№ 1458
гр. Варна, 04.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20233100501441 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
Въззивната страна „***“ ЕООД, редовно и своевременно призовано,
представлява се от адв. М. Н., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззиваемата страна „***“ ООД, редовно и своевременно призовано,
представлява се от адв. Б. Г., редовно упълномощена и приета от съда от
преди. Явява се и управителят Стамат Стаматов.
Въззиваемата страна Т. К. Т., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. Б. Г., редовно упълномощена и приета от съда
от преди.
Трето лице - помагач ДЪРЖАВАТА чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството, редовно и своевременно
призована, представлява се от юрисконсулт А. Р., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Главно встъпило лице ***, редовно и своевременно призована, не
изпраща представител.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалби, както
следва:
1.На „Р***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.Н. /ВАК/ против Решение №
260041 от 24.04.2023 година, постановено по гр.дело № 1753/2021 година, по
описа на ВРС, в частта, с която съдът е приел за установено в отношенията
между ищците Т. К. Т., ЕГН ********** и "***" ООД, ЕИК ***, и ответника
„***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, че ответникът
„***" ЕООД не е собственик на П И с идентификатор *** *** по
кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при
граници: ПИ ***, на основание чл.124 ГПК, в частта, с която е осъден „***"
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К.
Т., ЕГН **********, адрес: гр. Варна и "***" ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: *** сумата от 776.80 лева, представляваща реализирани
пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в частта, с която е осъден „***" ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Т.,
ЕГН **********, адрес: гр. Варна сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща
реализирани пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, както и в
частта, с която е осъден „***" ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: *** сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани
пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се сочат доводи за неправилността,
необоснованост и незаконосъобразност на решението, като се иска неговата
отмяна и отхвърляне на исковата претенция .Излага се, че съдебния акт
противоречи, както на наличните по делото доказателства, така и утвърдена
съдебна практика.Изрично се сочи, че съдът не е отчел СПН – резултат от
2
Решение по гр.дело № 10 951/2015 година ; че съдът е развил мотиви по реда
на косвения съдебен контрол по отношение на Заповед Г-311 от 06.12.1995
година без тя да е оспорена от ищцовата страна; неправилно също така според
въззивната жалба съдът е тълкувал разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС досежно процесния имот, като е приел, че той не е станал общинска
собственост, т.к. според заключенията на вещите лица този имот попада в
границите на к- с „Ч.“ в междублоковото пространство, следователно по
предназначение „екс леге“ той е бил общинска собственост; в жалбата се сочи
още, че съдът не е изложил мотиви защо дава вяра в показанията на една
група свидетели и игнорира тези на друга група свидетели.В заключение се
настоява съдът да отмени атакуваното решение и да отхвърли исковата
претенция.
Против жалбата и в срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори на
Областна управа – чрез ю.к.Р., и на Т. К. Т. и „***“ ООД, чрез адв.Г., които
излагат, че решението се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
2.По делото е постъпила и втора въззивна жалба – от страна на Община
– град Варна, чрез Кмета И.П., чрез ю.к.Ц. против Решение № 260041 от
24.04.2023 година, постановено по гр.дело № 1753/2021 година, по описа на
ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен предявения от *** осъдителен иск за
собственост с правно основание чл. 108 ЗС срещу ищците Т. К. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. Варна и "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: *** за признаване за установено в отношенията между страните,
че *** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** *** по
кадастралната карта на гр. Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при
граници: ПИ ***, както и за осъждане на ответниците да предадат на ***
владението върху така описаният имот, като неоснователен; в частта, с която
е била осъдена *** ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Т., ЕГН **********, адрес: гр.
Варна сумата от 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред
настоящата инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК; в частта, с която е осъдена ***
ДА ЗАПЛАТИ на "***" ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***
сумата о т 3000 лева с ДДС, представляваща реализирани пред настоящата
инстанция разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК; в частта, с която е бил отхвърлен
3
предявения от *** срещу ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: *** положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
*** е собственик ПИ с идентификатор *** *** по кадастралната карта на гр.
Варна, с площ от 350 /триста и петдесет/ кв. м., при граници: ПИ ***, като
неоснователен.
В жалбата се излага, че решението е формално и не отразява нито
фактите, нито е подплатено с нарочни правни изводи.Според жалбата липсва
задълбоченост в събиране и интерпретиране на фактите, и по тази причина
акта страда от необоснованост.Излага се, че съдът не е съобразил
първоначалната редакция на чл.6 от ЗС /ДВ.бр.92-51 година/.По същество
искането, на база на аргументите в жалбата е, атакуваното решение да бъде
отменено и да се уважат исковете на общинската администрация.
Против тази жалба и в срока по чл.263 от ГПК са постъпили отговори
на Областна управа – чрез ю.к.Р., и на Т. К. Т. и „***“ ООД, чрез адв.Г., които
излагат, че решението се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
АДВ. Н.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговорите. Оспорваме въззивната
жалба на ***.
АДВ. Г.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивните жалби, поддържам отговорите.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Запозната съм с доклада, нямам възражения.
Оспорвам въззивните жалби, поддържам отговорите.
АДВ. Н.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Н.: Правя възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, моля да се намали до установения минимум.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззиваемите страни списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Моля да отмените постановеното решение като неправилно по
подробно изложените съображения във въззивната жалба.
АДВ. Г.: Моля да отхвърлите въззивната жалба и да постановите
решение, с което да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Моля да ни присъдите сторените разноски.
Моля при постановяване на решението си да съобразите доводите, подробно
изложени в подадените от нас отговори на въззивни жалби. Моля да ни бъде
предоставен срок за представяне на писмени бележки. Основното спорно
положение в настоящия процес е дали е налице преклузия на нашето искане
по чл. 17, ал. 2 от ГПК. Ние твърдим, че такава преклузия няма. Направили
сме това възражение в първо съдебно заседание по иска на ***. В тази връзка
предходното съдебно заседание бе проведено при условията на подадена и
приета искова молба от ***, която бе връчена само няколко дни преди
заседанието, и за която не беше изтекъл срокът за отговор. Въпреки нашето
възражение, че представлява порочно процесуално действие, съдът даде ход
на делото, като първото съдебно заседание по иска на *** е на 24.06.
предходната година. Твърдим, че в това съдебно заседание сме узнали
обстоятелството, че процесната Заповед № 341 от 1963г. касае регулацията на
20-ти подрайон, а не на 19-ти, както се твърди в експертизата. Ние не сме
узнали за такава дори възможност. Категорично това обстоятелство, че
цитираната от вещото лице С.К. Заповед № 341 от 1963г. се отнася
единствено и само за 20-ти подрайон и че процесният имот не попада в този
20-ти подрайон, а е в 19-ти, бе установено в последно съдебно заседание при
изслушване на двучленната съдебно-техническа експертиза. Ние считаме, че
не е налице преклузия на нашето искане по чл. 17, ал. 2 от ГПК. Реалното
положение на административен акт, който не съществува, е аналогично на
5
административен акт, който е приет за нищожен. Има трайна практика на
ВАС, която е еднозначна и пространна, според която когато с един
административен акт е одобрен ПУП и същият е обявен за нищожен със
съдебно решение, то всички последващи изменения стават нищожни. Това е
практиката на ВАС по отношение на заповедта от 1981г. на Комитета за
архитектура и благоустройство, която бе обявена за нищожна, с която беше
одобрен кадастралният, застроителният и регулационният план от 1981г.
Всички последващи изменения бяха отменени със съдебно решение на ВАС
като нищожни именно по силата на това основание, че първоначалният акт е
бил обявен за нищожен. Ето защо, считаме, че правилно съдът е приел
нашето оспорване, уважил го е, като е приел, че процесната Заповед № 311 от
1995г. не може да произведе правно действие, каквото се стреми да докаже
ответната страна – въззивник в настоящото производство. Отделно от това,
дори да приеме, че тази Заповед № 311 от 1995г. е валиден административен
акт, ние сочим, че нейното предназначение, което е предвиждането на
строителство на сграда със смесено предназначение, не е сред мероприятията,
които са предвидени в хипотезата на параграф 42 от ПЗР на ЗОС. Ето защо,
ние считаме, че не са налице предпоставките по силата на които да е налице
трансформация на държавната собственост в общинска. Моля да постановите
решение, с което да оставите въззивната жалба без уважение и да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Моля да ни
присъдите сторените разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Р.: Моля да постановите решение, с което да
отхвърлите и двете въззивни жалби, и да потвърдите първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Изложили сме подробни писмени
мотиви, които моля да приемете. В днешно съдебно заседание искам да
обърна внимание, че имотът не отговаря на условията на параграф 42, което
се доказа и със изслушваните в първа инстанция съдебно-технически
експертизи. *** години след като е получила писмен отказ за деактуване на
имота на основание параграф 42, години след като имотът е продаден по
надлежен ред от държавата със съгласието на Министерство на регионалното
развитие и благоустройство, съставя акт за частна общинска собственост и
при грубо нарушение на закона го продава на не безизвестната фирма „С.“.
След като сделката е призната за нищожна *** твърди, че е настоящ
собственик на имота на основание параграф 42. Считам, че това поведение на
6
*** може да се квалифицирано единствено като опит за злоупотреба с право.
Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
АДВ. Н.: Първоинстанционният съд не е обявявал никакъв
административен акт за нищожен, т.е. по реда на косвения надзор е
констатирал нищожност на административен акт и то по несвоевременно
оспорване от страна на ответника, доколкото този административен акт му е
бил известен, представен и при предходното разглеждане на спора при
влязлото в сила съдебно решение, потвърдено и от Върховен съд в тази част.
Ние не сме в хипотезата на отменен административен акт, доколкото
първоинстанционният граждански съд няма такава компетентност. Ако се
приеме, че съдът е отменил или обявил за нищожен този административен
акт, той не действа, това би означавало, че още веднъж този имот следва да е
общински, тъй като ex lege по силата на ЗОС всички имоти, които са
предназначени за общо ползване от населението на гр. Варна, са такива.
Процесният имот се намира в квартал „Ч.“, междублоково пространство,
зелена площ с алея. Нито експертизи, нито конфигурации на имота, дали
попада в 19-ти или 20-ти подрайон, това е територията на квартал „Ч.“, няма
никакви отчуждавания, одържавявания след влизане в сила на ЗОС, които да
променят тази собственост по начин държавата да е собственик и да го
прехвърли на правоприемниците. С оглед на това моля да постановите
решение.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на
въззиваемите да представи писмени бележки в десетдневен срок, считано от
датата на съдебното заседание.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7