№ 5688
гр. София, 10.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110126683 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Подадена е искова молба от „*********“ АД ЕИК *********, с предявени срещу
********* ЕГН ********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.233 ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.309а ТЗ за заплащане на сумата от 5681 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на л.а. „********* УП“ рег.№ СВ
********* МТ, предоставен на ответника по силата на договор за наемане на превозни
средства и предоставяне на услуги от 09.10.2019 г., сумата от 600 лв., представляваща
дължима неустойка съгласно т.9 от Списък на неустойки, представляващ Приложение №1
по договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, както и сумата от 60
лв., представляваща разходи за ангажиране на административния капацитет на наемодателя
по т.4.16 от договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 09.10.2019
г.
Ищецът твърди, че предметът на дейност на дружеството е предоставяне на
обществено достъпна услуга, която позволява открИ.е и наемане на електрически автомобил
чрез специализирано приложение за мобилен телефон от неограничен кръг потребители.
Поддържа, ме при регистрацията си в мобилното приложение всеки от потребителите
сключва по електронен път договор за наем на електрическо превозно средство, както и
заявява изрично, че се съгласява с Общите условия на „*********“ АД. В удостоверение на
горното потребителите на услугата предоставят документ за самоличност, копие от
свидетелство за управление на МПС и данни за контакт. Разплащанията се извършвали с
кредитна карта, която се регистрира в Мобилното приложение персонално от конкретния
потребител. Всяко от превозните средства било снабдено с GPS система за наблюдение,
поради което можело за бъде локализирано в реално време. След ползването на услугата
всеки от потребителите може да остави елекромобила в синя или зелена зона, безплатни за
електромобили.
Ищцовото дружество поддържа, че на 09.10.2019 г. в мобилното приложение на
дружеството била извършена регистрация на името на ответника, като бил сключен
1
договор за наем на електрическо превозно средство и било заявено съгласие с Общите
условия на дружеството. на 02.04.2020 г. в 03.50 ч. била стартирана сесия за ползване на
електрическо превозно средство л.а. „********* УП“ рег.№ СВ ********* МТ. По време на
управлението на МПС в 04.16 ч. било извършено ПТП, в района на бул.“*********“, за
който ответникът подал сигнал чрез мобилното приложение до ищцовото дружество.
Поддържа, че според подадената информация от ответника, поради лошото време
управляваният от него лек автомобил поднесъл и се ударил в бордюра. Поддържа, че
съгласно клаузите на договора за наем за настъпилия инцидент ответникът е следвало да
уведоми освен ищцовото дружество, органите на МВР, което не било сторено.
Непосредствено след инцидента ответникът напуснал мястото на ПТП. При извършена от
служителите на дружеството проверка в следобедните часове на същия ден било
установено, че процесният автомобил е с разбита ходова част, блокиран волан, спукана
предна гума. За отстраняване на вредите по лекия автомобил ищцовото дружество заплатило
сумата в размер на 5681 лв. Поддържа, че освен материалните щети, ответникът следвало да
заплати на ищеца сумата в размер на 600 лв., представляваща дължима неустойка съгласно
т.9 от Списък на неустойки, за това, че не информирал органите на МВР, както и сумата от
60 лв., представляваща разходи за ангажиране на административния капацитет на
наемодателя по т.4.16. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между страните е валидно сключен
договор за наемане на превозни средства, както и че при управлението на л.а. „*********
УП“ рег.№ СВ ********* МТ на 02.04.2020 г. е реализирал ПТП с управлявания от него лек
автомобил. Поддържа, че е изпълнил регламентираното в договора задължение за
уведомяване на ищцовото дружество, като негово задължение не било да остане в
превозното средство до пристигането на представител на ищеца, тъй като същото било
паркирано в позволена зона. Оспорва всички описани вреди по МПС да се дължат на ПТП.
Поддържа, че ищцовото дружество не е положило дължимата грижа за запазване на вещта.
Твърди, че съгласно договора, ищецът е следвало да се обърне първо към застрахователя по
имуществената застраховка, като поддържа, че задължение на наемателя било да репарира
единствено вредите, които не са възстановени от застрахователя. Оспорва претендираното
обезщетение като завишено, като навежда, че в т.10 от списъка на неустойки, представляващ
Приложение №1 към договора е уговорена неустойка в размер на 5500 лв. при повреда или
унищожаване на МПС по вина на потребителя. Поддържа, че от стойността на ремонта не
били приспаднати старите и увредени части. Твърди, че се явява потребител по смисъла на
ЗПП, поради което и оспорва претенцията за неустойка и разходи за ангажиране на
административния капацитет като претендирани по нищожни клаузи, при условията на
евентуалност – като прекомерни и претендира същите да бъдат приспаднати от вземането за
обезщетение. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните следва да се съобщи проекта за доклад по делото.
2
На основание чл.154 ГПК съдът указва на ищеца, че в негова доказателствена тежест е
да докаже по делото пълно и главно по предявения иск с правно основание чл. 233 ал.1 пр.2
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги, състоянието на наетата вещ към момента на сключването му,
унищожаването/повреждането на вещта по време на държането му от ответницата, размер
на обезщетението.
По предявените искове с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже
пълно и главно валиден договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги,
че е изпълнил задълженията си по сключения договор, че е била уговорена неустойка в
случай на неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и размер на
неустойката.
По иска с правно основание чл. 309а ТЗ в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, както и плащане.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и да установи погасяване на
паричното си задължение.
Следва да се приемат представените от ищеца писмени доказателства с исковата молба
като относими към предмета на спора. Следва да се допусне САТЕ по поставените от
ответника задачи, като същите бъдат преформулирани от съда в следния смисъл: Налице ли
е причинно-следствена връзка между механизма на процесното ПТП и щетите по л.а.
„********* УП“ рег.№ СВ ********* МТ? Да се изчисли размерът на щетите по
горепосоченото МПС към датата на ПТП по средни пазарни цени? Да се оцени стойността
на запазените части?
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА САТЕ по поставените от ответника задачи, като същите бъдат
преформулирани от съда в следния смисъл: Налице ли е причинно-следствена връзка между
механизма на процесното ПТП и щетите по л.а. „********* УП“ рег.№ СВ ********* МТ?
Да се изчисли размерът на щетите по горепосоченото МПС към датата на ПТП по средни
пазарни цени? Да се оцени стойността на запазените части?
ОПРЕДЕЛЯ депозит от 380 лв., платим от ответника в едноседмичен срок от
връчване на настоящето определение, за което в същия срок да се представят доказателства
по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В., който да се призове.
3
УКАЗВА на страните, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която живее
или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На основание нормата на
чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила
по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия
си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи
граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани -
вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече
информация: Програма ”Спогодби“ тел. 02/8955 423,02/9219 413, факс:02/8955 733, ел.
адрес: Spogodbi@src-bg.org.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.03.2023 г. от
13,40 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът
– и с препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4