№ 4849
гр. ххххххххххх, 28.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
СъдебниВЛАДИСЛАВ АНГЕЛОВ
заседатели:ФИЛЕВ
ЗОЯ ИВАНОВА РАДЕВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
и прокурора Н. Ив. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Наказателно дело от общ характер № 20211110216322 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ АЛ. В. В. - редовно призован, чрез администрацията на
затвора-гр.ххххххххххх, конвоиран – явява се лично и с назначеният му
служебен защитник на ДП - адв.С.К. К. от САК.
ПОДСЪДИМИЯТ В. В. В. - редовно призован, чрез администрацията на
затвора-гр.ххххххххххх, конвоиран – явява се лично и с упълномощения си
защитник на ДП - адв.К.М. М. от САК, с пълномощно по делото.
ГИ ВЛ. М. ГР. – редовно уведомен по телефона - не се явява.
ЗА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призовани – явява
се прокурор Н.Н..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
АДВ.К. – Да се даде ход на делото.
1
ПОДСЪДИМИЯТ А.В. – Да се даде ход на делото.
АДВ.М. – Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В.В. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ:
АЛ. В. В. - роден на хххххххххх г. в гр.ххххххххххх, с постоянен адрес:
гр.ххххххххххх, ж.к.“ххххххххххх“, бл.405, вх.В, ет.2,ап.40, и с настоящ
адрес: гр.ххххххххххх, ж.к.“хххххххххх“, ул.“хххххххххх“ №59,
понастоящем изтърпява мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
настоящото наказателно производство в затвора-гр.ххххххххххх, българин, с
българско гражданство, със завършено начално образование, работи като общ
работник в строителна фирма, неженен, не живее на семейни начала, без деца,
осъждан, ЕГН **********.
В. В. В. – роден на 19.08.1996 г. в гр.ххххххххххх, с постоянен адрес:
гр.ххххххххххх, ж.к.“ххххххххххх“, бл.405, вх.В, ет.2, ап.68, и с настоящ
адрес: гр.ххххххххххх, ж.к.“хххххххххх“, ул.“хххххххххх“ №59,
понастоящем изтърпява мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
настоящото производство в затвора-гр.ххххххххххх, българин, български
гражданин, със завършено средно образование, работи в строителството като
общ работник, неженен, не живее на семейни начала, с едно дете, осъждан,
ЕГН **********.
На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
Съдът докладва служебно изискани справки за съдимост и справки от
ГДИН към МП по отношение на двамата подсъдими, като дава възможност
на страните да вземат становище по приемането им, като писмени
2
доказаталества по делото.
ПРОКУРОРЪТ – Не правя отводи, искания нямам по доказателствата.
Относими са справките, да се приемат.
АДВ.К. - Не правим отводи. Нямаме искания. Да се приемат.
ПОДСЪДИМИЯТ А.В. – Каквото каза адвоката ми.
АДВ.М. - Не правим отводи. Нямаме искания по доказателствата. Да се
приемат справките.
ПОДСЪДИМИЯТ В.В. – Каквото каза адвоката ми.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, като писмени доказаелства по делото актуални стправки за
съдимост по отношение на двамата подсъдими и справки към ГДИН към МП,
като писмени доказателства по делото.
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА делото с прочитане на депозираната молба от
адв.КРИСТИЯН М. от САК, в качеството на защитник на подсъдимия В.В. за
изменение на МНО от „Задържане под стража“ в по-лека такава по реда на
чл.270 от НПК, както и направеното устон изявление от подсъдимия А.В. в
предходно съдебно заседание, с искане да му бъде изменена МНО „Задържане
под старжа“ в по-лека такава по реда на чл.270 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ - Оспорвам молбите. Запознат съм с молбите.
АДВ.К. - Поддържаме молбата.
ПОДСЪДИМИЯТ А.В. – Поддържам молбата.
3
АДВ.М. – Поддържам молбата.
ПОДСЪДИМИЯТ В.В. – Поддържам молбата.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да приключва. Нямаме искания по
доказателствата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА приложените писмените доказателства по досъдебно
производство №422/2021 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. №1417/2021 г. по
описа на СРП.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
АДВ.М. - Моля да уважите молбата за изменение на мярката за неотклонение
по отношение на В.В.. Считам, че към настоящия момент следва да се
разгледат предпоставките за законосъобразното продължаване на тази мярка
или нейното изменение.
На първо място, следва да се вземе предвид срока на задържане, в който
е действала мярката за неотклонение „Задържане под стража“, спрямо В.В..
Срокът е повече от година от първоначалното задържане на подсъдимия.
На следващо място, безспорно следва да се отчете правната
квалификция, за която е ангажирана наказатената отговорност на В.В. и тя е
във връзка с чл.28, която предвижда наказание лишаване от свобода от една
до десет години включително по ниска от тази която предвижда за другия
подсъдим по делото, т.е. не е еднакво процесуалното положение на двамата
подсъдими. В тази връзка, аз лично считам, че обществената опасност по този
4
повод на самата дейност, в която е обвинен В.В. е по-ниска, предвид
казуалния принос на В.В. в твърдяната престъпна дейност.
На следващо място, В.В. е с осъждане на шест месеца лишаване от
свобода, с наложен тригодишен изпитателен срок, който с настоящото деяние
се твърди да е нарушен. Предвид ниското наказание по предишната присъда
считам, че повече от година след първоначалното задържане, няма пречка
спрямо В. да бъде приложена по лека мярка за неотклонение. В.В. е с
установен адрес, установена самоличност, видно от материалите по делото
при получаване на призовка, първоначално е бил разпитан като свидетел и се
е явил доброволно пред органите на 09 РУ, поради което считам, че по делото
липсват реални доказателства, които да налагат извод за реална опаснот от
укриване. Поради тези съображения, моля да наложите по-лека мярка, спрямо
В.В..
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ В.В. - Поддържам
това, което каза адвоката ми. Нямам какво допълнително да добавя към
изявлението на адвоката ми.
АДВ.К. - Моля да уважите молбата на моя подзащитен АЛ. В. В.. От
първоначалното му задържане мина повече от една година и това указва
негативно влияние върху неговата психика. Той е със снета по делото
самоличност, има постоянен адрес, на който може да бъде намерен. По делото
няма данни същият да се е укривал или възпрепятствал наказателното
производство. Моля да вземете педвид и обстоятелството, че А.В. има
изградени трудови навици и преди задържането му е работил в строителна
фирма. Факт е, че е осъждан, но от това не може да се направи извод, че ще
извърши ново престъпление. Същият не е осъждан за тежко умишлено
престъпление, и в тази насока моля за по-лека мярка.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ А.В. – Поддържам
това, което адвоката ми. Аз се признах за виновен. Мина една година. Ако
може да ми измените мярката в по-лека, за да мога да си сключа отвънка
споразумение, да ми бъде даден този шанс.
5
ПРОКУРОРЪТ - Оспорвам направеното искане. Двамата подсъдими са
привлечени за извършено тежко умишлено престъпление. Продължава да
бъде налице реалната опасност двамата да извършат престъпление, ако им
бъде определена мярка, различна от „Задържане под стража“. По отношение
на подсъдимия А.В., това обстоятелство е изводимо от оборимата презумция
досежно извършителството на деянието при условията на опасен рецидив,
както и от множеството предходни осъждания. По отношение на подсъдимия
В.В. реалната опасност да извърши престъпелине се извежда, както от
предходните осъждания за престъпления против собствеността, така и от
извършването на деянието, предмет на разглежданото дело в изпитателния
срок на условно осъждане.
Продължава да бъде налице и обоснованото предположение относно
съпричастността и на двамата подсъдими към деянието. Намирам, че срока
им на задържане, предвид началния етап на съдебното производство, не е
неразумен.
С оглед на изложеното, моля съда да отхвърли искането на двамата
подскъдими и да потвърди мерките им за неотклонение.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ В.В. – Моля, ако
може да промените мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-
лека такава.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ А.В. - Ако може по-
лека мярка, госпожо съдия, една година мина. Имам две присъди, минимални,
може три, четири присъди, по 12 месеца ги смятам.
Съдът, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
определение, след тайно съвещание.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, съдът, като изслуша становищата
6
на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството е по реда на чл.270 НПК.
Образувано е по молба на подсъдимия В. В. В., чрез защитника му –
адв.К.М. от САК, и по молба на подсъдимия АЛ. В. В. и защитникът му –
адв.С.К. от САК, за изменение на взетите спрямо тях мерки за
неотклонение „Задържане под стража” по настоящото наказателно
производство, в по-леки такиви.
Защитата на подсъдимия В.В., осъществена от упълномощения му
защитник – адв.К.М. от САК, излага основно съображения, че срокът на
задържане, през който е действала мярката за неотколнение „Задържане
под стража“, спрямо подсъдмия В.В., е повече от една година, считано от
първоначалното му задържане. Навежда доводи, че следва да се отчете
правната квалификция по чл.28 от НК, по която е привлечен към
наказатената отговорност подсъдимият В., с оглед на която не е еднакво
процесуалното положение на двамата подсъдими и обществената опасност
на деянието, за което е привлечен В.В. е по-ниска, съобразно казуалния му
принос в твърдяната престъпна дейност.
Счита, че срокът на задържане повече от една година, се явява по-
дълъг от наложеното му условно наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца по преходно осъждане, поради което не е налице пречка,
спрямо подсъдимия В. да бъде приложена по-лека мярка за неотклонение.
Допълнително навежда доводи, че не е налице реална опасност от
укриване, доколкото подсъдимият В.В. е с установена самоличност и адрес
по делото, а освен това доброволно се е явил пред разследващите органи,
след получаване на призовка.
Моли съда да определи по-лека мярка за неотклонение по отношение на
подсъдимия В.В..
Защитата на подсъдимия А.В., осъществена от назначенит му
служебен защитник – адв.С.К. от САК, излага основно съображения, че от
първоначалното му задържане е изминала повече от една година и това
указва негативно влияние върху неговата психика.
Навежда доводи, че подсъдимият А.В. е със снета по делото
7
самоличност, има постоянен адрес, на който може да бъде намерен, по
делото няма данни същият да се е укривал или възпрепятствал
наказателното производство, като има изградени трудови навици, тъй като
преди задържането е работил в строителна фирма. Счита, че от факта на
преходните му осъждания, не може да се направи извод, че ще извърши
престъпление.
Моли съда да определи по-лека мярка за неотклонение по отношение на
подсъдимия А.В..
Представителят на Софийска районна прокуратура поддържа
становище, че продължилото повече от една година „Задържане под
стража“ по отношение на двамата подсъдими, не е довело до отпадане на
опасността същите да извършат престъпление. По отношение на
подсъдимия А.В. пледира, че тази опасност е изводима от оборимата
презумция досежно извършителството на деянието при условията на
опасен рецидив, както и от множеството предходни осъждания. По
отношение на подсъдимия В.В. сочи, че реалната опасност да извърши
престъпление се извежда, както от предходните осъждания за
престъпления против собствеността, така и от извършването на
деянието, предмет на разглежданото дело, в изпитателния срок на
преходно условно осъждане.
Навежда доводи, че продължава да е налице обоснованото
предположение, относно съпричастността на двамата подсъдими към
извършване на инкриминираното деяние, като срокът на задържане,
предвид началния етап на съдебното производство, не е неразумен.
Моли съда да остави без уважение молбите на подсъдимите
Александър и В.В.а и да потвърди мерките им за неотклонение.
В последната си дума, подсъдимият В.В., моли съда да измени взетата
му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.
В последната си дума, подсъдимият А.В., моли съда да измени мярката
му за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава, което ще
му се даде възможност да сключи споразумение.
В настоящото производство съдът е длъжен да прецени всички
предпоставки, свързани с действието на мярката за неотклонение
8
"Задържане под стража" по отношение на подсъдимите лица, налице ли са
същите към настоящия момент и съответно налице ли са новонастъпили
обстоятелства, налагащи изменение на мярката за неотклонение от такава
с най-тежък интензитет, в по-лека.
Подсъдимият В. В. В. е привлечен към наказателна отговорност за
престъпно деяние по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от НК, в съучастие под формата на
помагачество с подсъдимия АЛ. В. В., последният като извършител и при
условията на повторност. За това престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от една до десет години, т.е. касае се за
тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, с предвиден специален
минимум.
Подсъдимият АЛ. В. В. е привлечен към наказателна отговорност за
престъпно деяние по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20,
ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“от НК, в съучастие под формата на
извършителство с подсъдимия В. В. В., последният като помагач и при
условията на опасен рецидив. За това престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от две до десет години, т.е. касае се за тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, с предвиден специален
минимум.
С оглед на гореизложеното, към момента на вземане на мярката за
неотклонение е действала презумпцията на чл.63, ал.2, т.3 от НПК,
досежно реалните опасности от укриване и извършване на престъпление, по
отношение на подсъдимите В. В. В. и АЛ. В. В..
Съдът счита, че следва да се произнесе и по обоснованото
предположение за реализиране на престъпното деяние и авторството на
привлечените към наказателна отговорност лица. Настоящият съдебен
състав намира, без да анализира доказателствената съвкупност по
същество, че от доказателствата и доказателствените средства, събрани
в досъдебната фаза на процеса, би могло да бъде изведено изискуемото от
процесуалния закон обосновано предположение за реализиране на
престъплението с дадената от органите на досъдебното производство
квалификация и за евентуалната съпричастност на подсъдимите В.В. и А.В.
към неговото осъществяване. В този смисъл, част от предпоставките за
9
действието на мярка за неотклонение "Задържане под стража" по
отношение на двамата подсъдими също са налице.
По отношение на другите две алтернативни предпоставки, заложени в
чл.63 от НПК, а именно реална опасност подсъдимите да се укрият или да
извършат престъпление, съдът намира следното:
Налице е реална, а не хипотетична опасност подсъдимите В.В. и А.В.
да извършат престъпление. В подкрепа на горния извод са данните от
справките им за съдимост. Съгласно данните от справката за съдимост,
подсъдимият В.В. е неколкократно осъждан за престъпления против
собствеността, а настоящото деяние се явява в изпитателния срок на
преходно условно осъждане. Съгласно данните от справката за съдимост,
подсъдимият А.В. също е многократно осъждан за престъпления против
собствеността, включително по чл.196 и чл.198 от НК. Тези данни
очертават негативно личността на двамата подсъдими, като такива с
трайно изградени престъпни навици, а последните от своя страна не
изключват реалната опасност да извършат престъпление в случай, че са на
свобода.
Вярно е, че подсъдимите В.В. и А.В. са с установена самоличност и
адрес на територията на гр.ххххххххххх, но съдът намира, че е налице и
реална, а не хипотетична опасност и от укриване. Същата произтича от
характера и естествено на повдигнатите спрямо тях обвинения, както и от
обремененото им съдебно минало.
Изложените от защитата на подсъдимия А.В. доводи, че последният
има изградени трудови навици, не оказва влияние на извода за наличие на
предпоставките за продължаване на взетата му мярка за неотклонение. В
този смисъл, по делото не са ангажирани никакви доказателства, че преди
задържането, който и да е от двамата подсъдими е работил по трудово
или друго правоотношение.
Изложените доводи от защитата на подсъдимия А.В., че
задържането, продължило повече от една година влияе негативно на
неговата психика, съдът намира за неоснователни. Няма данни по делото,
от които да се направи извод, че е налице влошаване на здравословното
състояние на който и да е от двамата подсъдими, което да налага
предприемане на специални грижи и/или лечение, извън получаваните такива
10
в затвора. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице нови
обстоятелства, които да налагат изменение на мярката за неотклонение
на подсъдимите В.В. и А.В..
Съдът, съобразявайки наличните по делото данни относно личността
на двамата подсъдими В.и намира, че целесъобразната мярка за
неотклонение по отношение на същите, която би обезпечила развитието на
наказателно производство, с оглед неговото приключване с акт по
същество, е мярката за неотклонение "Задържане под стража", тъй като
същата безспорно ще обезпечи гарантираните на подсъдимите Васил и
А.В.и права по чл.5 и чл.6 от ЕКЗПЧОС - делото им да бъде разгледано в
разумен срок.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че периодът на задържане
на двамата подсъдими от около една година, не може да се абсолютизира и
то в съдебната фаза на процеса, като основно да мотивира извод за
изменение на мярката им за неотклонение. Този период включва и
досъдебната фаза и задържането на двамата подсъдими, при наличния обем
на доказателствата, наред с фактическата и правна сложност на делото,
не може да бъде преценен като неразумен срок.
Видът на процесуалната принуда спрямо подсъдимите Васил и А.В.и е
съответен на предвидените в закона цели и в пълен обем може да обезпечи
безпрепятственото приключване на наказателния процес. Тук следва да се
отбележи, че промяната на мярката на процесуална принуда по отношение
на двамата подсъдими реално може да компроментира целите по чл.57 от
НПК в съдебната фаза. Установените родствени връзки и взаимоотношения
между двамата подсъдими, както и йерархическото място на всеки един от
подсъдимите сред съучастниците и формата им на съучастие, би могло да
доведе в случай, че бъдат изменени мерките им за неотклонение в по-леки
такива, до въздействие както между тях самите, така и върху показанията
на пострадалото лице и/или върху показанията на други свидетели по
делото, а така също и до продължително отлагане на съдебния процес.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
11
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на подсъдимия В. В. В., ЕГН
**********, подадена чрез защитника му - адв.К.М. от САК, за изменение на
взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД
№16322/2021 г. по описа на СРС, НО, 110 състав, в по-лека такава.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на подсъдимия АЛ. В. В., ЕГН
**********, и защитникът му – адв.С.К. от САК, за изменение на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по НОХД №16322/2021 г. по
описа на СРС, НО, 110 състав, в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест в 7-дневен
срок от днес, пред Софийски градски съд.
В случай на жалба или протест, насрочва делото пред Софийски
градски съд на 07.04.2022 г. от 10:00 часа, за която дата страните са редовно
уведомени от днес.
В случай на жалба или протест, да се осигури конвоирането на
подсъдимите В. В. В. и АЛ. В. В. от Затвора-гр.ххххххххххх, по преценка на
въззивната инстанция.
Препис от определението на съда да се изпрати на Затвора-
гр.ххххххххххх, за сведение и изпълнение.
Препис от протокола да се предостави на адв.М. от САК и
адв.Крилова от САК, след изготвяне.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:25
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
12
Секретар: _______________________
13