О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
Номер: 142 10.10.2013 год. Град Разград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Разградският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИН МАРИНОВ
ДИАН ВАСИЛЕВ
при
секретаря П.М., с участието на прокурора Тихомир Тодоров, като
разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов КАД № 132 по описа за 2013, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІI от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от
Закона за изменение и допълнение на АПК.
Образувано е по жалба на А. А. Х. с постоянен адрес с. Р., община Р.,
ул. „*********”
№ ** чрез адв. Н. Х. от АК Разград с адрес за
кореспонденция гр. Р.,
ул. „********”
№ **, ет. **, офис **, срещу Определение № 65 от 24.06.2013
год., постановено по гр.д. № 40/2013 год. на Исперихския районен
съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалба на Х. срещу мълчаливия отказ на Началника
на ОСЗ – с. Самуил да издаде решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 14, ал.
1, т. 1 от ЗСПЗЗ. В жалбата се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни
доводи в тази насока, като по същество се твърди, че административният орган е
бил длъжен да се произнесе по реда на чл. 27 от ППЗСПЗЗ и че не се е произнесъл
в предвидения срок. Жалбоподателят иска от съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното определение на Исперихския районен съд, да отмени мълчаливия отказ на началника на ОСЗ–
Исперих да постанови изрично решение по реда на чл. 27 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.
14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и да върне делото като преписка на ОСЗ гр. Исперих,
като задължи същата да постанови изрично решение по подаденото заявление .
Ответната страна – Общинска служба
„Земеделие” гр. Исперих, чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт Й., оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи,
че в конкретния случай ответникът по
делото не е длъжен да се произнесе, тъй
като претендираната от оспорващия земя за реституиране, не е „отразена” /определена/
в плана за земеразделяне и той е могъл
да защити правата си като обжалва плана за земеразделяне, а не по настоящия
ред.
Прокурорът от окръжна прокуратура
Разград дава становище, че жалбата е основателна и предлага на съда да я уважи.
Административен съд -Разград, като обсъди посочените в
частната жалба основания, доводите и становищата на страните и доказателства по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата, като подадена от активно легитимирано лице и насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на глава XIII
от АПК, е процесуално допустима. Доколкото в жалбата са изложени доводи касаещи
само евентуално нарушение на материалния закон от страна на първостепенния съд,
съдът ще обсъди само посочените в жалбата пороци на съдебното решение,
съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК.
За да постанови решението си
Исперихският районен съд е приел от фактическа страна, че жалбоподателят Х. е законен наследник – син, на А. Х. А., починал на ******* год., бивш жител ***. Със заявление с
вх. № 1804 от 31.07.1992 год. пред Поземлена комисия – с. Самуил е поискано
възстановяване на правото на собственост върху притежаваните от наследодателя
земеделски земи, общо в размер на 48.8 дка в землището на с. Хума, област
Разград. Искането е направено въз основа на Препис-извлечение от книга за
внесените в ТКЗС земи и инвентар, от партида /без номер/, водена на името на
наследодателя А.
Х. А., установяващо, че същият е приет за
член-кооператор на 01.04.1956 год. и е внесъл в ТКЗС 48.8 дка ниви. Въз основа
на представените по преписката документи е постановено протоколно Решение № 24 от 07.09.1992 год. на ПК –
Самуил, с което на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е признато и определено
за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. Х. А. с план за земеразделяне в землището
на с. Хума върху общо 48,8 дка ниви, без
да са конкретизирани по местност, както следва: 29.6 дка четвърта категория,
9.1 дка пета категория и 10.1 дка седма категория. Решението не се съдържа в
преписката, представена от ОСЗ-
Исперих пред районния съд, а е цитирано в представеното от жалбоподателя
Уведомление по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Със заявление с вх. № РД-14-1713 от
16.11.2012 год. оспорващият Х. е поискал от ОСЗ – с. Самуил да постанови
решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху
обсъжданите земеделски земи, в което да са посочени размерът и категорията на
имотите, тяхното местоположение и граници, както и да бъдат приложени скици на имотите,
заверени от службата. По така депозираното заявление не последвало произнасяне
на административния орган и оспорващият е приел, че е налице мълчалив отказ на
ОСЗ за издаване на решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ.
При така приетата фактическа
обстановка районният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като липсва
годен административен акт /мълчалив отказ/, който да бъде предмет на оспорване.
Според районния съд специалният закон – ЗСПЗЗ, не предвижда срок за
постановяване на решения по чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Тези решения според районният съд са обусловени от влизане
в сила на плана за земеразделяне и се издават само въз основа и в изпълнение на отразеното в него. На
обжалване подлежат плановете за проекта за план за земеразделяне и самия план
за земеразделяне, за което е предвидена съответната процедура. Без да се
извърши промяна в плана за земеразделяне по предвидения в закона ред,
административният орган няма правомощие да постанови решение по чл. 27 от
ППЗСПЗЗ.
Разградският административен съд
споделя фактическите и правни изводи на въззивната инстанция.
За да е налице мълчалив отказ по
смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е необходимо на първо място административният
орган да е нормативно задължен да направи изрично волеизявление и на второ
място - произнасянето да стане в нормативно определен срок. В процесния случай
се касае за производство по ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В това
производство органите по поземлената собственост постановяват няколко
индивидуални административни акта.
На първо място е решението по чл. 14,
ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, съответно по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В него се
посочват размерът и категориите на земеделските земи, чиято собственост подлежи
на възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне и местността на
землището /ако е известна, както е посочено в правилника/, в която са се
намирали.
В последствие въз основа на решенията
по чл. 14, ал.1, т. 2, след строго
регламентирана в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
процедура, се изработва проект на план
за земеразделяне. Изработването на проекта на плана за земеразделяне се
обявява в „Държавен вестник”, съгласно чл. 25, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Заинтересованите лица могат да направят
възражения в съответно предвидения срок. ОСЗ /преди ОПК/ се произнасят по
възраженията, като одобрените възражения се отразяват в проекта на плана за
земеразделяне. Коригираният проект на плана за земеразделяне се одобрява с
решение на общинската служба по земеделие
/преди ОПК/. След това Общинската
служба по земеделие /ОПК/ обявява в "Държавен вестник" одобряването
на плана за земеразделяне. Одобреният план за земеразделяне се излага на
подходящо място в кметството, а съобщението за одобряването му се разгласява и
чрез средствата за масова информация. Одобреният план за земеразделяне влиза в
сила, ако не е обжалван в срока, предвиден в чл. 25 от ППЗСПЗЗ. Обжалването на
плана за земеразделяне спира изпълнението му по отношение на засегнатите имоти.
След като е вече е налице влязъл в
сила план за земеразделяне, едва тогава за бившите ОПК, сега ОСЗ възниква
задължение да се произнесе с Решение по чл. 17, ал. 1, изречение трето от
ЗСПЗЗ, съответно по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
От изложеното е видно, че решението по
чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е обусловено от влязъл в сила план за земеразделяне, в
който земеделската земя, чието право на собственост се възстановява с него и
която е посочена общо по размер и категория в решението по чл. 14, ал. 1, т. 2
от ЗСПЗЗ /чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ2/, е индивидуализирана по размер, категория,
местоположение, граници и съседи. Следователно, задължението на
административния орган да се произнесе с решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ възниква след като за земите, посочени в
решението по чл. 14, ал. 1, т. 2 от
ЗСПЗЗ / чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ2/ има влязъл в сила план за земеразделяне,
т.е. земите, посочени в това решение са предмет на този план. Ако тези земи не
са предмет на влязъл в сила план за земеразделяне, т.е. те не са индивидуализирани,
то за административния орган не е налице задължение за произнасяне.
В конкретния случай оспорващият не е
доказал, а и не твърди, че земите, които са описани в Решението чл. 18ж, ал. 2
от ППЗСПЗЗ с № 24 от 07.09.1992 год. на ПК – Самуил, са предмет на плана за
земеразделяне на с. Хума. Ето защо за ОСЗ- Исперих не е налице задължение да се
произнесе с решение по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по депозираното от оспорващия
заявление с вх. № РД-14-1713 от 16.11.2012 год, поради което не е формиран
мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, т.е. не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване, както правилно е приел Исперихският районен съд.
Ето защо, настоящият състав при
извършената проверка счита, че обжалваното определение е валидно, допустимо,
постановено и в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените в
жалбата касационни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде
оставено в сила.
По
изложените съображения, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 65 от 24.06.2013 год.,
постановено по гр.д. №40/2013 год. на
Исперихския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/