О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 29.07.2019г.
Варненският
районен съд,
гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито съдебно заседание, проведено в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 11886 по описа за 2019г. на ВРС, 9-ти с-в,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по иск на Д.А.К., гражданин на Руска
Федерация, срещу „М.м.“ ООД, ЕИК813208824, за „отмяна
на поставянето на 23.07.2019г. на покана за свикване на общо събрание в ЕС на
сграда на ул. „Цар Ивайло“ №1, гр.Бяла“, т.е. отмяна на поканата и обявлението
за свикване на бъдещо ОС на ЕС.
Така предявеният
иск е абсолютно недопустим по следните причини:
Първо такъв ред и
процедура за обжалване на горепосоченото действие в рамките на ЕС не съществува
в ЗУЕС. Съобразно правилата на ЗУЕС на съдебен контрол подлежат само и
единствено взети решения на ОС на ЕС, а евентуални процесуални нарушения при
свикването, документирането и обявяването на ОС на ЕС са елемент от проверката
за законност на вече взетото решение на ОС. Ето защо никое процедурно действие
преди, по време или след ОС на ЕС не може, само по себе си, да бъде годен
предмет на съдебно производство. А това е повече от достатъчно да мотивира
тоталната недопустимост на делото, след като дори ОС на ЕС още няма, съответно
няма и решение и не е ясно дали ще има и какво.
Второ дори не всяко
решение на ОС на ЕС подлежи на съдебен контрол.За да е допустим такъв контрол
(по изобщо вече взето решение), то е нужно да има конкретен правен интерес от обжалване. Интересът от обжалване на решенията на ОС на ЕС не се предполага, а е налице тогава, когато с оспорените решения се накърняват конкретни права и законни интереси или се създават
задължения за ищеца. За това и решения на
ОС на ЕС с констативен и декларативен характер или такива без пряка
изпълняемост, резултираща в
патримониума на ищеца, не са допустими за обжалване (така и Определение
№ 778/23.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5867/2014 г. на ВКС, IV ГО.; Определение №
225/22.04.2014г. по г.д. № 1656/2014г. на ВКС, решение
по гр.д. №657/2012г.
на ВКС).
По тези причини делото следва да бъде прекратено на осн. чл.130 ГПК.
Съответно с това
съдът не дължи произнасяне по молбата по чл.389 ГПК, която изиска допустимо
дело. Друг въпрос е неоснователността на същата.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 11886 по описа за 2019г. на ВРС, 9-ти с-в,
на осн. чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред ОС – Варна в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………