Решение по дело №433/2021 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ към решение по нахд 433/2021г по описа на РС-Смолян

В РС-Смолян е внесено постановление с предложение за освобождаване
на обвиняемия Д.Д. от наказателна отговорност затова че на 29.07.2020 г.,
в гр.Смолян, в сградата на ***, пред Ст. Д. К., в качеството й на служител в
сектор „*, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон / чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и чл.14 във вр. чл.13,
т.6 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г. на МВР/ се дава пред орган на властта -
Началника на *„* за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в
която е декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република
България, а не в друга държава – членка на ЕС - престъпление по чл.313, ал.1
от НК.
В съдебно заседани е постановлението се поддържа от представителя на
РП-Смолян като е поискано налагане на минимално по размер
административно наказание.
Обвиняемият не се явява в съдебно заседание като същитя се
представлява от адв.Сл.Д., който взема становище за доказаност на
обвинението и налагане на минимално по размер административно
наказание.
След като се запозна с приобщените доказателства съдът назмира за
установено от фактическа страна следното:
***
През 2007 г. Д.Д. заминал да работи в Република Германия, където
впоследствие се установил трайно да живее.
От 14.10.2007 год. обвиняемият се регистрирал да живее на адрес в гр. ***, и
до момента пребивава на този адрес. През годините Д. периодично се
прибирал в България, обикновено за кратък период от време/около един
месец/ през летния период.
През месец август 2020 г. обв. Д.Д. се завърнал в България и поради
придобиване на нова категория правоспособност за управление на МПС на
29.07.2020 година посетил сградата на *** .Пред свид.С.К. – служител в
сектор ***, Д. подал заявление с вх. № 3320/29.07.2020 год. за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, поради
придобиване на нова категория .Пред посочената служителка Д. представил
подписана лично от него Декларация от 28.07.2020 г. по чл. 13, т. 6 от
Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. на МВР в която декларирал, че о бичайното
му пребиваване е в Република България, а не в друга държава-членка на
ЕС.
Декларацията и останалите документи били приети лично от свидетелката
С.К.. Въз основа на подадените от Д. документи, на 30.07.2020 г. му е
издадено свидетелство за управление на МПС № ***.
На 21.09.2020 год., с входящ номер 328600-***/21.09.2020г., било получено
писмо в ГДНП от компетентните органи на ****, като българските власти
1

били уведомени, че Д.Д. е с обичайно пребиваване в Германия от
14.10.2007г., а СУМПС с номер *** издадено на 30.07.2020 год., от
българските власти е издадено в противоречие с правилата , предвидени в
Директива 2006/126/ЕО.
По делото не е спорно, че въпросната декларация е подадена и подписана
лично от Д.Д. като в тази насока е съдържанието на декларацията ,
показанията на св.К. и приобщената от съда почеркова експертиза,
изготвена в хода на ДП.
По делото не е спорно, че към датата на подаване на въпросната
декларация Д.Д. е имал обичайно пребиваване в Република Германия. Д.
е имал регистриран адрес в Германия , като е живял и работил в тази
страна повече от 185 дни през последните 12 календарни месеца .
Според показанията на св.*** и обясненията на обвиняемия , дадени в
хода на ДП, обвиняемият се завръщал в България единствено през
лятото за кратък период от време .
Правни изводи:
Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира , че от
обективна и субективна страна обвиняемият Д.Д. е осъществил
съставомерно деяние по чл. 313 ал.1 от НК.
В разпоредбата на чл. 151ал.5 от ЗДвП е предвидено , че СУМПС се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване на територията на
страната, за което обстоятелство се подава нарочна декларация, визирана и в
разпоредбата на чл. 13 т.6 от Наредба I-157/01.10.2002г на МВР. Образецът на
тази декларация е утвърден в Приложение № 3 към посочената Наредба I-
157/01.10.2002г на МВР. В параграф 46 ДР на ЗДвП е регламентирано, че
"обичайното пребиваване на територията на РБ" е мястото, където дадено
лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеци поради лични или трудови връзки. За обичайно пребиваване на лице ,
чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което
вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или
повече държави членки, се смята мястото , където са личните му връзки при
положение , че лицето редовно се връща там. По делото се установи, че на
29.07.2020г Д.Д. е подал декларация по чл. 151 ал.5 от ЗДвП пред надлежен
орган на сектор * , в която декларация посочил, че е установил обичайното си
пребиваване на територията на Република България .
Към датата на подаване на декларацията Д.Д. не е имал обичайно пребиваване
на територията на Република България.
В периода 29.07.2019г до 29.07.2020г Д. е работил в ***и е имал трудови
връзки извън пределите на страната .За този период Д. се е завръщал за
кратък период от време в родната си страна, като това обстоятелство не
променя мястото на обичайното му пребиваване.
От обективна страна на 29.07.2020г обвиняемият е потвърдил неистина в
подадената декларация , която се изисква по силата на закон / чл. 151 ал.5 от
ЗДвП/.В декларацията е декларирано невярно обстоятелство, че Д. има
2

„обичайно пребиваване“ на територията на Република България .
"Обичайното пребиваване" на обвиняемия към датата на подаване на
декларацията е било в Германия , като обвиняемият е потвърдил неистина в
подадената декларация .
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието с пряк умисъл.
Същият е прочел съдържанието на декларацията и съдържащата се
дефиниция на понятието обичайно пребиваване .Обвиняемият е бил наясно ,
че посочва неистина в подадената декларация , като е имал представа , че
през последната година не е пребивавал на територията на страната повече от
185 дни .
За извършеното престъпление по чл. 313 ал.1 от НК е предвидено налагане на
наказание ЛОС до три години или глоба от 100 до 300 лева. Съдът намира че
по отношение извършеното деяние не може да се приложи разпоредбата на
чл. 9 ал.2 от НК. Деянието не се отличава със специфики , които разкриват
малозначителност или явна незначителност на обществената му опасност.
Потвърждаването на неистината в декларацията не се дължи на проявена от
обвиняемия неинформираност или неразбиране на съдържанието на
декларацията .В този смисъл няма изключителни обстоятелства , които
характеризират деянието като малозначително или с явна незначителност на
последиците му . При определяне на наказанието съдът отчете следните
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на обвиняемия ,
изключително добрите му характеристични данни и трудова ангажираност.
По делото не се отчетоха отегчаващи обстоятелства .
При това положение съдът освободи обвиняемия от наказателна отговорност,
като от деянието не са причинени имуществени вреди, обвиняемият е
неосъждан и за извършеното деяние е предвидено наказание ЛОС до три
години или глоба от 100 до 300 лева.
Съдът наложи на обвиняемия минимално предвиденото административно
наказание глоба от 1000 лева, като отчете посочените по- горе смекчаващи
обстоятелства и липсата на отегчаващи обстоятелства .
Съдът осъди обвиняемия да заплати разноските по делото-за назначената
експертиза в хода на ДП.
СЪДИЯ................... 21.09.2021г
3

Номер на акта:	139
Дата:	20 септември 2021 г. (в сила от 6 октомври 2021 г.)
Съдия:	Петър Маргаритов

Дело:	20215440200433
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	18 август 2021 г.

Решение по дело №433/2021 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите