№ 394
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500410 по описа за 2022 година
Делото е образувано по постъпил въззивна жалба от ЕЛ. ХР. СТ., чрез
адв. Р.И., АК Пловдив, срещу част от решение № 260276/16.07.2021 г. по
гр.дело № 2479 по описа на РС Асеновград за 2018 г.
Жалбата е подадена в срок. Същата изхожда от легитимирана страна –
ответник в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен
представител пред първа инстанция и за подаване на жалби среку актове на
съда, при наличие на правен интерес, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата ДТ.
Жалбата е била администрирана и в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от М. П. ШК., чрез надлежно
упълномощен представител адв. Пенка К.а.
С постъпилата въззивна жалбата се обжалва частично постановеното
решение № 260276/16.07.2021 г. по гр.дело № 2479 по описа на РС
Асеновград за 2018 г., в частта му, с която се признава за установено по
отношение на ЕЛ. ХР. СТ., ИВ. Р. АНГ., С. Б. АНГ. и ЕЛ. Б. АНГ., че М. П.
ШК. е собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ УПИ VIII – 462 в кв. 29 по одобрения ПУП на
с. ........................., община .................., с площ от 650 кв.м., адрес: с.
........................., община .................., ул.“1-ва“ №4, ведно с построените в него
масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и паянтова стопанска сграда с
площ от 16 кв.м., при граници на имота УПИ ХIV-462, УПИ XIII-778, улица и
УПИ IX-461; отменя нотариален акт №141, том 4, дело №677/2018г. по описа
на нотариус Светлана Кожухарова с рег.№234 на Нотариалната камара и
район на действие Районен съд – Асеновград, с който ЕЛ. ХР. СТ. е призната
за собственик на ½ идеална част от правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ УПИ VIII – 462 в кв. 29 по одобрения ПУП на с.
........................., община .................., с площ от 650 кв.м., адрес: с.
1
........................., община .................., ул.“1-ва“ №4, ведно с построените в него
масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и паянтова стопанска сграда с
площ от 16 кв.м., при граници на имота УПИ ХIV-462, УПИ XIII-778, улица и
УПИ IX-461; допуска изкупуване на основание чл. 33, ал.2 от ЗС в полза на
М. П. ШК. на ½ идеална част от правото на собственост върху прехвърления
от ЕЛ. ХР. СТ. на ИВ. Р. АНГ. с нотариален акт №142, том 4, дело
№678/2018г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова с рег.№234 на НК и
район на действие АРС недвижим имот, представляващ УПИ VIII – 462 в кв.
29 по одобрения ПУП на с. ........................., община .................., с площ от 650
кв.м., адрес: с. ........................., община .................., ул.“1-ва“ №4, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда с площ от 75 кв.м. и паянтова
стопанска сграда с площ от 16 кв.м., при граници на имота УПИ ХIV-462,
УПИ XIII-778, улица и УПИ IX-461, срещу заплащане на сумата от 3750 лева
(три хиляди седемстотин и петдесет лева), която М. П. ШК. да заплати на
купувача ИВ. Р. АНГ. в едномесечен срок от влизането на решението в сила и
осъжда ЕЛ. ХР. СТ. заедно с другите ответници в производството, да заплатят
на М. П. ШК. сумата от 1050 лева направени в производството разноски.
Моли се да бъде отменено решението в обжалваните части, като ПОС
реши спора по същество и постанови нов съдебен акт, с който да отхвърли
изцяло предявените от ищеца Ш. искове по чл. 108 от ЗС, чл. 537, ал. 2 от
ГПК и чл. 33, ал. 2 от ЗС.
Жалбоподателят излага мотиви, че постановеното решение е
незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.
Твърди се, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на ½ от процесния имот, доколкото наследавянето
не е самостоятелен способ за придобиване на правото на собственост, а не се
доказва, че наследодателите на страните са го били придобили по давност.
Излагат се съображения, че ищцата, доколкото не е била в страна, не е било
възможно да осъществява фактическата власт върху имота, като не е бил
оборен и извода на нотариуса за съществуване на правото на собственост,
удостоверен в нотариалния акт, издаден въз основа на обстоятелствена
проверка, не е оборена съответно и доказателствената сила на нотариалния
акт, поради което неправилен счита извода, че ищецът е собственик на една
втора от имота по давност, както и неправилно намира уважаването на
претенцията за отмяна на нотариалния акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Счита, че
срокът за предявяване на иск по чл. 33, ал. 2 от СК не е спазен, ищецът не е
доказал точно кога е узнал за разпореждането с имота, решението е базирано
на предположения за момента на узнаването, освен това към датата на
разпореждане с имота не е бил собственик на една втора от него, поради което
и не е активно легитимиран да го предяви. Оспорва и сумата, която е
определена за изкупуване, като счита, че и от нотариалния акт за покупко-
продажба на имота е видно, че сумата не е 7500 лв. С оглед
неоснователността на претенциите твърди и неправилност на решението в
частта за присъждане на разноски. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново от въззивния съд, с което да бъдат
2
отхвърлени изцяло предявените искове и да бъдат присъдени разноски за
двете инстанции.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата М.Ш.,
чрез адв. К.а, в който счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Сочи, че както в
първоинстанционното производство, така и в приложеното наказателно
производство, жалбоподателката нееднократно е сочила, че се счита за
собственик само на една втора от процесния имот. Счита, че безспорно от
събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е собственик на
процесния имот по наследство и давностно владение, осъществено от
наследодателите и към смъртта им, евентуално на осъществено такова от нея
и жалбоподателката, което се установява от събраните по делото гласни
доказателства. Доколкото имотът е бил съсобствен между нея и
жалбоподателката, то е налице задължение на продавача да предложи на
съсобственика си да изкупи неговата идеална част от недвижимия имот,
каквото не се твърди да е било изпълнено, поради което счита искът по чл. 33
от ЗС за основателен и предявен в двумесечния срок от узнаване на сделката,
който от своя страна намира установен с приетите по делото доказателства.
Твърди, че продажната цена на имота не е била оспорена в
първоинстанционното производство, като същата е удостоверена в
нотариалния акт за покупко-продажба на имота. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а решението на РС да бъде оставено в сила.
Въззиваемите Рачева А., С. Б. АНГ. и ЕЛ. Б. АНГ. не са подали отговор
на въззивната жалба в срока по чл. чл. 263 от ГПК.
В жалбата и отговора не са формулирани доказателствени искания.
Налице са предпоставките на чл. 267 от ГПК, поради което
производството ще следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
заседание.
Следва да бъде указано на жалбоподателя да прецизира жалбата си,
доколкото се сочи обжалване на решението само в частта, в която се
признава за установено, че М. П. ШК. е собственик на ½ идеална част от
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ VIII – 462
в кв. 29 по одобрения ПУП на с. ........................., община .................., а се иска
постановяване на акт от въззивния съд по същество, с който да се отхвърли
изцяло предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС.
Ето защо и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва въззивно гражданско дело № 410 по описа на ОС – Пловдив за
2022 г., в открито съдебно заседание на 07.04.2022 г. от 14,15 ч., за когато да
бъдат призовани страните.
Указва на жалбоподателя ЕЛ. ХР. СТ., чрез адв. Р.И., да прецизира
въззивната жалба, съгласно указаното в мотивите на настоящото
3
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4