О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260010/20.08.2020
г.
град Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД -
наказателно отделение, на двадесети
август, две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова ВЧНД № 231 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на член 243, ал.7 от НПК.
Образувано
е по протест на прокурор при окръжна прокуратура– Варна срещу определение №450/16.06.2020г.
на Окръжен съд – гр. Варна, постановено по ЧНД № 467/20г. по описа на същия съд.
С последното е отменено постановление за прекратяване на наказателно
производство по д.п. № 48/2019г. по описа на РОСлО – ОП - Варна, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.123, ал.1 от НК и делото е върнато на ВОП за продължаване на разследването с
конкретни указания.
С протеста
се атакува първоинстанционният съдебен акт, като незаконосъобразен, с твърдение
за правилност на отмененото постановление, тъй като в хода на разследването са
събрани достатъчно доказателства, които изясняват в пълна степен процесната
фактология, което обосновава извода за това, че не се налага извършването на
нови действия по разследването.
След като
се запозна с материалите по делото, Варненският Апелативен Съд констатира
следното: протестът е подаден от легитимирано лице в установения от НПК срок, допустим е за разглеждане, а по
същество се явява неоснователен, респ. първоинстанционният
съдебен акт се явява законосъобразен и
обоснован по следните съображения:
Окръжен
съд – гр. Варна с определение № 450 от 16.06.2020г., постановено по ЧНД № 467/2020г.
по реда на чл.243, ал.4 и ал.5 от НПК е отменил постановление за прекратяване
на наказателно производство по д.п. №48/2019г. по описа на РОСлО – ОП - Варна,
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123, ал.1 от НК и е
върнал делото на ВОП за продължаване на производството с конкретни указания по
разследването. За да направи този извод,
първоинстанционния съд е констатирал в прокурорския акт изначална неяснота по основния въпрос в
наказателното производство, а именно - налице ли е причинно-следствена връзка
между действията/респ. бездействията на медицинските лица и настъпилата смърт
на пострадалото лице М.М.. Постановлението на прокурора за прекратяване на
производството е процесуален акт, който не поражда задължение за съда да приеме
отразените в него констатации и изводи. Откритата празнота не е била попълнена по предвидения от НПК ред
и съответните способи. Налице е противоречие
между данните, отразени в медицинската документация, свидетелските показания и
заключението по изготвената съдебно – медицинска експертиза. Не е било изяснено
по безспорен и категоричен начин дали поставената диагноза „остра миелобластна
левкемия“ е била единствената причина за тежкото здравословно състояние на
починалия, в резултат на което е настъпила и неговата смърт. Останали
неизяснени и без конкретен отговор са и подозренията за налична „марсилска
треска“, предвид свидетелските показания по делото в тази насока, както и
наличната симптоматика. Прокурорското
постановление оставя съмнения относно хода на причинно – следствения процес, а
това пък обосновава извод за липсата на извършено обективно, всестранно и пълно
разследване от страна на компетентните органи. Експертното
заключение не е отговорило задълбочено на поставените въпроси, нито пък
отразените констатации са били съпоставени с останалите доказателствени
източници, като по този начин не е разкрита в пълнота обективната истина по
делото. Както правилно е отбелязал първостепенния съд, налице е разминаване в
посочените дати, на които е започнала химиотерапията спрямо пациента.
Разнопосочни находки се откриват и в писмените документи –посочено е, че на М.
не е правена биопсия, която да потвърди диагнозата ОМЛ, същевременно в ИЗ се
сочи, че това е била водещата диагноза по отношение на пациента. Експертното заключение на вещите лица категорично е
отхвърлило възможността за „марсилска треска“, без да съобрази, че изследването
в тази насока е дало положителен резултат, както и че в ИЗ е отразена находка,
подкрепяща съмненията за развитието на инфекциозното заболяване, пренебрегнати
са и свидетелските показания на съпругата на починалото лице.
В действителност, така както е
преценил и ВОС, липсата на категоричност по изясняване на спорните въпроси и на
механизма на настъпилата смърт, задължава прокурора да положи необходимите усилия за
установяване на всички фактически обстоятелства на процесното събитие, като
използва всички предвидени в НПК способи за изясняване по безспорен и
категоричен начин на основния въпрос - има ли връзка между действията/или
бездействията на компетентните лица и настъпилия фатален изход. В този смисъл правилно
е отбелязал първоинстанционният съд в мотивите
към атакуваното определение, че оценката на свидетелските показания на разпитаните
медицински лица следва да се преценяват през призмата на отразените данни в ИЗ /история
на заболяването/ и резултатите от изследванията, тъй като сами по себе си
същите не съдържат хронологията на лечението. Заключението по СМЕ не съдържа
обсъждане на отразеното от проф. Платиканов в ИЗ, той не е бил и разпитан за изясняване на тази неяснота.
Не може да не бъде
изтъкната липсата на обстоен, задълбочен и мотивиран доказателствен анализ в
ревизирания прокурорски акт на цялата доказателствена съвкупност - не е
направена съвкупна съпоставката на гласните /показанията на разпитаните и
свидетели/ и писмените доказателства по делото, включително и със заключението по изготвената СМЕ.
В протеста до настоящата
инстанция се твърди се, че проведеното лечение е съответствало на добрата
медицинска практика и действащите медицински стандарти, както и че фактическата
обстановка е изяснена в пълнота. Това, очевидно, не е така и в тази връзка
заключението на експертите, изготвили СМЕ не е достатъчно, за да обоснове категоричен
извод за липсата на осъществено деяние, съставляващо престъпление.
Всичко изложено по -
горе налага извода за правилност в подхода на първоинстанционния съд- ВОС за
необходимост от допълнително разследване, с оглед пълно и всестранно изясняване
на всички обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по
делото чрез предвидените в НПК способи, налагащо извършването на допълнителни
процесуално – следствени действия за установяване на причинно – следствена
връзка между действията/респ. бездействията на медицинските лица и смъртта на М.М..
В този смисъл протестът се явява
неоснователен, а обжалваното определение на ОС-Варна следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, предвид на което и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, съставът на АС-Варна
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 450 на Окръжен
съд - Варна, по ЧНД № 467/2020г.,
постановено в закрито съдебно заседание на 16.06.2020г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.