Решение по дело №5627/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15004
Дата: 21 декември 2022 г.
Съдия: София Георгиева Икономова
Дело: 20221110105627
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15004
гр. С, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н. А.
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110105627 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от Б. А. К., ЕГН **********. с постоянен адрес гр.С, ул.“Г.С. Р"
№.., със съдебен адрес гр. С, ул.„Ц К" №..., чрез адв.Д. и адв.Р., срещу Етажна собственост
на сграда с адрес гр. С, бул.„П Е" № 8, представлявана от домоуправителя Л П, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 472.60 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди, и сумата 5000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди
от инцидент, настъпил на 10.03.2021 г. при посещение на зоомагазин на адреса на етажната
собственост и падане на хлъзгави плочки на стълбището на магазина.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 10.03.2021 г. към 17.00 ч., ищцата заедно с децата
си е посетила зоомагазин, разположен в двора на процесната ЕС. Обяснява, че помещението
се намира в сутеренния етаж, като достъпът до него е по около 6 стъпала, които са
облицовани с плочки. Според ищцата, плочките са амортизирани от постоянния
човекопоток към магазина и е нарушена тяхната цялост, като има напуквания и отчувания,
на места са подменени с хлъзгави облицовъчни плочки за стена.
В исковата молба се сочи, че в процесния ден в валяло сняг и плочките са били
покрити с няколко сантиметра покривка. Твърди се, че при влизане в магазина, на една от
хлъзгавите плочки, ищцата се е подхлъзнала и е паднала върху лявото си рамо, вследствие
на което от носа й е потекло кръв и е изпитала силна болка в дясната си ръка. Ищцата
разказва, че продавачката от зоомагазина й се е притекла па помощ, като й е споделила, че
много хора са падали по тези стълби, но от ЕС не предприемат мерки. Прекарах в магазина
около десет минути, след което излязох и отидохме при сина ми, който ни чакаше в Синята
1
зона срещу входа на сградата.
В исковата молба се отбелязва, че синът на ищцата я е закарал в УМБАЛСМ “П",
където е установена контузия на раменния пояс и мишницата й, а междувременно ръката й е
отекла и са се появили кръвонасядания. Такива са се образували и по краката на ищцата.
Според ищцата тя е лекувана с болкоуспокояващи и противовъзпалителни лекарства, които
е закупила на три пъти и е приемала в продължение на повече от един месец.
Ищцата твърди, че се е лекувала вкъщи в продължение на девет дни, но това не е
било достатъчно и в края на месец април е посетила специалист ортопед-травматолог, който
й е предписал допълнително лечение. Обяснява, че и това не е помогнало и се е наложило
да проведе курс от физиотерапия в периода от 07.06.2021 г. до 20.08.2021 г. Въпреки
проведеното лечение, според ищцата, обемът на движение на ръката й не се е възстановил
напълно, поради което е направила допълнително още 10 броя физиотерапевтични
процедури - лазер терапия.
В исковата молба се сочи, че въпреки цялостната проведена терапия и към този
момент, ищцата периодично изпитва болка и дискомфорт в раменната става, наранена при
падането.
Освен физическите болки, ищцата съобщава и за неудобства, свързани с ежедневието
й - затруднения в работата, затруднения при полагане на грижи за мамолетната й дъщеря,
затруднения при обличане.
Претърпените неимуществени вреди ищцата определя на 5000 лв., а разходите, които
е направила за лечението си 472.60 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с това, че стълбите, на които е паднала,
се намират в общите части на сградата, представляваща ответната ЕС, поради което
грижите по поддръжката им са нейна отговорност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът изразява
становище за недопустимост на исковете, което аргументира със становище, че той не
притежава пасивна материална легитимация по иска. В тази насока развива съображения,
че магазинът, към който води стълбището не е собственост на етажната собственост, тъй
като изграденото стълбище от собствениците на магазина не обслужва общи части в ЕС и за
това отговорността за поддържането му е задължените и е за сметка на собствениците на
магазина, а не на етажната собственост
С отговора се оспорват всички твърдения, наведени с исковата молба за наличието на
предпоставките на чл.49 от ЗЗД досежно ангажиране отговорността на ответника,
механизма на инцидента, както и съществуването на причинно следствена връзка между
него и твърдените като понесени от ищцата вреди и техния размер. В условията на
евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в
невнимание от нейна страна при влизането по процесиите стълби в зоомагазина.
Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че плочките на стъпалата към магазина
2
са били хлъзгави в процесния ден. Според ответника, същите се почистват и обработват с
противохлъзгащи субстанции ежедневно, няколко пъти на ден, като това е направено и на
10.03.2021 г. Изрично се възразява и срещу посоченото в исковата молба, че плочките са
били амортизирани, като се уточнява, че те не са били нови, но не са били нито счупени и
нито клатещи се към процесния момент. Освен това ответникът твърди, че на стълбището е
имало към момента на инцидента парапет, който подпомага качването и слизането на
клиентите на магазина и не са му известни други подобни случаи.
В отговора на исковата молба се отбелязва, че ищцата е редовен клиент на
зоомагазина, продавачките я познават и същите са заявили, че тя им е споделила, че преди
инцидента е ходила на физиотерапия по повод на друга нейна травма. С оглед на това се
оспорват представените писмени доказателства с исковата молба досежно въпросните
физиотерапевтични процедури, които според ответника са били предписани по повод
лечение на травми и/ или заболявания на ищцата, възникнали преди инцидента, описан в
исковата молба. Ответникът възразява срещу твърдения за наличието за причинно-
следствена връзка между описания в исковата молба механизъм и претендираните вреди.
Признава единствено, че ищцата е получила кръвотечение от носа след процесното падане.
Ответникът оспорваме и представената фактура за закупуване на чадър, като твърди,
че не е ясно дили изобщо е бил счупен чадър при инцидента, какъв е бил той и на каква
стойност.
С оглед на това от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на
ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения. По
делото са депозирани и писмени бележки по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-медицинска експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.49 вр. чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен иск за непозволено увреждане по чл.49 от ЗЗД, ищцата следва да
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение на
работници, респ.служители на ответника /изразено чрез действие или бездействия/,
настъпили вреди и причинна връзка между тях. По арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се
предполага до доказване на противното.
По делото, от събраните доказателства, безспорно се установи, че ищцата е
претърпяла инцидент на 10.03.2021 г. като посещавайки зоомагазина, находящ се на адреса
3
на процесната ЕС, е паднала по стълбите, водещи към входа му. В тази насока са
показанията на разпитаните свидетели, водени както от ищцата, така и от ответника. При
падането К е получила травматични увреждания, описани от вещото лице по назначената и
изслушана по делото съдебно-медицинска експертиза, а именно контузия на левия раменен
пояс и мишница, за лечението на които е заплатила 440.00 лв.
В случая пртивоправното поведение на ответника, респ. на лицата, на които той е
възложил дейността, от която се претендира, че са настъпили процесните вреди, се извежда
от бездействието му, при което е допуснал наличието на сняг и заледяване по стълби – обща
част на сградата, водещи към магазин, находящ се в процесната ЕС.
С отговора на исковата молба са наведени редица възражения, като съдът намира, че
на първо място следва да обсъди тези досежно липсата на пасивна материална легитимация
на ответника по делото. Съгласно разпоредбите на чл.38, ал.1 ЗС при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и
избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на
сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички
видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване.
В практиката на ВКС се приема, че стълбищната площадка и стълбището
представляват общи части по естеството си, а не по предназначение. Това обаче се отнася до
стълбища, които осигуряват достъпа до отделните етажи и отделните самостоятелни обекти
в етажната собственост. В този смисъл за някои части на сградата може да се презумира, че
са общи, но за други този извод следва да се изведе от данните по делото. Така ако в една
сграда има няколко самостоятелни обекта на собственост, принадлежащи на различни
собственици, и е приложим режимът на чл.38 ЗС, не във всички случаи входната врата,
коридорите и стълбищата биха се явили общи части, обслужващи всички обекти в сградата.
В някои случаи те може да обслужват само конкретен обект и да принадлежат само към
него /в този смисъл решение № 26 от 11.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 3226/2019 г., II г.
о., ГК, ВКС/.
Като свидетели по делото са разпитани М К и Б К, които описват местоположението
и достъпът до процесния зоомагазин, пред който ищцата твръди да е паднала. Според св.К,
магазинът се намира в кооперация във въртерешен двор на бул.“П Е“, достъпът до който се
осъществява през безистен, като самият магазин има отделен вход от този на кооперацията.
К твърди, че обектът е изграден на ниво под земята, като подходът е по стълбище с 6-7
стъпала от земята надолу към входа на магазина. В същата насока са и показанията на св.К,
която работи в магазина и уточнява, че той се намира на сутеренен етаж, като
непосредствено пред входната му врата, има площадка, от която започват стъпалата нагоре.
4
С оглед така установените по настоящето дело факти от разпита на свидетелите,
съдът намира, че не може да се направи извод, че визираните от ищцата стъбли и площадка,
където е паднала, представляват общи части на сградата, т.е. че съобразно архитектурния
план на сградата или по съгласие на собственика, респ.етажните собственици, същите
служат за общо ползване, доколкото тези стълби обслужват единствено процесния
зоомагазин, като за останалите обекти от етажната собственост има отделен вход. Т.е.
процесните стълби не са обща част нито по естеството си /без които сградата не може да
съществува и функционира/, нито по предназначението си /служещи за общо ползване на
етажните собственици/. Също така, по делото не се ангажираха доказателства
помещението, в което функционира зоомагазина да е обща част на сградата /мазе, портиерна
или др./, за да се приеме, че и стълбището към него също представлява такава.
В същото време и за пълнота на изложението следва да се посочи, че с Наредба за
управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на
Столична община, се въвеждат задължения за собствениците, ползвателите, както и за лица,
които фактически владеят или държат недвижими имоти или части от тях, да опазват,
почистват и поддържат чистотата в имотите, дворовете, както и в определените прилежащи
площи по чл.62, т.2 от Наредбата; да почистват тротоарите пред и около сградите на
имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите, нарушена мазилка и
други застрашаващи живота и здравето на преМ.ващите до сградите; да почистват фасадите
на сградите и оградите на имотите си и отстраняват надписи и неразрешена реклама; и да
спазват регламентирания в цитираната наредба ред за събиране и предаване на отпадъците.
В ал.2 на чл.67 от Наредбата е изрично посочено, че в сградите, с режим на ЕС, за
изпълнение на посочените задължения, отговорност носят техните редовно избрани
представители (управители, председатели). Тук обаче следва да се има предвид, че с
въпросната ал.2 на чл.67, която вменява отгворност на ръководството на етажната
собственост, се създават задължения единствено досежно почистване и поддържане на
общи части на сградата, каквито както се изясни вече, не са стълбите пред процесния
зоомагазин.

По така изложените съображения, съдът намира, че макар и по делото да се установи,
че ищцата е претърпяла инцидент на 10.03.2021 г. пред зоомагазина на бул.“П Е“ № 8, то за
причинените от него вреди не може да се ангажира отговорността на ответника, доколкото
задължението за почистване от снега и поддържане в изправно състояние на настилката
пред обекта е за неговия собственик и позлател, а не за етажната собственост.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че поради липсата на кумулативната
даденост на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.49 ЗЗД, предявената от
ищцата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени вреди по силата на този
правен институт във връзка с процесното събитие, се явява изцяло неоснователна.
Предвид изхода на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане е направил с отговора на исковата молба. От приложените платежни документи по
5
делото, е видно, че ответникът е заплатил единствено 700.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, който разход следва да му бъде присъден изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. А. К., ЕГН **********. с постоянен адрес гр.С, ул.“Г.С.
Р" №.., за осъждане на Етажна собственост на сграда с адрес гр. С, бул.„П Е" № 8,
представлявана от домоуправителя Л П, да заплати на ищцата сумата от 472.60 лв.,
представляваща претърпени имуществени вреди, и сумата 5000 лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди от инцидент, настъпил на 10.03.2021 г. при посещение на
зоомагазин на адреса на етажната собственост и падане на хлъзгави плочки на стълбището
на магазина.
ОСЪЖДА Б. А. К., ЕГН **********. с постоянен адрес гр.С, ул.“Г.С. Р" №.., да
заплати на Етажна собственост на сграда с адрес гр. С, бул.„П Е" № 8, представлявана от
домоуправителя Л П, сумата от 700.00 лв., представляваща направени от ответника разноски
по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6