Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 21.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският граД.и съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на тридесети
октомври
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 10007 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Б.Д.” ЕАД срещу А.С.Д., с която е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че в негова полза
на 24.02.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 388/2017 г. по описа на РС-Монтана. В срока по
чл.414 ГПК е постъпило възражение на длъжника, а в срока по чл.415 ГПК Банката
подава настоящия иск. Поддържа се по силата на договор за кредит от 03.10.2005
г. ищецът е отпуснал на ответницата банков кредит в размер на 73 700 лв. със
срок на изплащане 240 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита-06.10.2005
г., като към датата на сключване кредитополучателят заплаща лихва в размер на
действащата стандартна плюс надбавка за риск в размер на 1,50 процентни пункта
в размер на 12,75%.
Твърди се, че ищецът изпълнил
задължението си и предоставил на 06.10.2005 г. кредита на ответницата, който на
посочената дата е усвоен в пълен размер. Поддържа се, че до месец март 2013 г.
са внасяни дължимите вноски. Твърди се, че към датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем-16.02.2017 г. не са погасени общо 47 броя погасителни
вноски. Твърди се, че Банката е упражнила надлежно правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем с уведомление с изх. № 01-20-07820/06.12.2016 г.,
връчено лично на длъжника на 12.12.2016 г.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдe признато в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца следните суми: сумата от 64 867,26 лв., неплатена главница дължима въз
основа на договор за кредит от 03.10.2005 г., обявен за предсрочно изискуем,
считано от 16.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017 г.
до изплащане на вземането, сумата от 38 366,89 лв.-договорна лихва начислена за
периода от 06.04.2013 г. до 22.02.2017 г., наказателна лихва в размер на 736,91
лв. за периода от 05.04.2013 г. до 22.02.2017 г., заемни такси в размер на
592,34 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК от 24.02.2017 г. по
ч.гр.д. № 388/2017 г. по описа на РС-гр.Монтана.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответницата депозира отговор чрез упълномощения си представител адвокат С. с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявените искове като
неоснователни с твърдението, че фактическият състав на настъпване на
изискуемостта не е осъществен. Оспорва размера на задълженията като значително
завишен и несъответстващ на реално дължимото от ответницата. Не оспорва, че
между страните е сключен договор от 03.10.2005 г. Оспорва доводите за неплащане
от страна на ответницата на претендираните суми за периода от 05.04.2013 г. до
05.02.2017 г.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК
ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения
заявени с отговора на ответницата като неоснователни.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК
ответницата чрез процесуалния си представител е депозирала допълнителен
отговор, с който поддържа всичките си възражения. Твърди, че представеното с
ДИМ уведомление за предсрочна изискуемост на кредита не е връчено надлежно на
ответницата.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете си чрез своя процесуален представител.
Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответницата
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска като
неоснователен по съображения изложени в отговора и допълнителния отговор.
Софийски граД.и съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 23.02.2017 г. ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което и с
разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 388/17 г. по описа на Районен
съд-Монтана, срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допуснато е незабавно
изпълнение и издаден изпълнителен лист.
Със съобщение, връчено на ищеца
на 04.07.2017 г., последният е уведомен, че следва да предяви иск за
установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият
иск е предявен на 04.08.2017 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В
този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Между
страните не е било спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между тях са възникнали валидни правоотношения по договор за
кредит за покупка на недвижим имот от 03.10.2005 г. по силата на който банката
е предоставила на ответницата кредит в размер на 73 700 лв. за срок от 240 месеца, считано от датата на усвояване, при
лихва и други условия съгласно клаузите на договора. Кредитът е усвоен на 06.10.2005
г. чрез разплащателната сметка на ответницата. За обезпечаване на вземането на
Банката е учредена договорна ипотека. Банката е изпълнила задължението си и е
предоставила сумата, съгласно условията на договора. Кредитът е следвало да
бъде погасяван на месечни вноски, съгласно погасителен план и с падежна дата за
издължаването им 05-то число на месеца.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че допуснатите
просрочия са, както следва:
-за
периода 05.11.2005 г. - 05.11.2009 г. - до 30 дни,
-за
периода 05.12.2009 г. - 05.01.2011 г. - между 31 до 60 дни и от 61 до 90 дни,
-за
периода 05.02.2011 г.-05.11.2012 г.-над 90 дни като през м. март, април и май
2011 г. забавата е 300 - 360 дни,
-за
периода 05.02.2012 г. - 05.10.2012 г. - до 30 дни
-за
периода 05.11.2012 г.-05.03.2013 г.-над 90 дни като през м. март 2013 г.
забавата е 187 дни,
-за
периода 05.04.2013 г. - 23.02.2017 г. - забавата е 1 398 дни. Редовното
погасяване на кредитното задължение е преустановено от 05.04.2013 г. Забавата
към 23.02.2017 г. - датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, е 1 398 дни.
Към
23.02.2017 г. - датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК, неиздължената главница по кредита е в размер на 64 867,26 лв.,
общият
размер на дължимата договорна лихва е 38 365,62 лв., общият
размер на дължимата лихва за забава е 610,77 лв. Към 23.02.2017 г. е
дължима санкционираща лихва в размер на 126,14 лв., начислена за 7 дни – от 16.02.2017 г. - датата на предсрочна изискуемост до
22.02.2017 г. вкл. с 10% годишен лихвен процент върху предсрочно изискуемата
главница в размер на 64 867,26 лв.
Дължими
към датата на заявлението договорни лихви, общо в размер на 38 365,62 лв., са:
Неплатените
падежирали вноски за лихва за периода 05.04.2013 г. - 05.02.2017 г. плюс текущата
лихва към дата на предсрочна изискуемост 16.02.2017 г. - за 11 дни от
05.02.2017 г. до 15.02.2017 г. вкл. и към дата на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК 23.02.2017 г. - за 7 дни от 16.02.2017 г. до 22.02.2017 вкл.
Установява
се, че към 23.02.2017 г. - дата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК,
не са погасени 47 падежирали месечни вноски, както следва:
-198,15
лв. - представляваща част от вноската, дължима на 05.04.2013 г., цялата за
984,23 лв., от която: 39,89 лв. - част от вноската за лихва, цялата в размер на
825,97 лв., 158,26 лв. - цялата вноска за главница
-46
месечни вноски по 984,23 лв. за периода 05.05.2013 г. - 05.02.2017 г.
Начислените
и непогасени такси по кредита съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните на банката-ищец, към 23.02.2017 г. са, както следва:
-годишни
застрахователни премийни вноски по застраховка на имота, служещ за обезпечение
на кредита:
2014 г. - в размер на 17,03 лв., начислена на
27.05.2015 г.
2015 г. - в размер на 17,03 лв., начислена на
28.05.2015 г.
2016 г. - в размер на 17.03 лв.. начислена на
31.05.2016 г.
Общо
:51,09 лв.
-такса
вписване на ипотека - в размер на 421,25 лв., начислена на 15.09.2015 г.
-такса
изискуемост - в размер на 120,00 лв., начислена на 16.02.2017 г.
Към
23.02.2017 г. начислените и непогасени такси по кредита са общо в размер на
592,34 лв. (51,09 лв. + 421,25 лв. + 120,00 лв.).
Горната
фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си,
поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
квалифицира от правна страна
предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи,
че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на
претендираното от него право.
От своя страна в тежест на
ответницата е да докаже всички възражения срещу вземането, включително и че го
е заплатила.
Основанието на предявения иск е
неизпълнение на ответницата по договор за ипотечен кредит.
Не се спори, а и от приетите по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че между ищеца
и ответницата в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за ипотечен кредит на 03.10.2005 г., обезпечен с договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти.
При предоставен кредит от Б.приложение
намират правилата на чл. 430 - 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл. 430,
ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По
своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна
сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.
Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при
безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на
кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по
делото /заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое
задължение по договора.
От
ангажираните от ищеца доказателства и съобразно разпределената му от съда
доказателствена тежест, се доказа главно и пълно, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
Съобразно постановката на т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Банката
кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски,
което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.
