АД според свидетелката би трябвало да са виждали
склада на Т. 2, тъй като ги деляла една линия. Според свидетелката тези години
не е имало търговски взаимоотношения между складовете, но не е сигурна. Сочи,
че клиенти са идвали, които са търсели газ и въглища, и ги пращали при колегите
в „Т.“ АД, но не може да каже, че е имало обратно движение да им изпращат
клиенти за строителни материали. Сочи, че преди април 1998 г. е ходила на централния
офис, който се намирал на бул. „Възкресение“ № 13 и е сграда е на 4 етажа, с
голяма табела „Т.“, като потвърждава, че е на снимката от стр. 163 от делото.
Сочи, че познава св. Л.Стайкова от 1997 г., откогато започнала работа, а Л.работела
на бул. „Възкресение“ №13 като счетоводител. За дружествата на г-н Щ.- това бил
първия офис, след това се преместили на ул. „Хайдушка гора“ имахме офиси, сега
в момента на бул. „Арсеналски“. Свидетелката сочи, че имали една колежка, която
дълго време е работила в „Т.“ АД, С., която се преместила при тях да работи.
Свидетелката сочи, че не помни кога е преминала на работа в „Т.-2“. Сочи, че „Т.“
АД е търгувало основно с газ и въглища и това го знае, защото е минавала всеки
ден в разстояние на 8 години покрай склада им, където имало композиции с
въглища, непрекъснато газови бутилки. Строителните материали били в безобразно
състояние и не били оборотна стока, а само две палета керемиди, две палета
тухли, които с години са стояли там. Сочи,
че колежката, която е касиерка, тя 20 години е работила в „Т.“ АД и казвала, че
е работила в „Горивни и строителни материали“, предимно с газ. Уточнява, че не
е влизала в техните складове и не знае какво е имало вътре, но били с оградна
мрежа 50/50, конкретно склада на „Захарна фабрика“ и всеки един човек можел да
види какво предлага този склад. В сградата на бул.“ Възкресение“ № 13 доколкото
има спомен табелата се поставила края на 1997 - началото на 1998 г.
Свидетелката
на ответника М.С.сочи, че от 07.09.1988 г. работи като началник отдел „Труд и работна заплата и
планиране“, като в трудовата й книжка като работодател е отбелязано „Горивни и
строителни материали“, който по-късно се трансформира в „Т.“ ЕАД и по-късно в „Т.“
АД. По спомените от трудовата й книжка
някъде от началото на 1996 г. „Горивни и строителни материали“ сменя
името си на „Т.“. Сочи, че към началото на 1998 г. дружеството се казвало „Т.“
поне две години. В началото на 1998 г. в търговския оборот само „Т.“ АД е
използвал знака „Т.“ – документите, с които е боравила, всичко това, което е
идвало при нея като фактури, документация, като вътрешна нормативна уредба и
кореспонденция с други фирми, и не е срещала на друго място това наименование. Към
1998 г. знакът „Т.“ присъствал във всички печати на фирмата, на фирмени бланки,
в обозначенията на търговските складове и магазини. Сочи, че знакът се състоял
от едно пламъче, което съдържало горе в себе си стилизирани първите букви от
старото наименование ГСМ, отдолу с тухлички, което било препратка и към една от
основните дейности - продажбата на строителни материали в складовете, а те били
над 300 склада в цялата страна и магазини. Свидетелката сочи, че сега складовете
са по-малко по икономически съображения, някои са закрити, но в края на
90-те години в складовете продавали строителни
материали, горива, въглища, дърва за отопление, дизелово гориво. Според
свидетелката структурата на „Т.“ била - 28 окръга с 28 управления във всеки
окръг, като във всяко едно управление на „Т.“ имало съответните складове - в
почти всеки един град на България по онова време. Свидетелката сочи, че до
средата на 1998 г. не й е било известно друго дружество в търговската си
дейност да използва марка „Т.“, този знак бил ползван само от „Т.“ АД. След 2000 г. разбрала за съществуване на фирми
„Т.-1“ или „Т.-2“, като с г-н Щ.се
запознала края на 2000 г. Сочи, че се е случвало клиенти да бъркат двете фирми
и към днешна дата. Уточнява, че след 2000 г. разбрала, че и други дружества
използват знака „Т.“, но през 1998 г. не е срещала това наименование, нито
фирмен знак при друга фирма. Сочи, че започнала работа като началник ТРЗ и
Планов отдел, а през 1999 г. била преназначена като главен счетоводител, като
от края на 2002 г. е директор. В качеството си на директор й се налагало да посещава
и складове, за които отговаря и складове на конкуренцията, да присъства на изложения,
срещи с управители на конкуренти фирми, на организирани мероприятия от
партньори. Сочи, че преди 4-5 години разбрала, че на „Сточна гара“, където е
един от основните складове на „Т.“ АД, в близост се намирал и склад на Сдружението
„Т.“ като конкурентна фирма, но не го е посещавала. Сочи, че не знае дали в
периода 1997-1998 г. са имали склад на „Захарна фабрика“ на „Т.“ АД. Сочи, че
господин Стоянов, който бил директор на клона в Бургас, се познавал отпреди с
г-н Щ., с който тя се запознала на срещата през 2000г., на която се говорело за
бизнес и за взаимноизгодни
прокупко-продажби на стоки и в началото на 2001г. се извършвали такива сделки,
но през друга фирма на г-н Щ.- „Вартекс“. Свидетелката потвърждава, че
описвания от нея знак е на документа, намиращ се на стр. 28 от делото.
Свидетелката
на ответника Л.С.сочи, че в „Т.“ АД започнала работа през м. юли 1990 г. като
счетоводител, после станала заместник-главен счетоводител и после главен
счетоводител, я в настоящия момент е финансов директор. Назначена била първо в
дружеството „Горивни и строителни материали“(ГСМ), а през 1995 г. дружеството
се преименувала на „Т.“ АД. От първия си работен ден знае, че знакът „Т.“ е използван само от „Т.“ АД и категорично до
1998 г. никой друг не е използвал този знак. Знакът бил използван във всичките
финансови и счетоводни документи, които са представяли пред административни органи и НАП, дружеството било
е публично. В цялата външна документация с контрагенти дружеството се представяло
пред своите клиенти с това лого, в рекламни материали и на всичките ни
търговски обекти и офиси и сгради е обозначено с това име „Т.“ АД и има
определен знак – пламъче, който е приемственост от „Горивни и строителни материали“
с допълнение към него. „Т.“ АД винаги е използвало на своите търговски обекти
наименованието. Практически от 1995 г., след като се преименувало дружеството,
започнало постепенно да поставя това лого на всичките си документи и търговски
обекти - и около края на 1996 г. би
следвало да е приключил този процес. Свидетелката потвърждава, че знакът на
стр.287 от делото се използва от 1995 г. от дружеството. Свидетелката сочи, че „Т.“
АД съществува от 1970 г., като е било единствено, което е продавало стоки и
затова търговски обекти е имало в почти всеки един град и населено място. Преди
1998г. обектите са били около 250-300 обекта на територията на България. След
приватизацията на дружеството всички акции по баланса от датата на приватизация
преминават в акционерното дружество – всеки един актив в баланса с инвентарен
номер собствеността му от държавата преминава към акционерното дружество.
Свидетелката сочи, че преди началото на 1998 г. не й е известно друг да е
използвал в стопанската си дейност „Т.“ като наименование или търговска марка,
но през последните години знае, че има дружества с такива наименования.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Регистрацията на марка може да бъде заличена по
реда на чл. 26, ал. 3 ЗМГО в случай, че заявителят е действал недобросъвестно
при подаване на заявката, като това обстоятелство следва да е
установено с влязло в сила съдебно решение по т. 4 на същата разпоредба. Искът по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО е положителен
установителен иск, предоставен на "заинтересуваните лица", като
законовата норма не сочи изрично какво
следва да се разбира под този термин. Заинтересувано лице по смисъла на закона е всяко лице, което ще упражни правото да предприеме действия по заличаване на
регистрацията на марката и би се ползвало от действието
на заличаването съгласно чл. 28, ал. 3 ЗМГО. Легитимацията
се определя от целените от ищеца правни последици, като установяването
на факта на недобросъвестността на заявителя следва да се претендира срещу лицето, на което този факт може да бъде
противопоставен. Заличаването на регистрацията ще има за последица
преустановяване на действието на марката и погасяване на правата на
маркопритежателя.
Следователно достатъчно е ищецът да твърди, че ще реализира правата по
решението и не се изисква като активна процесуална легитимация на ищеца той да
има право върху регистрирана марка, а е достатъчно да твърди, че регистрацията
на марката на ответника е извършена в нарушение на изискването за добросъвестност.
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на иска е
неоснователно. Установителят
иск за недобросъвестни действия на заявителя при подаване на заявка за
регистрация на марка представлява иск за установяване на съществуването на факт
с правно значение, предявяването на който е изрично предвидено в закона, което
обуславя допустимостта му по правилата на процесуалния закон съгласно чл. 124, ал.4, изр. 2 от ГПК и чл. 26,
ал.3 т.4 от ЗМГО. След като процесната марка, макар и регистрирана при
действието на отменения ЗТМПО (отм., ДВ,
бр. 81/14.09.1999г., в сила от 15.12.1999г.), се ползва с действие и закрила по реда на
ЗМГО, то следва да е приложим и реда за защита, предвиден от горепосочената
разпоредба, независимо от темпоралния момент на регистрирането й, като в тази
насока съдът възприема представената от ищеца практика на ВКС, която е по реда
на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 194/30.10.2013г. по т.д.№2274/2013г. на
ВКС, ІІ т.о. и др.
За да е основателен предявеният иск
следва да се установи, че заявителят е действал недобросъвестно при подаване на
заявката. В практиката на Ведомството за
хармонизация на вътрешния пазар и на съдебните институции на Общността,
„недобросъвестността” се е утвърдила като понятие, противоположно на понятието „добросъвестност“ и се изразява
в нечестна практика, изключваща всяко почтено намерение. Недобросъвестност е налице, когато лицето, регистрирало марката, знае или е било длъжно да знае за притежавано от друг правен субект право
върху търговска марка, идентична или сходна с регистрираната за
идентични или сходни стоки и/или услуги на осъществяваните от регистриралия
идентичното или сходно фирмено наименование търговец, като знанието му е
съпътствувано с намерение да увреди притежателя относно ползването на
притежаваната търговска марка или поне допуска в представите си подобно
увреждане, с цел извличане на собствена имуществена изгода или
друг личен интерес. Касае се за поведение в противоречие с добросъвестната
търговска практика и добрите нрави, при което регистриралият марката търговец
знае за обстоятелствата, причиняващи противоправния резултат и желае или
допуска неговото настъпване. Съгласно практиката на ВКС „недобросъвестността“ следва да бъде преценявана
поотделно и конкретно във всяка конкретна хипотеза, с оглед конкретните
обстоятелства и конкретното поведение на конкретния правен субект, като „изводи за знанието на ответника, че е
подал заявка за регистрация на вече известна марка, ползвана от друг субект,
могат да се правят въз основа на всякакви обстоятелства, доказани чрез различни
доказателствени средства“.
Ищецът твърди, че той първи
осъществява действително търговско използване на регистрираните от ответника
марки, които към датата на заявяването – 13.04.1998г. са вече познати на потребителите
като знак, указващ услугите на ищеца. Уточнява в хода на производството и в
писмената защита, че използването на знаците е чрез свързаното лице –
дружеството „Т. 1“ ООД. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
не се установява ползването на знака от страна на ищцовото дружество – „Т. 2“
ООД преди релевантния момент – април 1998г. в неговата търговска дейност.
Всички писмени и гласни доказателства за ползване на този знак от ищеца са от
последващ период. Всички представени писмени доказателства – сключени договори
за наем, фактури и др. за предходния
период не са със страна ищеца, а съконтрахент по тях е дружеството „Т. 1“ ООД,
който е различен правен субект, като не се твърди и установява да е праводател
на ищеца. Съдът че активната легитимация, визирана в чл.26 ал.5 т.2 ЗМГО не включва
доказването, че „свързано лице“ е действителният собственик на марката, а се
изисква именно ищецът да притежава това качество. Ищецът е този, който следва
да докаже, че именно той е ползвал знака в обичайната си дейност и с него да е
наложил на пазара свои стоки или услуги ( в този смисъл решение № 417 от
29.03.2010 по т.д. № 23/2010 т.о. V с-в), да е ползвал в търговската си дейност
знака и чрез него да е наложил на пазара свои стоки и услуги (определение № 169
от 07.04.2015 по т.д. № 2249/2014 т.к. II т.о. и др.), реално да е използвал в
дългогодишната търговска практика като негова търговска марка (решение № 41 от
27.05.2010 по т.д. № 571/2009г., I т.о. на ВКС и др.), да е използвал преди
това идентичен или сходен знак в търговската си дейност, чрез този знак се е
утвърдил на пазара и е установил трайни търговски отношения с определени
клиенти (решение № 292 от 07.06.2010 по т.д. № 98/2010 т.о. III с.в на
Апелативен съд - София, Решение № 399 от 25.02.2013 по г.д.№ 5441/2011 на СГС и
мн.др.), и то в период преди заявяване на марката, което е от април 1998г.
Такива ангажирани по делото доказателства няма. Дори свидетелките на ищцовата
страна, които сочат поставянето на знак – табела на сградата-офис, не
уточняват, че към този период са били служителки, респ. работили на друг вид
договор точно при ищцовото дружество, респ. не установяват именно ищецът да е
поставил този знак, а не другото дружество – „Т. 1“ ООД, респ. Сдружение Т..
Напротив едната категорично сочи, че е била служител именно на „Т. 1“ ООД и не
уточнява табелата да е поставена от ищеца – „Т.“ ЕООД. Ищецът не е доказал, че
е действителният собственик на марка Т.. Той съществува в правния мир от 1997г.,
когато е регистриран като юридическо лице, но в хода на процеса не бяха
представени никакви доказателства, от които да е видно, че Т. ЕООД е използвало
преди 13.04.1998г в търговската си дейност знакът като словесна марка Т. като
своя и с нея се е утвърдил на пазара и е установил трайни търговски отношения с
определени клиенти. Всички представени писмени доказателства и декларации,
чиято стойност както се посочи по-горе съдът не кредитира, са за отношения,
датиращи много след процесния период, а именно от 2000г. нататък. Твърдението
на ищеца, че представените сключени договори от „Т. 1“ ООД пораждали права и за
„Т.-2“ ООД, не може да бъде споделено, тъй като договорите пораждат действие
само за сключилите ги страни и техните правоприемници, а ищцовото дружество не
установява да е нито частен, нито универсален правоприемник на „Т. 1“ ООД, като
това, че е свързано лице не променя извода. Свързаните лица не са
правоприемници едно на друго и в тази връзка доводът е неоснователен. От друга
страна се установи, че ответникът „Т.“ АД е създаден на 01.07.1947г с ПМС № 25
под името „Т.“, организирано като държавно автономно предприятие към
Министерството на търговията и производството, с което име е оперирал на пазара
до 1972г., когато СД „Т.“ се преименува на СД „Горивни и строителни материали“.
След редица от преобразувания дружеството променя своето име и правна форма
през 1995г и става „Т.“ ЕАД, еднолично АД с държавно имущество, което в
последствие е било приватизирано. Освен, че не установи използването на
процесния знак преди заявката за регистрация на марката лично от свое име,
ищецът не ангажира и нито едно доказателство, че ответникът е знаел за
използването на Т. от страна на „Т.“ ЕООД. Съгласно утвърдената практика знание
е налице, например когато: страните са били в търговски взаимоотношения една с
друга и в резултат на това заявителят „не е могъл да пренебрегне и вероятно е
знаел, че подалият искане за обявяване на недействителност използва знака от
дълго време“, а по делото няма каквито и да е доказателства за търговски
взаимоотношения между страните (или дори свързани с ищеца лица) към
релевантната дата – 13.04.1998г. Всички свидетелски показания в тази насока, са
за търговски взаимоотношения между дружествата далеч след релевантната дата, а
именно срещи на представителите им през 2000г. Знание може да е налице и когато
репутацията на знака, дори като „историческа“ марка, е общоизвестен факт, но
съдът намира, че и това обстоятелство остана недоказано в рамките на процеса. Отличителността
на марката на ответника (способност на марката да отличава, разграничава, което
е и нейната същност) по отношение на услугите, свързани с търговия със
строителни материали, е била възприета при нейната регистрация по реда на чл. 4
от ЗТМПО (отм.), когато е направена преценка за регистрабилност, и липса на
отличителност, съответно евентуална загуба на отличителност може да бъде
преценявана и установявана в отделно
административно производство. Способността на марката да отличава се изследва
преди регистрацията и във връзка с искане за заличаването й. В този смисъл най-общо следва да се
разбира и практиката на СЕС (дело
С-39/97, дело С-196/11 – решение на Съда (трети състав) от 24.05.2012г.), като
това следва и от правните последици на регистрацията, на производството при
която е дадена публичност, независимо дали е на национална или европейска
марка, и необходимостта да се закриля
правото върху марка, придобито чрез регистрацията до нейното заличаване/отмяна.
Подходът в посоченото решение следва да
бъде възприет като приложим и поради
предприетото сближаване и на процесуалните правила с цел улесняване
регистрацията на марки и нейното управление в целия Европейски съюз (Директива
(ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2015г. за
сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките). Вярно е,
че се установи, че в ТР се съдържат множество фирми, които съдържат думата Т. в
своите фирмени наименования, но ищецът не е доказал, че тези фирми са
съществували към момента на заявяване на процесната марка, както и не е
доказано каква е дейността на въпросните фирми - същите биха могли да имат
коренно различна дейност и по никакъв начин да не са свързани със строителни и
горивни материали и търговия с тях. По делото не се твърди нарушение във връзка с
фирменото наименование, а нарушаващ
марката друг знак, поради което е без значение националната и международна
защита на фирмените наименования, съответно изключителното право на носителя да
употребява фирменото си наименование в гражданския и търговския оборот
добросъвестно.
Въз основа на преценка на събраните
по делото доказателства съдът намира, че не се установи и субективния елемент
от предпоставките за уважаване на исковата претенция, а именно непочтеното намерение, което се приема, че е
налице когато заявките за марки се отклоняват от първоначалното им
предназначение и се подават спекулативно или с единствена цел получаване на
финансова компенсация, респ. ако впоследствие се изясни, че единствената цел на
притежателя е била да попречи на трето лице да навлезе на пазара и др. Ответникът,
който е ползвал знака продължително време и ползва словния елемент в
наименованието си от 1995г., а именно две години преди регистриране на ищцовата
фирма, е действал правомерно и е защитавал свой легитимен интерес при
заявяването на марките си, като не се установи да е имал субективно увреждащо
намерение. Заявеният за регистрация като марка от ответника знак е бил
използван през продължителен период от време именно от ответника и е идентичен
на пълното му фирмено наименование, поради което съдът намира, че не се
установява субективния елемент.
С оглед гореизложените доводи съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установиха и доказаха надлежно от
ищеца, в чиято е доказателствената тежест са, предпоставките за уважаване на
иска, а именно използване на знак Т. от ищеца преди 13.04.1998г.; знание на
ответника за такова използване, непочтено намерение от страна на заявителя. Предвид
горното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват
разноски. Искане за присъждане на разноски е заявил и ответника, като от същия
е представен списък по чл. 80 от ГПК с едно перо – адвокатски хонорар в размер
на 2500 лв. За горната сума е представена фактура №**********/04.01.2019г.,
която е за процесната сума, но видно от същата е уговорено плащане в 30дневен
срок по банков път. Доказателства за реално заплащане на сумата не са
представени, като следва да се има предвид, че съгласно закона / чл.305 от ТЗ/ плащането
по банков път се смята извършено със заверяване на сметката на получателя. В
случая не е представен никакъв банков документ за превод на сумата, респ. извлечение
от банкова сметка, ***ване на плащането. Горното не следва от самата фактура,
тъй като тя не е документ за получена в брой сума. При това положение съдът
намира, че не е установено съгласно изискванията на ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
реално заплащане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер, поради
което не се следва присъждане на такова като разноски в полза на ответника.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Т.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.26, ал. 3,
т.4 от Закона за марките и географските означения за признаване за установено,
че ответникът „Т.“ АД при заявяването за регистрация на марки „Т.“, комбинирана
рег.№6696У и на „TOPLIVO“, комбинирана с рег.№ 6697У е действал недобросъвестно,
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението.
СЪДИЯ: