Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 262090 24.07.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На тридесети октомври през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 17699 по
описа за 2017 година.
Предявени са, в обективно съединяване: искове с правно
осн. чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, иск относно установяване недължимост на
суми с осн. чл.124, ал.1 ГПК; иск за реално изпълнение с осн. чл.124, ал.2 ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Аугуста -91“ АД твърди, че притежава търговски
обект - хотел в гр. Х., във връзка с което е в отношения с ответното дружество
по повод доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води. Поддържа, че
характерът на отпадните води, които се отвеждат от обекта му, е като на
битово-фекални, поради което и цената за предоставената от дружеството ответник
услуга „пречистване на отпадъчни води“ следва да се начислява като за битови
потребители, а не като за промишлени. Твърди, че с влязло в сила решение по
гр.дело № 15724/2015г. на Пловдивския районен съд обстоятелствата, свързани с
характера на водите, относно които се предоставя услугата „пречистване“ са
установени със сила на присъдено нещо. Въпреки влизането в сила на това
решение, ответното дружество продължавало да прилага за услугата „пречистване“
цената като за промишлени води, в резултат на което за периода от 03.11.2015г.
до 19.05.2017 г. били издадени фактури, подробно описани в исковата молба, по
които били начислени суми по-високи от реално дължимите. Тези фактури били
платени, но за разликата между цената, която се следва за битови отпадни води и
начислената по тях стойност, била налице разлика, възлизаща общо на 21 441,66
лева, която сума се явявала недължимо получена от ответното дружество. Във
връзка с това се прави искане да бъде осъдено то да заплати тази сума като
неоснователно получена. Претендира се и законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху
недължимо платените суми, възлизаща на 3 581,19 лева за времето от 12.12.2015г.
– 14.11.2017 г. Твърди се също така, че за времето от 19.05.2017г. – 01.07.2017
г., както и за времето от 01.07.2017г. – 21.09.2017 г. дружеството е продължило
да фактурира, без да има за това основание, цената на услугата „пречистване на
отпадъчни води“ като за производствени, а не като за битови води, в резултат на
което била начислена общо сумата 2 909,57 лева. Същата не била дължима. Ето
защо се излага искане да се признае за установено, че тя не се дължи. Предвид
обстоятелството, че дружеството не изпълнява произтичащите от уредените в общи
условия негови задължения, а именно при повтарящите се доставки да прилага
цената за услугата „пречистване на отпадъчни води“, относима към вида на
отвежданите от имота на ищеца отпадни води, се иска да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответникът да изпълни задължението, произтичащо
от договорните правоотношения, като занапред прилага за периодичните вземания
спрямо ищеца цени като за пречистване на битови отпадни води.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Пловдив
счита, че предвид предназначението на обекта - за извършване на търговска
дейност, водите, които са отвеждани от него, не са от битови домакински
дейности. Поради това счита, че не е налице неправомерно начисляване на суми за
посочените в исковата молба периоди. Освен това твърди, че в законоустановения
срок дружеството не е подало възражение относно издадените му фактури.
Съдът намери за установено следното:
Между страните не е спорно, че дружеството ищец е
собственик на хотел „**** “намиращ се в гр. Х.********, относно който
ответникът предоставя услугите предоставяне на вода, отвеждане на канални води
и пречистване на отпадни води. За обекта е определен абонатен номер *****. В
периода от 03.11.2015г. до 21.09. 2017г. за така предоставяните услуги
ответникът е издал общо четиридесет и шест фактури, подробно описани в исковата
молба и приложени в копия по настоящото дело / лист 14 -113/. Страните не
спорят по факта на извършване на отчетите и количествата отразени във всяка
фактура, както и за факта на издаване на фактурите и плащане на част от тях, а
единствено относно това на каква единична цена е следвало да бъде начислявана
за услугата пречистване.
Установява се
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че за времето от
03.11.2015г. до 19.05.2017г. стойността на фактурите е общо 97781,72 лв., като
е заплатена от ищеца. От тази стойност за услугата пречистване, изчислена по
единична цена като за производствени води са 38419,23 лв. / лист 396/. При
направено преизчисляване на количествата пречистени води по действуващите за
периода цени на дружеството за отпадни води с битов характер, вещото лице стига
до извод, че тя би била 16977,57 лв. Така разликата между двете стойности
възлиза на 21441,66 лева. / т.4 на лист
398/. Вещото лице е изчислило, че за времето 12.12.2015г.
– 14.11.2017 г. върху горепосочената сума размерът на обезщетението за забава е
8978,34 лв.
Експертизата сочи също, че за периода 19.05.2017г.
-21.09.2017г. ответникът е издал фактури, като е отразил в тях единична цена за
пречистване като за производствени отпадъчни води в общ размер 11513,29 лв. При
преизчисляване съобразно единичните цени за битови води, за същия период цената
на тази услуга би следвало да бъде 8603,72 лв. Между двете суми е налице
разлика от 2909,57 лв. / лист 399/.
Установява се от приложеното гр. д. № 15724/2015г. на
Пловдивския районен съд, че между същите страни е водено производство по иск за
неоснователно обогатяване. С решение от 01.02.2017г. постановено по това дело
ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е бил осъден за заплати на
дружеството ищец сумата 13 114,56 лв., представляваща платена без основание
сума посредством начисляването на единична цена по 0,72 лв. за куб.м., без ДДС,
вместо реално дължимата - по 0,24 лв. за куб.м., без ДДС, за пречистването на
фактурираните от ответника в периода от 12.06.2015 г. до 06.11.2015 г. отпадни
води. В мотивите към това решение съдът е взел предвид заключение на вещо лице
– Ю.С. в което е посочено, че отделяните от хотела на ищеца и зауствани в
градската канализация отпадъчни води са битово-фекални / лист
317 на приложеното дело/. Решението е
влязло в сила на 21.06.2017г., която е било потвърдено от Пловдивския окръжен
съд.
Услугата пречистване се заплаща по регулирани от ДКЕВР
цени. Видно от Решение № Ц-7 от 23.02.2015г. цената за пречистване на битови и
приравнени към тях битови и обществени, търговски и други потребители, считано
от 01.03.2015г. е определена на 0,24 лв. / куб.м., а цените на водите от
промишлени и други стопански потребители е диференцирана в три степени на
замърсяване, като цените са: за степен 1 – 0,49 лв./куб.м.; за степен 2 – 0,72
лв./ куб.м.; за степен – 1,20 лв./ куб.м. без ДДС / лист 115/. С последващо решение на комисията № Ц
-12/31.05.2016г., считано от 01.06.2016г. са
определени следните цени: 0,29 лв. / куб.м., а цените на водите от промишлени и
други стопански потребители е диференцирана в три степени на замърсяване, като
цените са: за степен 1 – 0,59 лв./куб.м.; за степен 2 – 0,88 лв./ куб.м.; за
степен – 1,47 лв./ куб.м. без ДДС / лист
117/. С Решение № БП-Ц-6 от 09.06.2017г.
на ДКЕВР относно пречистването на отпадъчни води осъществявано от ответника
„ВиК“ ЕООД Пловдив са определени цени както следва: 0,493 лв./куб.м. за битови
при приравнени потребители; за промишлени потребители: за степен 1 – 0,582
лв./куб.м.; за степен 2 – 0,848 лв./ куб.м.; за степен – 1,115 лв./ куб.м. / лист 120/.
По делото са представени четири броя протоколи за
изпитване на отпадъчни води, като изпитанията са извършени на 15.04.2015г.,
15.08.2016г., 13.06.2017г. и 26.06.2018г. /
лист 385, 380, 375 и 370/. Съобразно заключението
на приетата съдебно-техническа експертиза по показателите, изследвани в представените
по делото протоколи, не може да се определи характера на отпадъчните води като
битово-фекален или производствен. Това е така, тъй като тези показатели са мярка
за замърсеност и могат да бъдат близки както за единия така и за другия тип
води / лист 393/.
При така установените факти се
налагат следните правни изводи:
Безспорно е, че между страните е налице правоотношение
по предоставяне на водоснабдителни услуги, в който се включва и тази по
пречистване на отпадни води. Като беше посочено това обстоятелство не е спорно
между страните. Между ищеца и ответника няма сключен писмен договор, поради
което отношенията им се уреждат съобразно действуващите общи условия на
оператора на ВиК услуги.
Безспорно се установи също, че във връзка с
предоставянето на услугата пречистване за времето от 03.11.2015г. до
19.05.2017г. дружеството ищец е заплатило на ответника 38419,23 лева, цена
която е формирана като за пречистване на води на промишлени потребители от 1
степен, която е надвишава тази за битови потребители с 21441,66 лв.
С оглед твърденията на ищеца, че цената е неправилно
начислена е в тежест на ответника да докаже наличието на предпоставки за
начисляване на съответната единична цена. За тази цел той следва да докаже, че
отделяните от обекта води са с показатели, които позволяват те да бъдат
причислени към категорията „промишлени и други приравнени на тях отпадъчни води“.
Обстоятелството, че ответникът извършва в обекта си търговска дейност не е
достатъчно да квалифицира водите му в категорията посочена по горе. Това е
така, защото действуващата нормативна уредба разграничава видовете отпадъчни
води по обективни критерии, свързани с тяхното съдържание, а не по това дали те
се отделят от потребители занимаващи се с търговска дейност. Извод за това се
формира от легалната дефиниция дадена в § 1 ДР на Наредба № 7 от 14.11.2000 г.
за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в
канализационните системи на населените места. Съгласно нея „производствени
отпадъчни води" означава отпадъчни води, които се изпускат в резултат на
производствена, стопанска или други дейности и които по своя произход, състав и
свойства са различни от фекално-битовите отпадъчни води, резултат от човешкия
метаболизъм. Такава е дефиницията на Наредба №6 /2000г. за емисионни норми за
допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води.
Извършваната от дружеството ищец хотелиерска дейност
по съществото си не е производствена, а по предоставяне на услуги по временно
пребиваване на хора в обекта, свързано с действия от битов характер –
преспиване, грижи за личната хигиена, приготвяне на храна и свързаните с това
дейности, които са характерни и за всяко домакинство, но в случая се
предоставят временно и срещу заплащане. Следователно отделяните от хотела води
имат характер на такива със съдържание на продукти на човешкия метаболизъм и
следва да бъдат приравнени на „битово-фекални“ независимо, че се генерират от
обект осъществяващ търговска дейност.
Доколкото не е доказана, промяна в характера на
водите, което следва от заключението на приетата по настоящото дело експертиза
и тази приета по приложеното дело №15724/2015г.
на ПРС следва да се приеме, че за ответника не е съществувало основание да
прилага за обекта на ищеца цена за пречистване, различна от тези за битови
отпадни води.
С оглед изложеното ответникът неоснователно е заплатил
в повече 21441,66 лв. начислени му за периода 03.11.2015г. до 19.05.2017г. Тъй
като се явява неоснователно дадена, по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, тази сума
следва да му бъде възстановена. Доколкото при хипотезата на дадено без
основание длъжникът е в забава, считано от получаването, той дължи и законната
лихва от датата на всяко отделно плащане. Видно от заключението на експертизата
размерът на законната лихва върху главницата до депозиране на заключението на
експертизата в съда е 8978,34 лв. Това е повече от претендираното от ищеца - 3
581,19 лв. за периода 12.12.2015г. – 14.11.2017г., поради което искът за
обезщетение за забава следва да бъде изцяло уважен.
Ответникът не е
имал основание да начислява завишената цена и за пречистване на водите
осъществено в периода от 19.05.2017г. -21.09.2017г., поради което искът за
признаване на установено, че ищецът не дължи сумата 2909,57 лв., представляваща
разлика между цената на битови и промишлени отпадъчни води е основателен и
следва да бъде уважен.
Основателен е и четвъртият от предявените искове. Съгласно
чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В случая
отношенията между страните по предоставяне и заплащане на услугата се уреждат
от общите условия на дружеството ищец, както и от действуващата нормативна
уредба на дейностите по пречистване на отпадни води. Относно тях са налице и
регулирани цени, които се определят от ДКЕВР. Следователно доколкото между
страните не сключено индивидуално споразумение, те са обвързани от общите
условия и нормите регулиращи водоснабдителните и канализационни услуги.
Задължението за заплащане на услугата по пречистване на отпадни води е
периодично, като възниква за всеки отделен период на отчитане и начисляване.
Доставчикът на услугата има задължение да прилага действуващите цени за
съответната услуга, като се съобразява, както с решенията на ДКЕВР, така и с
установеното вече по предходното съдебно решение относно характера на отпадните
води отделяни от обекта на ищеца. Това е така, независимо от обстоятелството,
че то е постановено за преходен период, тъй като по настоящото дело не се
установи промяна на обстоятелствата – обектът на ищеца не е започнал да отделя
друг тип отпадни води. Следователно между страните продължава да действува
същото правоотношение, което е било предмет и на предходното съдебно решение.
От това следва, че несъобразяването на ответника и продължаването на практиката
да начислява цени, несъответни на качеството на отделяните от хотела отпадни
води, има за резултат неизпълнение на договора за всеки следващ период. Това
обосновава интереса на ищеца да бъде задължен ответника да изпълнява точно
задължението си относно прилагане на цена за пречистване на води за бъдещи
периоди до установяване на обстоятелства, даващи му основания да се прилагат
различни цени на тази услуга. По този начин в отношенията на страните би се
установила яснота и биха се предотвратили бъдещи спорове със същото съдържание,
но относно други периоди. Поради това ответникът следва да бъде осъден да
прилага за услугата пречистване на водите на обекта на ищеца действуващите цени
за битови потребители.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати
на ищеца деловодни разноски в размер на 1416 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.
Пловдив, ЕИК *********, бул.“6-ти Септември“ № 250 да заплати на „Аугуста-91“
АД, ЕИК *********, със седалище и управление: гр. Хисар, бул. „Гурко“ № 3, на
осн. чл.55, ал.1 пред.първо ЗЗД, сумата 21441,66 лв. /двадесет и един хиляди
четиристотин четиридесет и един лева и 66ст./, платена без основание поради
начисляването в периода 03.11.2015г. - 19.05.2017г. за обект на ищеца - хотел „***
“ намиращ се в гр. Х.*****, с абонатен номер ****, на единични цени на услугата
„пречистване“ като за промишлени отпадни води, вместо като за битово-фекални
води, ведно със законна лихва върху главницата считано от 03.11.2017г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.
Пловдив, ЕИК *********, бул.“6-ти Септември“ № 250 да заплати на „Аугуста-91“
АД, ЕИК *********, със седалище и управление: гр. Хисар, бул. „Гурко“ № 3, на
осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 3581,19 лв. / три хиляди петстотин осемдесет и
един лева и 19 ст./ обезщетение за забава върху главницата от 21441,66 лв. за
периода 12.12.2015г. – 14.11.2017г.
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл.124, ал. ГПК, по
отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********,
бул.“6-ти Септември“ № 250, че „Аугуста-91“ АД, ЕИК *********, със седалище и
управление: гр. Хисар, бул. „Гурко“ № 3
не дължи сумата 2909,57 лв. / две хиляди деветстотин и девет лева и 57 лв./
по фактурите, издадени на името на ищеца за пречистване на отпадъчни води в
периода 19.05.2017г. -21.09.2017г., относно обект - хотел „**** “намиращ се в
гр. Х.**** с абонатен номер ****.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.
Пловдив, ЕИК *********, бул.“6-ти Септември“ № 250, на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД, да
изпълнява задълженията си произтичащи от договор за доставка и отвеждане на
вода до обект на ищеца „Аугуста-91“ АД, ЕИК *********, със седалище и
управление: гр. Хисар, бул. „Гурко“ № 3, представляващ хотел „***** “намиращ се
в гр. Х.*******, абонатен номер *****, като начислява за бъдещите периоди,
чиято изискуемост настъпва след постановяване на настоящото решение, цени за
услугата „пречистване на отпадъчни води“ относими за води на битови потребители,
до установяване на обстоятелства, даващи
основания да се прилагат различни цени на тази услуга.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив
да заплати на „Аугуста-91“ АД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1416 лв. /хиляда
четиристотин и шестнадесет лева/ деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД