РЕШЕНИЕ
№ 1674
гр. Бургас, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120107555 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба на ”Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от A. С. А. против Е. Б. И., ЕГН ********** от
*** за приемане за установено по отношение на ответницата съществуването в полза на
ищеца на вземане, представляващо стойност на незаплатена топлоенергия в размер на 43.59
лева за периода м. май 2018г. – м. август 2018г., мораторна лихва от 11.27 лева за периода от
15.09.2019г. до 28.04.2022г., ведно със законната лихва до изплащането.
Ищецът твърди в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение против ответницата за посочените суми. Ответницата в качеството й на
собственик на топлоснабдяван обект е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ. Ето защо между ищеца и ответника са възникнали и съществуват договорни
отношения за продажба на топлинна енергия за жилище на адрес ***. За процесния период
ищецът е начислил посочените суми за топлоенергия. Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия. В чл.31 от общите условия е записано, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ответницата е използвала
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от май 2018г. до август 2018г.
На основание чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите на
етажната собственост се извършва по системата за дялово разпределение. В случая етажната
собственост е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
1
топлинна енергия с *** ООД. Сумите за процесния период са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база
реален отчет на уредите. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки, които
доказват, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход. С тези
мотиви ищецът счита претендираните суми за главници за дължими и изискуеми и моли
исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ответницата чрез особения си представител е депозирала отговор, с който оспорва
иска по основание и размер. Не става ясно от документите как точно е извършено
замерването на топлоенергията в имота на ответницата.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е основателен.
Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл.36, ал.3. В случая от приложените документи е видно, че с нотариален акт от
1998г. процесният имот е бил придобит в резултат на договор за замяна от Д. Г. Й.. С
нотариален акт за покупко-продажба № ***г., том ***, рег. № ***, дело № ***г. ответницата
Е. Б. И. е продала имота на Б. А. Б.. Доколкото като приложения към нотариалния акт са
описани предходния нотариален акт от 1998г., решение за прекратяване на брака на Д. Г. Й.
и удостоверение за наследници на Д. Г. Й., съдът прави извод, че ответницата е наследник
на починалото лице и съответно е била собственик на имота до момента, в който го е
продала, т.е. до 23.08.2018г. Следователно ответницата, като собственик на
топлоснабдявания имот, дължи според закона да заплаща сумите, начислени за доставките
на топлинната енергия за процесния период от май 2018г. до август 2018г.
Съдът намира, че данните по делото доказват изпълнението на задълженията на
ищеца по доставката на топлинна енергия. В този смисъл е и изготвеното експертно
заключение. Според техническата експертиза, процесният имот се намира в сграда-етажна
собственост. Входът се обслужва от две абонатни станции, които са работили на отопление
и на битово-горещо водоснабдяване. Изразходената топлинна енергия в двете абонатни
станции е отчитана ежемесечно от два общи топломера. Топлинният счетоводител е отчитал
индивидуалните уреди в отделните имоти веднъж годишно след края на отоплителния сезон.
Ежемесечно се начисляват суми на равни месечни вноски, след това се извършва
изравняване на всички абонати. Понеже процесният период е през лятото, не е ползвана
2
топлинна енергия за отоплителни тела и не е начислявана сградна инсталация. Начислените
количества топлинна енергия за имота са само за битово-горещо водоснабдяване, на базата
на реален отчет на индивидуалния водомер за топла вода в дома на ответницата. Според
вещото лице, стойността на дължимите суми е определена по цените на топлинната енергия,
приети с решение на КЕВР. Топлинният счетоводител е отчитал ежегодно след края на
отоплителния сезон индивидуалните водомери за топла вода в отделните имоти. В
процесния период за процесния период е реално отчетен водомерът за топла вода. За имота
в периода от май 2018г. до август 2018г. са изготвени изравнителни сметки за общо 43.59
лева с ДДС топла вода за доплащане. Прогнозните суми за топла вода за процесния период
възлизат общо на 7.22 лева. Издадени са кредитни известия по фактурите за прогнозно
начислената топлинна енергия за БГВ и след изравняването от топлинния счетоводител са
останали дължими 43.59 лева с ДДС. Фирмата, която извършва дяловото разпределение, е
прилагала правилно методиката за дялово разпределение. Правилно е извършено
разпределението на доставената топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване на
ответницата.
При това положение съдът намира исковете за основателни. Ответницата е била
собственик на имота за посочения в исковата молба период и дължи заплащане на
потребената в имота топлинна енергия. Сумите, които са начислени, съответстват на
нормативната уредба, уреждаща топлоснабдяването. От ответницата се търси заплащане
само на потребената топла вода, понеже през процесния период не се е ползвала топлинна
енергия от отоплителни тела. Начислени са само количества за БГВ, на базата на реален
отчет на индивидуалния водомер за топла вода. Начислявани са прогнозни суми за топлата
вода за месеците от процесния период, след това, след края на отоплителния сезон са
изготвени и изравнителните сметки. Те са на основание реални отчети на водомера, поради
което са правдиви и верни. Всички тези факти опровергават възражението на ответницата,
че не става ясно от документите как точно е извършено замерването на топлоенергията в
имота. Има реални отчети на водомера, които сочат на потребена топла вода в имота за
процесния период. Тази топла вода, видно от изравнителните сметки, е на стойност от 43.59
лева с ДДС.
По иска за лихвата за забава:
Според ОУ, сумите се заплащат в 30-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на продавача за периода до юли 2016г. и в 45-дневен срок
за периода от юли 2016г. Не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след
изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. В случая няма данни, че ответницата е заплатила главницата на падежа,
ето защо тя дължи и мораторно обезщетение за периода от 15.09.2019г. до 28.04.2022г.,
което изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК, възлиза на 11.59 лева, т.е. на повече от
претендираното с исковата молба.
По горните съображения искът по чл.422 ГПК е изцяло основателен и трябва да
3
бъде уважен, като се приеме за установено, че ответницата дължи на Топлофикация София
ЕАД претендираната сума за топлинна енергия от 43.59 лева, лихвата за забава от 11.27 лева
/колкото се търси с исковата молба/ за периода от 15.09.2019г. до 28.04.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до изплащането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 525 лева и разноски в заповедното дело от 75
лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Б. И., ЕГН ********** от ***, че
дължи на ”Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от A. С. А. сумата от 43.59 лева /четиридесет и три лева и петдесет и девет
стотинки/ главница, представляваща стойност на незаплатена топлоенергия за периода от м.
май 2018г. до м. август 2018г., сумата от 11.27 лева /единадесет лева и двадесет и седем
стотинки/ мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 28.04.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от 12.05.2022г. до изплащането, които вземания са присъдени със
заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г.
ОСЪЖДА Е. Б. И., ЕГН ********** от *** да заплати на ”Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от A. С. А. сумата
от 525 лева /петстотин двадесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ съдебно – деловодни разноски по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)___________
4