РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Ямбол, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330101770 по описа за 2021 година
Производството пред ЯРС е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД - гр. София,
с която против К.П.И. от гр. Я. е предявен установителен положителен иск за сумата от
114,48 лв.
С исковата молба се твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“
/БТК/ ЕАД и ответницата е бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски № *** г. за ползване на фиксирана услуга за номер *** при условията
на тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечен абонамент 13,98 лв., както и ТВ услуга
при условията на тарифен план VIVACOM TV L, с месечен абонамент - 22,99 лв., като
срокът на договора бил 24 месеца до 30.08.2019 г.
Твърди се на следващо място, че за предоставените услуги били издадени съответните
фактури, като абонатът е потребил, но не е заплатил услугите фактурирани за четирите
последователни отчетни месеца - 06.2017 г., 07.2017 г. и 08.2017 г. на стойност 114,48 лв.
Твърди се, че поради незаплащане в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните от последния мобилни услуги, операторът валидно е упражнил
правото си и е прекратил едностранно договора на абоната считано от 07.03.2018 г.
На следващо място се твърди, че ищецът е встъпил в правата си на кредитор, като е
придобил правата върху вземанията въз основа на цесия, ведно с всички произтичащи от
това права и задължения, привилегии, обезщетения, и др. вкл. лихви и неустойки.
Твърди се още, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение пред
1
ЯРС, като било образувано ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, с което и по същество ищецът
обоснова правният си интерес от предявяване настоящият иск, като претендира от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответникът, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на сумата от 114,48 лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода - 08.08.2017 г. до
07.12.2017 г., дължими по повод на валидно действащ договор с клиентски № ***, сключен
между ответницата и мобилния оператор „БТК“ ЕАД, за които били издадени фактури №№
*** г., № *** г., № *** г. и № *** г.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения от съда особен
представител на ответницата, с който се поддържа, че предявеният иск е допустим, но се
оспорва като неоснователен.
Поддържа се, че „БТК“ ЕАД не изпълнила задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На следващо място се поддържа, че представеното с ИМ уведомление по чл.99, ал.3 от
ЗЗД страда от пороци, които го правят невалидно.
В тази насока се посочва, че на същото липсва дата на изготвяне и изх. номер, липсва
подписалият го за управите кое дружество представлява. Сочи се още и липса на печат на
дружеството, както и доказателство, че това уведомление е било изпратено на длъжницата.
В обобщение се поддържа, че нито цедентът, нито цесионерът е изпълнил законовото
си задължение по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На следващо място се сочи, че към договора за цесия с цедент „БТК“ ЕАД е представил
пълномощно Приложение № 2, от което не става ясно кой е пълномощник, въпреки, че
подписите са на две страни - цедент и цесионер, както и, че подписите за и от името на
„БТК“ и този за цесионера са един и същи, поради което и се поддържа, че така
представеното пълномощно не може да породи правните си последици, тъй като липсва
пълномощник, поради което се иска от съда да отхвърли предявеният срещу ответницата
претенция, ведно със законните последици от това.
Редовно при зован за съдебно заседание, за ищеца не се явява законен представител,
не изпраща и процесуален такъв. С депозирана преди съдебно заседание молба, ищецът по
същество и на подробно изложените в нея съображения поддържа предявения против
ответницата иск.
За ответника К.П.И., в съдебно заседание се явява, в качеството на назначен от съда
особен представител – адв. А.Я. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа депозирания отговор на исковата молба и се иска от съда да отхвърли исковата
претенция на съображенията изложени в писмения отговор.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.415, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.79
2
ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД.
