Решение по дело №150/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: Директора на Т. дирекция (ТД) Митница София към Агенция „Митници“,

ЧРЕЗ И. В. П. - процесуален представител на директора на Т. дирекция (ТД) Митница София н, съгласно представено пълномощно с peг. № 32-284831/07.09.2021 год.,

с адрес за призоваване: [населено място] 1202, [улица],

[тел. номер]/9859 4724.

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 17 от 22.12.2023 г. постановено по

АНД № 63 / 2023 по описа на PC – Трън,

Решението се оспорва в ЧАСТТА в която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № BG2023/5800-313/НП по описа на ТД Митница София от дата 31.07.2023 г. на директора на Т. дирекция (ТД) Митница София на Агенция „Митници“, с което на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (в редакция към датата на извършване на нарушението ДВ бр. 97/2017 г.), на ЕТ „МАНОЛ МАНОЛОВ – З. 89“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Перник, [улица], [адрес] представлявано от М. М. с [ЕГН] е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. (две хиляда лева), представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение санкция и в частта в която в полза на жалбоподателя е присъдена сумата от 500.00 лв.- сторени по делото разноски.

Жалбоподателя, счита решението в обжалваната му част за неправилно поради противоречие на материалния закон и съществено нарушаване на процесуални правила, поради което моли да бъде отменено и вместо това бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно обжалваното Наказателно постановление.

Счита за неправилни изводите на районният съд, че е обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта му относно наложената на основание чл. 126, ал. 1, предл. 1, т. 1, от ЗАДС, имуществена санкция в размер [рег. номер]., на ЕТ „МАНОЛ МАНОЛОВ – З. 89“, тъй като по делото било безспорно установена ниска степен на обществена опасност и неправилната преценката на административнонаказващия орган /АНО/, досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. При издаване на обжалваното наказателно постановление АНО акцентирал върху степента на засегнатите обществени отношения, а именно че били засегнати обществените отношения, свързани с постъпленията в държавната хазна от акцизи и мотивирането на данъчните субекти да заплащат в срок публичните си задължения, както и за държане на необложени, високооборотни и скъпи стоки, съставляващи съществена част от скрития търговски оборот в държавата, поради което, имайки предвид обществената значимост и характера на обекта на посегателството, изключил по-ниската степен на обществената опасност на конкретното административно нарушение, в сравнение с други нарушения от същия вид и същото не попадало в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

Ответникът по жалбата, в срока по чл.213а, ал.4 от АПК депозира отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да я отхвърли.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован изпраща процесуален представител, който моли да се уважи подадената касационна жалба, като се отмени решението на районният съд и вместо него се потвърди наказателното постановление, при подробно изложени съображения по същество.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не се явява и не се представлява, не изразява становище по същество

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Перник посочва, че районният съд, неправилно е приложил материалния закон, поради което счита, че следва да бъде отменено обжалваното решение, като неправилно.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съдът, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, след съвещание, за да се произнесе намира следното:

Подадената касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивен срок за обжалване.

След извършена служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което валидно и допустимо.

За да постанови обжалваното решение, районният съд приел, че от събраните в производството писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин извършването на процесното нарушение от обективна страна, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е подробни съображения за процесуална законосъобразност на НП, както и за правилно приложение на закона при определяне размера и вида на санкцията, като е изложил подробни мотиви за наличието на предпоставки, обуславящи приложимостта на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното деяние и квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното прилагане на материалния закон следи служебно, съгласно изискването на чл.218, ал.2, пр.2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение за валидно и допустимо.

Съобразно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства, поради което не следва да я преповтаря. Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора, като направените от районни съд правни изводи относно описанието на факти и обстоятелства, свързани с очертаване и доказване елементите на вменения административнонаказателен състав. Районният съд е постановил решението си в процесуално законосъобразно производство и без нарушения, които да съставляват основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Районният съд се е произнесъл при съблюдаване на процесуалния ред, след проведено в пълнота съдебно следствие и на база приобщените доказателства, като е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 18 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

По делото не се спори, че констатираните при проверката 0.370 кг. нарязан тютюн представляват акцизна стока по смисъла на чл. 2, т. 2 вр. с чл. 12, ал. 2 ЗАДС. Не е спорно и обстоятелството, че провереният обект "магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица]до бл. 12“ е стопанисван именно от ответника на касационната жалба ЕТ „Манол Манолев – З. 89“. От данните по делото се установява по категоричен начин, че тези помещения са търговски и обслужват процесния търговски обект. Установено е също така по безспорен начин, че визираната в НП тревистата маса изследвана, чрез лабораторен анализ в Централната митническа лаборатория, представлява тютюнево изделие – нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка. Всичко изложено сочи на извод, че акцизните стоки – предмет на нарушението са държани именно от ЕТ „Манол Манолев – З. 89“, стопанисващ търговските помещения.

Съгласно чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/ електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко [рег. номер]., а при повторно нарушение – не по-малко [рег. номер]. – за юридическите лица и едноличните търговци.

За да е съставомерно деянието от обективна страна, следва да е налице една от визираните в цитираната разпоредба форми на изпълнително деяние – държане, предлагане, продажба или превозване на акцизни стоки без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Всяко лице, което е произвело или е участвало в производството на акцизни стоки, разпорежда се или се е разпоредило с акцизни стоки, е данъчнозадължено лице по смисъла на ЗАДС, то същото трябва да разполага с документ, удостоверяващ заплащането, начисляването или обезпечаването на дължимия за стоките акциз, за да удостовери изпълнението на задължението си като данъчнозадължено лице. Идеята на законодателя, въплътена в чл. 126, ал. 1 ЗАДС е, че всяко лице, държащо, предлагащо, продаващо или превозващо акцизни стоки, следва да разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗАДС или друг документ, който да доказва плащането, обезпечаването или начисляването на дължимите държавни вземания. От изложеното следва извода, че с документа, предвиден в чл. 126 от ЗАДС, следва да разполагат не само регистрираните за целите на ЗАДС лица или лицензираните складодържатели, а всяко лице, което осъществява определена дейност /"държи, предлага, продава или превозва"/ с акцизни стоки. Следователно, при констатирано държане на акцизна стока, за която няма документ за начисляване, заплащане или обезпечаване на акциз, се осъществява административно нарушение по чл. 126 от ЗАДС. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин "държане" на акцизна стока. Нарушението по визираната разпоредба е формално и самото констатиране на наличието на акцизни стоки без данъчен документ в стопанисвания от жалбоподателя обект, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, е достатъчно основание за ангажиране на имуществената му отговорност. Ето защо настоящият касационен състав намира за правилни и обосновани изводите на районният съд за доказаност на нарушението, но неправилни относно маловажността на извършеното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, защото при извършената преценка дали се касае за маловажен случай, районният съд не е отчел правилно специалната разпоредбата на чл.126б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, намираща приложение в конкретния случай. Съгласно чл.126б, ал.1 от ЗАДС, за маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. В чл.126б, ал.2 от ЗАДС се предвижда, че маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. Специалният текст на чл.126б, ал.2 от ЗАДС ясно регламентира кои случаи на нарушения по ЗАДС законодателят определя за маловажни, от което следва, че преценката за маловажност на деянията, съставляващи нарушения по чл.118, 122, 123, 126 и 126а от ЗАДС следва да се обвързва само с преценка дали двойният размер на дължимия акциз за стоките – предмет на нарушението, надвишава 100 лева.

В настоящия случай, по делото се установява, че дължимият акциз за посочения в АУАН и НП нарязан тютюн е в размер на 56.24лв., съответно двойният му размер е 112.48 лв., т.е. надвишава макар и минимално допустимия размер от 100 лева.

След като безспорно по делото е установено, че двойният размер на дължимия акциз на цигарите надвишава максимално допустимия такъв от 100 лева, случаят не може да се определи като маловажен, тъй като не намира приложение специалния текст на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Доколкото специалния закон – ЗАДС, посочва критериите за маловажност на нарушенията по чл.118, 122, 123, 126 и 126а от ЗАДС, то се изключва приложението на общия закон, а именно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в който смисъл са и мотивите на районният съд.

При безспорната установеност на нарушението и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при ангажиране на административно-наказателната отговорност на наказаното лице, процесното наказателно постановление е законосъобразно. В случая размерът на наложеното наказание е съобразен с предвидения от закона минимум и установения по делото двоен размер на дължимия акциз.

С оглед изложеното районният съд, квалифицирайки деянието като маловажно е приложил неправилно материалния закон, поради което обжалваното решение, като неправилно и следва да бъде отменено в оспорената му част и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него, се постанови ново рещение по съществото на спора, с което да се потвърди оспореното НП.

По разноските:

При този изход на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски и пред двете инстанции, на основание чл.63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП, в полза на ТД Митници София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 160.00 лв., по 80,00лв. пред всяка инстанция.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на А. съд - Перник

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 17 от 22.12.2023 година, постановено по АНД № 63 по описа за 2023 година на Районен съд- Трън, в оспорваната му част, в която е отменено НП и в частта в която е осъдена ТД Митници София да заплати сумата от 500 лв. разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2023/5800-314/НП по описа на ТД Митница София от дата 31.07.2023 г. издадено от директора на Т. дирекция (ТД) Митница София, Агенция „Митници“, с което на ЕТ „МАНОЛ МАНОЛОВ – З. 89“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Перник, [улица], [адрес] представлявано от М. М. с [ЕГН] е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. (две хиляда лева), представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение санкция.

ОСЪЖДА ЕТ „МАНОЛ МАНОЛОВ – З. 89“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Перник, [улица], [адрес] представлявано от М. М. с [ЕГН] Д. З. на ТД Митница София, сума от 160.00 /сто и шестдесет/ лева, сторени разноски пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване с жалба и протест.