Р Е Ш Е Н И Е № 438
гр.
Бургас, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско
отделение, в съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
при секретаря Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Добрев т.д.
№ 45 по описа за 2019 година,
съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба, подадена от Н.Д.Д., ЕГН **********,*** и И.Г.Т., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощниците им адвокати Мария Иванова-САК и Веселин Анестиев- БАК, с която са предявени
претенции срещу ЗД "Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.Джеймс Баучер“ №87 за осъждане на ответника да заплати
обезщетение в размер на 35 000 лева неимуществени вреди и 524.20 лева
имуществени вреди на Н.Д.Д. и сумите от 20 000 лева неимуществени вреди и
300 лева имуществени вреди на И.Г.Т. за причинените на ответниците телесни
увреждания във връзка с допуснато пътно-транспортно произшествие от застрахован
при горното дружество специален автомобил марка „Ивеко“, модел ФФ150Е30В, с регистрационен номер А 68 24 МР, ведно
със законната лихва, считано от деня на предявяване на претенцията пред
застрахователя- 07.08.2018г. до окончателното изплащане. Претендират се и
направените по делото съдебни разноски.
Заявява
се в исковата молба, че на 12.08.2017г., около 08.50 часа, пътувайки в
посочения по-горе пожарен автомобил, в района на село Каменар ответниците,
които били служители в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Поморие претърпели пътно-транспортно произшествие. До инцидента
се стигнало след разминаване с насрещно движещо се МПС и изгубване на
управлението на автомобила със специален режим от водача му Г.К.. След удар в
бордюра пожарната кола се преобърнала на дясната си страна, блъскайки се в
дърво и електрически стълб. Подробно са описани получените от ищите телесни
увреждания и травми, които довели до настаняването им в отделението по неврохирургия
към „УМБАЛ“ Бургас.
Уточнява
се, че ищците преживели много силен стрес, като и понастоящем търпели
значителни болки и страдания. Гражданската отговорност на превозното средство
със специален режим, в което пътували била застрахована при ответника с полица
валидна за времето 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Воденото досъдебно производство
№91/17г.***/2017г. на РП гр.Поморие било прекратеното след направено изявление
по чл.343 ал.2 НК.
Ищците
предявили претенции по чл.380 КЗ пред застрахователя, но плащане така и не било
направено от ответника по повод на заведените щети №********** и
**********.
Ответното дружество, в депозирания
отговор прави възражения относно редовността на исковата молба, предвид
непосочване на банкова сметка ***. Според ответника в представените от ищците
документи не се съдържали такива, позволяващи изграждане на извод за наличие на
деликт и причинени в тази връзка вреди, репарирането на които се търси в настоящия
процес. С действията си ищците поставили ответника в невъзможност да прецени
въобще дължимо ли е обезщетение, както и да определи неговия размер. Във връзка
с претенцията за лихва и началния момент, от който същата се търси се заявява,
че застрахователят бил изискал данни и доказателства от пострадалите лица,
които обаче не му били предоставени.
Оспорва
се наличието на деликт, причинен от водача на пожарния автомобил, както и
описания в исковата молба механизъм на възникване на произшествието. Не били
представи надлежни документи, свидетелстващи за факта на настъпилия инцидент,
по време на който се посочва, че са
пострадали ищците. Оспорва се истинността на представената карта за регистрация
на ПТП от 12.03.2017г. в частта относно съдържанието на същия документ.
Липсвали съставени официални документи, от които да става ясен механизма на
настъпване на произшествието. Твърди се, че водачът на автомобила не е
извършвал нарушения на ЗДвП, както и че ищците не са получили вреди от
процесното ПТП, които да подлежат на обезвреда. Излагат се и доводи за наличие
на съпричиняване на противоправния резултат от страна на пострадалите, които не
били ползвали обезопасителни колани, поради което и причинените им травми се
дължали на собственото им виновно поведение. Ако бъде прието обратното се
твърди, че случилото се било в резултат на случайно деяние. Размерът на
претенциите се
явявал прекомерно завишен и не
съответствал на принципа на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД. Имуществените
вреди също не били доказани, тъй като от представените касови бонове не ставало
ясно за каква точно услуга е било извършено плащането.
В депозираната допълнителна искова молба ищците се
противопоставят на твърдението, че не са посочили банкова сметка, ***. В тази
връзка сочат, че такава сметка в „Общинска банка“АД е предоставена с
претенцията по чл.380 КЗ. Категорично се възразява да са получавани писма от
застрахователя, в които се определя
конкретен размер на обезщетение за всеки от двамата пострадали.
Заявява
се освен това, че в момента на инцидента ищците били с поставени предпазни
колани.
В
допълнителния отговор на исковата молба дружеството- застраховател поддържа изложените от него доводи и
аргументи. Оспорва заявените искови претенции, като моли същите да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни. Алтернативно се иска намаляване размера
на търсените обезщетения, като бъде отчетено съпричиняването от страна на
пострадалите лица.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На 12.08.2017г., около 08.50 часа, ищците в качеството им на
служители на Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Поморие пътували в посочения по-горе пожарен автомобил. В района на село Каменар, при разминаване с насрещно движещо се превозно
средство и след предприета корекция в посоката на движение на специалния
автомобил, водачът му изгубил управление и контрол над него, като в резултат на
настъпилото пътно- транспортно произшествие пожарната кола се ударила в
тротоара и преобърнала на дясната си страна. Първият ищец се возил на предната
дясна седалка, а вторият на задната седалка, като и двамата претърпели телесни увреждания.
Д. получил следните травми: **********************************************, а
на Т. били
******************************. След случилото се ищците били откарани с екип на спешна помощ в УМБАЛ
Бургас и настанени за лечение в отделението по неврохирургия.
За установяване на тази
фактическа обстановка по делото са приобщени множество писмени доказателства,
включително заверени копия на част от материалите по досъдебно производство №91/17г.
по описа на ОСлО при ОП гр.Бургас, вх.№827/2017г. по описа на РП гр.Поморие. Представени
са писмени документи, свидетелстващи за уведомямване на застрахователя и
разменената между него и ищците кореспонденция. Ангажирани са освен това
медицински документи, отразяващи състоянието на пострадалите към момента на
приемането им за лечение в болничното заведение, проведените допълнителни такива
и рехабилитация, болнични листи, както и писмени доказателства за направени от тях
разходи във връзка с пребиваването им в болницата и последващото им лечение.
Налице са и писмени данни за заплатено на ищците обезщетение по групова рискова
застраховка „Живот“, сключена между МВР и
„ДЗИ-Животозастраховане“ЕАД.
В приетото по делото заключение
на допусната съдебно медицинска експертиза се посочват подробно травмите и
уврежданията, получени от всеки от ищците, периода на оздравителния процес,
като същевременно е направена констатация за относимостта на направените
разходи по лечението към претърпените увреждания. Вещото лице е обсъдило и
въпроса за механизма на получаване на травмите, като е категорично, че в случая
на Д. причинените наранявания могат да се получат и с поставен предпазен колан.
Заявява в тази връзка, че вторият ищец не е имал сложен обезопасителен колан,
като травмите по главата му се дължат на съприкосновение с твърди предмети,
намиращи се вътре в автомобила.
В заключението на вещото лице, изготвило
съдебната автотехническа експертиза, след внимателно обсъждане на всички приети
по делото доказателства, се посочва начинът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие и причините довели до инцидента, които според експерта
са изцяло субективни и се дължат на употребата на спирачки за намаляване на
скоростта и престрояването в дясната лента. Тези действия като резултат са
довели до преобръщане на превозното средство, настъпило поради
преразпределението на товара и действието на центробежните и инерционни сили
при завъртането на волана и натискането на спирачките. Вещото лице е
категорично, че не са установени причини от технически характер, които да са
довели до произшествието, както и че скоростта на пожарния автомобил не е в
причинна връзка с възникналото произшествие, при съобразяване на конкретните
пътни условия.
Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, кредитирайки
напълно заключенията им, като счита, че са изготвили мотивирани и обосновани
становища и са отговорили изчерпателно на всички, поставени въпроси.
По делото е разпитан в качеството
на свидетел водача на специалния автомобил- Г.К.К.. Последният посочва, че
пълната цистерна на пожарната е създавала у него като водач неувереност по
време на движение, но след поднасяне на автомобила в момента на преобръщане
скоростта му вече е била много по ниска, от тази с която се е движил преди
предприемане на аварийното спиране.
Свидетелката Ж. Д.описва в детайли и с подробности
състоянието на Н.Д., веднага след приемането му в спешния център на болницата в
гр.Бургас. Проследява в хронология процесите по лечение и възстановяване, като
включително се спира на затрудненията, настъпили в ежедневието на последния в резултат
на претърпяното произшествие. Заявява в тази връзка, че се е наложило ищецът да
проведе допълнително лечение и рехабилитация в болнично заведение в гр.София.
Споделя също така, че Д. не се е възстановил напълно и понастоящем. Използвал
ръката си, но като цяло изпитвал сериозен дискомфорт и било навъзможно да се
подлага на по-голямо физическо натоварване. Случилото се с ищеца повлияло и на
неговото психично състояниене- не можел да спи спокойно и преживявал инцидента
в продължение на дълго време, като тези процеси на неразположение продължавали
и към момента.
В. Т.излага подробно спомените си
от състоянието на ищеца И.Т., който бил настанен в отделението по неврохиругия,
след претъпрян удар в главата. Имал видими синини и травми по цялото тяло,
включително в областта на левия крак. Пострадалият се оплаквал от
главозамайване и настъпили сериозни проблеми във вестибуларния му апарат, които
не му позволявали да пази равновесие. Назначено му било рехабилитационно
лечение, като отсъствал от работа около шест месеца. След случилото се Т.
странял от околните и имал нужда да бъде сам, в състояние на покой, тъй като
изпитвал силен стрес. Наложило се провеждане на допълнително лечение във ВМА,
като по думите на съпругата му физически се е стабилизирал, но не и психически.
Настоящият състав, при съобразяване включително нормата на чл.172 ГПК приема
с доверие и кредитира напълно казаното от свидетелите, които са изложили
добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за случилото се и
състоянието на пострадалите, след инцидента.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо към
датата на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между собственика на застрахования
автомобил и застрахователя. Отделно от това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да възникне отговорност на
прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо увредения, за обезщетяване на причинените
вреди.
По делото е прието за безспорно наличието на
застрахователно правоотношение към датата на увреждането между дружеството- ответник и
собственика на специалния
автомобил- МВР, произтичащо от договор № УРИ
5785оп-36-5785опд-93/19.12.2016г., като застрахователното покритие за процесния
автомобил е осигурено чрез полица №BG/02/117000091200
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
период на валидност 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Установено е също така, че специалният
автомобил е управляван от водача Г.К.К., а извод за наличие на негово
виновно и противоправно поведение се извежда без колебания от всички, приобщени
по делото доказателства, включително приети експертни заключения. Няма как да
бъдат споделени възраженията и оспорванията на ответната страна, че не е
изяснен механизма на произшествието и причинната връзка между деликта и
претърпените увреждания от ищците. Такова успешно доказване е проведено по
делото, като детайлно е изяснен начина на настъпване на инцидента, поведението
на водача на пожарния автомобил, което е било в разрез с предписанията на чл.20
ал.1 и 2 ЗДвП, получените увреждания от пострадалите в резултат на
произшествието и причинната връзка между претърпените вреди и поведението на делинквента.
Неоснователно и недоказано е
останало и твърдението за съпричиняване на противоправния резултат от страна на
пострадалите, като в тази връзка вещото лице- медицински експерт е застъпило
категорична позиция, че травмите и нараняванията на първия ищец могат да бъдат
получени при ползване на обезопасителен колан. Доказателства за обратното не са
събрани по делото. Ясно е също така, че след като конструктивно този модел
специален автомобил не е оборудван с обезопасителни колани на задната седалка,
поради наличието в близост до същата и под същата на технически съоръжения,
свързани с противопожарната дейност, такова поведение на съпричиняване на
противоправния резултат не може да се вмени на втория ищец- И.Т.. Други данни за действия на пострадалите,
които да са в причинна връзка с настъпилото произшествие не са налични по
делото. Още по-малко може да се твърди настъпване на случайно деяние, доколкото
както вече се посочи, причините за възникване на инцидента са изцяло
субективни- поведението на водача на специалния автомобил, което не е било
съобразено с конкретната пътна обстановка, изразяващо се в предприемане на
корекция с волана надясно и употреба на спирачки и най-вече неотчитане влиянието
на превозвания от цистерната товар върху управлението на процесното превозно
средство.
От казаното следва, че извършеното виновно и противоправно деяние, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата, предвиждащи задължение на водачите „да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ се намира в пряка причинна връзка с настъпилите противоправни последици. Такова съобразяване на посочените в горния текст законови предписания несъмнено се следва и дължи и от водачите на автомобили със специален режимна движение, за които единствено е допустимо превишаване позволените стойности на движение на МПС, но както вече се изясни в настоящия казус, скоростта на движение на пожарната кола не е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката
„гражданска отговорност” дължи на ищците обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва се имат
предвид при определяне размера на полагащото се обезщетение. Такива са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, условията, при които е извършено,
настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения /т. 11 на
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните
преживявания понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван
пострадалият, след като се установи, че действително е претърпял такава вреда,
което с оглед на изложеното по- горе, се установи недвусмислено по делото.