Съдът намира искът за процесуално допустим – предявен от и срещу легитимирана
страна в законово установения срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице
правна възможност с оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна –
длъжника в заповедното производство.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ЯРС, на
30.10.2020 год. пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „ЮБЦ” ЕООД гр. София,
срещу длъжника-ответник К.П.И. за сумата от 114,48 лева, дължими суми за неизплатени
електронни съобщителни услуги по договор с клиентски № ***, предоставени на длъжника
от мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ***, за които
са издадени фактури № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г., за периода от 08.08.2021 год. до
07.12.2017 год.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. за сумата
предмет на настоящото производство – 114,48 лева , която е била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била връчена заповедта за изпълнение на длъжника и
на основание е срока по чл.415, ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за
установяване съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за
изпълнение, който е предмет на разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства, а именно: зав. копие на декларация от 30.08.2017 г., зав. копие на
месечна сметка № *** с дата на издаване 08.09.2017 г., зав. копие на месечна сметка № ***
г., зав. копие на месечна сметка № *** г., зав. копие на месечна сметка № *** г., зав. копие
на кредитна сметка № *** г., зав. копие на уведомление за цесия, зав. копие на извлечение
от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. от дата 27.04.20121 г., зав. копие
на потвърждение за прехвърляне на вземания по чл.99, ал.3 от ЗЗД, зав. копие на
пълномощно, зав. копие на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.,
зав. копие на пълномощно – Приложение № 2 и зав. копие на зав. копие на Договор № ***
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., ведно с общи условия.
Доколкото с отговора на исковата молба се признава това обсотятелство, между
страните не е спорно, че ищцовата страна е цесионер по договор за прехвърляне на вземания
от месец октомври 20219 год. и този договор го регламентира като ищец по съдебни спорове
и страна, на която вече се дължи плащането.
Спорно между страните е дали за извършеното прехвърляне на вземането на „БТК“
към ответницата е било надлежно съобщено на последната съгласно изискването на нормата
на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Действително цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишния кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщението до
3
длъжника, направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но
предишния кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на
длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на разпоредбата на
чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изходящо от цедента, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно уведомяване
на цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от
този момент. Такова уведомяване представлява релевантен за спорното право факт,
настъпил след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде
съобразен от съда.
Уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и е
връчено на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на цесията
следва да се счита за осъществен и зачетен. И това е така, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.45 ГПК, връчването на представител се смята за лично връчване, като законодателят не е
разграничил представителната власт на представителя от какво произтича – от
упълномощаване или по силата на закона – от акт на съда. И в двата случая осъщественото
връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме,
че в случая ответникът е лично уведомен за извършената цесия. В този смисъл е Решение от
03.05.2019 год. постановено по възз. гр. дело № 102/2019 год. по описа на Окръжен съд Я..
Наред с това настоящия съдебен състав съобрази и постановеното от ВКС Решение №
198/18.01.2019 год. по т.д. № 193/2018 год. на I-во Т.О., а именно, че връчването на
материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник.
Не бяха доказани по делото и релевираните възражения на ответната страна за
невалидност на представеното по делото уведомление и пълномощно, както и че подписа
„за и от името на БТК“ и този „за цесионера“ е един и същ.
Ето защо и съдът намира, че следва да уважи предявения иск и за сумата от 114.48 лева
като основателен.
По разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно
деловодни разноски в настоящото производство за основателно. Съгласно съдебната
практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от резултата на
спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/.
Ето защо съдът намери, че следва да осъди ответницата за заплати на ищцовото
дружество сторените от последното разноски в заповедното производство в размер на 205,00
лева, от които 25,00 лева – държавна такса и 180,00 лева адвокатски хонорар, както и
разноските в исковото производство в размер на 505,00 лева, от които които 25,00 лева –
държавна такса; 180,00 лева адвокатски хонорар и 300,00 лева – заплатено възнаграждение
за особен представител на ответника, или общо разноски в заповедното и исковото
4
производство в размер на 710,00 лева.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.422 ГПК,
във вр. с чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД, по отношение на К.П.И. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ул.“***, че към нея съществува изискуемо вземане на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8
представлявано от Ю. Б. Ц. чрез пълномощник адв.В. Г. от САК, в размер на сумата от
114,48 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от
08.08.2017 год. до 07.12.2017 год., дължима по повод валидно действал договор с клиентски
номер ***, сключен между К.П.И. и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, за което са издадени фактури №***год.,№***год.,№*** год. и *** год., за
която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№ *** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд Ямбол.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, К.П.И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8 представлявано от Ю. Б. Ц. чрез
пълномощник адв.В. Г. от САК, сумата от 710,00 лева – представляваща сбор от сторените
от „ЮБЦ“ ЕООД разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5