№ 14959
гр. София, 30.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110149160 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. И. К., ЕГН
**********, с настоящ адрес в ****, чрез пълномощника му адв. М. Д., АК – София, със
съдебен адрес в **** против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление в *****, представлявано от изпълнителния директор С.Ю.А..
Твърди се в исковата молба, че на 22.01.2021 г. В. И. К., като заемател чрез средства
за комуникация от разстояние е сключил с ответното дружество договор за потребителски
кредит № 406296 от 22.01.2021 г. за сумата от 1 000 лв. Съгласно посоченото в чл. 8 от
приложение № 1 към договора общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение
на задълженията по кредита е 1 233 лева. Годишната лихва по кредита е в размер на 40.55
%, а годишният процент на разходите - 49 %. Срокът на кредита е 12 месечни вноски.
В Раздел V „Обезпечение на договора”, чл. 5 е уговорено заемополучателят да
предостави едно от следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или
банкова гаранция. При непредоставянето на някое от обезпеченията, заемателят дължи
неустойка в размер на 1 080,36 лв., като по този начин цялото задължение по договора
възлиза на сумата от 2 313,36 лв. Ищецът сочи, че е извършил плащания по процесния
договор в общ размер от 1 272,20 лв.
В исковата молба се излагат подробни съображения за недействителност на договора
за потребителски кредит и на неустоечната клауза, като противоречащи на императивни
материалноправни норми и като неравноправни клаузи.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на В. К. обосновава
правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността на
договор за потребителски кредит № 406296 от 22.01.2021 г., а при условията на евентуалност
да призната за нищожна неустоечната клауза и осъдителен иск за заплащане на сумата от
272,20 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит №
406296 от 22.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.08.2024 г., до окончателното й изплащане.
С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи договор за потребителски кредит № 406296 от
22.01.2021 г., стандартен европейски формуляр, погасителен план и приложение № 1 към
договор за потребителски кредит № 406296 от 22.01.2021 г., общите условия на ответното
дружество и извлечение за получените суми от В. К. по договор за потребителски кредит №
406296 от 22.01.2021 г.. Моли да бъде изискана от „Банка ДСК“ ЕАД справка относно
1
плащанията направени от ищеца към ответното дружество по договор за потребителски
кредит № 406296 от 22.01.2021 г. Иска да бъде допусната и назначена съдебно – счетоводна
експертиза, която да даде заключение по въпросите, формулирани в исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Процесуалният представител на „Ай Ти Еф Груп“ АД не оспорва
фактическите твърдения, изложени в исковата молба относно сключването на договора и
неговото съдържание, но излага подробни съображения въз основа на които оспорва
исковите твърдения за нищожност на процесния договор и оспорената неустоечна клауза.
Сочи, че последната изцяло съответства на функциите на неустойката, уговорена
индивидуално с потребителя и още при сключването на договора за потребителски кредит за
кредитополучателя е налице яснота относно размера на неустойката и начина наплащането
й, в случай, че не бъде предоставено уговореното обезпечение. Излага доводи, че размерът
на неустойката не следва да се включва в годишния процент на разходите. Твърди, че такъв
посочен в договора. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът се противопоставя на доказателствените искания, направени в исковата
молба. Представя писмени доказателства.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и
относими към разрешаването на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал.
Не следва да уважавано доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК, тъй като
документите, чието представяне иска ищеца, са приложени към отговора на исковата молба.
Основателни са исканията на В. К. за допускане и назначаване на съдебно –
счетоводна експертиза и за изискване на доказателства от трето неучастващо по делото
лице, тъй като посредством същите ищецът цели установяването на релевантни за делото
обстоятелства.
По приемането на писмените доказателства, представени с отговора на исковата
молба, съдът ще се произнесе след като даде възможност на ищеца да се запознае с тях и
изрази становище по приемането им, вкл. като му осигури процесуална възможност да
оспори тяхната автентичност и/или съдържание.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и отговора документи.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА молбата по чл. 192 от ГПК, приложена към исковата молба, да се изпрати на
„Банка ДСК“ ЕАД.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице Ю.Н., която след като се запозна с материалите по делото и направи справка в
счетоводството на ответното дружество, да даде заключение по въпросите формулирани в
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изпълнение на експертизата в размер на 400 лв., вносим от
2
ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от настоящето
определение.
УКАЗВА на вещото лице да представи писменото си заключение в срок до 04.06.2025
г.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по приемането на писмените
доказателства, приложени към отговора на исковата молба в срок до приключване на
първото по делото редовно открито съдебно заседание, в който срок може да оспори
автентичността и/или съдържанието им.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а)
на 22.01.2021 г. В. И. К., като заемател чрез средства за комуникация от разстояние е
сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № 406296 от 22.01.2021 г.
за сумата от 1 000 лв.; б) съгласно посоченото в чл. 8 от приложение № 1 към договора общо
дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е 1 233
лева; в) годишната лихва по кредита е в размер на 40.55 %, а годишният процент на
разходите - 49 %, а срокът на кредита е 12 месечни вноски; д) с клаузата на чл. 5 от договора
е уговорено заемополучателят да предостави едно от следните обезпечения: поръчителство
на две физически лица или банкова гаранция, а при непредоставянето на някое от
обезпеченията, заемателят дължи неустойка в размер на 1 080,36 лв., като по този начин
цялото задължение по договора възлиза на сумата от 2 313,36 лв.; е) ищецът е извършил
плащания по процесния договор в общ размер от 1 272,20 лв.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: ответникът не
оспорва сключването на договора за паричен заем и неговите клаузи, така както са посочени
в исковата молба, но сочи, че целият договор, както и оспорените негови клаузи са
действителни.
3. Правната квалификация на първоначално предявените искове: чл. 55 ал. 1
предл. първо от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 143 от ЗЗП.
4. Правната квалификация на насрещните възражения: чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД.
5. В тежест на ищеца е да докаже сключване на процесния договор за кредит, с
посоченото съдържание, плащане на задължения по него в общ размер от 1 272,20 лв., както
и обстоятелствата, от които произтича, че договорът е недействителен на заявените правни
основания, респективно основанията за нищожност на оспорените клаузи.
6. В тежест на ответника е да установи, че е получил паричните суми от ищеца на
валидно основание – действителен договор, респ. действителни негови клаузи.
7. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
8. Между страните не се спори, че е сключен процесния договор за паричен заем
с посочени в исковата молба клаузи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.06.2025 г., 14,20 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищецът, ответникът и вещото лице, след представяне на доказателства
за внасянето на определения депозит.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4