РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 02.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1096, по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Драган Цанков“,
№ 37, представлявано от изпълнителните директори: Н.В.Н. и С. А. П., в
качеството на универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД, против И.Т.Ф., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 138 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 2746,96 евро, от които: сумата от 1321,60 евро,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №352-89/25.09.2009,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 417 от ГПК- 15.03.2018 г. до окончателно изплащане на
задълженията, сумата от 494,60 евро, представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 25.08.2011 г. до 25.09.2018 г., сумата от 930,76 евро, представляваща
наказателна лихва, за периода от 25.03.2011 г. до 14.03.2018 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 22.03.2018 г., по ч. гр. дело № 382, по описа на съда за
2018г., 4-ти състав.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД излага,
че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 22.03.2018 г., по ч. гр. дело № 382, по описа на
съда за 2018г., 4-ти състав, като в срока по чл. 414 ГПК ответникът възразил
срещу дължимостта на сумите, поради което е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Ищецът твърди, че е сключен договор за потребителски
кредит №352-89/25.09.2009, по силата на който предоставил на Д. В.П., ЕГН **********, договорената
сума от 1500 евро., която била изцяло усвоена изцяло на 25.09.2009 г., като бил
уговорен срок на издължаване кредита – 25.09.2017 г.. Сочи се, че с договор за
поръчителство № 352-92/25.09.2009 г. ответницата И.Т.Ф. се задължила да
отговаря солидарно за изпълнението на задължението по процесия договор за
кредит. Твърди се, че процесните задължения не са погасени на датата на крайния
падеж на договора от солидарните длъжници, поради което се претендират в
настоящото производство. Предвид изложеното се моли да бъде постановено
решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1321,60 евро, представляваща главница по договор за
потребителски кредит №352-89/25.09.2009, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявление по чл.417 от ГПК-
15.03.2018 г. до окончателно изплащане на задълженията, сумата от 494,60 евро,
представляваща възнаградителна лихва,
сумата от 930,76 евро, представляваща наказателна лихва,за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 22.03.2018 г., по ч. гр. дело № 382, по описа на съда за 2018г.,
4-ти състав. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.Т.Ф., с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Признава, че са били сключени процесните договор за кредит
и поръчителство с краен срок на действие 25.09.2017 г.. Твърди се, че
ответницата не е била уведомена в срока по чл. 147 ЗЗД, поради което договорът
за поръчителство е прекратен. Поддържа, че срокът тече от падежа на всяка
отделна вноска, като единствено за последната същият не е изтекъл, поради което
с погасяването й ответницата се е освободила от задължението си като поръчител.
Релевира се възражение за погасителна давност по отношение претендираните
вземания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените искове по чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в тежест на ищеца е да установи, че между него и Д. В.П.
е налице валидно правоотношение по договор за потребителски кредит
№352-89/25.09.2009 г., в което по съглашение между ищеца
и Д. В.П., ответникът- И.Т.Ф. се е задължила спрямо кредитора
да отговаря за изпълнение на задължение по договора за кредит солидарно с
главния длъжник, въз основа на договор за поръчителство № 352-92/25.09.2009 г.,
че е изправна страна, т.е. е предал уговорената сума, като за ответника е
възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на
възнаградителна и мораторна лихва в претендираните размери, че е настъпил
падежът на задължението за връщане на сумата и на акцесорните задължения
Договорът за банков кредит е консенсуален и поражда действие от датата на сключването му в писмена форма, като в тежест на банката възниква задължение да предостави парична сума в уговорения размер, а в тежест на кредитополучателя – да я върне в определения срок, ведно с уговорената лихва – арг. чл. 430, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
Поръчителството е
едностранен, формален и акцесорен договор, по силата на който поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнението на негово
задължение.
С оглед твърденията на страните по делото за
безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че между ищцовото дружество (в качеството му на универсален правоприемник на
„Юнионбанк“ ЕАД) и Д. В.П. е сключен
договор за потребителски кредит №352-89/25.09.2009 г., със срок на издължаване
кредита – 25.09.2017 г., а за обезпечаване процесния кредит е сключен и договор
за поръчителство № 352-92/25.09.2009 г., по който ответницата се е задължила. Изложеното се установява
и от неоспорените писмени доказателства- договор за потребителски кредит
№352-89/25.09.2009 г. и договор за поръчителство
№ 352-92/25.09.2009 г..
