Р Е Ш E Н И Е
Административен съд-Перник,
в публично съдебно заседание проведено на двадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
при съдебния -
секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 289/2019 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. С.*** против заповед № ***/28.02.2019г. на Кмета на община П.. Със заповедта е наредено на жалбоподателя да премахне незаконно изграден строеж: „Жилищна
сграда“, изграден в поземлен имот № *** по КВС на землището на с. К., с
идентификатор на имота №***, съгласно кадастралната карта на с. К., общ. П..
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и се иска да се отмени.
В проведеното съдебно заседание на
20.09.2019г. пълномощникът на жалбоподателя адвокат О.М. ***, от АК-София
пледира жалбата да се уважи за да може сградата да се узакони. Не заявява
претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата-Кметът на община П. чрез процесуалния си представител
старши юрисконсулт Д.Е. *** оспорва жалбата и пледира същата да се отхвърли
като неоснователна. Излага доводи, че заповедта е издадена от компетентен
орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно
производствените правила. Материално правните разпоредби са приложени точно,
тъй като изграденото е строеж и за него не са издавани строителни книжа. С оглед датата на изграждане
са неприложими разпоредбите на пар. 16 от ДР на ЗУТ и на пар. 127 от ЗИД на
ЗУТ. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Служители на
областна дирекция Земеделие на 25.04.2018г. извършили проверка на имот № *** по
КВС на землището на с. К., при която установили, че в имота са изградени
сгради, навеси и басейн. Констатирали са, че изграденото е в земеделска земя,
не е със селскостопанско предназначение и не е налице промяна на
предназначението на земята. Констатациите са обективирани в протокол № 1-П от
25.04.2018г. С писмо изх. № РД-1374 от 11.07.2018г. са уведомили началника на
ДНСК за техните констатации и за предприемане действия по компетентност.
ДНСК е
разпоредила проверка по законосъобразността на извършеното строителство, видно
от писмо с вх. № 18/СЛУ-5104-1 от 26.07.2018г..
На 23.08.2018г. е
извършена проверка от служители на община П., отдел "ИПКС“-незаконно
строителство относно построени сгради в поземлен
имот №***по КВС в землището на с. К.. Констатациите са обективирани в
констативен протокол № 1-18СЛУ-5104 от 23.08.2018г. изготвен на място. При
проверката е присъствал представител на дружеството. Установено е, че в имота
има изградена жилищна сграда, състояща се от сутерен, етаж и тавански етаж. Сутеренът е изграден от нивото
на терена до височина 2.50м. от бетонова конструкция, облицована с камък и
дърво. От височина 2.50м. до кота било носещата конструкция е дървена. Покривът
е с дървена конструкция, покрита с керемиди. Размерите на сградата са 10.30м.
на 6.40м. и височина 6.00м. Не са представени строителни книжа. Въз основа на
констатациите е издаден констативен акт № 5-18/СЛУ-5104 от 15.10.2018г., в
който е обективирано и онагледено извършеното строителство. Прието е, че осъщественото строителство е
извършено без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Констативният
акт е изпратен на жалбоподателя. Същият е получен на 29.11.2018г. и в срок е подадено искане за продължаване
на срока за предоставяне на строителни книжа. Искането е разгледано и не е
уважено с аргумента, че община П. не е издавала за процесната сграда разрешение
за строеж и не е одобрявала проекти. В законоустановения срок не са постъпвали
възражения против констативния акт.
По силата на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ІІ, дело № ***/2012г.
жалбоподателят се легитимира за собственик на недвижимия имот, представляващ поземлен
имот-нива, находящ се в землището на с. К., с площ от 1.501дка, представляващ
имот №*** по КВС.
Със Заповед № 318 от 28.02.2019г. на кмета на община П. на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 225а, ал. 1 и във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на
жалбоподателя да премахне строеж "Жилищна сграда“, изградена в поземлен
имот №*** по КВС на землището на с. К., тьй като е изградена без одобрен
инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал.
1 от ЗУТ, която заповед е предмет на обжалване в настоящето съдебно
производство.
В
хода на съдебното производство се допусна, изслуша и прие съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Н.Е..
Заключението на експерта, ведно
и с дадените устни уточнения към него като обективно, компетентно изготвено и
неоспорено от страните се цени. Въз основа на него се приема, че в поземлен имот № *** по КВС на землището на с. К., респ. поземлен имот № ***
по одобрената КК на землището на с. К. е изградена на
място жилищна сграда със застроена площ от 66кв.м., с височина на сутеренния
етаж около 2.40, височина на жилищния етаж
около 2.90м. и височина на таванския
етаж около 2.70м.. Височината на сградата до кота било е около 8.00м. За
изграждането на двуетажната сграда не са одобрявани инвестиционни проекти и не
е издавано разрешение за строеж. Няма издадена от гл. архитект на община П. и
виза за проектиране. Изградената сграда е жилищна и не е съвместима с
предназначението на земята. Поземленият имот не попада в урегулирана територия
и за него няма обособено самостоятелно УПИ, и съответно същият не е нанесен в
план и няма промяна на предназначението му. Процесният имот представлява „нива“,
земеделска земя, категория 4-та..
При така установените факти,
настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник като извърши по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от лице, адресат на
заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от кмета на община Перник на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според които
норма - кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава
заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория,
когато строежът се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Осъществения строеж е V-та категория, съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 5, б. “а” от ЗУТ. С оглед на това заповедта е издадена от компетентен
орган и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо
органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на
собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване
на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Поради това дали има сигнал
или жалба е без правно значение. В заповедта ясно са обективирани изискуемите
за акта реквизити, с оглед на което, по аргумент от чл. 146, т. 2, във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 225 от ЗУТ, следва извода, че при
издаване на обжалваната заповед е спазена установената форма.
Относно
съответствието й с административнопроизводствените правила настоящия съдебен
състав намира, че не са налице нарушения на същите. Разпоредбата на
чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно
строителство да се съставя в присъствие
на нарушителя. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на
заинтересуваните лица, като видно от представени по делото обратни разписки,
констативният акт е връчен на жалбоподателя. В срока по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ
е подадено възражение. Няма нарушение на процесуалните правила, което да
обосновава отмяна на заповедта на това основание. Административният орган е
издал акта си, след като е изяснил релевантни за случая факти, извършил е
проверка на имота и е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. Спазена е процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, като заповедта е
издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица от община
Перник, в който е констатирано незаконно строителство и респ. е онагледено
извършеното такова. Описани са й техническите му
параметри, по които реално няма спор между страните. Прието е, че извършеното строителство-изграждането на
жилищна сграда е без разрешение за
строеж. Отделно от това описанието в обстоятелствената част на
заповедта напълно съответства на констативния акт. В този смисъл констативния акт има
доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй като не се отрича фактът на
извършеното и констатирано строителство. Въз
основа на изложеното се приема, че не са налице отменителни основания по чл.
146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с
материалноправните разпоредби следва да се отбележи следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за
премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са следните: наличие
на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал.
2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж /§ 16
от ПР на ЗУТ/, както и въпросният незаконен строеж да не е узаконен.
Дефиницията на понятието
"строеж" - § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разгледана през призмата на
правилата и нормативите въобще за застрояване, уредени в ЗУТ, сочи, че строеж е
изпълнение на строително-монтажни работи, водещи до трайно и съществено
изменение на същността и характеристиките на имота /земя или сграда/ с или без
промяна в начина на ползването на имота.
В хода на
съдебното производство е указано на жалбоподателя, че доказателствената тежест
е негова и следва да ангажира доказателства, посредством, който да обори
констатациите на органа, в това число и като представи разрешение за строеж. До
приключване на съдебното дирене не се ангажираха доказателства, които да оборят
изводите на административния орган. Не се представиха одобрени строителни книжа
и документи за процесната сграда. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
доказателствената сила на констативния протокол не е оборена в настоящето
производство и същият е годно доказателство.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза и
отчита, че същата кореспондира с констатации,
обективирани в констативния акт, относно вида,
характера и разположението на процесния строеж. Въз основа на описанието
на изграденото, начина му на изграждане и неговите характеристики се приема, че
жилищната сграда представлява строеж. За извършеното строителство не е
представено разрешение за строеж, нито има одобрен инвестиционен проект. Тези
обстоятелства са установени със събраните в хода на административното
производство доказателства и са подкрепени и от заключението на вещото лице, а
и по тях не е налице формален спор между страните. Според
чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, изискването е строежите да се изпълняват в съответствие
с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на закона. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите
могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение
за строеж. Строежът не попада в изключенията посочени в чл. 151 от ЗУТ. За
всички строежи се изисква издаване на разрешение за строеж, включително и за
констатирания строеж.
По делото
безспорно е установено, че строежът е извършен без разрешение за строеж. Касае
се за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото е
изграден без разрешение за строеж. Според цитираната като правно основание на
оспорваната заповед правна норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е
извършен без одобрени инвестиционни проекти и без строително разрешително.
Безспорно в случая, разпоредения за премахване обект попада в определението на
пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От събраните в хода на административното
производство материали, приобщени като доказателства по делото и такива
ангажирани в съдебно производство се установява, че за изградената сграда няма
одобрен инвестиционен проект и не е издавано разрешително за строеж от главния
архитект на община Перник. В имота собственост на жалбоподателя е изградена жилищна сграда състояща се от
сутерен, етаж и тавански етаж. Сутеренът
е изграден от нивото на терена до височина 2.50м. от бетонова конструкция,
облицована с камък и дърво. От височина 2.50м. до кота било носещата
конструкция е дървена. Покривът е с дървена конструкция, покрита с керемиди.
Размерите на сградата са 10.30м. на 6.40м. и височина 6.00м.. Строежът е
завършен. Захранен е с ток и е захранен с вода от кладенец. Въз основа на това
съдът приема, че с оглед на функционалното предназначение на процесния обект и
неговите технически характеристики и като се съобрази с посочените по-горе размери и предназначението му като жилище се
приема, че е налице строеж, осъществен без разрешение за изграждането му. По
тези обстоятелства не е налице и формален спор между страните. Констативния
протокол поставил начало на административното производство не е оспорен, поради което същият е годно доказателство за
осъщественото строителство. Такова строителство е констатирано и от вещото
лице, чието заключението се възприе в цялост и се цени. Събраните в хода на
административното и съдебното производство доказателства са еднозначни и въз основа
на тях се приема, че изграденото представлява строеж за разрешаването на такъв
вид строеж е необходимо разрешение за строеж, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а
липсата му го прави незаконен.
Жалбоподателят е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ- нива, с № *** по КВС в землището на с. К. през 2012г.. Със заявление от 16.09.2014г. жалбоподателят е поискал да се издаде становище за строителство в земеделска земя. През 2014г., видно от становище за строителство в земеделска земя е, че е извършена проверка в процесния имот, при която Областна дирекция „Земеделие“-П. е установила, че в този имот няма извършено строителство и същият се ползва като земеделска земя. Издадено е положително становище за строителство на сграда за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар. Съответно за изграждане на такава сграда е издадено разрешение за строеж № 425/29.10.2014г., одобрен е инвестиционен проект и строежът е въведен в експлоатация, видно от удостоверение № 78 от 17.06.2015г.. Тези строителни книжа са отчетени от експерта и не касаят процесната сграда. Следователно въз основа на доказателствата по делото се приема, че разглеждания в настоящето производство строеж е изграден след 2014г. и то е изграден в имот, който представлява земеделска земя. Процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. / и пар. 184, ал. 1 от ПР ЗИД на ЗУТ, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е -до 31.03.2001г.
Въз основа на изложеното се налага
извода, че административния орган правилно е приложил материалния закон, тъй
като строежът "жилищна сграда", находяща се в поземлен имот № *** по
КВС в землището на с. К. е незаконен и не е търпим, и като такъв, подлежи на
премахване. Факт са всички законови предпоставки за това. По отношение на
оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
Изложените в пледоарията аргументи от страна
на защитата на жалбоподателя са аргументи по целесъобразност, поради което и не
следва да се обсъждат.
Обжалваната заповед съответства и на целите
на закона, сред които е и преустановяването и премахването на незаконното
строителство, а при издаването й не са засегнати права и законни интереси в
степен, надвишаваща целите на приложимия материален закон. Не са налице
отменителни основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Въз основа на
изложеното, при извършената съдебна проверка не се установиха отменителни
основания по чл. 146 от АПК и жалбата ще бъде отхвърлена
като неоснователна.
При този изход
на спора, ответникът по жалбата има право на разноски. Същите са своевременно
поискани и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледана по
същество претенцията е основателна. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата
юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лева, определено по реда на чл.
24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК във вр.
с чл. 215 от ЗУТ, Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. С.*** против заповед № ***/28.02.2019г. на Кмета на община П..
ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. С.*** да заплати на
Община П. съдебни разноски в
размер на 200.00 /двеста/ лева.
Решението може
да се обжалва от страните в 14 дневен срок от получаването му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/П/