Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.
Шумен, 11.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд- гр. Шумен, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 570 по описа за 2020 година на Административен съд-
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “Т.“ ЕООД-гр.Шумен,
с ЕИК: *********, представлявано от управителя Е.И., против Решение
№2153-27-27/15.11.2019год. на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу задължително
предписание на контролен орган на НОИ № ЗД-1-27-00657467
от 04.10.2019год. за заличаване на данни за осигурителен стаж и доход, подадени
от осигурителя за десет лица в срок седемнадесет работни дни от получаването
им.
Жалбоподателят релевира доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на
оспорения административен акт, поради противоречие с материалния закон. Сочи,
че органът неправилно издал обжалваните
задължителни предписания за заличаване на данните в декларация обр.1 за
назначени в дружеството лица, тъй като в случая били налице всички
законоизискуеми предпоставки за декларирането им. Позоваването на
недействителност на трудовите договори била преждевременно направено без
проведено съдебно производство по чл.74 ал.3 от КТ. С оглед на това твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие на
материалния закон и на съдебната практика, в каквато връзка отправя искане за отмяна на оспорения
административен акт и на потвърдените с него задължителни предписания, както и за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание оспорващият се
представлява от процесуален представител адв.Д.Д.от ШАК, който поддръжа жалбата
и подробно аргументира становището за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ– гр.
Шумен, се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен- Л.И., която
оспорва предявената жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
След като съобрази събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168 ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е
адресат на издаденото Решение на ответната страна и чиито права и законни
интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения
срок по чл.118 ал.2 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което
подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
От доказателствата по преписката и
събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Обжалваните Задължителни предписания на
контролен орган- старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Шумен с № ЗД-1-27-00657467
от 04.10.2019год. са постановени по повод сигнал от сектор „Краткосрочни
плащания“ при ТП на НОИ- Шумен № 1042-27-378 от 02.08.2019год. за проверка
относно възникването на осигуряване за лицето С.В.Д., назначен като „технически
секретар“ в дружеството. Било образувано производство по извършване на проверка
по разходите на държавно обществено осигуряване на осигурителя, като със
Заповед № ЗР-5-27-00629178 от 20.08.2019год., издадена от надлежно оправомощено
съгласно приложена Заповед
№1015-27-130/09.06.2016год. на Директора на ТП на НОИ- Шумен, длъжностно лице,
проверката е възложена на контролен орган на НОИ- М.Б.- старши инспектор по
осигуряването. Резултатите от проверката са обективирани в съставения от
проверяващия контролен орган Констативен протокол №
КП-5-27-00657481/04.10.2019год. Въз основа на констатациите на осигурителя „Т.“
ЕООД са дадени Задължителни предписания, с които е постановено в срок от 17 дни
да бъдат заличени данните за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация
образец 1 по отношение на десет лица, наети по трудово правоотношение в
дружеството, както следва: И.Т.Б., ЕГН ********** за месеците 05/2003г.;
06/2013гМ.С.И., ЕГН ********** за
месец 03/2017г.; Ц.С.Б., ЕГН ********** за
месец 08/2017г.; Ш.Ш.А., ЕГН ********** за
месеците 08/2017; 09/2017г.; Р.К.С. ЕГН ********** за
месеците 09/2017; 10/2017г.; В.В.С., ЕГН ********** за
месеците 12/2017г.; И.Й.Й., ЕГН ********** за
месеците 06/2018; 07/2018г.; Х.А.Х., ЕГН ********** за
месеците 08/2018г.; 09/2018г.; Г.Г.В., ЕГН ********** за
месеците 02/2019г.; 03/2019г. и С.В.Д., ЕГН
********** за месеците 05/2019; 06/2019г.
Контролният орган при анализ на
събраните писмени доказателства относно предходни трудови правоотношения,
процесните трудови договори и снетите обяснения от лицата е достигнал до
извода, че лицата са назначени на работа единствено, за да бъдат освободени на
основание, даващо им право на парични обезщетения за безработица за по-дълъг
срок и в по-голям размер, които не биха имали.
В хода на административната проверка
били изискани и приобщени от предходни работодатели доказателства за
прекратяването на трудовите правоотношения със шест от служителите, като било
установено, че същите са прекратени по взаимно съгласие. От приложените писма и
Заповеди, съдът установи, че М.И., Р.С.и В.С.са прекратили трудовите си
правоотношения с Кауфланд по свое желание, Ц.Б.е бил дисциплинарно уволнен на
осн. чл.107 ал.1 т.3 от ЗДСл., И.Б.по взаимно съгласие, а И.Й.е с прекратени
трудови правоотношения по инициатива на работодателя. За четирима от
служителите, посочени в предписанието не са събрани доказателства, водещи до
извода за облагодетелстване от прекратеното трудово правоотношение с
осигурителя жалбоподател.
В мотивите към предписанията
контролният орган по осигуряването приел, че при извършената проверка е
установено, че по отношение на осигурените десет лица не е възникнало
задължително осигурително правоотношение, съгласно чл.10 от КСО и §1 ал.1 т.3
от ДР на КСО, понеже същите не са осъществявали трудова дейност, въпреки
сключените трудови договори и подавани данни към НАП.
От приложените трудови договори в
административната преписка и приети по делото, се установява, че всички
посочени служители са наети със срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя и са прекратени на осн.чл.71 ал.1 от КТ в рамките на срока от шест
месеца. По отношение на служителите са били надлежно изпращани справки за
уведомления по чл.62 ал.5 от КТ до НАП. От приложените по делото платежни
ведомости се установява изплащано трудово възнаграждение за времето на
престиране на труд. На служителите е била връчвана длъжностна характеристика за
съответната длъжност и е бил провеждан инструктаж. В хода на контролното
производство са били дадени писмени обяснения от шестима от служителите
посочени в предписанията. С.Д., Г.В., И.Б.и И.Й.обясняват, че са изпълнявали
длъжността „технически секретар“, като задачите били поставяни от прекия
ръководител управителя И.и били свързани с набиране на текстове, таблици, което
правили от домовете си и в офиса на дружеството. Посоченото съвпада с
Обясненията на самия управител/стр.55/, която има компетенциите да извършва
оценките на имоти и била подпомагана в дейността си от новоназначените
служители. Служителите Х.Х.и Р.С.били назначени като „оценител щета“ с код по
НКПД 33153006. В обясненията си първият от тях заявява, че трябвало да оценява
сгради и коли, но бил в процес на обучение и в последствие бройката му била
съкратена, а Р.С.посочва, че е била на три огледа на обекти за продажби, но не
се справяла с работата и била освободена. По отношение на другите четири лица,
включително Ц.Б., за когото е приложено Удостоверение за квалификация
„оценител“ липсват взети обяснения за извършваната от тях работа в дружеството.
Срещу дадените задължителни предписания
представляващият осигурителя управител Е.И. чрез адв.Д.Д., подала Жалба до
Директора на ТП на НОИ- Шумен по реда на чл.117 от КСО с вх.№1012-27-45
/15.10.2019г., с която изразила
несъгласие с обжалваните Предписания. С оспореното в настоящото производство
Решение № 2153-27-27/15.11.2019г. Директорът на ТП на НОИ- Шумен отхвърлил
жалбата на дружеството и потвърдил атакуваните пред него Задължителни
предписания, като изложил подробни мотиви относно липсата на възникнало
основание за осигуряване на лицата, съгласно разпоредбите на чл.10 от КСО и §1
ал.1 т.3 от ДР на КСО. Направил е анализ на периодите на назначаване на
служителите, обема на работа на дружеството през годините, сферата му на
дейност в областта на извършването на оценки на недвижими имоти, машини,
земеделски земи, броя на назначените служители, повечето без нужната
квалификация, краткия период на трудови правоотношения, липсата на застъпване
между тях и различните заплати и трудови характеристики за едни и същи
длъжности „технически секретар“ с код по НКПД 41202006 и „компютърен оператор“
с код по НКПД 35113002. В мотивите на решението си административният орган
приел, че наличието на валидно сключено трудово правоотношение не е достатъчно
за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от
него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение, което в случая не е налице, тъй като
безспорен и установен от материалите по преписката бил фактът, че служителите
не са осъществявали трудова дейност въз основа на сключените трудови договори.
В този смисъл и въз основа на горното обосновал извода си, че подадените от
осигурителя данни по отношение на лицата по реда на чл.5 ал.4 от КСО са
некоректни и като такива следва да бъдат
заличени и с оглед на това отхвърлил депозираната от дружеството Жалба.
Недоволен от така постановеното Решение, осигурителят го обжалвал в законовия
срок с Жалба с вх.№2103-27-4 по описа на ТП на НОИ-Шумен от 25.11.2019год. пред
Административен съд Шумен, с която инициирал производството по настоящото
административно дело.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт, предмет
на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1,
във вр. с чл.117 ал.1 б.“ж“ т.3 от КСО орган, в изискуемата писмена форма и при
спазване на административно процесуалните правила. Съгласно разпоредбите на
чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове
по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ
се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и
инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. В правомощията
на последните, съобразно разпоредбата на чл.108 ал.1 т.3 от КСО е даването на
задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО, подлежащи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.
Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден в противоречие с материално-правните разпоредби,
поради следното:
На основание чл.4 ал.1 от КСО работниците и
служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 и
т.2 от КСО, осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за
осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице,
подлежащо на осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл.5 ал.6 от КСО
процедурата по подаване на декларациите по ал.4 е детайлно регламентирана с Наредба
Н-8 от 29.12.2005год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, която в разпоредбата на чл.2 ал.1
предвижда задължение на работодателите да подават в ТД на НАП декларации по
образец 1, в които да вписват изрично упоменатите в т.1 и т.2 данни. Според
разпоредбата на ал.6 на чл.5 от КСО данните по ал.4, подавани от
осигурителите се използват за
изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи.
За работници и служители се считат
лицата, упражняващи трудова дейност по трудово правоотношение. Трудовият
договор, сключен между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа, следва да отговаря на изискванията за форма и
съдържание, съгласно КТ. Но по смисъла на КСО, наличието само на валидно
сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй
като не е налице идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1 ал.1 т.3 от КСО,
според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл.10 ал.1 от КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4
или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата
разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е
лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово
правоотношение.
В настоящия случай безспорно по делото
и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен материал е
обстоятелството, че между десетте лица, посочени в задължителните предписания и
дружеството жалбоподател са били сключени валидни писмени трудови договори,
съдържащи подписите на страните и притежаващи всички необходими реквизити по
чл.66 от КТ. По делото са били събрани и други доказателства-платежни
ведомости, обяснения и др, от които може да се направи изводът, че трудовите
отношения са възникнали и съществуват, поради което изводът на административния
орган, че не е упражнявана трудова дейност е в разрез с тези доказателства.
На основание чл.74 ал.3 от
Кодекса на труда
в случаите, когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият
договор е недействителен на някое от основанията, посочени в ал.1, той
незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор.
Съгласно ал.2 на чл.74 от КТ
недействителността на трудовия договор се обявява по реда на глава
осемнадесета от КТ
по реда на Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). Административният съд не е компетентен да се
произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно
производство по оспорване на административен акт. Контролният орган на ТП на
НОИ– Шумен не е изпълнил задължението си по чл.74 ал.3 от КТ и без да се
съобрази с правилото на чл.74 ал.5 от КТ, не е признал
действието на сключените между страните трудови договори, като е дал
предписания на работодателя да коригира подадената информация за Регистъра на
осигурените лица. При липса на влязъл в сила съдебен акт, който е обявил
недействителност на всеки сключен и редовен от външна страна трудов договор,
издадените задължителни предписания и решението на Директора на ТП на НОИ са
незаконосъобразни. Едва след произнасянето на районния съд по реда на ГПК би било налице
основание за издаване на оспореното предписание по реда на чл.108 ал.1 т.3
от КСО. В този смисъл е Решение № 4512 от
27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2019 г., VI о. и Решение № 4547 от
27.03.2019г. на ВАС по адм.д.№10938/2018г., с което е отменено Решение №
80/20.06.2018г. по адм.д.№116/2018г. по описа на АС-гр.Шумен.
Съобразно изложеното в Решение №4402 от
31.03.2014г. на ВАС по адм.д.№549/2014г. VI о, постановено по сходен казус, е
налице заобикаляне на разпоредбите на Кодекса на труда във връзка с
доказателствената сила на трудовия договор за съществуването на трудовото
правоотношение и се извършват констатации за нуждите на контролното
производство в НОИ, които в съдебното производство следва да бъдат проверени с
всички допустими доказателства по реда на процесуалния закон ГПК. Следва да се
отбележи още, че предвидения конститутивен иск по реда на чл.74 ал.3 от КТ се
провежда с участието на работника/служителя, което осигурява пълното му право
на защита, докато настоящото съдебно производство се развива само между
осигурителя и контролния орган, а задължаването на работодателя да подаде нови
данни за осигуряването на цитираните лица, безспорно накърнява техните права на
осигурени лица и има сериозни правни последици.
Доколкото по делото няма твърдения за
проведено производство за обявяване на недействителност на процесните трудови
договори, се налага изводът, че при липсата на влязъл в сила съдебен акт,
решението на Директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно. Подадените от
осигурителя данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО в регистъра на осигурените лица за
лица и периоди с Декларация обр.1 не се явяват некоректни, поради което
неправилно са били издадени Задължителни предписания от контролен орган на НОИ-Шумен за тяхното
заличаване.
Предвид изложеното съдът счита,
че обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при
спазване на процесуалноправните правила, но в несъответствие с материалния
закон и с целта на закона, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
При посочения изход на спора, на
основание чл.120 ал.2 от КСО,
на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Съобразно
представения списък на разноските и доказателствата за изплащането им, същите
са в размер на 650лв., от които държавна такса в размер на 50 лв. и
възнаграждение за един адвокат в размер на 600.00 лв.
Водим от горното и на осн. чл.172 ал.
2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-27-27/15.11.2019год. на
Директор на ТП на НОИ- гр.Шумен, с което са потвърдени Задължителни предписания
на контролен орган на НОИ № ЗД-1-27-00657467
от 04.10.2019год., на основание чл.108 ал.1 т.3
от КСО,
за заличаване на данни за осигурителен стаж и доход, подадени от осигурителя “Т.“ ЕООД-гр.Шумен,
с ЕИК: ********* за десет лица в срок седемнадесет работни дни от получаването
им.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Националния осигурителен институт Шумен, представляван от
Директора да заплати на “Т.“ ЕООД-гр.Шумен,
с ЕИК: *********, представлявано от управителя Е.И., сумата 650.00лв./шестотин и петдесет лева/,
представляваща направените деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр. с чл. 138, ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ: