Решение по дело №1107/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Ф. Ш. А. – придружена непълнолетна, [държава], действаща със съгласието на своя баща и законен представител А. Ш. М. С., против Решение № 3100/10.04.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.

Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателката изложила подробно своята история пред административния орган, но последният не я възприел правилно.

Твърди се, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че не му е заявено за жалбоподателката да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за жалбоподателката бил налице и тя не можела да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства.

Органът приел, че спрямо жалбоподателката не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността й, като цитирал справки, които вече не били актуални. Твърдените от търсещата закрила факти в интервюто се потвърждавали от новото положение в [държава] и това било ноторно обстоятелство, с отзив по целия свят.

Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, което довело до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателката.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, ведно със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателката заявява, че тръгвайки от [държава], продали къщата си там, като целта им била именно България. Животът на баща й бил в опасност и ако се върнел в [държава], щял да бъде убит заради междуплеменни вражди.

 

Назначеният й процесуален представител моли оспореното решение да бъде отменено. Пледира, че същото е постановено в нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от АПК, във връзка с чл. 35 и 36 от АПК. Мотивите на решението се основавали единствено на приложените справки, които нямали обвързваща доказателствена сила. Счита, че следва да се вземе предвид предупреждението на Министерство на външните работи на Република България, определящо нивото на риска при пътувания в [държава] като с висока степен на опасност.

 

Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От пълномощника на ответника по делото е депозиран писмен отговор, в който се развиват подробни съображения в подкрепа на становището, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна. Пледира, че решението на административния орган е правилно и обосновано, като наличните по делото доказателства потвърждавали, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателката.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молби, заведени в ДАБ под рег.№ УП-35431/10.12.2024 г., жалбоподателката е поискала международна закрила от Република България.

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист рег.№ УП-35431/10.12.2024 г., като вписаните данни са следните: собствено име - Ф., бащино име - А., фамилно име - Ш.. Пол: жена. Гражданство: [държава]. Етническа принадлежност: ***. Дата и място на раждане: ******** г., [държава], [населено място]. Постоянен адрес: [държава], [населено място]. Религия: ***, ***. Образование: основно. Професия: без. Семейно положение: неомъжена. Без документи за самоличност. Чужденката е придружена на територията на Република България от своите родители, малолетните си братя и сестри, както и баба си.

С Писмо рег. № УП-35451/16.12.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от непълнолетната чужденка молба за закрила. В писма с рег.№ М-1833/29.01.2025 г. и рег. № М-2311/06.02.2025 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателката, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Писмо изх. № РПЦХ-01-2413/11.12.2024 г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Харманли Директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли за подадената молба за закрила от непридружен непълнолетен и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето, като на основание чл. 64 от ЗУБ във връзка с чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, е поискал съдействие до приключването на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, да бъде определен социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита правата и интересите на детето и в това си качество да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-1346/17.12.2024 г. на Директора на ДСП – Харманли е определена М. Ч. Н., на длъжност социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли, която да присъства при провеждането на интервю с детето.

В хода на административното производство е изготвен Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-Х-Х/1976/12.12.2024 г., в който са вписани данни от извършеното проучване за положението на непълнолетната чужденка.

Под рег.№ УП-35431/17.02.2025 г. е заведен протокол от проведено на същата дата интервю с жалбоподателката, на което са присъствали определеният социален работник, както и преводач. Налице са и два подписа в графата „Други присъствали лица“, без отбелязване на имената им. В хода на интервюто чужденката е заявила, че се намира на територията на Република България заедно със семейството си – майка си, баща си, двама братя, една сестра и баба си. Посочила, че не притежава документи за самоличност. Напуснала [държава] през месец август 2024 г., преминала нелегално в Република Турция, където пребивавала три месеца. На територията на Република България влязла на 19 ноември 2024 г. нелегално. Чужденката заявила, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз. Посочила, че подава молба за международна закрила за първи път. Не била арестувана или осъждана в страната си или в друга държава. Определила се като принадлежаща към арабската етническа група, като не е споделила да е имала проблеми поради етническа принадлежност. Изповядвала ислям – ***ско течение, като също не съобщила за религиозно мотивирани проблеми. Уточнила, че макар да е родена в [населено място], живяла през целия си съзнателен живот в [населено място] – първоначално в лагер, а по-късно в града. Посочила, че не била виждала представители на международни организации като ВКБООН или Червен кръст/Червен полумесец. Посочила, че не е [семейно положение] и няма близки роднини, които да са останали в [държава]. Уточнила, че не е посещавала училище и няма формално образование. Като основна причина за напускане на страната си посочила войната и липсата на елементарни условия за живот, включително отсъствието на вода, електричество и училища, както и чести случаи на отвличания, убийства и грабежи. Допълнително посочила, че семейството ѝ било принудено да се премести в И. поради конфликт с роднините на бившата съпруга на баща ѝ, които след развода започнали да преследват семейството. Съобщила, че дядо ѝ бил убит, а семейството получавало заплахи за убийство, поради което се страхували за живота си. Не била ставала пряк свидетел на военни действия, но често чувала бомбардировки и сражения. В лагера в И. виждала въоръжени лица. Посочила, че къщата на семейството в Д. била унищожена от бомбардировка. В района около лагера до И. виждала ислямистки групировки. Съобщила, че в И. често се случвали инциденти, включително отвличания с искане за откуп и ежедневни кражби. Посочила, че лично тя не била обект на заплахи, арести или насилие, но семейството било заплашвано от родителите на бившата съпруга на баща ѝ. Нямало образувано наказателно производство срещу нея или неин близък. Посочила, че знае за политическата ситуация в [държава] и че Б. А. вече не бил на власт. Заявила, че не желае да се завърне в страната си, тъй като се страхувала за живота си и за живота на семейството си. Потвърдила, че е изложила всички причини, поради които е напуснала страната си и не желае да се върне в нея. Изразила опасение, че при евентуално завръщане може да бъде убита. Като причина за подаване на молба за международна закрила посочила, че Република България е мирна, спокойна и безопасна държава, която оказва помощ на бежанците и според нея била добро място за живот.

До Председателя на ДАБ е изготвено Становище рег.№ УП-35431/07.04.2025 г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждененката.

С Решение № 3100/10.04.2025 г., в производство по общия ред, образувано по реда на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, Председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.

На 17.04.2025 г. решението е връчено на жалбоподателката, която е запозната с неговото съдържание на език, който разбира, като връчването е удостоверено с подписите на чуждененката, нейната майка, преводач и съответно длъжностно лице.

Жалбата срещу решението е депозирана на 28.04.2025 г. и регистрирана с рег.№ 35431/28.04.2025 г. по описа на ДАБ при МС.

В хода на съдебното производство е представен Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/170-002/09.06.2025 г., основаващ се на събраната информация след регистрация на сигнала за детето и проведеното интервю.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Оспореното решение е надлежно съобщено на жалбоподателката, а жалбата е подадена в определения от закона 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима. Изхожда от активно легитимирана страна и е подадена от непълнолетната чужденка, действаща със съгласието на своя баща и законен представител (в тази връзка са дадени изрични указания от съда и с оглед подадената първоначално лично от жалбоподателката молба е изразено изрично съгласие от нейния баща за оспорване на процесния административен акт), като е отправена до местно компетентния административен съд, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт.

Оспореното решение на Председател на ДАБ към МС на РБ е издадено от компетентен орган.

Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в производството са извършвани в присъствието на преводач от езика, владян от търсещата закрила, както и в присъствието на неин законен представител – родител и определения да защитава интересите й социален работник. Производството е приключило по реда и в сроковете, определени в чл. 74 от ЗУБ. В срока, предвиден в чл. 75 от ЗУБ - до 6 месеца от образуване на производство по общия ред, Председателят на Държавната агенция за бежанците е взел решение, с което отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещата закрила. С оглед обстоятелството, че същата е непълнолетна, административният орган, спазвайки разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗУБ, е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ - Харманли за започналото административно производство с непълнолетната чужденка, като е определен социален работник, който да вземе участие в производството по предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващата.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК - в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, изложени са съображения относно крайния извод, че на жалбоподателката не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Административният орган е изследвал в мотивите си данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Обследвани са заявените от търсещата закрила факти от личната й бежанска история, същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът е приел, че не са налице причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

От друга страна обаче, административният орган е нарушил чл. 6а от ЗУБ, във вр. с § 1, т. 11 от ЗУБ и § 1, т. 5 от Закона за закрила на детето, във вр. чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като не е извършил преценка за най-добрия интерес на непълнолетната молителка. Административният орган е следвало да прецени личното положение на детето и конкретната бежанска история, като съобрази висшия интерес на детето съгласно нормите на българското и международното право при приложение на материалния закон. В случая в решението липсва обсъждане на каквито и да било факти относно най-добрия интерес на непълнолетната жалбоподателка.

В чл. 6а от ЗУБ е закрепен принципът, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Съответно преценката на най-добрия интерес на детето съгласно § 1, т. 11 от ЗУБ се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Съгласно § 1, т. 5 от ЗЗД, „най-добър интерес на детето“ е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Принципът на най-добрия интерес на детето намира нормативна опора не само в ЗУБ, но и в редица международноправни актове, ратифицирани от Република България, които имат предимство пред вътрешното законодателство. На първо място, чл. 3, § 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето постановява, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, най-добрият интерес на детето не е просто общо съображение, а юридически задължителна преценка, която трябва да бъде направена от компетентния орган във всеки конкретен случай, включително и в рамките на производството по предоставяне на международна закрила. В настоящия случай, въпреки че жалбоподателката е непълнолетно лице, при издаване на обжалваното решение административният орган не е изложил никакви съображения, свързани с особеното положение на жалбоподателката като дете, нито е направил опит да анализира какъв е конкретният най-добър интерес на това дете, в контекста на решението за отказ от предоставяне на статут. В решението не се съдържа нито една изрична констатация, че е извършена индивидуализирана преценка относно възрастта, степента на зависимост от придружителите и от средата; психо-емоционалното състояние и евентуалните рискове при връщане в страната на произход; както и дали решението не би довело до нарушаване на правото на развитие и закрила на детето и до каква степен отказът за предоставяне на статут на детето би нарушил или застрашил основни негови права и интереси. Касае се за преценка, която законът изисква от административния орган във всички случаи, засягащи непълнолетни.

 

Съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, административният акт подлежи на отмяна, когато е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Непълнотата на мотивите, липсата на преценка по задължителни фактически обстоятелства и необсъждането на нормативно предвидени критерии са именно такива съществени нарушения, които засягат възможността за надлежно упражняване на правото на защита. В случая, необсъждането на най-добрия интерес на детето не само че нарушава вътрешноправни и международни норми с непосредствено приложение, но също така осуетява ефективността на съдебния контрол и не позволява да бъде проверено дали отказът е съобразен с положението на жалбоподателката като дете, попадащо в уязвима група.

Ето защо съдът намира, че в случая е налице съществено процесуално нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

 

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 3100/10.04.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

ВРЪЩА преписката на Председателя на Държавна агенция за бежанците за ново произнасяне по молбата на Ф. Ш. А. – придружена непълнолетна, [държава], съобразно указанията, изложени в мотивите на настоящото решение.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.