417, т. 2 ГПК. По делото е безспорно установено, че преди подаване на заявлението
по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, поради което предявеният
установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК се явява частично неоснователен - банката е обявила кредита за предсрочно изискуем без
да са налице основания за това, поради което длъжникът не дължи в цялост сумите по издадената на това основание заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК.
Предсрочната изискуемост следва
да е настъпила преди подаване на заявлението. Настъпването на предсрочна
изискуемост в хода на исковото производство и позоваването на същото води до
изменение на основанието на иска, което е недопустимо в хипотезата на иск по
чл.422 ГПК. Изцяло в този смисъл е т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с
което се прие, че в производството по иска, предявен по реда на
чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на
иска.
С писмо изх. №
01-20-07820/06.12.2016 г., връчено лично на ответницата на 12.12.2016 г.,
последната е уведомена, че кредитът по договора е обявен за предсрочно
изискуем. Ответницата твърди, че не е получила волеизявлението на банката, но
това нейно твърдение се опровергава от потвърждението за получаване, подписано
лично от ответницата, като последната не е оспорила подписа си върху това
потвърждение по надлежния ред, поради което съдът приема, че волеизявлението на
банката за предсрочна изискуемост на кредита е стигнало до знанието на
ответницата на 12.12.2016 г. Със заключението на ССчЕ, неоспорено от
ответницата се установява, че към 12.12.2016 г., са били неплатени сумата от 198,15
лв. - представляваща част от вноската, дължима на 05.04.2013 г. и всички месечни
вноски по 984,23 лв. за периода 05.05.2013 г. - 05.12.2016 г.
С оглед горното съдът приема, че предсрочната
изискуемост има действие от 12.12.2016 г., тъй като към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й и договорени между
страните в чл.19.2. от договора, а именно допусната забава в плащанията на
главница и лихви над 90 дни. За периода 05.04.2013 г. - 23.02.2017 г. - забавата е 1 398 дни.
Размерът на исковите претенции са
установява със заключението на ССчЕ.
Предвид горното предявеният иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер.
По разноските в процеса:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на
ищеца направените от него разноски в пълен размер на сумата от 2 791,27
лв.: заплатена държавна такса-2091,27 лв., депозит вещо лице-400 лв. и
юрисконсултско възнаграждение-300 лв., последното определено
на основание чл.78, ал.8 от (Изм.
– ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразно
която за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Съответно
ответницата дължи в пълен размер и направените в заповедното производство
разноски в размер на 2241,27 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното, Софийски граД.и съд, І-6 състав
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните и по иска с правно основание чл.422 във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „Б.ДСК“ ЕАД,
дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията гр. София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, че
А.С.Д., ЕГН **********,*** дължи на „Б.ДСК“ ЕАД следните суми: на
основание чл.430, ал.1 от ТЗ сумата от 64
867,26 лв., /шестдесет и четири хиляди осемстотин шестдесет и седем и 0,26
лв./ неплатена главница дължима въз основа на договор за кредит от 03.10.2005
г., обявен за предсрочно изискуем, считано от 16.02.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до изплащане на вземането, на
основание чл.430, ал.2 от ТЗ сумата от
38 366,89 лв. /сумата от тридесет и осем хиляди триста шестдесет и шест и
0,89 лв.-договорна лихва начислена за периода от 06.04.2013 г. до 22.02.2017
г., наказателна лихва в размер на 736,91
лв. /седемстотин тридесет и шест и 0,91 лв./ за периода от 05.04.2013 г. до
22.02.2017 г., заемни такси в размер на 592,34
лв. /петстотин деветдесет и два и 0,34 лв./, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 ГПК от 24.02.2017 г. по ч.гр.д. № 388/2017 г. по описа на РС-гр.Монтана.
ОСЪЖДА А.С.Д., ЕГН **********,***
да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Б. ДСК“ ЕАД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** 791,27 лв. /две хиляди
седемстотин деветдесет и един и 0,27 лв./ разноски направени пред настоящата
съдебна инстанция, както и разноски в размер на 2241,27 лв. /две хиляди двеста
четиридесет и един и 0,27 лв./ направени в заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: