№ 53
гр. Русе, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500787 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Р. Д. П. чрез особения си представител адв. М.Р. е обжалвала решението на Русенския
районен съд, постановено по гр. д. № 5612/2020 г. Излага доводи за неправилност и иска
същото да бъде отменено по съображения, подробно изложени в жалбата. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
Ответникът по жалбата ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, представляван от адв. В.Г.
оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересованата страна
по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е извел обосновани и
законосъобразни изводи за наличието на задължение на ответника за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в размер от 152.97 лева, от които 104.00 лева за потребени и
незаплатени услуги за периода 15.08.2018 г. до 14.10.2018 г. по Договора за мобилни услуги
от 07.10.2017 г. с абонатен номер *********, и 48.97- потребени и незаплатени услуги за
периода от 20.08.2018 г. до 19.10.2018 г. по Договора за мобилни услуги от 17.09.2018 г. с
абонатен номер *********, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 29.05.2020 г. до окончателно
изплащане на вземането.
1
Обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалните правила и
материалния закон, изводите са обосновани и съобразени с трайната съдебна практика,
поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
Настоящият съдебен състав намира, че съществува и е доказано задължението на
ответника за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за потребени и
незаплатени услуги. То произтича от сключените между ищцовото дружество и абоната
Договор за мобилни услуги от 07.10.2017 г. с клиентския номер ********* и уговорен срок
на действие до 07.10.2019 и Договор за мобилни услуги от 17.09.2018 г. с клиентския номер
********* с уговорен срок на действие до 17.09.2020 г. Съгласно чл. 26 от Общите условия
на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. Неполучаването на такава не освобождава потребителя от задължението му
за заплащане на дължимите суми. В този смисъл е неоснователно възражението на
ответника, че поради неподписването на фактурите не е възникнало задължение за плащане.
Абонатът дължи месечна такса за предоставената му чрез активирането на съответната СИМ
карта възможност за достъп до мрежата на оператора. Поради неизпълнение на
задълженията за плащане по двата договора, на основание на чл. 11 от тях във връзка с чл.
75 и чл. 19, б. „в“ от общите условия на Теленор, мобилният оператор е прекратил
предсрочно договора. Съгласно чл. 27 от ОУ дължимите месечни суми са платими в
указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от издаването на месечна
фактура. Нито законът, нито договорените между страните условия, вменяват задължение за
кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни. Неоснователно е и възражението за
заплащане на всички задължения на абонат по обща сметка и на една фактура, защото двата
договора посочват различни дати на фактуриране.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260611 от 28.10.2021 година по гр. д. № 5612/2020 год.
по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН ********** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
********* гр. София сумата от 180 лева – деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3