№ 96
гр. Варна, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело №
20243100900468 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „АГРО ФАРМ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Плачи дол,
общ. Добрич, ул. „Шестнадесета“ № 10, с която са предявени искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „БИОЕНЕРКОМ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж. к.
„Трошево“ 55, вх. 3, ет. 1, ап. 4, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 33 000,00 лева, представляваща получена от
ответника по договор за паричен заем от 12.02.2019 г., както и сумата от
5940,00 лева, представляваща договорна лихва в размер на 6% годишно,
считано от 29.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 29.08.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба е изложено, че на 12.02.2019 г. между „ГРАНЕКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Тича“ № 5, ет. 3, офис 10, от една страна като заемодател и „БИОЕНЕРКОМ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к.
„Трошево“ 55, вх. 3, ет. 1, ап. 4, от друга страна като заемополучател, е бил
сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят се
задължил да предостави на заемополучателя паричен заем в размер на 33
000,00 лева. Ищецът сочи, че на същата дата заемодателят изпълнил
задължението си по договора, като превел по сметка на ответника
договорената сума. От своя страна, заемополучателят се задължил да върне
1
заетата сума при поискване от страна на заемодателя, но не по-късно от
15.07.2019 г. Ищецът твърди, че била договорена лихва върху размера на
главницата в размер на 6% на годишна база, изчислена за дните на ползване на
сумата, равняваща се на общо 1980 лева на година. Изложени са съображения
за пълно неизпълнение от страна на задълженото лице.
Твърди се от ищеца, че на 30.12.2022 г. между „ГРАНЕКС“ ЕООД, в
качеството му на цедент и „АГРО ФАРМ БГ“ ЕООД, в качеството му на
цесионер, бил сключен договор за прехвърляне на вземането по
първоначалния договор за заем. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД се твърди, че на
23.07.2024 г. бил уведомен длъжникът за извършената цесия чрез ЧСИ Д.С.С.-
С., рег. № 893 в КЧСИ, с район на действие – ОС – Варна. На изложените в
исковата молба доводи е отправено искане до съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД депозира писмен отговор в
законоустановения срок, с който оспорва твърденията в исковата молба.
Аргументира становището си с изтекла погасителна давност по отношение на
главницата по договора за паричен заем, с което обуславя извод за
недължимост на претендираните суми. Отправя искане до съда за
постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
от ищеца, в която се поддържа изложеното в първоначалната искова молба.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор от
ответника, в който се поддържа първоначално изложеното и се оспорват
твърденията на ищеца.
В съдебно заседание ищецът „АГРО ФАРМ“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. В. Р., поддържа така предявените искове и
моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски по делото,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание и с писмена защита ответникът
„БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Х., моли
за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 12.02.2019 г. е сключен писмен договор за паричен заем между
„ГРАНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, в качеството му на заемодател,
и „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД, в качеството му на наемател. В чл. 1, т. „А“ от този
договор е посочено, че заемодателят предоставя заем на заемателя в размер на
33 000,00 лв., като размера на реално предоставена сума и сроковете за
предоставяне на паричния заем се определят само и единствено от
заемодателя. Същевременно заемателят се е задължил да върне
предоставената сума при поискване от заемодателя, но не по-късно от
2
15.07.2019 г. Този договор е бил подписан от Ч.В.Т., в качеството му на
Управител на „ГРАНЕКС“ ЕООД, и от Г.И.Н., в качеството му на Управител на
заемателя „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД. От представеното с исковата молба
извлечение от сметка на „ГРАНЕКС“ ЕООД се установява, че на 12.02.2019 г.
дружеството е превело по сметката на „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД сумата от 33
000,00 лв., като за основание на превода е посочено „по договор за заем“.
Извършването на този превод е потвърдено и от заключението на изслушаната
по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М. В. П., съгласно
което сумата е постъпила по разплащателната сметка на „БИОЕНЕРКОМ“
ЕООД в „СЖ Експресбанк“. Същата е отразена в счетоводството на заемателя
„БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД като задължение към заемодателя „ГРАНЕКС“
ЕООД по кредита на счетоводна сметка 4992, като на 01.01.2020 г. е начислен
разход за лихви по договора в размер на 1776,50 лв. В последствие на
16.07.2024 г. „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД е отписало задължението си като
погасено по давност.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-графологична
експертиза с вещо лице Е. А. А. се установява, че подписът, положен за
„Заемател“ в договор за паричен заем № 1 от 12.02.2019 г., сключен между
„ГРАНЕКС“ ЕООД и „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД е изпълнен от Управителя на
второто дружество - Г.И.Н.. Същевременно от обясненията на вещото лице,
дадени в съдебното заседание на 27.02.2025 г. е видно, че не са установени
признаци на подправка и кражба на подпис. Предвид на това следва да бъде
прието за установено, че договорът за заем е подписан от надлежен
представител на заемателя „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД, поради което и задължава
дружеството. За да се счита за сключен договора за заем, обаче, не е
достатъчно само постигането на съгласие между страните по него по
отношение на основните му елементи, а е необходимо и заемодателят да
предаде уговорената сума на заемателя. Самото предаване може да бъде
извършено чрез различни способи – например погасяване на задължения на
заемателя към трети лица, превод на сумата по изпълнителни дела, водени
срещу заемателя и др. В случая предаването е извършено чрез превод на
сумата по банковата сметка на заемателя, като задължението на заемодателя се
счита изпълнено с постъпването на сумата по посочената банкова сметка. От
всичко това се установява, че между „ГРАНЕКС“ ЕООД и „БИОЕНЕРКОМ“
ЕООД е налице валидно сключен договор за заем, по който първото
дружество, в качеството си на заемодател, е изпълнило задължението си за
предоставяне на заемната сума. Дори и да не беше установено, че договорът
за заем е подписан от Управителя на „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД - Г.И.Н., то е
установено, че заемателят е получил сумата, осчетоводил я е в счетоводството
си и едва през 2024 г. е отписал същата като погасена по давност. От това
следва, че „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД не се е противопоставило на действията на
„ГРАНЕКС“ ЕООД във връзка с договора за заем незабавно след като е узнало
за тях /в момента на получаване на сумата/, поради което е налице хипотезата
на чл. 301 от ТЗ. Законът не изисква задължителна писмена форма за
действителност на договора за заем, поради което при липсата на такъв
сключването и изпълнението му може да се доказва с други писмени
доказателства, сочещи на съвпадащите изявления на страните, каквито в
случая са налице.
3
От горното следва, че за „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД е възникнало
задължението да върне получената в заем сума, като по делото не са
представени доказателства това да е направено, а и липсват твърдения в тази
насока. Поради това е установено, че „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД не е изпълнило
задължението си да върне получената в заем сума на заемодателя след
изтичане на срока за ползването й. Както се посочи по-горе, предоставената в
заем сума е следвало да бъде върната от „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД на
„ГРАНЕКС“ ЕООД при поискване от страна на второто дружество, но не по-
късно от 15.07.2019 г. Тази уговорка сочи, че независимо от това дали е имало
искане от страна на заемодателя, заемателят е следвало да върне получената
сума най-късно на 15.07.2019 г. Следователно от тази дата задължението за
връщане е станало изискуемо и за същото е започнала да тече погасителна
давност, която е общата такава по чл. 110 от ЗЗД. „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД е
оспорило наличието на задължението си, като е направило възражение за
изтекла в негова полза погасителна давност, твърдейки, е исковата молба е
постъпила в съда на 29.08.2024 г. Действително, между тази дата и датата, на
която е настъпила изискуемостта на вземането, а именно - 15.07.2019 г. е
изтекъл период по-голям от 5 години. Това обаче не води задължително до
извода, че това задължение е погасено по давност. Съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. В последствие в §13 от ПЗР към
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Доколкото законът е обнародван на 13.05.2020 г., то от 21.05.2020 г. спрените
срокове продължават да текат. Следователно, за периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. вкл. давностните срокове по чл. 110 от ЗЗД следва да се считат
спрени по силата на закона, като за този период давност не е текла. Касае се за
период от 2 месеца и 7 дни, който период следва да се добави след крайната
дата, на която би следвало да изтече погасителната давност в процесния
случай – 15.07.2024 г., т.е. давността следва да изтича на 22.09.2024 г. Искът е
предявен на 29.08.2024 г., което е преди тази дата и към този момент
вземането на заемодателя по договор за паричен заем № 1 от 12.02.2019 г. не е
погасен по давност.
С договор за прехвърляне на вземания от 30.12.2022 г. „ГРАНЕКС“
ЕООД е прехвърлило на ищеца „АГРО ФАРМ“ ЕООД вземанията си срещу
„БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД, произтичащи от горепосочения договор за паричен
заем от 12.02.2019 г. Това прехвърляне е било съобщено от „ГРАНЕКС“ ЕООД
на „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД на 23.07.2024 г., като съобщението е връчено чрез
Д.С.-С. – ЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – Варна, вписана с
рег. № 893 в регистъра на КЧСИ. Съобщението е получено от Г.И.Н., като
датата на връчването му е преди момента, в който „АГРО ФАРМ“ ЕООД е
4
предприело действия по принудително реализиране на вземането. С оглед на
това, ищцовото дружество се легитимира като кредитор на „БИОЕНЕРКОМ“
ЕООД по сключения между последното дружество и „ГРАНЕКС“ ЕООД
договор за паричен заем № 1 от 12.02.2019 г., което прави предявения иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД основателен и
същия следва да бъде уважен за сумата от 33 000,00 лв., както е и предявен.
Върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на иска по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 3, б. „Б“ от горепосочения договор за заем, заедно с
връщане на заетата сума върху размера на предоставения заем заемателят
дължи и лихва в размер на 6% - годишна база, изчислена за дните на ползване
на сумата по договора. Изчислена по този начин, годишната лихва се равнява
на 1980,00 лв. Касае се за възнаградителна лихва, която съгласно чл. 240, ал. 2
от ЗЗД се дължи само, ако изрично е уговорена. В случая обаче се касае за
договор за заем, сключен между търговски дружества, поради което същият
следва да бъде квалифициран като търговска сделка и приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 294, ал. 1 от ТЗ, съгласно която между търговци
лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. В случая обаче наличието на
уговорка е необходимо с оглед определянето на размера на лихвата. В
исковата си молба „АГРО ФАРМ“ ЕООД претендира сумата от 5940,00 лв.,
представляваща сбора от дължимите се годишни лихви по договор за паричен
заем от 12.02.2019 г. за период 3 години назад, считано от датата на
предявяване на иска - 29.08.2024 г. Доколкото ответното дружество не е
изпълнило задължението да върне предоставената в заем сума, то трябва да
бъде прието, че същото продължава да я ползва. Поради това ответното
дружество ще дължи уговорената в договора лихва независимо от това, че
задължението му за връщане на сумата е възникнало на 15.07.2019 г. Това
следва от обстоятелството, че в договора е предвидено плащането на тази
лихва да бъде извършено заедно с връщането на сумата, поради което
уговорката следва да бъде тълкувана в смисъл, че лихвата се дължи за целия
период, за който ответното дружество ползва сумата, независимо дали този
период е преди или след датата, на която е възникнало задължението за
връщане на заемната сума. Във втория случай договорената възнаградителна
лихва се трансформира в договорено между страните обезщетение за забавено
плащане, каквато уговорка е допустима по силата на закона. С оглед на това,
така предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД е основателен и
като такъв следва да бъде уважен за посочения период /от 29.08.2021 г. до
29.08.2024 г./ и за посочения размер от 5940,00 лв., както е и предявен, като в
тази му част вземането не е погасено по давност.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 93 от делото/ и
доказателства за извършването им. Същият е направил разноски в размер на
1557,60,47 лв. - внесена държавна такса, 5 лв. – държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед и 640 лв. – възнаграждение за вещо лице или общият
5
размер на сторените разноските в настоящото производство е 2 202,60 лв.,
които му се дължат изцяло от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Трошево“ 55, вх. 3, ет. 1, ап. 4, да
заплати на „АГРО ФАРМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Плачидол, общ. Добрич - селска, обл. Добрич, ул.
„Шестнадесета“ 10, сумата от 33 000,00 лв. /тридесет и три хиляди лева/,
представляваща получена по договор за паричен заем от 12.02.2019 г., както и
сумата от 5940,00 лв. /пет хиляди деветстотин и четиридесет лева/,
представляваща договорна лихва в размер на 6% годишно, считано от
29.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 29.08.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 29.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „БИОЕНЕРКОМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Трошево“ 55, вх. 3, ет. 1, ап. 4, да
заплати на „АГРО ФАРМ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: с. Плачидол, общ. Добрич - селска, обл. Добрич, ул.
„Шестнадесета“ 10, сумата от 2 202,60 лв. /две хиляди двеста и два лева и
шестдесет стотинки/ разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото
на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6