От неоспорената по делото съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че сумата по кредита е била усвоена изцяло от
кредитополучателя по банкова сметка ***.09.2009 г., като последната изплатена
от него погасителна вноска е с падеж на 26.07.2011 г., което не е спорно и
между страните. Спорно
е обстоятелството прекратено ли е поръчителството
по отношение
на вземанията по процесния договор и размерът на задълженията, за които
ответницата отговаря солидарно.
Относно отговорността на
поръчителя следва да се приложи разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД. Когато в
договор е предвидено, че обезпечено с поръчителство задължение към кредитора ще
се погасява на отделни погасителни вноски с различни падежи и вноска не бъде
погасена на съответния падеж, от този момент тя е изискуема и кредиторът може
да проведе иск срещу главния длъжник за плащането й. Следователно от датата на
падежа на всяка отделна вноската започва да тече и шестмесечният срок по чл.
147, ал. 1 от ЗЗД, и ако кредиторът бездейства в рамките на този срок, с
изтичането му се прекратява задължението на поръчителя за плащането на същата
вноска. В Решение № 83 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 50394/2016 г.,
IV г. о., ТК, по чл. 290 от ГПК е прието, че не е необходимо целият дълг да е
станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният преклузивен срок
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски, чиито падежи вече
са настъпили. Ето защо в конкретния
случай от значетие е датата на предявяване на иск против главния
длъжник– 15.03.2018 г. (по арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК). Следователно
отговорността на поръчителя е отпаднала за всяко от задълженията, чийто падеж е
настъпил преди 15.09.2017 г..
От приетата без
възражения съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по процесният
договор за кредит е налице непогасена главница в общ размер на 1321,56 евро и
са начислени възнаградителна лихва в размер на 494,60 евро, за периода от
25.08.2011 г. до 25.09.2017 г., и наказателна лихва в размер на 930,76 евро, за
периода от 25.03.2011 г. до 14.03.2017 г.. Между страните е безспорно обстоятелството, че
последната погасителна вноска е с настъпил падеж на 25.09.2017 г. и не са
налице други вноски с падеж след 15.09.2017 г., което се установява и от
неоспорения по делото погасителен план към процесния договор за кредит. От него
става ясно, че тя е била в общ размер на 24.79 евро, от които: 24,56 евро
главница и 0,23 евро възнаградителна лихва. При съобразяване
изложеното съдат приема, че ответницата отговаря солидарно с главния длъжник за
следните задължения: 24,56 евро-
главница, 0,23 евро- възнаградителна лихва и130.69 евро -наказателна лихва, за периода от 15.09.2017
г. до 14.03.2018 г. (изчислена по реда на чл.
162 ГПК).
В заключението вещото
лице е посочило, че на 06.07.2018 г. процесните задлъжения са погасени от
ответницата със сума в размер на 24.79 евро, а в този смисъл са и представените
писмени доказателства към отговора на исковата молба- платежни нареждания за
сума в общ размер на 48,93 лева, от които 48,43 лв.- вноска главница за
25.09.2017 г. по процесните договор за кредит и поръчителство и 0.50 лева-
лихва по вноска за 25.09.2017 г.. Съгласно
даденото в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение, че в производството по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително изпълнение. В случая е извършено доброволно
плащане, с посочено основание, което е достатъчно да погаси установените по-
горе задълженията за главница и възнаградителна лихва, възникнали за периода след
15.09.2017 г., поради което в тази част исковете следва да бъдат отхвърлени,
като погасни чрез плащане в хода на процеса, а за разликата над тях до претендираните
с исковата молба размери отхвърлени като неоснователни.
Погасяване на вземането
за наказателва лихва, чрез плащане не се твърди, нито доказва, а възражението
за погасяването му по давност е неоснователно. Това е така, тъй като съдът
служебно е приложил ( съгласно т. 4 “б“ от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС) преклузивен срок при
изчисляване размера на наказателната лихва, считано от 15.09.2017 г. и при
съобразяване правомощието си по чл. 162 ГПК, доколкото в съдбено- счетоводната
експертиза същият не е посочен. Следователно този иск следва да бъде уважен до
размер от 130.69 евро, за периода от 15.09.2017 г. до 14.03.2018 г., а
за разликата над него до пълния претендиран от 930,76 евро, за периода от
25.03.2011 г. до 14.09.2017 г., да бъде отхвърлен като неоснователен.
Законната лихва представлява
обезщетение за ищеца от неоснователно забавяне на изпълнението на неговото
парично вземане, която се присъжда като законна последица от основателността на
предявената претенция. Когато основателно претендираното вземане бъде
удовлетворено от ответника чрез плащане в хода на процеса, законната лихва
следва да бъде присъдена в полза на ищеца, в случай че ответникът е изпаднал в
забава независимо, че искът ще бъде отхвърлен, тъй като претенцията му поначало
е основателна. По делото се установява, че ответницата е изпаднала в забава още
преди подаване на исковата молба (при
съобразяване падежът на вноската, за която се установи да отговаря- 25.09.2017
г.), поради което същата
дължи обезщетение за забава върху главницата от 24,56 евро, от датата на депозиране
исковата молба в съда- 15.03.2018 г. до деня, предхождащ плащане, а именно – 05.07.2018
г., която към тази дата възлиза на сума в размер на 1.51 лв. (изчислена
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html).
По разноските:
В
съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни
действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на
закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна
вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай
ответницата е дала повод за образуване на производство – по делото се
установява, че в нейна тежест са възникнали претендираните парични задължения,
като погасяването на част от тях, довело да отхвърляне на исковете, е извършено
в хода на процеса, след подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.
417 ГПК. Ето защо следва на общо основание да понесе отговорността за направените
от заявителя в заповедното и исковото производство разноски, съобразно
уважената част от исковете или да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в
размер на 29,78 лв., разноски в
заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата
има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете или на сума в размер
на 563,96 лв., представляваща разноски за един адвокат в исковото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Драган
Цанков“, № 37, представлявано от изпълнителните директори: Н.В.Н. и С. А. П., в
качеството на универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД, против И.Т.Ф., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ, че И.Т.Ф., ЕГН
**********, дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, сумата от 130.69 евро, представляваща наказателна лихва, за периода
от 15.09.2017 г. до 14.03.2018 г.
и сумата от 1.51 лв., представляваща законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК- 15.03.2018 г. до изплащане на
вземането- 05.07.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.03.2018 г.,
по ч. гр. дело № 382, по описа на съда за 2018г., 4-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата
над размер от 130.69 евро,
представляваща наказателна лихва, за
периода от 15.09.2017 г. до 14.03.2018 г. до пълния претендиран от 930,76
евро, за периода от 25.03.2011 г. до 14.03.2018 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.03.2018 г., по ч. гр. дело № 382, по описа на съда за 2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Драган
Цанков“, № 37, представлявано от изпълнителните директори: Н.В.Н. и С. А. П., в
качеството на универсален правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД, против И.Т.Ф., ЕГН **********,
с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1, и ал. 2 ТЗ, за сумата от 24,56 евро, представляваща главница по
договор за потребителски кредит №352-89/25.09.2009 и договор за поръчителство №
352-92/25.09.2009 г., и сумата от 0,23 евро, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 15.09.2017 г. до 14.03.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 22.03.2018 г., по ч. гр. дело № 382, по описа на
съда за 2018г., 4-ти състав, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Драган Цанков“, № 37, представлявано от
изпълнителните директори: Н.В.Н. и С. А. П., в качеството на универсален
правоприемник на „Юнионбанк“ ЕАД, против И.Т.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1, и ал. 2 ТЗ, за разликата над размер от 24,56 евро до пълния предявен от 1321,60 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№352-89/25.09.2009 и договор за поръчителство № 352-92/25.09.2009 г., както и
за разликата над размер от 0,23 евро до пълния претендиран от 494,60 евро,
представляваща възнаградителна лихва, за периода от 25.08.2011 г. до 15.09.2018
г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Т.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна
банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.
„Драган Цанков“, № 37, представлявано от изпълнителните директори: Н.В.Н. и С. А.
П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 29,78 лв., представляваща сторени от
ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производства, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Драган
Цанков“, № 37, представлявано от изпълнителните директори: Н.В.Н. и С. А. П., ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 563,96 лв., представляваща сторени от ответника
разноски в исковото производството, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА