Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 13.05.2019г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета гоД., в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка И. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 716 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са като първоначални искове с правно основание  чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1  от ЗЗД,  чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,  както и насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

 

Ищецът по първоначалните искове „В.И.“ ЕООД  иска заплащане на сумата от 24 732 лева останало неплатено възнаграждение с ДДС по т. 7 от сключен между страните Договор № 132 от 20.12.2015г., 19 200 лева неплатено възнаграждение с ДДС за допълнително уговорени четири броя преработки по Констативен акт № 1 от 20.05.2016г., във връзка с т. 3 от Договор № 132 от 20.12.2015г., и 8 786. 40 лева дължима неустойка за забавеното плащане на възнагражденията за времето от 13.06.2016г. до 12.02.2017г.  по т. 12  от договора, със законните лихви за забава от датата на исковата молба (13.02.2017г.) до окончателното плащане на сумите по възнагражденията и с разноските по делото.  

Обстоятелствата се поддържат и в допълнителната искова молба на дружеството.

 

Ответникът  „И.Б.Ц.“ ЕООД оспорва исковете.  

Не оспорва сключването на договора от 20.12.2015г. между страните. Ответникът е изпълнител на техническия конструктивен проект за бъдещо строителство на „Многофункционална сграда с офиси, жилища и търговски обекти, паркинги и трафопост в УПИ І и УПИ ІІ, кв. 259а, местност „Солни пазар“, район „Триадица“, гр. София“ с възложител „А.Д.“ ЕАД. За нуждите на проектирането на ищеца, като по-компетентен в специфичната част на укрепване на изкопи, е било възложено изготвянето на технически проект за укрепване на изкоп.  

Ответникът оспорва ищецът да е изготвил за защита и да е предал възложения технически проект съгласно техническото задание и условията на договора. Предаденият проект е бил непълен. Ответникът конкретно сочи какво не е било изпълнено и при какви условия е бил изготвен нов технически проект, а договорът между страните – развален, съгласно изявление, получено от 25.07.2016г. с покана за връщане на авансово платената на ищеца сума. Няма приемане на извършената работа (тя би била приета едва след защитаването на проекта (чл. 11, ал. 2 от договора), като е имало и изрично уведомление за нередовности от 14.07.2016г.) и липсва доклад от технически контрол към техническия проект, предаден от изпълнителя. Положителното становище на ТЕС към КИИП е само за идейния проект. Не е имало доклад за съответствие по чл. 142, ал. 10 от ЗУТ. Не е имало заверка с подпис от оторизирано лице по технически контрол на всички екземпляри на техническия проект на ищеца. По преписка вх. № САГ 16-АП00-802/2016г. пред Столична община, направление „Архитектура и благоустройство“ не е бил използван проект на ищеца.  Не са били налице и преработки на проекта, за което да се дължи възнаграждение. Констативният акт с характер на договор противоречи на добрите нрави – ответникът не се е задължавал да плати сумите по четирите преработки. 

Възраженията, оспорванията и правните доводи се поддържат и в допълнителния отговор.

 

По предявените от  „И.Б.Ц.“ ЕООД насрещни искове  се претендира сумата от 23 268 лева подлежащо на връщане авансово платено възнаграждение по договора за изработка след развалянето му, 3 412 лева изтекла лихва за забава върху сумата от 23 268 лева, считано от 01.09.2016г. до 11.01.2018г., и 9 600 лева неустойка по чл. 11, ал. 1  от договора, изчислена на 20 % от цената му, със законните лихви върху сумите от 23 268 лева и 9 600 лева от датата на насрещната искова молба (11.01.2018г.) и разноските. 

 

„В.И.“ ЕООД  оспорва насрещните искове, по които е ответник. Основно възразява, че е изпълнил задълженията си по договора от 20.12.2015г., както и че договорът между страните няма как да бъде развален от възложителя, тъй като е изпълнен и възложената с него работа  е предадена и приета на 07.06.2016г. без възражения. В петдневния срок по т. 6 от договора възложителя не е направил възражения по направената проектна разработка. Възложителят е и неизправна страна, тъй като не е платил договореното възнаграждение. Направление „Архитектура и градоустройство“ не е имало забележки по част „Укрепване на изкопи“, проектите са били одобрени от Техническия контрол по част конструктивна, както и от Техническия експертен съвет към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. 

  

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

„В.И.“ ЕООД  е дружество с предмет на дейност, освен другото, проекто-проучвателна и проектантска дейност, а „И.Б.Ц.“ ЕООД – дружество с предмет на дейност също включително проучвателна, проектантска и инвестиционна дейност.

Съгласно сключен договор, „И.Б.Ц.“ ЕООД е трябвало да изпълни технически конструктивен проект по строителството на „Многофункционална сграда с офиси, жилища, търговски обекти, паркинги и трафопост в УПИ І и УПИ ІІ, кв. 259а, местност „Солни пазар“, район „Триадица“, гр. София“. Възложител (инвеститор) на проекта е било дружеството „А.Д.“ ЕАД, с едноличен собственик на капитала дружество със съдружници чуждестранни юридически лица, включително регистрирани в Италия, а ръководител на проекта е било дружеството „П.“ (Р. Ltd), също италианско юридическо лице.

Във връзка с изпълнението на проекта, „И.Б.Ц.“ ЕООД е възложило на  „В.И.“ ЕООД, като изпълнител, чрез неговия управител и едноличен собственик на капитала проф. д-р инж. В.К.,  отделни проектни работи от техническия проект по част „Конструктивна“ – укрепване на строителен изкоп на сградата, за което страните са  сключили  писмено Договор 132/2015 от 20.12.2015г.   По делото сключването на договора не е спорно.

Съгласно договора, проектните работи са били съответни на техническо задание, неразделна част от договора. Такова също е било изготвено и двустранно подписано. То е било съставено от управителя на  „И.Б.Ц.“ ЕООД инж. Г.Ц., с посочване, че изготвянето на проекта трябва да бъде в съответствие с BDS EN 19977:2004 „Geotechnical Design“ и изискванията на  Наредба № 04/3 „Обхват и съдържание на инвестиционните проекти“ от 21.05.2001г., издадена от МРРБ и Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. 

По-конкретно, съгласно договора от 20.12.2015г.,  „В.И.“ ЕООД се е задължило да извърши проучвателните и проектни работи в срок от 102 работни дни (т. 1 от договора).  Необходимите изходни данни и документи са се представяли при сключване на договора. Възложителят е можел да извърши промени в изходните данни или заданието само след предварително уведомяване на изпълнителя и договаряне с него за допълнително възнаграждение  в размер на 10% за всяка следваща преработка. Изпълнените до момента на исканата промяна проучвания са се установявали с двустранен акт и са се заплащали в сроковете за извършените работи (т. 3). Завършените проучвателни и проектни работи са се заплащали съгласно Приложение № 1 към договора (т. 5). В случай, че възложителят е имал възражение по разработката, той е бил длъжен в срок до 5 дни след получаването й да уведоми изпълнителя за съвместно разглеждане на спорните въпроси и тяхното решаване (т. 6).

Цената на договорените проектни работи е била 40 000 лева, като изплащането е било съгласно Приложение № 1 (т. 7). След подписване на договора е бил платим аванс от 10% с 20% ДДС, която сума се е приспадала при окончателното разплащане (т. 8). Заплащането на цената на готовите проучвателни и проектни работи се е извършвало в сроковете по Приложение № 1 по договора, по банков път по посочена банкова сметка (***. 9).

При допусната забава от страна на възложителя при приемане и заплащане на извършените работи , възложителят е заплащал неустойка от 0.5 % на ден, но не повече от 20% от стойността на неплатените работи (т. 12 от договора).

Ако изпълнителят е предадял некачествени и непълни проучвателни и проектни работи или не е достигнел предвидените с технико-икономическото задание показатели, той е дължал да изплати на възложителя неустойка от 20% върху работите (т. 11. 1 от договора).          

Изпълнителят е бил отговорен за защитаването на проекта, предмет на договора пред ТК (Технически контрол), ТЕС към КИИП (Технически експертен съвет към Камара на инженерите от инвестиционното проектиране) и НАГ – СО (Направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община). Допуснатите пропуски и грешки са се отстранявали от изпълнителя за негова сметка в срокове, уточнени от страните (т. 11. 2 и т. 11. 3).

Виновната страна по договора е дължала на изправната и обезщетение за претърпените вреди и пропуснати доходи, ако последните превишават неустойките, но не повече от размера на проектантския хонорар (т. 13).

За неуредените в договора правоотношения между страните са се прилагали разпоредбите на действащото българско гражданско и търговско законодателство (т. 17 от договора). 

Съгласно Приложение № 1 към договора (Програма за плащанията), разпределението на вноските от цената от 40 000 лева без ДДС е било както следва – 4 000 лева аванс при подписване на договора, четири междинни плащания до месец май 2016г. – по 4 000 лева, междинно разплащане при предаване на 5 броя копия на хартия, приети и подписани от технически контрол, приемането на проекта от ТЕС (Технически експертен съвет) при КИИП и предаването им в два екземпляра на електронен носител, 6 000 лева междинно плащане след съгласуване на проекта от столичните експлоатационни предприятия и 7 000 лева окончателно плащане след одобряване на проектните работи от НАГ при СО.

Също съгласно приложението, ако внесената проектна документация не е била съгласувана или одобрена не по вина на проектните работи, предмет на договора, то поетапните разплащания за тях е трябвало да се реализират независимо от това. След удостоверяване с протокол на изпълнение на условията за осъществяване на конкретно плащане, сумите е трябвало да бъдат ефективно преведени по сметката на изпълнителя в срок от две календарни седмици.

Съгласно протокол от 07.06.2016г. „В.И.“ ЕООД  е предало и „И.Б.Ц.“ ЕООД  е приело 12 броя комплектовани папки (по 5 броя папки за УПИ І и УПИ ІІ, и по една папка на английски език за всяко УПИ и два броя дискове) съгласно Техническото задание с технически проект по част „конструктивна“ – „Укрепяване на строителен изкоп на сградата“ за обект: „Многофункционална сграда с офиси, жилища и търговски обекти, паркинги и трафопост в УПИ І и УПИ ІІ, кв. 259а, местност „Солни пазар“, район „Триадица“, гр. София“.

По делото не се твърди и установява  възложителят да е уведомявал изпълнителя за възражения по разработката в срока по т. 6 от договора  (5 дни след получаването на разработката), съответно да са били разглеждани съвместно  спорните въпроси за тяхното решаване.         

Изготвеният проект, освен другите строителни книжа, е бил представен на Техническия експертен съвет към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране РК София – град. Разгледан е бил  технически проект до кота 0.00 и идеен проект за сградата.  Заключението на експертния съвет е било положително.   Експертното становище на ТЕС към КИИП е било предадено на възложителя (инвеститора на строежа). В този смисъл са експертното становище от 05.07.2016г. и писмо изх. № 75/03.08.2016г. на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, представени по делото, както и показанията на свидетеля Д.К., участвал в ТЕС, който е свидетелствал за извършените фактически действия по приемането на заключението на Техническия експертен съвет.

По-конкретно относно геотехническата част на обекта (технически проект до кота 0.00), и въз основа на преглеждане на представените проекти, свързани с укрепителните работи на  строителния изкоп и фундирането, от проф. Б.Б.,  специалност геотехника (земна механика и фундиране), участник в техническия експертен съвет, е било дадено становище, че геотехническата част на сградата е проектирана с достатъчна сигурност, като могат да се вземат предвид бележки относно изолацията, както и при избора на изолация, за да се има предвид възможността сградата да се „приплъзване“ покрай шлицовата стена, което може да доведе до скъсване на изолацията.  Като свидетел по делото проф. Б. е потвърдил участието си ТЕС към КИИП и даването на становище, че проектът е бил във вид, който може да се изпълни и по укрепването не е имало забележки.

Със заявление с вх. № САГ16-АП00-802 от 15.08.2016г. и от 01.09.2016г. също от  „А.Д.“ ЕАД е било поискано одобряване на инвестиционни проекти  за обектите. Върху частта от инвестиционния проект са били положени подписи на водещ проектант – арх. И.П., проектант по част „Конструкции“ – инж. Г.Ц., управител на „И.Б.Ц.“ ЕООД и проектант по част „Укрепване на изкоп“  инж. В.К. – управител и едноличен собственик на капитала на „В.И.“ ЕООД. С писмо на НАГ от 12.10.2016г. документацията е била върната на възложителя  с подробно описани забележки  (непълно окомплектоване на инвестиционния проект с изискващите се по ЗУТ документи, както и пропуски и непълноти по внесените проекти по част „Конструкции“), както и не е бил положен подпис за КТК и е липсвало съгласие на собственика на терена за укрепване с анкери,  но в част „Укрепване на изкоп“ не е имало забележки.    В този смисъл е писмо Директора на дирекция „Общински строителен контрол“, представено по делото, както и показанията на свидетеля Д. М., работила в отдел „Контрол на инвестиционното проектиране“ в НАГ. Свидетелката е свидетелствала, че по отношение на проекта за укрепване на изкопа е имало две забележки – липсващ печат на техническия контрол и съгласие-декларация за изпълняване на анкери, които навлизат в чужд терен, но тези забележки не са били следствие на лошо изпълнен проект – той е бил напълно годен за одобряване. 

Съгласно показанията на арх. И.П., единствения  свидетел на   „И.Б.Ц.“ ЕООД по делото, от гледна точка на инвеститора е имало процедура за приемане от няколко нива и  след изготвен рапорт с коментари и изисквания от експерти на Р. Ltd, във връзка с по-голямата безопасност на сградата и с оглед влизането в сила на застрахователна полица за покритие на строителните работи в Италия,   от инж. В.К. е било изискано преработване на проекта. За разговорите между свидетеля и инж. В.К. по делото е представена електронна кореспонденция от юли 2016г. Управителят на „В.И.“ ЕООД е отказал да отговори на изискванията от Италия, след което е бил изготвен нов проект относно укрепяването на строителния изкоп.

Същевременно на 21.07.2016г. от управителя на  „И.Б.Ц.“ ЕООД е било изпратено нотариално уведомление до „В.И.“ ЕООД за разваляне на Договор № 132/2015 на основание неизпълнение от страна на изпълнителя – тъй като предаденият от изпълнителя технически проект е бил непълен и съдържа съществени недостатъци. Не са били изпълнени съществени и изрично посочени в техническото задание изисквания (конкретно посочени и по поканата), проектът не е бил защитен пред Техническия контрол, както и са липсвали изисканите от възложителя мерки за укрепване на изкопа на степен за сигурност, по-висока от зададените от действащите в РБ норми и стандарти. Изпълнителят не успял да отговори на обоснованите възражения и на конкретните забележки за съществени пропуски и недостатъци и на изискванията на възложителя и да поправи и включи всички  договорени и важни относно предназначението на проекта елементи или етапи на одобрението. Възложителят не е получил технически проект по заданието за нуждите, за които е бил възложен на изпълнителя. С поканата е било поискано връщането на авансово платените суми – 23 268 лева с ДДС.

По делото не е спорно авансовото плащане на тази сума от  „И.Б.Ц.“ ЕООД по договора от 20.12.2015г. по банков път, за което са били издадени и данъчни фактури.

Съгласно заключението на вещото лице проф. д-р инж. Н.Р.Ж., преподавател от катедра „Подземно строителство“ при МГУ „Св. И. ***, изготвения от ищеца проект е бил в съответствие с параметрите, зададени в договора от 20.12.2015г. - техническото задание, изискващо статистически изчисления, оразмеряване и конструиране на укрепителната конструкция, отводняване на строителен изкоп, техническа спецификация и количествена сметка, изисквания за провеждане на мониторинг по време на строителството и в началния стадий на експлоатация, както и на изискванията на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Проектираната с проекта конструкция за укрепяване на строителен изкоп и отводняване е била напълно годна да изпълни своето предназначение в съответствие с изискванията на Е. 7 (по носеща способност, якост и деформируемост).  Вещото лице е потвърдило още, че пред НАГ на СО е бил представен техническия проект на „В.И.“ ЕООД, както и допълнително техническия проект по част „Конструкции – Укрепяване на строителен изкоп“ на „А.С.П.“ ЕООД, но последният  не е бил разглеждан от ТЕС и не е бил съгласуван от ВиК, ЧЕЗ, „Т.С.“ и БТК. В този проект са липсвали „Хидравлично оразмеряване на шлицовите стени“ и „Проверка за устойчивост на дъното на изкопа“. Съгласуването с  експлоатационните предприятия е било въз основа на изпълнения от  „В.И.“ ЕООД проект.

Тези обстоятелства са потвърдени и даденото по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК заключение на вещото лице доц. д-р Е.И.А., катедра „Открито разработване и ВР“ при МГУ „Св. И. ***.

Междувременно на 20.05.2016г. страните са подписали Констативен акт № 1/20.05.2016г. с неразделна част към него Приложение № 1, съгласно който са се споразумели за доплащане на 4 броя преработки (по 10% за всяка преработка от основния хонорар), т.е. за 16 000 лева, по следната схема – 5 000 лева до края на месец май 2016г. и 6 000 лева и 5 000 лева съвместно с последните заплащания съгласно основания договор.  В Приложение № 1 са били цитирани датите, на които са извършвани промени, вида на промените и какви са те.

От вещото лице проф. д-р инж. Н.Р.Ж. по делото е изяснено, че промените са били пет, като три от тях са били свързани с промяна на котите на дъно изкоп, една е била свързана с промяна на входните данни на почвените характеристики и лиотложките слоеве и друга свързана със замяна на откосите в горния край на шлицовата стена с тип „Берлинска стена“.  Характерът на направените преработки е бил такъв, че трите преработки са били по-малко съществени, но последните  две са били свързани с преработка на съществена част на техническия проект (статистически изчисления, конструиране и чертежи). Обстоятелствата са потвърдени и от другото работило по делото вещо лице.  

Не се установява плащане на сумите по акта от 20.03.2016г., както и плащането на други суми от възложителя извън посочените по-горе 23 268 лева с ДДС.

Не се установява представянето от инвеститора (възложителя) или друг на разработката на ищеца на техническия контрол, съответно, че ако проектът на ищеца е бил представен на техническия контрол, към разработката  е имало забележки.

Не се установява също уговорка между страните по договора от 20.12.2015г.   или следваща такава, с предмет мерки за укрепване на изкопа на степен за сигурност, по-висока от зададените от действащите в Република България норми и стандарти.  

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

 

По първоначалните искове

Страните са обвързани от  договора 20.12.2015г., съгласието за който е било постигнато писмено и изрично. Съгласно договора, ищецът по първоначалните искове се задължил да изпълни отделни проектни работи от техническия конструктивен  проект на строяща се сграда в УПИ І и УПИ ІІ, кв. 259а, местност „Солни пазар“, район „Триадица“, гр. София  – укрепване на строителния изкоп на сградата, по конкретно техническо задание, при заплащане от ответника на  възнаграждение от 40 000 лева без ДДС,  платимо на части при настъпването на конкретно посочени срокове и условия. По същественото си съдържание договорът между страните е бил договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД – ищецът, изпълнител, се е задължил на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а ответникът – да заплати възнаграждение.  На ответникът е било възложено изпълнението на техническия конструктивен проект на сградата в цялост, а той е превъзложил отделни работи за изпълнение от ищеца.

С договора страните са се отклонили от диспозитивната разпоредба на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД – за необходимост от преглеждане на работата при приемането и за уведомяване за  скрити недостатъци и появили се по-късно.  „И.Б.Ц.“ ЕООД  е било длъжно в 5 дни след получаването на разработката да уведоми ищеца за възраженията, след което е било предвидено и съвместно разглеждане на спорните въпроси и тяхното решаване. Това е било с оглед естеството на възложената работа (проектът, изпълняван от ищеца, е бил част от техническата документация във връзка със строителство), поради това, че и двете страни са били специализирани и са  извършвали проектантска дейност, както и поради това, че проектът (част от технически конструктивен проект)  е подлежал на допълнителни действия на контрол и одобряване (съгласуване) съгласно действащата нормативна уредба в страната  и практиката по прилагането й – от технически контрол (чл. 142, ал. 10 от ЗУТ), ТЕС при КИИП (при установената практика за даване на становище при по-големи инвестиционни проекти), съгласуване със съответните експлоатационни предприятия на територията на Столична община, където е било изпълнявано строителството (чл. 143 от ЗУТ) и одобрение от  НАГ- СО (чл. 141 и сл. от ЗУТ). Ищецът, поради фактически изпълнените от него действия по проектирането (чл. 162, ал. 4 от ЗУТ), се е задължил отделно да съдейства, като отстрани допуснати пропуски и грешки в проекта. Отделно са били участниците в процеса на строителството, съгласно ЗУТ - възложител, строител, проектант, технически контрол и други.

  С допълнителното одобряване/съгласуване от лица и  органи извън ответника, отделно от предвидените срокове, са били обвързани и плащанията по възнаграждението, като условия за плащането.

Проектът е следвало да бъде предоставен за контрол и одобрение (съгласуване) от възложителя (инвеститора) в процеса на строителството, а ищецът – подизпълнител по сключен отделен договор с ответника, е дължал единствено отстраняване на допуснати пропуски и грешки, при изрична уговорка, че ако внесената проектна документация не е била съгласувана или одобрена не по вина на проектните работи, предмет на договора, то поетапните разплащания за тях са се реализирали независимо от това.

В хода на изпълнение на договора работата на ищеца е била приета от ответника по уговорения от страните начин – с предаване и приемане на 07.06.2016г. на разработката на хартиен и електронен носител, за което е бил съставен протокол, удостоверяващ, че това е съгласно  техническото задание с технически проект по част „конструктивна“ – „Укрепяване на строителен изкоп на сградата“ за обект: „Многофункционална сграда с офиси, жилища и търговски обекти, паркинги и трафопост в УПИ І и УПИ ІІ, кв. 259а, местност „Солни пазар“, район „Триадица“, гр. София“. Не е имало възражения по разработката от ответника по първоначалните искове в уговорения срок, нито са били повдигани и разглеждани съвместно спорни въпроси и работата е била приета. Това, че проектът е отговарял на уговорките на страните по договора – на техническото задание и  приложимите нормативни актове (технически изисквания), е потвърдено и от  заключенията на вещите лица по делото. Проектът е бил годен за предвиденото в договора между страните предназначение.

По делото не се установява разработката на ищеца да е била предоставяна от възложителя  на техническия контрол, съответно той да е имал забележки и е налице хипотезата, при която  щом внесената проектна документация не е била съгласувана или одобрена не по вина на проектните работи, предмет на договора, то поетапните разплащания за тях са се реализирали независимо от това. Същото е по отношение на представянето на техническия конструктивен проект в НАГ – СО. Независимо към забележките към проекта, работата на ищеца е била приета от този административен орган без забележки. Становището на ТЕС при КИИП пък е било изцяло положително (относно техническия проект  кота 0.00), както и е имало съгласуване с  експлоатационните предприятия, въз основа на проекта на ищеца.

Така са настъпили сроковете и условията за плащане на уговореното възнаграждение, както това е било предвидено в договора от 20.12.2015г. и Приложение № 1 към него. 

Най-късно на 12.10.2016г., датата на произнасяне от НАГ- СО (връщане на документацията на възложителя)  и изтичане на две календарни седмици след това,  ответникът е дължал заплащане на уговореното възнаграждение – 40 000 лева без ДДС, или 48 000 лева с ДДС.  Като е платил 23 268 лева с ДДС, ответникът е останал задължен за разликата от 24 732 лева  и тя е дължима. Предявеният иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за тази сума е основателен.  

На 20.05.2016г. страните са подписали констативен акт,  с който, също съответно на уговорките по договора от 20.12.2015г.,  са се споразумели за доплащане, отделно от възнаграждението по договора, на 4 преработки, на стойност по 10% за всяка преработка от основния хонорар – общо  16 000 лева, от които  5 000 лева, дължими до края на месец май 2016г., а останалата сума съвместно с последните  плащания съгласно основния договор.  При настъпилия срок на първото плащане, както и при наличието на предпоставките за заплащания и по основания договор и тази сума е дължима – ответникът е приел работата по преработките и се е задължил да ги заплати, при което дължи сумата от 16 000 лева, съответно 19 200 лева с ДДС, също на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

Не се установява уговорките по констативния акт да противоречат на добрите нрави и да са нищожни (чл. 26 от ЗЗД).

По делото, въз основа на заключенията на вещите лица, се установява, че е имало направени преработки (така, както са приели и страните по делото)  - част от които са по-малко съществени, а останалите  - свързани с преработка на съществена част на техническия проект - статистически изчисления, конструиране и чертежи. Страните са остойностили допълнителната работа на ищеца, съответно са постигнали  съгласие за дължимото му възнаграждение  при приемане на работите,  и уговореното възнаграждение е дължимо на ищеца – настъпили са сроковете и условията за плащането. Допълнително преработките са били ползвани като част от общия проект.

 В основния договор страните изрично са уговорили поденна неустойка за забава за сумата на възнаграждението за приетите извършени работи -  0.5 % на ден, но не повече от 20% от стойността на неплатените работи  - т. 12 от договора. По делото от датата на приетата забава – изтичане на две календарни седмици след 12.10.2016г., до 12.02.2017г., крайния период на претендираната по делото неустойка, са изтекли поне 40 дни, времето на достигане на максималната сума от неустойката (20%), така както тя се претендира,   при което и като дължима неустойката следва да бъде присъдена, съответно 4 946. 40 лева за забавеното плащане на сумата от 24 732 лева и 3 840 лева за забавеното плащане на сумата от 19 200 лева, общо 8 786. 40 лева.

Дължима е и лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху възнагражденията от датата на исковата молба (13.02.2017г.) до окончателното плащане, като вреди от неизпълнението над уговорената неустойка. В този смисъл е била уговорката на  самите страни по делото – за дължимост на обезщетение за претърпените вреди и пропуснати доходи, ако последните превишават неустойките, но не повече от размера на проектанския хонорар, каквото обстоятелство в случая не е налице.

 

По насрещните искове

Твърдението на ищеца по насрещните искове „И.Б.Ц.“ ЕООД за разваляне на договора между страните е неоснователно.

Не се установяват предпоставките на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД за развалянето – поръчващият може да развали договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В останалите случаи поръчващият може да иска поправяне на работата в подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или намаление на възнаграждението.

 В случая не се установява отклонение от поръчката или недостатъци, които са   толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Напротив, ищецът е приел работата, извършването на работата е потвърдено от заключенията на  изслушаните по делото вещи лица, както и разработката на ищеца е приета от ТЕС при КИИП, съответно от НАГ – СО без забележки, без да се установяват забележки и от Техническия контрол.

  Така не са осъществени обстоятелствата, посочени в отправеното изявление за разваляне на договора (изпратената нотариална покана) - че  предаденият от изпълнителя технически проект е бил непълен и съдържа съществени недостатъци, съответно, че не са били изпълнени съществени и изрично посочени в техническото задание изисквания.  Не се установява и необходимост от поправяне на работите.

Не са налице и другите посочени обстоятелства в поканата  - проектът на ответника по насрещните искове да не е бил защитен пред Техническия контрол. По делото не се установява представянето на проекта пред Техническия контрол и необходимост от такава защита.

В договора между страните не е имало предвидени мерки за укрепване на изкопа на степен за сигурност, по-висока от зададените от действащите в Република България  норми и стандарти и ответникът – изпълнител не е имал задължение да съобразява такива норми и стандарти, при което и такова неизпълнение, също посочено в нотариалната покана, не е можело да обоснове разваляне на договора от 20.12.2015г., нито изпълнителят е дължал поправки на разработката си за достигане на норми и стандарти, различни от действащите в страната.

Тъй като договорът между страните не е бил развален, няма основание за връщане на сумата от 23 268 лева, платена от ищеца по насрещните искове на ответника,  както и няма основание за заплащане на лихви за забава върху сумата. Исковете на „И.Б.Ц.“ ЕООД  по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни.

Не са налице и условията на т. 11.1 от договора от 20.12.2015г. за заплащане на предвидената в тази клауза от договора неустойка. Неустойката е била дължима,  ако изпълнителят е предал некачествени и непълни проучвателни и проектни работи или не е достигнел предвидените с технико-икономическото задание показатели, а по делото такива обстоятелства не са налице. Насрещният иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД също следва да бъде отхвърлен, с акцесорната претенция за лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.  

 

По разноските

            По първоначалните искове „В.И.“ ЕООД  установява и претендира  разноски за платена държавна такса от  2 108. 74 лева, 1 000 лева разноски за вещо лице и 5 160 лева адвокатско възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 13.02.2017г., общо 8 268. 74 лева.   С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тези разноски  са дължими изцяло. От ответника не е възразявано по разноските. 

            „В.И.“ ЕООД претендира разноски и по насрещните искове  - 1 944 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.03.2018г. С оглед отхвърляне на исковете, тези разноски са дължими  на дружеството изцяло  (чл. 78, ал. 3 от ГПК). Разноските също не се оспорват от „И.Б.Ц.“ ЕООД.

            Същевременно разноски на това дружество по първоначалните и насрещните искове не са дължими и не се присъждат (чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК). Исковете на „И.Б.Ц.“ ЕООД се отхвърлят, а тези срещу дружеството, предявени като първоначални, се уважават. 

  Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „И.Б.Ц.“ ЕООД,  с ЕИК ********* и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на „В.И.“ ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***, сумата от  24 732 лева (двадесет и четири хиляди седемстотин тридесет и два лева) останало неплатено възнаграждение с ДДС по т. 7 от  Договор № 132 от 20.12.2015г., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1  от ЗЗД,  със законната лихва за забава от 13.02.2017г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 19 200 лева (деветнадесет хиляди и двеста лева) неплатено възнаграждение с ДДС за допълнително уговорени четири броя преработки по Констативен акт № 1 от 20.05.2016г., във връзка с т. 3 от Договор № 132 от 20.12.2015г., на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1  от ЗЗД, със законната лихва за забава от 13.02.2017г. до окончателното плащане,  и 8 786. 40 лева (осем хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки) дължима неустойка, съответно 4 946. 40 лева и 3 840 лева, за забавеното плащане на възнагражденията до 12.02.2017г.  по т. 12  от Договор № 132 от 20.12.2015г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 8 268. 74 лева (осем хиляди двеста шестдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) разноски по първоначалните искове.

ОТХВЪРЛЯ  предявените като насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД на  „И.Б.Ц.“ ЕООД,  с ЕИК ********* и със  седалище и адрес на управление ***, срещу „В.И.“ ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***.

ОСЪЖДА „И.Б.Ц.“ ЕООД,  с ЕИК ********* и със  седалище и адрес на управление ***, да заплати на „В.И.“ ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 944 лева (хиляда деветстотин четиридесет и четири лева) разноски по насрещните искове, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                  Съдия: