РЕШЕНИЕ
№ 786
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500110 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.
С решение № 5471 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 4395 по описа за 2023 г. на
СГС, ГО, I-17 състав се: ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, Ф. Й. Б.
да заплати на Д. П. В., сумата от 29 838 лева, частичен иск от 98 470 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес вследствие
получени на 17.07.2016 г. травматични увреждания, изразяващ се в
локализирана епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални
конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторични генерализирани пристъпи
от получена през юли 2016 г. черепно-мозъчна травма, ведно със законната
лихва от 28.11.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 162 лева,
частичен иск от 540 лева, обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за диагностициране на епилепсията, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 11.04.2023 г. до
окончателното изплащане.
1
В тежест на ответника са възложени разноските в процеса.
Постъпила е въззивна жалба от Ф. Й. Б., ответник пред първата
съдебна инстанция.
Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и постановяване на
първоинстанционното решение при допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се във възлагането на съдебно-медицинската експертиза на
вещото лице Х. М., който вече бил взел становище по предходно дело между
същите страни /гр.д.№ 5057/2017 г. на СГС, 16-ти състав/, а освен това не бил
и отговорил на съществени въпроси във връзка с това налице ли е ексцес,
както твърди ищеца. Експертизата следвало да се изготви от друго вещо лице.
При така допуснатото нарушение, първоинстанционният съд достигнал до
неправилен извод, че ищеца е развил ново заболяване вследствие на
претърпения на 17.07.2016 г. деликт, което заболяване било квалифицирано
като ексцес- епилепсия и епилептични синдроми с комплекси парциални
конвусивни пристъпи, преминаващи в генерализирани пристъпи. Твърди се, че
първоинстанционния съд бил обсъдил превратно събраните по делото
доказателства поради което достигнал до неправилни правни изводи.
Представените медицински документи неправилно не били обсъдени от СГС
като последния се позовал на заключенията на вещите лица като посочил, че
същите били изготвени на база медицинските документи. Следвало
заключенията да се обсъдят ведно с представените по делото доказателства.
СГС не бил отговорил на основния спорен по делото въпрос относно
наличието на твърдяното от ищеца епилептично страдание. От така събраните
по делото доказателства се установявало, че данните за получени епилептични
припадъци са по сведение на самия ищец. Твърди, че в нито един от
документите не било налице обективно изследване, което да указва за
качествена промяна на мозъка, която да е предизвикала ново заболяване.
Точно обратното се установявало, а именно: че не е налице динамика в
количествен и качествен аспект в сравнение с предходното образно изследване
от 21.06.2019 г. В нервологичния статус от изследването от 06.04.2022 г. не
били отразени промени от нормалното състояние. Не се установило ищецът да
е спазил предписанията при изписване от болничното заведение за
наблюдение от невролог, нито се установило закупуване на медикаменти или
ищецът да е следвал предписаната лекарствена терапия. В медицинския
2
доклад от м.09.2022 г., преведен от немски, диагнозата фокална епилепсия
била поставена по анамнестични данни, а като резултат от проведеното ЕЕГ-
изследване било отбелязано, „че няма потенциали типични за епилепсия“. При
постановяване на решение по съществото на спора по настоящето дело,
следвало да се вземе предвид приетото в предходното решение №
1356/26.06.2020 г. по в.гр.д.№ 3887/2019 г. на САС, 7-ми състав, при което се
достигало до извода, че с обжалваното решение № 5471 от 09.10.2024 г. по
гр.д.№ 4395/2023 г. по описа на СГС, 17 състав, ответникът е осъден да
заплати на ищеца обезщетение за увреждане, за което последният вече е бил
обезщетен. Счита, че по делото не се установило наличие на ексцес като в
този смисъл обжалваното решение било постановено в противоречие със
съдебната практика на ВКС по аналогични случаи. Аргументира се и с
приетото в т.18 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 1/2000 г.
и т.10 от ППВС №4/30.10.1975 г. Счита, че в случая с влязло в сила решение по
предходното съдебно производство, влошеното състояние на ищеца било
предвидено и отчетено за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Това означавало, че дори твърдяната епилепсия да е в пряка причинно-
следствена връзка с увреждането от 17.07.2016 г., тя не съставлявала ексцес,
защото била взета предвид при определяне на обезщетението по в.гр.д.№
3887/2019 г. на САС, 7-ми състав, с решението по което било потвърдено
решението на СГС по гр.д.№ 5057/2017 г. в частта относно обезщетението за
неимуществени вреди. При условия на евентуалност, в случай, че настоящата
инстанция приеме, че е налице ексцес, то оспорва присъдения размер на
обезщетението като несъответен на принципите за справедливост по чл.52
ЗЗД. Следвало да се вземе предвид, че от ищеца се твърдяло да е получил два
епилептични припадъка, съответно на 28.11.2021 г. и на 26.03.2022 г., за които
бил отказал хоспитализация. От мотивите на първоинстанционния съд не се
установявало поради какви болки и страдания е прието като дължимо
обезщетение в размер на 80 хиляди лева. Не ставало ясно дали е взето предвид
предходното обезщетяване.
В хода по същество /с писмена защита/ във връзка със събраните пред
въззивната инстанция доказателства –повторна съдебно-медицинска
експертиза, се сочи, че от последната се установило, че епилепсията на ищеца
е с травматичен характер, което водело до извода, че с предходното съдебно
решение ищецът вече е бил обезщетен за това травматично увреждане. По
3
делото не се установила качествена промяна на полученото от ищеца,
увреждане. Същевременно се твърди, че вещото лице, депозирало
експертизата пред въззивния съд не било притежавало специални познания по
областта, както и не било изследвало всички медицински документи;
поставило било различен код на заболяването на ищеца. Самата експертиза
била изготвена по данни на ищеца и свидетелските показания на неговата
приятелка, без да се вземат предвид констатациите на медицинските лица,
които били оказали спешна помощ на ищеца. Намира заключението за
противоречиво, както и същото и не подпомагало съда, каквато била целта на
ГПК. Вещото лице се базирало на проведено лечение в Германия за каквото
липсвали данни по делото да е проведено. Следвало да се вземе предвид, че
вещото лице никога не било предписвало „Ламотрижин“ и не могло при
изслушването си да обясни каква е дозата на прием на това лекарство. Освен
това за предписването на това лекарство от страна на ищеца не били
представени доказателства. Затова счита, че заключението било субективно и
непочиващо на обективни данни поради което не следвало да се кредитира от
въззивния съд. Дори да се приемело, че ищеца е установил твърдяното от него
заболяване, то при условията на пълно и главно доказаване не се установили
какви болки и страдания е търпял ищеца; това не се установявало и от
показанията на свидетелката, разпитана на страната на ищеца и негова
съпруга. Същата била и служител в офис на дистрибутор на медицински
продукти. Поддържа се тезата за несъответствие на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди с критериите по чл.52 ЗЗД.
Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго в
съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно
приложение на материалния закон. Разноски се претендират.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца- Д. П. В.. Излага се
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
решението в обжалваната му част. Счита, че не са допуснати сочените
нарушения на процесуалния закон; съдът бил извършил обстоен анализ на
събраните по делото доказателства. Счита, че правилно съдът бил кредитирал
заключенията на вещите лица. Това било в съответствие с чл.195-203 ГПК. Не
били налице предпоставките за отстраняване на вещото лице Х. М.; същото
било назначено в съответствие с чл.195 ГПК. Изводите на вещите лица
съответствали на представените по делото медицински документи. Не било
4
вярно твърдението на въззивника, че данните за получена епилепсия се
базират само на твърдения на ищеца. Сочи, че заболяването на ищеца се
установява от събраните по делото писмени /включително медицински
документи/ и гласни доказателства. Окончателната диагноза, съобразно
медицинската документация от Болница „Токуда“ била: G 40.2 –локализирана
/фокална/ сиптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни
парциални конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторично
генерализиращи припадъци. Последните били доказани от разпита на
свидетелката П., която била присъствала на същите. Намира, че показанията й
следва да бъдат кредитирани като съответстващи на останалите доказателства.
Следвало да се кредитира и заключението на вещото лице по първоначалната
експертиза д-р Д. Н.. Следвало да се кредитира и заключението на вещото
лице д-р Х. М., което не се различавало със своите изводи от това на д-р Д. Н..
Следвало да се вземат предвид и разясненията, които вещото лице било дало
при изслушването си на 17.09.2024 г. Счита, че нарушенията в качеството му
на живот са доказани; доказана била и пряката връзка между травматичната
епилепсия и уврежданията, настъпили вследствие на травмата- нанесения от
страна на ответника върху ищеца удар в главата на 17.07.2016 г. Вещите лица
били отговорили на всички релевантни за изясняване на спора, въпроси. От
заключенията на вещите лица /вкл.пред СГС/ се установило, че тежката
черепно-мозъчна травма е обичайна причина за поява на посттравматична
епилепсия. Позовава се на Споразумението по нохд 21375/2016 г. на СРС, НО,
19-ти състав. Счита, че е доказал наличието на ексцес в здравословното му
състояние. Сочи, че диспанзеризацията е по воля на пациента, а не била
задължителна. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД вредите подлежали на пълно
обезщетяване. Твърди се, че това новонастъпило влошаване на
здравословното състояние на ищеца не било обезщетено с предходното
съдебно решение. Още повече, че травматичната епилепсия в случая била
настъпила 5 години след инцидента, състоял се на 17.07.2016 г. Относно
присъдения от СГС, размер на обезщетението, сочи, че уврежданията са
трайни и необратими. Прогнозата била неблагоприятна. Претендират се
разноски.
В хода по същество се позовава на заключението на приетата пред
въззивната инстанция повторна съдебно-медицинска експертиза, която според
въззиваемия потвърждавала изводите на вещите лица, изслушани пред СГС.
5
Сочи, че дадените от вещото лице д-р П. при изслушването си от въззивната
инстанция, разяснения били ясни и подробни; заключението било обосновано,
мотивирано и правилно. Навежда довод, че със СПН се ползва само
диспозитива на съдебното решение, не и мотивите му. В този смисъл
неоснователен се явявал довода на въззивника, че ищеца вече е бил
овъзмезден. В случая ексцесът се бил появил в края на 2021 г.; състоянието
било потвърдено от представените по делото медицински документи. Сочи, че
пароксизмалната активност може да се установи единствено по време на
епилептичен припадък, а в случая ЕЕГ било извършено една седмица след
това. Счита, че медицинските лица оказали първа помощ на ищеца нямали
специални познания в областта на конкретното заболяване, но същите били
описали в медицинските документи състоянието на ищеца: „Гранд Мол
припадъци с малки припадъци или без тях…“състояние след припадък“.
Доколкото диагнозата на ищеца все още към този момент не била изяснена, то
поради това бил налице различен запис на кода по МКБ в медицинската
документация. Едва след получаването на втория припадък на 26.03.2022 г. и
извършените медицински изследвания в Болница „Токуда“ била поставена
окончателната диагноза с МКБ код G 40.2 - локализирана /фокална/
сиптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални
конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторично генерализиращи
припадъци. Тази диагноза не подлежала на диспансерно наблюдение, което
било потвърдено от вещите лица д-р П. и д-р М.. Сочи се, че все още нямало
сигурен метод за избягване на това тежко усложнение. Наличието или липсата
на рецепта за конкретно лекарство нямало значение относно валидността на
заключенията на вещите лица за диагнозата на заболяването му. Самата
диагноза била потвърдена многократно. Счита, че съдебните експертизи
следва да бъдат кредитирани като обективни, обстойни, обосновани и
компетентно изготвени, особено това депозирано от вещото лице д-р П..
Противно на соченото от въззивника, търпените болки и страдания били
доказани при условията на пълно и главно доказване. Следвало да се вземе
предвид, че епилептичните пристъпи поради възможност за допълнително
нараняване и задушаване можели до доведат и до фатален за болния, край.
Размерът на присъденото обезщетение бил съобразен с критериите по чл.52
ЗЗД. Доводите на насрещната страна във връзка с показанията на свидетелката
П., намира за заявени при нарушение на принципа за добросъвестност,
6
провъзгласен в чл.3 ГПК. Наред с това се сочи, че свидетелката при разпита си
не била направила приписаното й от процесуалните представители на
ответника, изявление, че е консултант-продавач на лекарства за епилепсия.
Свидетелката се занимавала с дистрибуция на ботокс и филъри. Целта на
процесуалните представители на ответника била да дискредитират
свидетелката. Счита, че показанията на свидетелката следва да се кредитират.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника на 15.11.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 19.11.2024 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е констатирал, че с решение от 16.05.2019 г. по гр. д. № 5057/2017 г. по
описа на СГС Ф. Й. Б. е осъден да заплати на Д. П. В. сумата от 45 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от травматични увреждания, причинени му от Ф. Й. Б. на
17.07.2016 г. в гр. София, на ул.“***“ № 2-4, пред заведение "PM", ведно със
законната лихва от датата на деликта - 17.07.2016 г., до окончателното
погасяване на задължението.
От ищеца по делото Д. П. В. били предявени искове за осъждането на
ответника да му да заплати сумата от 29 838 лева, частичен иск от 98 470 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - ексцес от
получени на 17.07.2016 г. травматични увреждания по вина на ответника,
изразяващ се в локализирана епилепсия и епилептични синдроми с
комплексни парциални конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторични
7
генерализирани пристъпи от получена през юли 2016 г. черепно-мозъчна
травма, ведно със законната лихва от 28.11.2021 г. до окончателното
изплащане и 162 лева, частичен иск от 540 лева, обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за диагностициране на епилепсията, ведно със
законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът твърдял на 28.11.2021 г. през нощта да е получил епилептичен
припадък. Екип на "Бърза помощ" го отвел в УМБАЛ "Света Анна" АД,
където му дали диазепам. След проведените изследвания никой от лекарите не
дал заключение за наличие на епилептичен припадък. На 26.03.2022 г. през
нощта отново получил епилептичен припадък. По препоръка на
наблюдаващия невролог В. бил приет в "Клиника по неврология и медицина
на съня" в УМБАЛ "Токуда", където поставили диагнозата "локализирана
епилепсия". Изписаните медикаменти пораждали силни нежелани реакции и
увреждания, но приемът им бил животоспасяващ. Ищецът твърдял да не може
да остава сам с дъщеря си, нито да шофира. Пристъпите променили
неблагоприятно живота му - не можел да упражнява професията си на
футболист и треньор, нито да спортува. Вместо това винаги трябвало да има
придружител. Ищецът сочел, че в медицински доклад от лекарска практика в
Мюнхен били потвърдили диагнозата „епилепсия“. Появилото се влошаване
на здравословното състояние на ищеца представлявало ексцес и това
обосновавало правото му на допълнителни обезщетения за вреди от
травматичните увреждания през 2016 г.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК бил подал отговор по исковата молба,
в който не оспорвал наличието на влязла в сила присъда и уважената
претенция на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на 45 000 лева за
претърпените неимуществени вреди. Оспорвал, че влошаването на
здравословното състояние на ищеца се намира в причинно-следствена връзка с
травматичните увреди от 17.07.2016 г. и че представлява ексцес. Твърди, че
възможното влошаване на състоянието на пострадалия било предвидено при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди с присъдата
на наказателния съд. Оспорвал и че ищецът е развил посттравматична
епилепсия и описаните в исковата молба негативни последици за начина на
живот на ищеца. Направено било възражение за изтекла погасителна давност
8
и за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.
Първоинстанционният съд се е позовал на разясненията в т. 10 от ППВС
№ 4/30.10.1975 г. за условията и предпоставките, при които е допустимо
пострадалият да получи допълнително обезщетение. Такова се дължало при
доказано влошаване на здравословното състояние на увреденото лице в
сравнение със състоянието, при което е присъдено първоначалното
обезщетение, ако влошаването се намирало в причинна връзка с увреждането,
а не се дължало на други фактори и причини. Доказателствената тежест била
за ищеца.
Като се е позовал на представената по делото медицинска документация,
въз основа на която били изготвени две съдебно-медицински експертизи,
първоинстаннионният съд е приел за установено, че в резултат на инцидента
през 2016 г. Ищецът е получил тежка черепно-мозъчна травма, която била
станала причина за поява на посттравматична епилепсия. Диагнозата била
поставена и след извършени образни и електрофизиологични изследвания в
"Аджибадем Сити Клиник болница Токуда" през април 2022 г. и в болнично
заведение в Мюнхен през септември 2022 г. Първият пристъп - през ноември
2021 г. се установявал от фиш за спешна медицинска помощ от 28/29.11.2021 г.
При получен втори гърч на 26.03.2022 г., отново бил повикан екип на ЦСМП.
Развитието на фокална епилепсия при ищеца представлявало усложнение-
късна проява на повтарящи се пристъпи вследствие органични остатъчни
лезии в мозъка - невронална смърт, некроза, кистични формации, глиоза,
хемосидероза. Усложнението се било развило на базата на посттравматична
енцефалопатия средна степен. Всяко от двете заключения потвърждавало
диагностицираната при ищеца локализирана симптоматична епилепсия и
епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни пристъпи,
преминаващи във вторично генерализирани припадъци, както и генезисът на
това усложнение - претърпяната през 2016 г. черепно-мозъчна травма.
Противоречие между двете заключения на съдебно-медицинските експертизи
по делото не се откривало. От мотивната част на решение № 1356/26.06.2020 г.
по в.гр. д. № 387/2019 г. по описа на САС, се установявало, че е възможна
поява на усложнения, сред които и травматична епилепсия. До края на
устните състезания пред въззивната инстанция по присъждане на
първоначалното обезщетение за неимуществени вреди усложнение от вида на
това, за което се претендирало допълнително обезщетение, не било настъпило.
9
Травматичната епилепсия представлявала вероятна и допустима последица,
която се била проявила пет години след травмата. На допълнително
обезщетяване подлежали онези болки и страдания, предизвикани от
влошеното здравословно състояние на ищеца. Доколкото трайните и
негативни промени в качеството на живот на пострадалия - невъзможността да
се занимава с тежки физически спортове, да шофира, да спазва определен
хранителен режим, да избягва психическо и физическо натоварване, били
съобразени при присъждане на обезщетението по гр. д. № 5057/2017 г., в
настоящото производство следвало да се отчетат онези вреди, които
произтичат от нововъзникналото заболяване. Вещите лица акцентирали върху
допълнителни ограничения в ежедневните дейности на ищеца: забрана да
работи на височини, в близост до вода, огън, електроуреди и механично
движещи се предмети. Епилептичните пристъпи били съпроводени и от
неприятни психо-соматични усещания, с дихателни и сърдечно-съдови
нарушения, възможност за допълнително нараняване и задушаване с фатален
за болния край. Епилептичните припадъци водели и до нарушения на съня,
страх от заспиване, натрапчиви мисли и отчуждение от близките. Диагнозата
била довела и до допълнителни ограничения в ежедневието на цялото
семейство на ищеца, което се установявало от показанията на свидетелката, с
която ищецът живеел на съпружески начала. Непрекъснатият и задължителен
прием на медикаменти, местата за семейни почивки, хранителните навици и
режим на сън и бодърстване били причина за затруднения в живота на цялото
семейство. Изключително негативна последица бил рискът от внезапен
епилептичен пристъп в присъствието на невръстната дъщеря на ищеца. Тази
опасност не позволявала ищецът да остава сам с детето си и самостоятелно да
се грижи за него. Вещите лица изразявали песимистични прогнози за
развитието на заболяването. Предотвратяването на пристъпите било
предпоставено от редовен и продължителен прием на медикаменти, а
негативните психо-соматични прояви изисквали допълнителни терапии и
специализирано наблюдение. Допълнителното обезщетение за
нововъзникналото влошаване на здравословното състояние на ищеца се
определяло според заложения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост, като
при определяне на неговия размер от значение били дългосрочните
перспективи, интензитетът на страданията и отраженията им върху
ежедневието на ищеца, неговата възраст и социалноикономическата
10
обстановка в страната. За 34-годишния мъж, който бил с трайни последици от
травмата, включително с необратима загуба на обонянието, нарушена
концентрация, лесна уморяемост и проблеми със съня, епилептичните
припадъци били източник на допълнителни проблеми във физически и
психически план. Към трайно увреденото му общо състояние и
невъзможността да спортува и да води пълноценен начин на живот било
насложено ново и опасно за самия ищец и за околните заболяване, което се
изразявало във временна безпомощност, неадекватност и неспособност за
ориентация във времето и пространството. Справедливият размер на
обезщетението изисквал да се отчете и песимистичната прогноза за
окончателно и безвъзвратно елиминиране на епилептичните пристъпи, както и
икономическите условия към датата на възникването им - 2021 г. При тези си
мотиви съдът е приел, че дължимият на ищеца размер на обезщетението е 80
000 лева. В случая искът бил предявен като частичен - за сумата от 29 838
лева и до този размер следвало да се присъди, ведно със законната лихва от
датата на проявата на усложнението - 28.11.2021 г. до окончателното
изплащане. Относно имуществените вреди е прието, че са доказани такива,
изразяващи се в разходи от 540 лева за диагностициране и лечение на
епилепсията, като от сумите от 130 лева, 80 лева, 100 лева и 230 лева се
претендират съответно 39 лева, 24 лева, 30 лева и 69 лева, съгласно
уточнителна молба от 04.05.2023 г.
За неоснователни са приети възраженията за погасяване по давност на
претенциите за обезщетяване на заявените с исковата молба имуществени и
неимуществени вреди като съдът се е позовал на указанията по т. 4 от ТР №
1/23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, които били приложими
и съгласно които, давността за заплащане на обезщетение при ексцес
започвала да тече от деня на проявяване на вредата. Разходите за лечение били
направени преди по-малко от пет години от датата на завеждането на исковата
молба на 11.04.2023 г., а основанието за репариране на неимуществените
вреди било възникнало на 28.11.2021 г.
Относно направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, съдът е приел, че това възражение не подлежи на
обсъждане, тъй като същото е преклудирано. То било относимо към фактите,
пораждащи правото на пострадалия на обезщетение и следвало да се релевира
в производството по първоначалното определяне на обезщетението.
11
На разглеждане по същество подлежало възражението, че фокалната
епилепсия е настъпила и в резултат на неспазена лекарствена терапия и
хигиенно-двигателен режим и неполагане на необходимата грижа за
ограничаване на последиците от травмата. От показанията на свидетелката се
установило, че ищеца е спазвал лекарските предписания. Не се излагал на
слънце, избягвал не само спортуване, но и прекомерна физическа активност,
приемал предписаните му медикаменти и за три-четири месеца започнал да се
движи. Успял да намери и подходяща работа. Посещавал психолог за бързо
възстановяване на емоционалната си стабилност. Допълнително, всяко от
вещите лица било заключило, че като късна последица от черепно-мозъчната
травма епилепсията не би била избегната и при прием на подходящи
медикаменти, стимулиращи мозъчната функция и при спазване на щадящ
двигателен и хранителен режим. Затова и предявените като частични искове
са приети изцяло за основателни и такива са уважени.
По основателността на въззивната жалба:
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Спорно по делото е налице ли е ексцес в здравословното състояние на
ищеца и това вследствие ли е на претърпяната травма на 17.07.2016 г.;
получил ли е надлежно обезщетение за неимуществени вреди за това
състояние; доказани ли са такива вреди и от тук справедливо ли е
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за обезвреда на
търпените от ищеца болки и страдания.
Съгласно разясненията даден в т. 10 на ППВС № 4/30.10.1975 г. и
формираната в приложението му съдебна практика - ексцесът съставлява
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, което причинява
нови необезщетени до този момент неимуществени вреди. При ексцес за
пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначалното, на което би имал право. То произтича от новото състояние,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на
старите страдания, обусловено е от обективното проявление на последващо
влошаване на здравето като негативна качествена промяна на полученото
увреждане. На репариране подлежат новите вреди. По отношение на тях
съдът преценява дали влошаването е предизвикало нови болки и страдания
12
или е увеличило интензитета на страданието от старото състояние. При
оценка на подлежащите на обезщетяване вреди съдът трябва да съобрази само
тези от влошаване на здравословното състояние, а не от цялостното
увреждане на здравето, като изключи от репарацията тези, които предхождат
настъпването на ексцеса. Дължимо е обезщетение само за влошеното
здравословното състояние в сравнение с първоначалното и само ако се намира
в причинна връзка с увреждането и не се дължи на други фактори и причини,
така и в РЕШЕНИЕ № 137 ОТ 22.05.2025 Г. ПО К. Т. Д. № 1787/2024 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства /приложеното
нохд № 21375/16 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав/ се установява, че
ответника/въззивник е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 НК, извършено при пряк умисъл като форма на вината. На
основание чл.381 НПК на 07.12.2016 г. е било сключено Споразумение между
Прокурора при СРП и обвиняемия Ф. Й. Б., съгласно което последният се е
признал за виновен за това, че на 17.07.2016 г. около 3:30 ч. в гр.София,
ул.“***“ № 2-4, пред заведение „РМ“, чрез нанасяне на удар с ръка в областта
на брадата, вследствие на който пострадалия Д. П. В., е паднал по гръб и си
ударил главата в земята, при което на пострадалия са причинени две средни
телесни повреди: 1.увреждане на мозъка от типа „контра ку“, което по своята
медико-биологична характеристика е причинило на пострадалия разстройство
на здравето временно опасно за живота; 2. Разкъсно контузна рана в тилната
област на главата с подлежащо счупване тилната кост, предвид на това, че е
създадено съобщение между външната средна и черепна кухина, което е
причинило на пострадалия нараняване, проникващо в черепната кухина. За
извършеното престъпление на обвиняемия е наложено наказание „пробация“.
Споразумението е подписано от прокурора, обвиняемия и неговия защитник и
е одобрено от съда, видно от съставения протокол за о.с.з. на 08.12.2016 г., т.е.
ищецът В. не е страна по това Споразумение.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
с решение от 16.05.2019 г. по гр.д.№ 5057 по описа за 2017 г. на СГС, ГО, І-16
състав, е уважен предявеният от ищеца и по настоящето дело, иск по чл.45,
ал.1 ЗЗД като ответника/въззивник Ф. Й. Б. е осъден да заплати на Д. П. В.
сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение да претърпените
неимуществени вреди- болки и страдания от травматични увреждания,
причинени му от противоправно и виновно поведение /удар с ръка в областта
13
на брадата/, извършено от Ф. Й. Б. на 17.07.2016 г. в гр.София, ул.“***“ № 2-4,
пред заведение „РМ“, ведно със законната лихва от датата на деликта до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата в размер на 20 000
лв. – за имуществени вреди от същия деликт, под формата на пропуснати
ползи, представляващи неполучено възнаграждение от ищеца по сключен с
футболен клуб „Витоша“- Бистрица, граждански договор № 1 от 10.07.2016 г.,
ведно със законната лихва от 08.06.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, като претенцията за законна лихва върху второто обезщетение
е отхвърлена за периода от 17.07.2016 г. до 07.06.2017 г. За да стори това, СГС
е посочил в мотивите си /л.14 от гр. дело № 4395 по описа за 2023 г. на СГС,
решението по което е предмет на инстанционен контрол по настоящето дело/,
че на обезвреда подлежат нанесените на ищеца от ответника травматични
увреждания: мозъчна контузия и контузионни огнища на главния мозък
двустранно челно и вдясно теменно; фрактура на тилната област на черепа и
на големия тилен отвор; фрактура на черепната основа в областта на задна и
предна черепна ямка; травматична увреда на обонятелния нерв, пълна и
трайна липса на обоняние; разкъсно-контузна рана в тилната област на
главата; оток на папилата на зрителния нерв на дясното око.“
Първоинстанционното решение е било предмет на въззивен конрол като
с решение № 1356 от 26.06.2020 г. по в.гр.д.№ 3887 по описа за 2019 г. САС,
ГО, 7-ми състав е отменил първоинстанционното решение в частта в която е
уважена претенцията за пропуснати ползи и съответно са преразпределени
задълженията за разноски на страните. Решението е било потвърдено в
частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди. Относно последната част въззивният съд е събрал
допълнително доказателства – съдебно-медицински експертизи и въз основа
на изложеното в тях е споделил за справедлив, присъдения от СГС, размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Дори е приел, че нанесените на
ищеца увреждания биха довели до по-висок размер на обезщетението от
претендирания, но при спазване на диспозитивното начало в процеса, е
потвърдил първоинстанционното решение. Действително, в мотивите си
въззивният съд е посочил, че вещите лица, депозирали заключение пред
въззивната инстанция, допускат възможност за усложнения на
здравословното състояние на ищеца – мозъчен арахноидит, хидроцефалия,
травматична епилепсия, но това не означава, че обезщетение за
14
неимуществени вреди е присъдено и за тези бъдещи усложнения в
здравословното състояние на ищеца. Както вече, беше посочено по-горе,
въззивният съд се е позовал на диспозитивното начало в процеса и е
потвърдил първоинстанционното решение; въззивният съд не е завишил
определеното от СГС, обезщетение за неимуществени вреди на база
предвидените от вещите лица, депозирали заключение пред въззивната
инстанция, усложнения в здравословното състояние на ищеца.
По делото /с процесната исковата молба/ е представен амбулаторен лист
№ 41 от 29.11.2021 г. /л.29 от първоинстанционното производство/, в който е
посочено, че пациента Д. П. В. се е явил на същата дата в 03:59 ч. с цел
„консултация към преглед“ . Състоянието на ищеца е описано като „след
пароксизмален пристъп/неясен/“. Пациентът е насочен за изследвания – КАТ
наглава, ЕЕГ, след което преценка за АЕМ терапия.
Видно от представения амбулаторен лист от 02.12.2021 г. /л.33/
поставена му е диагноза по МКБ G 40.6 Grand mаl припадъци /с малки
припадъци/, неуточнени като е предписата употребата на депакин.
Представена е хартиена рецепта за изписването на лекарството, л.34 от делото
пред първата съдебна инстанция.
Представен е фиш за спешна медицинска помощ от 26.03.2022 г. /л.41 от
делото пред първата съдебна инстанция/ с работна диагноза - ,post petit mal“.
В протокола за изследване от 10.03.2022 г. /л.36/ е посочено: „не се
установяват пароксизмални изяви или абнормни графоелементи“.
За установяване на твърдения от ищеца екцес на здравословното му
състояние вследствие на претърпяната черепно-мозъчна травма, пред първата
съдебна инстанция е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Д. Н., л.251 и следв. от делото пред СГС. В заключението си
вещото лице е достигнало до извода, че установените и описани в
Споразумението по нохд № 21375/2016 г. увреди са обичайна причина за
поява на фокална травматична епилепсия като синдром на постравматична
енцефалопатия. В случая ищецът бил диагностициран с диагноза фокална
травматична епилепсия на база анамнестични данни, клиничен преглед от
специалист невролог и резултатите на проведени неврообразни изследвания –
КТ и МРТ на главен мозък, както и описаните в епикризата № 11726 от
09.04.2022 г. на болница Токуда след двукратни припадъци и в медицинския
15
доклад-Мюнхен, Германия, представен в превод. Според вещото лице ЕЕГ
изследването е полезна за локализацията на фокуса и прогнозата за тежестта,
но не за предсказване вероятността от развитие на припадъци при даден
пациент. С изследването периодично се контролира терапевтичния ефект при
терапевтично овладени пристъпи и се прави през 6 месеца. Според вещото
лице д-р Н. припадък може да се наблюдава дори при чист скелет, чисто ЕЕГ.
Според препоръчана от Световната лига за борба с епилепсията разширена
дефиниция за епилепсия от 2014 г. – епилепсията е мозъчно заболяване, което
се наблюдава при някое от следните условия: 1- поне два непровокирани или
провокирани пристъпа, наблюдавани през период по-голям от 2 часа; 2- един
не или провокиран пристъп и наличие на фактори определящи над 60 %
вероятност за последващи пристъпи подобна на тази след 2 непровокирани
пристъпа/при установени мозъчни структурни абнормности и
епилептиформена ЕЕГ /л.256 от делото пред СГС/. Предпоставка за появата на
„фокална епилепсия“ е преживяна черепно-мозъчна травма /ЧМТ/ тежка или
по-лека. При изслушването си в о.с.з. , състояло се на 07.06.2024 г. вещото
лице е посочила, че в МРТ от 30.11.2011 г. са констатирани и доказани
хеморагични огнища. Хеморагичните огнища представляват остатъци от
големите контузионни огнища. Тяхното наличие е сигнал и пациентът винаги
се предупреждава, че може да получи припадък. В случая има патология, има
травма в анамнезата. Има обективно с неврообразно изследване изменение в
мозъчния паренхим, има счупен череп, което говори за тежка черепно-
мозъчна травма. След такава травма вещото лице сочи, че припадък може да
се получи и след 10 години. В случая по отношение на ищеца вещото лице е
констатирало, че той е с чисто медицинско досие и не е бил лекуван до този
момент за епилепсия, каквато и да била. При ЧМТ вещото лице сочи, че може
да се предписва терапия с антиепилептични медикаменти за предотвратяване
на евентуална проява на епилепсия или такива се включвали едва след първия
пристъп. Преценката била индивидуална и зависела от лекуващия лекар.
Според вещото лице д-р Н., епилепсията при ищеца не може да бъде
избегната и при прилагане на адекватно лечение на получената ЧМТ,
изразяващо се в прилагане на медикаменти, стимулиращи мозъчната функция
какъвто му е бил назначен –ноотропил. Вещото лице сочи, че епилепсия като
късна последица при ЧМТ може да се прояви и при спазване на предписаната
терапия и съответен щадящ режим – двигателен и хранителен. При
16
изслушването си в о.с.з. , състояло се на 07.06.2024 г. вещото лице е посочила,
че след прекарана ЧМТ при някои епилепсията може да се прояви веднага
след травмата, а при други, както е при ищеца – може и след години, защото е
индивидуално. В периода след всеки епилептичен пристъп при ищеца е
провеждано медикаментозно антиепилептично лечение с депакин хроно 500
мг, а впоследствие е включен и епитрижин. Вещото лице е посочило, че след
консултация с невролог в Германия е назначено лечение – монотерапия с
ламотригин компенсиращо увеличение на дозата до 2х150 мг. Според вещото
лице д-р Н., след прекратяване на антиепилептичното лечение, ако е
възможно по преценка от специалист при условие, че след това в продължение
на 3 години не се получи нито един припадък, би могло да се приеме за пълно
лечение и пак не е сигурно. Според вещото лице д-р Н. диагностицираната
фокална епилепсия налага диспансеризиране на болния с оглед проследяване
състоянието му, провеждане на специализирани изслудвания – ЕЕГ, КТ, ЯМР,
кръвна картина и др. и съответно коригиране на терапията. Вещото лице д-р
Н. е посочила, че по делото липсват данни ищеца да е диспансеризиран.
По делото, обаче, са представени писмени доказателства за постъпване
на ищеца в лечебно заведение за извършване на сочените от вещото лице
изследвания, а именно такива от „Ачибадем СитиКлиник“ Болница Токуда.
По делото е представена и фактура за удостоверяване престоя на пациента Д.
П. В. в болницата /л.43/.
Видно от представената по делото /пред СГС/ епикриза за престоя на
ищеца в „Ачибадем СитиКлиник“ Болница Токуда за периода от 06.04.2022 г.-
до 09.04.2022 г., поставена му е окончателна диагноза: с МКБ код G 40.2 -
локализирана /фокална/ сиптоматична епилепсия и епилептични синдроми с
комплексни парциални конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторично
генерализиращи припадъци. Видно от отбелязаното в този медицински
документ, анамнезата е снета освен по данни на пациента, така и въз основа на
медицинска документация. Същевременно е предписано употребата на
депакин 2х500, епитражин 25 мг вечер за 10 дни, след което 2х25 мг за 10 дни,
след което 25-0-50 мг за 10 дни, след което 2х50 мг системно, под контрол на
невролог. Преоценка след 6 месеца. Самият документ освен от ищеца с
исковата молба е представен и от издателя „Ачибадем СитиКлиник“ Болница
Токуда като част от медицинската документация, намираща се в клиниката
досежно пациента Д. П. В. и представена от това трето задължено лице с
17
молба от 21.02.2024 г./л.169 от делото пред СГС/. В историята на заболяването
от 22.01.2022 г. /л.176/ е посочено диагноза от изпращащото заведение
„епилепсия, неуточнена“ MKБ G 40.9; приемащ кабинет „Други неуточнени
гърчове“ , но окончателната диагноза е G 40.2 - локализирана /фокална/
сиптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални
конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторично генерализиращи
припадъци. Пациентът е бил хоспитализиран за „диагностично уточняване и
лечение“ и именно след проведените изследвания е поставена окончателната
диагноза.
От показанията на свидетелката П., живеещата на съпружески начала с
ищеца и с който имат общо дете, се установява, че не са били доволни от
проведеното от българските медицински специалисти лечение, тъй като след
първия припадък, за който свидетелката сочи ищеца, да е претърпял на 28
срещу 29.11.2021 г. и за предотвратяването на последващи такива му бил
предписан депакин, но последвал втори припадък със същата
продължителност и интензитет, потърсили лечение в Германия.
Видно от представения с исковата молба „Медицински доклад“,
съставен на 28.09.2022 г. в гр. Мюнхен, Германия /л.45 от делото на СГС/,
действително е посочено, че в извършеното ЕЕГ „няма потенциали, типични
за епилепсия“. Същевременно, обаче, в оценката е посочено, че : „с оглед
контузните дефекти и междувременно настъпилите два епилептични
пристъпа, може да се предположи, че ще е необходимо медикаментозно
лечение в дългосрочен план“. В тази конфигурация или комбинация
валпроатът е приет не за първи избор, тъй като вторият пристъп бил настъпил
при приемането на това лекарство. Посочено е „Преминаването към
монотерапия с ламотриджин: четири стъпки до VPA нула, компенсиращо
увеличение на дозата до 2х 150 милиграма/дневно“. Препоръчано е повторно
представяне на лаборатория на 16.11.2022 г.
Видно от заявеното от вещото лице д-р Н. при изслушването й по
депозираното заключение от нея, същата е посочила, че напълно логично е да
бъде възприето описанието на припадъка, даден от лице, което е наблюдател,
тъй като припадайки, пациентът няма съзнание в този момент и не може да
каже какво точно става с него. Обикновено пациентът е объркан и
дезориентиран след излизане от тази ситуация, виж л.259 от делото пред СГС.
18
С оглед отразеното в протокола, съставен за о.с.з., състояло се на
26.01.2024 г. свидетелката П. е посочила, че работи в офис на фирма,
дистрибутор за медицински продукти, виж л. 139 от делото пред СГС. Не
става ясно дали тези медицински продукти са свързани с лечението на
епилепсия, в който смисъл са твърденията на процесуалните представители на
въззивника/ответник.
Видно от заявеното от вещото лице д-р Н. при изслушването й по
депозираното заключение от нея, същата е посочила, че доскоро депакин и
всички лекарства за епилепсия е можело да се купят и без рецепта. Откакто са
електронни – не може, но депакин може да се купи с „книжна рецепта“.
Изслушването се състои на 07.06.2024 г.
Доколкото заключението, изготвено от вещото лице д-р Н. е оспорено от
ответника, както и, че въззивната инстанция прие с определението си по
чл.267 ГПК, че вещото лице д-р Х. М. като изготвил заключение по предходно
съдебно производство между същите страни и за същия деликт, състоял се на
17.07.2016 г., не следва да участва в съдебно-медицинската експертиза,
допусната беше повторна съдебно-медицинска експертиза, която се възложи
на вещото лице д-р П..
В заключението си, депозирано пред настоящата инстанция, вещото
лице д-р П. е посочил, че травматичните увреждания при Д. П. В., вследствие
на нанесения му удар от въззивника/ ответник, а именно: счупване на тилна
кост, основата на черепа и контузионно-кръвоизливни огнища двустранно в
челните и десния париетален дялове на мозъка са обичайна причина за поява
на посттравматична епилепсия. В конкретния случай тя е квалифицирана от
Токуда болница като локализирана /фокална/ сиптоматична епилепсия и
епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни пристъпи,
преминаващи във вторично генерализиращи припадъци, а от немските
медицински специалисти като „фокална епилепсия“ МКБ G 40.2. Именно тези
данни дават основание на вещото лице да достигне до извода, че такава
диагноза е поставена. Така приетата диагноза се базирала на анамнестичните
данни за получени от ищеца два епилептиформени припадъка в нощните
часове на 29.11.2021 г. и 26.03.2022 г. /виж цитираните по-горе медицински
документи, отразяващи тези припадъци/, проведените невроизобразителни
изследвания: компютърна томография двукратно в периода от 17.07.2016 г.-
19
25.07.2016 г., амбулаторно от 27.08.2016 г. и 09.06.2017 г. в Пирогов и
магнитно-резонансна томография ог 30.11.2021 г. В о.с.з. вещото лице
разяснява, че анамнезата е част от изследването поради което няма пречки от
медицинска гледна точка да се постави диагноза на база съобщеното от
пациента, респ. от присъствалата на припадъците свидетелката П..
Същеврменно вещото лице д-р П. сочи, че при контролното изследване
от 25.07.2016 г. е установено нарастване на периконтузионния оток около
дясното контузионно огнища с притискане на челния рог на десния страничен
вентрикул. Израз на повишеното интракраниално налягане е установения един
диоптър застой на папилата на десния очен нерв. При изслушването си
вещото лице разяснява, че при контролния скенер в „Пирогов“ е установено,
че около по-голямото контузионно огнище, което е в дясно, има оток и той се
е увеличил, вследствие на което десният рог на предния страничен вентрикул
е бил притиснат. На този оток изразът е „1 диоптър застой в дясното очно
дъно“. Образът показва, че има увеличение не на обема на кръвоизлива, а
обема на отока. Израз на това повишено интракраниално налягане е 1 диоптър
застой в очното дъно в дясно – на дясното око, точно там, където е отока.
При изслушването си в о.с.з. пред въззивнита инстанция вещото лице д-
р П. разяснява, че първоначалното изследване показва, че има контузионно
кръвоизливно огнище, което означава кръвоизлив в една част от увредата, в
другата част е разрушен мозъка. Този кръвоизлив с течение на времето тялото
го ликвидира. Има едни специални клетки – макрофаги, които лизират кръвта,
поглъщат кръвта. На това място остава зона, в която няма мозък. Там има
глиална тъкан, която се води като енцефаломалатична зона. В нея само
магнитния резонанс може да докаже остатъци от кръвта. Това са
хемосидеринови остатъци. Хемосидеринът е доказан като епилептогенен
агент. Това е желязото, което е доказано като епилептогенен агент. Така че
крайната фаза на тези контузионни огнища е магнитния резонанс. В случая
крайният резултат от магнитния резонанс е това – контузионните огнища
остават, остават енцефаломалатичнаи зони. Те не се променят вече. Това е
траен процес. Това остава в ищеца докато е жив. Тези изменения си остават
там трайни. Това не подлежи на лечение и не подлежи на промяна. Това са
трайни крайни изменения в мозъка, които може да ги докаже само
магнитният резонанс с наличието на кръвните разпадни продукти –
хемосидерин, което е краен продукт от разпадане на хемоглобина, с желязо,
20
железните продукти, които са доказани епилептогенен агент. Малките
изменения отстрани, те нямат никакво значение. Значение има това, което е в
челния дял – в десния и левия челен дял. Тези изменения са трайни поради
което колкото и магнитни резонанса да се правят, тези изменения, които ги
има при ищеца, те са едни и същи и не подлежат на промяна.
В случая диагнозата „фокална епилепсия“ е поставена на база
отчетените изменения в мозъка на ищеца от магнитно-резонансната
томография.
В диагностичен аспект магнитно-резонансна томография на главен
мозък е средство на избор при пациентите с епилепсия и установява
кортикални или подкорови хиперинтенсни лезии, глиотични ръбци и
хемосидеринови отлагания, свързани с късни припадъци. ЕЕГ
/електроенцефалографията/ е полезна за локализацията на фокуса и
прогнозата за тежестта, но не и за предсказване вероятността от развитие на
припадъци при даден пациент. Изследването, обаче, може да подпомогне
диференциалната диагноза между самите епилептични припадъци. С това
изследване периодично се контролира терапевтичния ефект- при терапевтично
овладени припадъци се извършва на 6 месеца. При Д. В. след първия
епилептиформен припадък са проведени три ЕЕГ и едно видео ЕЕГ в „Токуда
болница“. Според вещото лице д-р П., продължителното видео ЕЕГ е златен
стандарт в клиничната епилептология – то е изпитан, сигурен метод за
разграничаване на епилептичните от неепилептичните припадъци, да
идентифицира пристъпите като парциални или първично генерализирани и да
локализира зоната на пристъпа при пациенти с частични припадъци. В
конкретния случай проведеното видео ЕЕГ изследване в „Токуда болница“ е
констатирало суспектни данни на възбудно огнище в десния челен дял на
мозъка. Относно данните по ЕЕГ, направено в Германия, вещото лице
разяснява, че отразеното в това изследване: „няма данни за епилептично
състояние“ е така, защото изследването е направено на фона на
медикаментите. Когато се взема един медикамент и енцефалограмата показва,
че няма изменение, това означава, че лечението е успешно, правилно. Докато
в изследването в „Токуда болница“ е отразено „фокална епилепсия в десния
челен дял“. До момента на това изследване лечението е било само с депакин
хроно. След това към депакина се прибавя нов медикамент – епитрижин,
21
който в Германия се нарича Ламотрижин. Това е препарата, който в Германия
е препоръчан да продължи да се употребява като лечение като депакина-а
отпада. Вещото лице сочи, че всички изследвания са правени на фона на
употреба на медикаменти и затова резултатите са слаби.
Вещото лице сочи, че нощните пристъпи са най-често срещани при
фокална челна епилепсия.
Посттравматична епилепсия е непосредствена, ранна и късна. Късната
епилепсия е възможна и след 10 години и повече от датата на претърпяната
черепно-мозъчната травма. Фокалната хеморагия /контузионно хеморагично
огнище/ на началното изследване според вещото лице, е силен рисков фактор
за късни припадъци. Директният контакт на кръвта с кората води до
епилептогенеза поради токсичния ефект на разпадналите продукти на
хемоглобина. На мястото на контузионното огнище остава зона на
хиподенсност поради тъканна загуба и фокална мозъчна атрофия.
Структурните промени причиняват промяна в нормалната функционална
мозъчна дейност- епилептогенеза. Класически епилептогенезата се определя
като период от време, в който нормалната функционална мозъчна дейност се
променя и в резултат се повишава възприемчивостта и риска от припадъци,
период, в който „узрява“ епилептичното огнище. Това е постепенен процес на
развитие на епилепсия и той започва след мозъчната травма или по време на
травмата и спира с първия епилептичен припадък.
Честотата на симптоматичната посттравматична епилепсия е свързана с
черепно-мозъчната травма. Според разширената дефиниция за епилепсия от
2014 г. епилепсията е мозъчно заболяване, което се наблюдава при някое от
следните условия: 1-поне 2 непровокирани /или провокирани/ пристъпа,
наблюдавани през период по-голям от 24 ч; 2-един непровокиран /или
провокиран/ пристъп и наличие на фактори, които определят по-голяма /над
60 %/ вероятност за последващи пристъпи, подобна на тази след 2
непровокирани пристъпа /пристъп 30 дни след мозъчен инсулт, при
установени мозъчни структурни абнормости и епилептоформена ЕЕГ. Тази
дефиниция била приета от консенсуса на българските невролози.
Относно отразеното на с.12 от заключението, че „единичните
епилептични припадъци, както и възникналите в хода на някаква остра увреда,
при липса на повтаряемост, не се приемат за епилепсия“, при изслушването си
22
вещото лице д-р П. разяснява, че това се отнася до припадъци, които са
непосредствено още при постъпването на пациента, както и за ранните
припадъци. За епилепсия се считат късните припадъци, т.е. такива като
констатираните при ищеца.
Вещото лице д-р П. сочи, че към настоящия момент няма данни, които
да дават висока степен на клинична сигурност за антиепилептична
профилактика след черепно-мозъчна травма. Няма профилактично проучване
с приложение на антиепилептични медикаменти с намаляване честотата на
късните припадъци. Късните припадъци се лекуват в съгласие със стандартния
подход за припадъци с ново начало. Вещото лице сочи, че при ищеца В. е
проведено лечение за черепно-мозъчна травма съгласно стандартите за
невпохирургия. В случая травмата на ищеца е тежка – счупване двойно на
черепа, контузионни огнища двойно, тройно в мозъка, субарахноидна
хеморагия. Посттравматичната епилепсия е свързана с тежестта на черепно-
мозъчната травма.
Препоръчва се при много тежка травма една седмица да се дава
епилептичен препарат. В литературата, обаче, няма клинично проучване с
приложение на антиепилептични медикамент с намаляване или
предотвратяване на късни епилептични припадъци каквито има при Д. П. В..
Няма документация в света, която да посочва да има точни клинични данни,
сигурни, че лечение преди появата на епилептичен припадък има някакъв
ефект. Както сочи вещото лице: „Оттам нататък всичко друго е безсмислено“.
Спазване от пациента на предписания режим и лечение не може да
предотврати развитието на късни епилептични припадъци.
На ищеца В. е проведено следното медикаментозно лечение след първия
епилептичен пристъп от 28/29.11.2021 г. : след проведено ЕЕГ е започнато
лечение с депакин хроно от 500 мг 2х1/2 таблетки за седем дни, след което
2х500 мг. След втория припадък от 26.03.2022 г. и лечение в клиниката по
неврология и лечение на съня в Токуда и видео ЕЕГ лечението е продължило с
депакин по следната схема 2х500; епитражин 25 мг вечер за 10 дни, след
което 2х25 мг за 10 дни, след което 25-0-50 мг за 10 дни, след което 2х50 мг
системно, под контрол на невролог. След консултация и лечение в Германия
ищеца приема левотрижин сутрин 200 мг, вечер 100 мг. При изслушването си
в о.с.з на 15.05.2025 г. вещото лице разясни, че : „когато терапията в момента
23
върви добре и той не получава припадъци, това означава, че няма нужда да се
променя“. На въпроса на процесуалния представител на въззивника дали е
нормално да се приема левотрижин два пъти по 300 мг в продължение на 6
години, вещото лице отговаря така : „факт е, че няма припадъци. Това
означава, че лечението е много добро“ и понататък : „това е важно…
господина се чувства добре на тази доза“. Въззивната инстанция счита, че не е
в правомощията на вещото лице д-р П. да извършва корекция на предписаната
от германските медицински специалисти терапия, в който смисъл бе тезата на
процесуалните представители на въззивника. Следва да посочим, че в
заключението си вещото лице е отбалязало, че прекратяването на лечението
става по преценка на лекуващия лекар след 2-5 годишен свободен период от
пристъпа /в случая първия пристъп е в края на 2021 г., а втория в началото на
2022 г., като риска от рецидив е от 6-66 %.
Целта на лечението е овладяване на пристъпите – премахване на
психопатологичните симптоми и пълна ресоциализация на болните.
Лечението е комплексно като включва фармакотерапия, психотерапия,
хигиенно-диетичен режим и други терапевтични методи. Основно правило
при лечението на епилепсия е, че то започва само при сигурна диагноза. В
конкретния случай, при изслушването си в о.с.з. на 15.05.2025 г., вещото лице
д-р П. сочи, че диагнозата на ищеца „фокална епилепсия“ е поставена въз
основа на всички медицински документи – анамнеза на пациента,
документацията от „Пирогов“, където е отбелязано, че са правени по време на
лечението 2 компютърни томографии със сериозни изменения в мозъка, след
това има 2 контролни изследвания пак в „Пирогов“ през 2016 и 2017 година и
след това има магнитен резонанс, който доказва крайната фаза на измененията
от 2021 г. На твърдението на адв. Т., че няма динамика в състоянието от
магнитния резонанс от 2021 г. спрямо предходно изследване от 2019 г. вещото
лице заявява, че това няма значение. Значение имат измененията, които има в
мозъка му, които са установени от магнитно-резонансната томография,
извършена в „Токуда болница“, виж изложеното по-горе.
Дали медикамента левотрижин се изписва с рецепта в Германия и какъв
вид рецепта /с оглед доводите на процесуалните представители на въззивника,
че медикамента се изписва по специален ред в Германия/, действително,
вещото лице не може да отговори, но той упражнява медицинска практика в
България. При това положение въззивната инстанция приема твърдението на
24
процесуалните представители за неоснователно като недоказано.
Вещото лице д-р П. сочи, че диагнозата „фокална епилепсия“ G 40.2 не е
включена и не подлежи на диспансерно наблюдение. Затова и в
документацията, представена от НЗОК, както и поради факта, че пациента се
лекува с препарат от Германия, липсват отразени данни за лечение с
„левотрижин“.
За разлика от вещото лице д-р Х. М., който е изготвил заключението си
на база телефонен разговор с ищеца, вещото лице д-р П. е извършил личен
преглед на Д. В.. При прегледа освидетелствания е заявил, че ходи два пъти
годишно в Германия на контролни прегледи.
Въззивната инстанция приема заключението по допуснатата повторна
съдебно-медицинска експертиза за обективно и компетентно изготвено;
същото съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При изслушването си в о.с.з. на 15.05.2025 г. на въпрос на процесуалния
представител на въззивника, вещото лице заяви, че има 40-годишна практика
при лечение на пациенти с епилепсия, на което изявление съдът дава вяра.
Фактът, че вещото лице не е изписвал „левотрижин“ не прави вещото лице
некомпетентно, още повече, че се установи по делото, че това е медикамент,
който се изписва за лечение от медицинските специалисти в Германия.
Следва да отбележим и, че изнесеното от вещото лице д-р П.
съответства на изложеното от вещото лице д-р Н. /изслушана пред СГС/ като
всяко едно от двете заключения потвърждава диагностицираната при ищеца
локализирана симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с
комплексни парциални конвулсивни пристъпи, преминаващи във вторично
генерализирани припадъци, както и генезисът на това усложнение -
претърпяната през 2016 г. черепно-мозъчна травма.
При тези си мотиви въззивната инстанция приема, че твърдения от
ищеца ексцес в здравословното му състояние е доказан. Противно на соченото
от процесуалните представители на въззивника два епилептични припадъка и
то големи според описанието на свидетелката П. /с пяна в устата и гърч, който
продължава много дълго/, пряк очевидец, дават основание да се приеме, че е
налице епилепсия по смисъла на определението, дадено от Международната
лига, което е прието от Българския неврологичен консенсус.
Противно на соченото от процесуалните представители на въззивника и
25
при съобразяване със СПН на влязлото в сила решение по гр.д.№ 5057/2017 г.
на СГС, 16-ти състав, потвърдено от САС с решение № 1356/26.02.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 3887/2019 г. , за настъпилата „фокална епилепсия“
ищецът не е обезщетен за търпените от същата болки и страдания. В подкрепа
на тази теза е и обстоятелството, че първия припадък на ищеца датира 5
години след черепно-мозъчната травма, а именно: 28/29.11.2021 г.
Обезщетението е за новите вреди, които се добавят към вече
обезщетените и произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с
появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение, т.е. обезщетение се дължи за
новите вреди, които се добавят към вече репарираните.
Тъй като при ексцес е налице допълнително обстоятелство по едно вече
възникнало облигационно правоотношение, то вече установеното с влязлото в
сила решение за извършването на деликта, за съпричиняване на вредите от
пострадалия и за неговото дялово /процентно/ участие в уврежданията, се
ползва със сила на присъдено нещо и не е предмет на установяване по новото.
По размера на обезщетението:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Определянето от страна на съда на справедлив размер на обезщетение е
резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по различен начин и
зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай, включително по
26
време, място и механизъм на настъпване на конкретните увреждания, вида и
тежестта им, конкретното им проявление по отношение на физическите,
психически и емоционални изживявания на увредения, засягането на
социалния му живот и икономическата му активност, начинът и
продължителността на преоД.ването им, прогнозата за възможното
възстановяване на претърпялото ги лице в бъдеще - цялостно или не, както и
също конкретните възможности за тяхното репариране /заместване/ с парично
определим еквивалент от персонална, икономическа и социална гледна точка,
в зависимост от също конкретните икономически и социални условия по
място и време.
Последствията от придобитото заболяване „фокална епилепсия“ в
ежедневието на пострадалия/ищец се установяват чрез събраните по делото
гласни и писмени доказателства, кореспондиращи със заключението на
вещото лице. От последното се установява, че при тонично-клиничните
припадъци пациентите могат да получат наранявания на главата,тялото,
крайниците, съпроводено с болева сиптоматика. След излизане от такъв
припадък болните от епилепсия са неадекватни, дезориентирани, с
главоболие. Видно от показанията на свидетелката П. след припадъка ищеца е
бил „като човек без разсъдък“- задал въпроса: „Мамо, къде съм?“; същият не
помнел какво се е случило.
Заболяването води до когнитивно влошаване с паметови нарушения,
нарушение на съня, промяна на качеството на живот. Необходимо е
пациентите да спазват лечебно-охранителен режим, избягване на работа на
височина, до водоеми, уреди с високо напражение, имат ограничение за
шофиране. В случая от свидетелските показания на свидетелката П. е видно,
че В. шофира на кратки разстояния като в колата присъства самата тя :
„шофира с мен, с детето не шофира“. В предходното производство, обаче, е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди във връзка невъзмогността
му да упражнява тежки физически спортове, да шофира, да спазва определен
хранителен режим, да избягва психическо и физическо натоварване. В
настоящето производство следва да се отчетат онези вреди, които произтичат
от нововъзникналото заболяване, а именно: избягване на работа на височина,
до водоеми, уреди с високо напражение, електроуреди и механично движещи
се предмети. Противно на соченото във въззивната жалба,
първоинстанционният съд е подходил именно по този начин, т.е. отграничил е
27
вредите за които ищецът вече е бил обезщетен от тези, които подлежат на
обезщетяване от влошаването на здравословното му състояние с оглед
придобитата епилепсия.
След диагнозата „епилепсия“ ищецът не може и да плува, тъй като има
риск да получи пристъп по време на плуване, който би бил фатален.
Заболяването „епилепсия“ е довело до допълнителни ограничения в
ежедневието на цялото семейство на ищеца. Както сочи свидетелката П.:
„Беше преустановен целият ни начин на живот“. Негативна последица от
новото заболяване е невъзможността В. самостоятелно да се грижи и
занимава с невръстното си дете с оглед съществуващия риск от внезапен
епилептичен пристъп. Както сочи свидетелката П.: „никое дете не заслужава
да види баща си в подобна ситуация“.
Макар пострадалия да иска да бъде деен, да води нормален живот, при
това заболяване е невъзможно да бъде пълноценен човек и баща.
Дълготрайната прогноза е неблагоприятна с оглед трайните
енцефаломалитични зони в челните дялове с хемосидеринови отглагания,
които са потенциален източник за епилептиформени разряди.
Следва да се отбележи и, че се касае до млад човек, който към датата на
първия епилептичен припадък е 33 годишен.
При съобразяване с икономическата обстановка в страната, както и със
съдебната практика на ВКС във връзка с присъдени обезщетения за
неимуществени вреди за същото заболяване, така например: РЕШЕНИЕ № 50137
ОТ 17.02.2023 Г. ПО Т. Д. № 1883/2021 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 80 000 лв. /при предявен
частичен иск за сумата от 29 838 лв./ се явява справедливо и в съответствие с
критериите по чл.52 ЗЗД.
Действително, в предходното съдебно производство е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 хиляди лева, но същото е
определено към датата на инцидента – 17.07.2016 г., т.е. при други
икономически и обществени условия.
От показанията на свидетелката П. се установи, че ищеца се е
съоброзявал с предписанията на лекарите във връзка с претърпяната от него
черепно-мозъчна травма като е спазвал лекарствената терапия, спазвал е
хранителен режим, ограничил е активността си като се е отказал от спорта
28
/преди това от дете се е занимавал професионално с футбол, бил е част от
отбора на ФК „Славия“, играл е за националния отбор на България, факти,
които не се оспорват/. Не само, че се е отказал от спорта, но и избягва
прекомерна физическа активност. Не се излага на слънце. Посещавал е
психолог за по-бързо възстановяване на емоционалната си стабилност, т.е.
положил е грижа да преодолее последиците от черепно-мозъчната травма.
Същевременно от заключението на вещото лице д-р П., както и на д-р
Н., изслушана пред първата съдебна инстанция, се установи, че като
последица от черепно-мозъчната травма, късната епилепсия не може да бъде
избегната дори при прием на медикаменти, стимулиращи мозъчната функция,
вкл. и при щадящ двигателен режим и спазване на определения хранителен
режим.
Налага се извод, че в тази му част обжалваното решение е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
По отношение на обезщетението за имуществени вреди от страна на
въззивника не са изложени конкретни доводи поради което по арг. от чл.269
ГПК въззивната инстанция не следва да държи мотиви.
Само за пълнота на изложението ще посочим, че присъдените от
първоинстанционния съд имуществени вреди са за извършени разходи за
установяване на заболяването „епилепсия“, каквото настоящата инстания
прие, че ищеца е развил вследствие на причинената му от страна на
въззивника/ответник черепно-мозъчна травма.
Налага се извод, че в тази му част обжалваното решение е правилно и
като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно законната лихва от страна на въззивника не са изложени
конкретни доводи поради което по арг. от чл.269 ГПК въззивната инстанция не
следва да държи мотиви.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение се явява правилно и в
частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
29
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият не е правил разноски и такива не му се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв. Х. В. Т. следва да
бъде присъдено адв.възнаграждение, което съдът определя в размер на
3 000 /три хиляди/ лв. при съобразяване с извършените по делото
процесуални действия, фактическата и правна сложност на спора, както и, че
пред настоящата инстанция бяха събирани доказателства.
Водим от горното, Апелативен съд-София,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5471 от 09.10.2024 г. по гр.д.№ 4395 по описа за
2023 г. на СГС, ГО, I-17 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Ф. Й. Б., ЕГН **********, гр.София, ******, съдебен адрес:
гр.София, кв.Симеоново, ул.“Шумака“ № 33 – адв. М. Н.-Т., на основание
чл.38, ал.2 от ЗАдв., да заплати на адв. Х. В. Т., САК, съдебен адрес:
гр.София, ул.“Бигла“ № 64, офис 2 /адвокат А. Ч./, сумата в размер на 3 000
/три хиляди/лв., представляваща адв.възнаграждение за процесуално
представителство на Д. П. В., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30