В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищците са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и
страдания от получените травми, както и от продължаващия и понастоящем
физически дискомфорт и неразположение. Ищецът Н.Д. в продължение на месеци е
изпитвал значителни затруднения в ежедневието си, до степен да не може да се
обслужва и грижи сам за себе си, тъй като като не ползвал ефективно дясната си
ръка. Същата първоначално е била обездвижена по лекарско предписание, поради
силните болки с поставена ортеза за ограничаване на движенията, а след това е
проведен дълъг курс на рехабилитация, като от заключението на вещото лице става
ясно, че и понастоящем пострадалия търпи силни болки и не може да използва
пълноценно тази си ръка, която се явява активната му такава. Несъмнено вследствие на
претърпяното ПТП ищецът Д. е преживял силен стрес, който е нямало как да не се отрази на качеството му
на живот, включително и на комуникацията му с околните. Първоначално претърпените
от ищеца травми са били свързани с натъртвания и наранявания по цялото тяло и
главата, които в комбинация с основната такава на ръката безспорно са довели до
продължителни болки и страдания, които не са отшумели и до настоящия момент. Налице е било сериозно обездвижване на тялото, а в продължителния период
на възстановяване Д. несъмнено е търпял противно на волята и изолация и лишения.
Пострадалият И.Т. е претърпял сериозни болки и страдания,
като резултат от получената разкъсно контузна рана в лявата половина на главата
и най-вече от удара в главата, довел като последица до мозъчно сътресение, след
съприкосновението с твърди тъпи предмети в автомобила по време на неговото
преобръщане. Останалият след травмите световъртеж е лекуван не само в
отделението по неврохирургия на УМБАЛ Бургас, но и допълнително в Неврологична
клиника консервативно. След провеждане на допълнителни обстойни медицински
изследвания във ВМА- София било констатирано нарушение на вестибуларния апарат,
което причинило изключително голям и продължителен дискомфорт и психични
смущения у пострадалия. Първите няколко месеца последният се самоизолирал от
околните, което несъмнено е задълбочило стреса от преживяното. В резултат на
нараняванията и тъй като не се чувствал пълноценен, Т. се откъснал от работа за
период от близо половин година, което също е повлияло в негативен план на
психичното му състояние.
При определянето размера на претърпените неимуществени
вреди от Н.Д. съдът изхожда от продължителността на ефективно претърпените
болки и възстановителен процес и значително ограничения обем от движения в
периода на възстановяване. Голяма част от тези нарушения и свързаните с тях
страдания ищецът продължава да търпи и понастоящем като същите несъмнено намаляват
неговата работоспособност, при продължително натоварване с физическа работа. На тази база обезщетението, следващо се на пострадалия Н.Д.Д., за претърпените в резултат на
престъплението неимуществени вреди трябва да се определи в размер на 35 000 лева, които съда намира за достатъчни за възмездяването му. От този размер
следва да се приспадне сумата от 195 лева, получена по сключена, в полза на
ищеца, групова застраховка “Живот“ и платена в качеството му на служител към
Районна служба „Пожарна безопасност и защита
на населението“ гр.Поморие, тъй като същата е определена като
обезщетение за настъпилата трайна загуба на работоспособност на последния при изпълнение
на служебните му задължения. Искът за неимуществени вреди следователно се явява
основателен до размера на 34 805 лева, като над този размер претенцията следва да се
отхвърли.
При изчисляване обезщетението, което се следва на ищеца И.Г.Т.,
съответно на претърпените от него болки и страдания, трябва да бъдат съобразени
от една страна продължилите повече от половин година като времетраене лечение и
възстановителния процес. От друга страна не може да не бъде отчетено
обстоятелството, че се касае за причинена сериозна травма в областта на
главата, довела до смущения във функционирането на вестибуларния апарат на
пострадалия и продължителен период на световъртеж, които усещания несъмнено са
причинили не само значително физическо неразположение, но и вътрешно напрежение и смущения в психиката на
пострадалия, които продължават и към настоящия момент. Ето защо и като съобрази
казаното по-горе съдът намира, че обезщетението, следващо се на пострадалия, за претърпените в резултат на престъплението неимуществени
вреди трябва
да се определи в
размер на 20 000лв. От тази сума следва
да се приспадне сумата от 110 лева, получена по сключена в полза на ищеца
групова застраховка “Живот“ и платена в качеството му на служител към Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Поморие, тъй като същата е определена като обезщетение за
настъпилата трайна загуба на работоспособност на последния при изпълнение на
служебните му задължения. При това положение претенцията за неимуществени вреди
е основателна до размера от 19 890 лева, като над този размер искът следва да се
отхвърли.
Основателни и доказани са исковете за репариране на причинените в резултат
на инцидента на Д. и Т. имуществени вреди в предявения по делото размер. Всички
представени по делото писмени доказателства- фактури за закупуване на
медицински изделия и касови бележки удостоверяват направени разходи във връзка
с лечението и възстановяването на ищците, поради което съдът ги цени без
резерви, както счита, че в същите документи обективно и достоверно са отразени
факти по закупуване на посочените в тях материали и извършени услуги. Тези
направени разходи се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства,
изготвени експертни заключения и приложени писмени доказателства,
свидетелстващи за здравословното състояние на ищците. По изложените съображения
съдът намира претенциите за доказани в размера им, предявен по делото, а именно
524.20 лева за ищеца Н.Д. и 300 лева за ищеца И.Т..
Съгласно нормата на чл.497 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати- от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106 ал.3 КЗ или изтичането на
тримесечния срок по чл.496 ал.1 КЗ, освен когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106 ал.3 КЗ. В случая не се спори, че на
26.09.2018г. ищците са представили исканите от ответника доказателства. Не са налице
каквито и да е данни за уведомяване на Д. и Т. за решението на застрахователя
да определи размер на обезщетението, още по-малко са налични такива за
изплащане на обезщетение. При това положение следва да се приеме, че ответникът
е изпаднал в забава на 18.10.2018г. с изтичане на срок от 15 работни дни от
представяне на доказателствата от ищците, а не както е поискано от последните
от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя.
С оглед изхода на делото, направеното в тази
насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца Н.Д. следва да бъде присъдена
сумата от 571.84
лева, а на ищеца И.Т. сумата от 571.88
лева, представляващи направени от тях съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответното дружество на основание чл.78 ал.3 ГПК, както следва Н.Д.- сумата от 17 лева и И.Т. сумата от
16.82 лева, за направени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Не са
налице основания за намаляване адвокатския хонорар на процесуалния представител
на ответника, тъй като същия е съобразен с минималните размери, предвидени в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г.
за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения.
В тежест на ответника- застраховател следва да се постави и дължимата за
производството държавна такса в размер на 2220.76 лева, съобразно с уважената
част от иска.
Ответникът трябва да бъде осъден да
заплати възнаграждението на адвокат Мария Генчева Иванова от САК в размер на
2195.57 лева. Ангажирани са доказателства за предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38 ал.1
ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения
адвокат за осъщественото в настоящото производство процесуално
представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв., като
наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този
случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати./В тази връзка
определение №70/08.02.2017г. на ВКС по ч.т.д.№2445/16г. второ т.о. и
определение №41/25.01.2017г. на ВКС по ч.т.д.№2127/16г. първо т.о./ Доказателства
за сключен договор за правна помощ и съдействие с другия пълномощник на ищците
адв.Анестиев, по посочения по-горе ред не са ангажирани, поради което и не е
налице основание за присъждане на разноски в негова полза.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "Бул
Инс“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
ул.Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Н.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** обезщетение
в размер на 34 805/тридесет и четири хиляди осемстотин и пет/ лева неимуществени вреди и 524.20 лева /петстотин двадесет и
четири лева и двадесет стотинки/
имуществени вреди и
обезщетение на И.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** в размер на 19 890 /деветнадесет хиляди осемстотин и деветдесет/ лева неимуществени вреди и 300 /триста/ лева имуществени вреди за причинените на ищците телесни
увреждания във връзка с допуснато пътно-транспортно произшествие от застрахован
при горното дружество специален автомобил марка „Ивеко“, модел ФФ150Е30В, с регистрационен номер А 68 24 МР, ведно
със законната лихва, считано от 18.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за
неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от ищците и за
присъждане на лихва за времето от 07.08.2018г. до 17.10.2018г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "Бул
Инс“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
ул.Джеймс Баучер“ №87 да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за производството в размер на 2220.76 лева /две
хиляди двеста и двадесет лева и седемдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.Джеймс Баучер“ №87 да заплати
на Н.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 571.84 лева /петстотин седемдесет и един лева и осемдесет
и четири стотинки/, а на ищеца И.Г.Т., ЕГН **********
сумата от 571.88 лева/петстотин седемдесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляващи направени от тях съдебно-деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.Джеймс Баучер“ №87 да заплати
на адвокат Мария Генчева Иванова, ЕГН ********** от САК сумата от 2195.57 лева /две
хиляди сто деветдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ адвокатско
възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално
представителство.
ОСЪЖДА ищците да заплатят на ЗД "Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.Джеймс Баучер“ №87 , както
следва: Н.Д.Д., ЕГН **********- сумата
от 17 /седемнадесет/
лева и И.Г.Т., ЕГН ********** сумата от 16.82 лева
/шестнадесет лева и осемдесет и две стотинки/, за направени разноски,
съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия: