№ 372
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20221110163018 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.01.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 63018 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. **************, с ЕИК ********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против А. Б. Ц., с ЕГН **********, от гр. ******************, и против Р. В.
Ц., с ЕГН **********, от гр. *******************. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 17.08.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответниците, които да заплатят разделно на ищеца сумата от
общо 1 843,48 лв., от която: сумата от 1 520,57 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г.,
сумата от 252,28 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., сумата от
58,74 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец август 2019 г. до месец
април 2021 г., сумата от 11,89 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 03.08.2022 г., както и за присъждане на
законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски, при
квоти: А. Б. Ц. – 1/3 идеална част и Р. В. Ц. – 2/3 идеални части. По повод на дадени от съда
указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 15,
находящ се в гр. *******************, с абонатен № *****, за периода от месец май 2018 г.
до месец април 2021 г., но не са заплащали дължимата цена за посочения период, като
сумата за имота възлиза на общо 1 843,48 лв. Излага твърдения, че Е.С. е сключила договор
с „Т.С.С. за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени
подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за
предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на
топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при
публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че
ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите
суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на А. Б. Ц.
и Р. В. Ц., че същите дължат разделно на „Т.С. – гр. София сумата от общо 1 843,48 лв., от
която: сумата от 1 520,57 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от 252,28
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., сумата от 58,74 лв. -
главница за дялово разпределение за периода от месец август 2019 г. до месец април 2021 г.,
сумата от 11,89 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 03.08.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски, при квоти: А. Б. Ц. – 1/3 идеална част и Р. В. Ц. – 2/3
2
идеални части. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците А. Б. Ц. и Р. В. Ц..
В съдебно заседание ответникът А. Б. Ц. излага твърдения във връзка със
собствеността върху процесния отопляван недвижим имот. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответницата Р. В. Ц., редовно призована, не се явява, не
ангажира доказателства.
С определение от 15.09.2023 г. „Т.С.С. е конституирано като трето лице – помагач на
страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.С.С., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 44504/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
26.09.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която А. Б. Ц. и Р. В. Ц. са осъдени да заплатят разделно на „Т.С. при квоти: Р.
В. Ц. – 2/3 идеални части и А. Б. Ц. – 1/3 идеална част от следните суми: сумата от 1 520,57
лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот на адрес: гр. ******************* абонатен № ***** за периода от
месец май 2018 г. до месец април 2021 г., сумата от 252,28 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., сумата от 58,74 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от месец август 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 11,89 лв. - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 03.08.2022 г., както
и законната лихва върху главницата, дължима от 17.08.2022 г. до изплащане на вземането, а
също и сумата от 86,87 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 36,87 лв. –
платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на
дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Т.С., ищец в
настоящото производство, е предявил установителен иск.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016
3
г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищеца и „Т.С.С., се установява, че последното се е задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а
“Т.С. се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и
събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № **** от 18.06.2002
г., сключен между „Т.С.С. и Е.С. на сграда, находяща се в гр. ***************, е видно, че
страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални
разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно
изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата –
етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „Т.С.С. е
извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която
се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за учредяване на право на
ползване и продажба на недвижим имот № 180, том I, рег. № 2058, дело № 153 от 07.04.2017
г. на нотариус с рег. № ****, действащ в района на СРС, се установява, че Б.А.Ц.. и Р. В. Ц.
са учредили възмездно на А.А.Ц.. ползването върху 1/3 идеална част от апартамент № 15,
находящ се в гр. ******************** като учредителите са запазили за себе си
ползването върху 2/3 идеални части от апартамента. В същия нотариален акт е обективирана
и сделка покупко-продажба, по силата на която Б.А.Ц.. и Р. В. Ц. са продали на А.А.Ц..
собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им, представляващ процесният
апартамент № 15. От изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че Б.А.Ц.. е
починал на 10.11.2018 г.
Като доказателства по делото са приети издадени общи фактури и изготвена от
ищеца справка, а представените от ответника писмени доказателства са идентични с
представени от ищеца такива.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „Т.С.С. са били изготвени
изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна
инсталация и отопляем имот възлиза на 2 587,51 лв., от които начислената сума по фактури
4
е в размер на 3 133,54 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 546,03 лв. Вещото
лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е
преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на
Закона за измерванията, като проверката има валидност до 01.04.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № *****, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2021 г. са в размер на 1
496,67 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 252,28 лв. – лихва за забава, като
за процесния период са били издадени три броя изравнителни сметки. Вещото лице също
така установява, че в периода от 18.10.2018 г. до 27.08.2019 г. за процесния отопляван
недвижим имот са били извършени плащания в размер на 1 090,84 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 15, находящ се на адрес: гр.
******************** на който адрес е открита партида на абонатен № *****. Спори се
относно собствеността и ползването на процесния отопляване недвижим имот, както и
относно размера на дължимите суми.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата е
ползвател на 1/3 идеална част, като липсват данни за прекратяване на учреденото право на
ползване в полза на ответницата. Безспорно установено е и че Б.А.Ц.. също е бил ползвател
на 1/3 идеална част от процесния отопляван недвижим имот за периода до настъпване на
смъртта му на 10.11.2018 г. По делото липсват доказателства относно наследниците на
Б.А.Ц... Ищецът, на когото принадлежи доказателствената тежест съобразно с чл. 154 от
ГПК, не доказа притежавано от ответника А. Б. Ц. право на собственост върху процесния
отопляване недвижим имот, съответно настъпило наследствено правоприемство между
Б.А.Ц.. и ответника. Ето защо исковите претенции срещу ответника следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на ответницата Р. В. Ц. е безспорно установено правото на ползване
върху 1/3 идеална част. Липсват доказателства за настъпило наследствено правоприемство
между Б.А.Ц.. и ответницата. Ето защо предявените от ищеца искови претенции за
ответницата за 1/3 идеална част следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота следва да се посочи, че след настъпване на смъртта на Б.А.Ц.. на
10.11.2018 г. преобретателят на процесния отопляван недвижим имот А.А.Ц.. отговаря за
задълженията за доставена топлинна енергия в размер на 2/3 идеални части.
5
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответницата се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката за 1/3
идеална част. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни
от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 2 587,51 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 3 133,54 лв., сума за връщане от изравнителните периоди – 546,03 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна за процесния имот за
претендирания размер от 2 587,51 лв. Следователно за 1/3 идеална част дължимата сума
възлиза на 862,50 лв. Ето защо исковата претенция срещу ответницата се явява основателна
6
и доказана до размера от 862,50 лв., като за разликата над тази сума до първоначално
претендирания размер от 1 013,71 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза де установява, че за процесния отопляван недвижим имот и за процесния период
дължимата лихва за забава възлиза на 252,28 лв. Следователно за 1/3 идеална част
задължението на ответницата е в размер на 84,09 лв. Ето защо исковата претенция срещу
ответницата се явява основателна и доказана до размера от 84,09 лв., като за разликата над
тази сума до първоначално претендирания размер от 168,19 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Относно претендираната главница в размер на 39,16 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец август 2019 г. до месец април 2021 г. срещу
ответницата, съдът намира, че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за
извършената услуга дялово разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за
процесния период услугата дялово разпределение е била извършвана от „Т.С.С.. Липсват
доказателства за възлагане събирането на тази сума от „Т.С.С. в полза на ищеца. Ето защо
съдът намира, че исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 7,93 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до
03.08.2022 г. срещу ответницата, съдът намира следното: С оглед неоснователността на
главния иск, неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението е
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
22,31 лв., представляващи съответната част от сумата от 28,96 лв., последната
представляваща 1/3 идеална част от общо направените разноски в размер на 86,87 лв., от
които: сумата от 36,87 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
7
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 221,60 лв., представляваща
съответната част от сумата от 287,71 лв., последната представляваща 1/3 идеална част от
общо направените разноски в размер на 863,13 лв., от които: сумата от 163,13 лв. – платена
държавна такса, сумата от 600 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. **********************,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., против Р. В. Ц., с ЕГН **********, от
гр. *******************, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. В. Ц. дължи на „Т.С. сумата
от 862,50 лв. /осемстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018
г. до месец април 2021 г., сумата от 84,09 лв. /осемдесет и четири лева и девет стотинки/ -
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., както и законната лихва върху
главницата, дължима от 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции срещу ответницата Р. В. Ц. за сумата от 39,16 лв. /тридесет
и девет лева и шестнадесет стотинки/ - главница за дялово разпределение за периода от
месец август 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 7,93 лв. /седем лева и деветдесет и
три стотинки/ - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2019 г. до 03.08.2022 г., за главница за сумата над 862,50 лв. до първоначално
претендирания размер от 1 013,71 лв. /хиляда и тринадесет лева и седемдесет и една
стотинки/, както и за лихва за забава за сумата над 84,09 лв. до първоначално претендирания
размер от 168,19 лв. /сто шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. **********************, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., против А. Б. Ц., с ЕГН **********, от гр. ******************, за
установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 506,86 лв.
/петстотин и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ – главница, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес:
гр. ******************* абонатен № ***** за периода от месец май 2018 г. до месец април
2021 г., сумата от 84,09 лв. /осемдесет и четири лева и девет стотинки/ - лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 03.08.2022 г., сумата от 19,58 лв. /деветнадесет лева и петдесет и
осем стотинки/ - главница за дялово разпределение за периода от месец август 2019 г. до
8
месец април 2021 г., сумата от 3,96 лв. /три лева и деветдесет и шест стотинки/ - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 03.08.2022
г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 17.08.2022 г. до изплащане на
вземането
ОСЪЖДА Р. В. Ц., с ЕГН **********, от гр. *******************, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.С., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********************, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 221,60 лв. /двеста двадесет и един лева и шестдесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Р. В. Ц., с ЕГН **********, от гр. *******************, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.С., с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********************, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на основание
чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 22,31 лв. /двадесет и два лева и
тридесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството
по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27143 от
26.09.2022 г. по гр.д. № 44504/2022 г. по описа на СРС, 155 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *****************, с ЕИК **********, представлявано от управителя
М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С., с ЕИК ********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9