№ 569
гр. Перник, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Д.а Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201278 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1158-003196 от
20.09.2021г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОД на МВР Перник, с което на В. М. Д., ЕГН ********** за извършени две
нарушения на 28.06.2021г. в 12:10 часа в района на км 32 на Автомагистрала
Струма, намиращ се на територията на общ. Перник са наложени следните
административни наказания:
1. глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл.
178ж, ал.1, пр.1-во от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
58, т.3 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2-ро от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.
Жалбоподателят В. М. Д. оспорва като незаконосъобразно и
необосновано издаденото НП, като участва лично в хода на съдебното
производство. Твърди, че при проверката контролните органи са игнорирали
значението на изложените от него обстоятелства, че е управлявал автомобила
в лентата за принудително спиране, тъй като същият се е движил бавно,
предвид тежестта на превозвания материал, както и че се касаело за
придвижване на кратко разстояние по автомагистралата.
Административнонаказващият орган (АНО) – началник сектор „ПП”
1
при ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 28.06.2021 г. в 12:10 часа на автомагистрала Струма в района на км
32, намиращ се на територията на община Перник, свидетелите Н. П. Й. и Д.
С. С., изпълнявайки служебните си задължения по контрол на движението по
пътищата в качеството си на мл. автоконтрольори в сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник, пътували в движещия се в посока от гр. Перник към гр.
Благоевград полицейски автомобил, когато визуално възприели, че в същата
посока, в лентата за принудително спиране се движи автомобил „Фолксваген
Транспортер” с рег. № ***. Автопатрулът изпреварил моторно превозно
средство и го спрял за проверка. По представените документи било
установено, че то се управлява от жалбоподателя В. М. Д.. Полицейските
служители констатирали, че движението в лентата за принудително спиране
се извършвало без да има повреда на пътното превозно средство или водачът,
който бил сам в автомобила, да има здравословни проблеми. В хода на
проверка Д. не представил контролен талон към свидетелството за
управление на моторно превозно средство.
За констатираното управление на моторното превозно средство в
лентата за принудително спиране на автомагистрала Струма и за неносенето
на контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно
средство св. Н. П. Й. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA, № 444356 от 28.06.2021г., с
който ангажирал неговата административнонаказателна отговорност за
нарушение на чл.58, т.3, пр.1-во от ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При
предявяване на акта жалбоподателят не направил възражения, като не
депозирал и допълнителни писмени такива в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са
налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на В. М. Д. за
предявените с акта две нарушения, като кумулативно наложил за първото
деяние - основание чл. 178ж, ал.1, пр.1-во от ЗДвП, глоба в размер на 1000 лв
(хиляда лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от три месеца, а за второто - на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-ро от
ЗДвП глоба в размер на 10 лв.
2
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 13.06.2022г.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценката на свидетелските показания на Н. П. Й. и Д. С. С., както и на
приетите писмени доказателства: АУАН серия GA, № 444356 от 28.06.2021г.
и заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с
която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.
Актосъставителят Н. П. Й. заема длъжността „мл.автоконтрольор” в
сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т.
1.2 от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 58, т.3 от ЗДвП:
Посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 58, т.3 от
ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство при движение на
автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране,
освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От съдържанието
на посочената норма е видно, че законодателят е предвидил две изключения
от забраната, които ако не са налице водачът няма право да се движи или
спира в аварийната лента, т.е. за да е налице извършено нарушение на
забраната трябва и двете изключения да не са били налице към момента на
проверката на водача от контролните органи.
Съдебният състав констатира, че при словесното описание на
процесното нарушение в АУАН и в НП актосъставителят и наказващият
орган са описали, че жалбоподателят е управлявал пътното превозно средство
в лентата за принудително спиране на автомагистралата, като са
конкретизирали, че същото се е движело в нея без да има повреда на пътното
превозно средство или здравословен проблем от водача, който е бил сам в
автомобила. При това положение съдът намира, че са спазени императивните
разпоредби на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид пълното
описание на нарушението, тъй като и в двата документа подробно словесно е
посочено какво точно е извършил жалбоподателя, а именно, че се е движел в
лентата за принудително спиране на автомагистрала, с посочване липсата на
предпоставките по чл. 58, т.3 от ЗДвП, които да дават възможност на водача
за подобно поведение.
От свидетелските показания на Н. П. Й. и Д. С. С. се установява, че
движението в лентата за принудително спиране не е било за кратък интервал
от време, тъй като полицейският автомобил, който е пътувал в същата посока,
е следвал пътното превозно средство, предприето е било изпреварване на
3
същото, след което е било спряно за проверка, към който момент
жалбоподателят е продължавал да управлява автомобила неправомерно в
лентата за принудително спиране. Свидетелите са възприели непосредствено
обстоятелствата, които възпроизвеждат в хода на съдебното производство,
като свидетелстват и за поведение на жалбоподателя по време на проверката,
при която не е съобщил за техническа неизправност по автомобила или за
негов здравословен проблем, които да са налагали движението в лентата за
принудително спиране. Не се констатира да са налице данни за
предубеденост при извършване на проверката от страна на полицейските
органи, която да поставя под съмнение достоверността на показанията на св.
Й. и св. С..
В същото време, предвид изложените в жалбата съображения, които се
поддържат и в хода на съдебното производство, че водачът е използвал
аварийната лента, за да не създаде затруднения за другите участници в
движението, тъй като управлявания от него автомобил се движел бавно, с
оглед тежестта на превозвания материал, съдът намира, че същите не могат да
се ценят, като обстоятелства намаляващи обществената опасност на деянието.
По делото не се установи, че по същото време и на същото място на
автомагистрала Струма е имало затруднено движение на преминаващите
автомобили, но дори и при интензивен трафик с движението си в аварийната
лента жалбоподателят е поставил другите участници в движението в
затруднение да я ползват при реално възникнала необходимост. От друга
страна е създал сериозни предпоставки както за пътнотранспортно
произшествие, при положение, че там са спрели правомерно други моторни
превозни средства, така и за затрудняване оказването на помощ на пострадали
лица или предприемането на други действия по преодоляване последиците от
пътен инцидент, ако такива са необходими от съответните компетентни
органи.
Предвид изложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е осъществено от същия и е доказано до изискуемата степен на
несъмненост.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение разпоредбата на чл. 178ж, ал.1, пр.1-во
от ЗДвП предвижда точно фиксирани по вид и размер кумулативни наказания
- глоба от 1000 лв и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца, каквито именно са наложени на В. Д..
Размерът на наложените наказания не може да бъде редуциран, тъй като
същите са определени от законодателя в абсолютен такъв.
За пълнота на решението съдът отбелязва, че правилно АНО е приел,
че в случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН
(отнисима към датата на нарушението), тъй като не се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. с чл. 93, т.9 от НК. Този извод се
налага, не само защото обществената опасност на извършеното нарушение е
4
типична за нарушение от този вид, т.е. не е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на деяния по чл.58, т.3 от ЗДвП, но и в конкретния
случай се касае за продължително засягане на обществените отношения,
които тази разпоредба защитава, предвид факта, че противоправната
деятелност не се е изразила в инцидентно движение за крътък период от
време, а за трайно такова с оглед следването от полицейския автомобил на
движещото се в лентата за принудително спиране пътно превозно средство до
неговото спиране за проверка.
Изложеното води до извод, че НП в тази част следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на пътно превозно
средство водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролен талон към него.
Безспорно е установено, с оглед свидетелските показания на Н. П. Й. и Д. С.
С., че по време на проверката жалбоподателят не е представил контролния
талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство.
При тези обстоятелства и с оглед доказателствената сила, по смисъла на чл.
189, ал.2 от ЗДвП, на съставения АУАН, настоящият състав приема, че
вмененото нарушение е действително извършено, поради което
законосъобразно и обосновано жалбоподателя е привлечен към
административнонаказателна отговорност за него. Отделно от това, самото
санкционирано лице не оспорва така констатираното нарушение–нито чрез
обосновани възражения при съставянето на АУАН, нито с депозираната
жалба.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, предл.1-во от
ЗДвП се наказва с глоба в размер на 10 лева водач, който не носи определени
документи, сред които и контролен талон. Това наказание е определено от
закона в абсолютен размер, което изключва възможността за преценка на
обстотятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. При това положение наказващият
орган правилно е определил вида и размера на наказанието, което е наложил
на В. Д..
По делото не се установиха обстоятелства сочещи, че процесното
нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива.
То е типично за деянията от този вид. В този смисъл не е налице хипотезата за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай по
смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК, поради което обжалваното
НП и в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1158-003196 от
20.09.2021г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Перник, с което на В. М. Д., ЕГН ********** за извършени две нарушения на
28.06.2021г. в 12:10 часа в района на км 32 на Автомагистрала Струма,
намиращ се на територията на общ. Перник са наложени следните
административни наказания:
1. глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл.
178ж, ал.1, пр.1-во от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.
58, т.3 от същия закон;
2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2-ро от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 100, ал.1,
т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6