Р Е
Ш Е Н
И Е
№260121
гр.Пловдив, 26.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори наказателен състав в открито съдебно
заседание на двадесети януари, през две хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 7363 по
описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
С жалба от Д.Л.В. ***, ЕГН ********** е обжалвано наказателно
постановление № 20-1030-011422 от 28.10.2020г. издаденото от Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на жалбоподателя В. на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания Глоба в
размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление е посочено че
на основание Наредба N
Iз-2539 на МВР
се отнемат 12 точки.
С жалбата се прави искане за отмяна
на издаденото НП като незаконосъобразно. С жалбата се представят доводи за
неизвършителство на нарушението посочено в НП и за превишение на скоростта от
друг автомобил.
Жалбоподателят редовно призован, в
съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна ОД на МВР –
Пловдив с придружаващо преписката писмо представя становище за законосъобразно
проведено административно наказателно производство по издаване на обжалваното
НП, за не наличие на съществени процесуални нарушения които да са нарушили
правата на жалбоподателя и се прави искане за оставяне жалбата без уважение и
да се потвърди атакуваното НП. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА,
като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в
законово установения преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 18.07.2020г. в гр.Пловдив, на
бул.“Цариградско шосе“ до № 51, посока на от изток към запад бил осъществяван
контрол върху скоростта на МПС движещи се по посочения пътен участък с преносима
система за контрол на скоростта на МПС „АТСС ARH CAM S1“ с № 11743а. След
преглеждане на записите от АТСС било установено движение на МПС – лек автомобил
„Хюндай Соната“ с рег. № *** със скорост от 109 км./ч., при разрешена скорост
за движение на МПС в населени места от 50 км./ч. По отношение на измерената
скорост е бил отчетен толеранс минус 3 %, при което наказуемата скорост е
определена на 106 км./ч. Било е установено и че собственик на автомобила е
жалбоподателя В.,, който в декларацията по чл.188 от ЗДВП от 19.08.2020г. е
посочил че той е бил ползвател на автомобила посочен по горе на датата
18.07.2020г.
Жалбоподателят В. бил призован в Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР Пловдив, където на 30.09.2020г. в негово присъствие бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АА бл. № 937612 за това, че на 18.07.2020г. в 13:47 часа в гр.Пловдив,
на бул.“Цариградско шосе“ до № 51, посока на от изток към запад управлява
собствения си лек автомобил Хюндай Соната с рег. № *** като се движи със
скорост 109 км./ч., при максимално разрешена скорост за движение в населено
място 50 км./ч. Отчетен толеранс минус 3 % от измерената скорост в полза на
водача. Наказуема скорост 106 км./ч. Нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1
№ 11743а / снимка № 0315214/ и заснетия
материал е показан на водача, с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя по отношение на когото в акта е посочено че
няма възражения. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на
жалбоподателя удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта. В
законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били
представени писмени възражения от жалбоподателя относно съставения АУАН и
нарушението посочено в него. Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление. В НП също били вписани стойностите и по отчетена, и по наказуема
скорост на движение в населено място след приспаднат толеранс за нарушителя от
3% относно нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДВП. Издаденото НП е било лично връчено на
жалбоподателя на 16.11.2020г. В срок пред РС Пловдив е било обжалвано
издаденото НП.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото АУАН, декларации по чл.188 от ЗДВП, справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед, справка за регистрация на МПС, известие
за доставяне, справка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 с №
11743а.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно“
и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН
или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити
или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и
издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните
в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални
правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът
следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно
административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че
има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че
същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не
е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
С оглед на така установеното от фактическа
страна настоящият съдебен състав прие, че от страна на жалбоподателя Д.В. е
налице осъществен от обективна и субективна страна на 18.07.2020г. състав на
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал в населено
място – гр. Пловдив по бул. „Цариградско шосе“ Хюндай Соната с рег. № *** със
скорост над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км./ч. –
движел се е със 106 км./ч. /с отчетен толеранс от административно – наказващият
орган от 3 км./ч. /3%/ след приспадане от заснета скорост на движение от 109
км./ч./, въпреки забраната за това. Доказателствата по делото са категорични за
осъществяването на нарушението от страна на санкционирания, като за
безспорността на извършването на нарушението от страна на жалбоподателя съдът
се позовава както на АУАН, в който акт констатациите не са оспорени чрез
ангажиране на доказателства за други обстоятелства, различаващи се от
изложените в акта, така и от собственоръчно попълнената от жалбоподателя декларация по чл.188 от ЗДвП, в която е
декларирал, че той е управлявал автомобила в момента и на мястото на
административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е
подведено правилно в АУАН и в НП към уреждащата състава правна норма, изложени
са при описание на нарушението всички обстоятелства на същото от значение за
правилната му квалификация. Не представлява процесуално нарушение това, че след
като административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП /движението със скорост
над максимално разрешената/ не е заснето със стационарна система за
видеоконтрол като вид автоматизирано техническо средство, а с мобилна система.
След издаването на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ОСК на ВАС е
приета Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата – обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г., в която Наредба са
посочени видовете автоматични технически средства и системи /АТСС/ за контрол
на правилата за движение по пътищата – освен стационарни могат и да са мобилни
АТСС, изрично е посочено и че двата вида – стационарни и мобилни АТСС заснемат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение /а
нарушаването на чл.21, ал.1 от ЗДвП е такова/. Към момента на извършване на
процесното административно нарушение, както и към момента на съставяне на АУАН
и на последващия такъв за съставяне на НП атакуваното наказателно постановление
е било съобразено с действащата законодателна уредба относно условията и реда
за използването на автоматизираните технически средства и системи /в случая
мобилна система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 с № 11743а/ за контрол на
правилата за движение по пътищата /в това число и правилата относно скоростта
за движение/. Няма никакво значение
според съдебния състав за законосъобразното съставяне на АУАН за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДВП дни след извършването на административното нарушение /при
положение че е спазен срока по чл.34 от ЗАНН/ и обстоятелството дали
заснемането с АТСС е станало в присъствие на контролен орган или не.
Правилно административно –
наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба
– на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДВП, а колкото до наложените наказания и размерът им
– глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 3 месеца, съдът прие, че размерът на наказанието
глоба е определен правилно, а другото наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца е с конкретно определен
размер, съответен на законово предвидения.
В съответствие с изискванията на
действащата към процесния момент Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, е било постановено от административно – наказващият орган в
наказателното постановление отнемането на 12 контролни точки за нарушението по
чл.21 ал.1 от ЗДвП при налагане на наказание на основание чл.182, ал.1, т.8 от ЗДвП – съобразно чл.6, ал.1, т.6 от Наредбата.
При този изход на спора на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПрП, вр. чл.27е от НЗПрП право на
разноски има въззиваемата страна, но
която не е направила искане в тази насока, поради което Съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от изложеното Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
№ 20-1030-011422 от 28.10.2020г. издаденото от Началник група към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив с което на Д.Л.В. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания Глоба в
размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния
съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.