РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 11.12.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6141 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 38609 от 26.05.2010 г.
подадена от И.П.И., с която първоначално срещу А.К.С. и М.А.С. са предявени три
обективно съединени установителни искове: отрицателен установителен иск за
собственост на недвижими имоти по чл.124, ал.1 ГПК, положителен установителен
иск за собственост на описаните имоти по чл.124, ал.1 ГПК на посочено основание
– покупка, извършена с нот.акт № 122, том ІV, рег.№ 6270, дело № 650/24.10.2002
г. на нотариус М.К.с рег.№ 200 на НК на РБ и установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 вр. чл.167, ал.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на
договор за учредяване на договорна ипотека, сключен на 23.04.2007 г. с нот.акт
№ 199, том І, рег.№ 5598, дело № 169 на нотариус В.В.с рег.№ 320 на НК на РБ,
сключен между А.Б.АД, чрез клон А.Б.– Клон Б., като кредитор, АС К.****ЕООД-кредитополучател
и ипотекарни длъжници: А.К.С., М.А.С. и Д.К.К., като собственици на недвижими
имоти, върху които за обезпечаване на вземанията на банката по сключения
договор за кредит с АС К.****ЕООД е била учредена ипотека, поради противоречие
със закона.
С първият иск ищецът е отправил искане до съда за признаване, че
ответниците А.К.С. и М.А.С. не са собственици на имоти – апартамент № 10,
прилежащото мазе № 17 и гаражна клетка № 14, предмет на договора за
продажба от 24.10.2002 г., извършен с нотариален акт № 122, том ІV, peг. №
6270, д. № 650/2002 г. по описа на нотариус, вписан под № 200 в регистъра на
Нотариалната камара, район на действие — Софийски районен съд, по който договор
ответниците имат качеството на купувачи, тъй като същият бил недействителен,
като привиден /симулативен, като сключен чрез подставено лице//, тъй като
действителната воля на страните била купувач на имота да е ищецът. В исковата
молба са изложени обстоятелства, за това че срещу така описания имот са
насочени действия по принудително изпълнение при ЧСИ А.Б.с рег.№ 850 на КЧСИ по
изп.д.№ 20098500400147. Взискател по последното била банката, длъжник - АС К.****ЕООД
/заличен търговец към настоящия момент по справка от ТР/ и ипотекарни длъжници А.К.С.
и М.А.С., като собственици на апартамент № 10. С постановление от 08.03.2010 г.
след проведена публична продан имотът бил възложен на купувач – М.Я.М.. Бил
насрочен въвод във владение за 08.12.2010 г. от страна на ЧСИ.
С вторият иск ищецът е отправил искане да бъде признат за собственик на
описаните имоти спрямо така посочените ответници, придобити от него чрез
договора за покупко-продажба от 24.10.2002 г., извършен с нотариален акт № 122,
том ІV, peг. № 6270, д. № 650/2002 г. по описа на нотариус, вписан под № 200 в
регистъра на НК на РБ. Изложил е твърдения, че е собственик на имотите
независимо от това, че в договора като купувач бил вписан А.К.С., тъй като
сделката е привидна и прикрива действителния купувач по нея.
С третият иск, ищецът е поискал да бъде обявена за нищожна сключената
договорна ипотека, като противоречаща на закона, тъй като е собственик на
ипотекираните имоти, а не посочените лица- ипотекарните длъжници /ответници в
производство/ А.К.С. и М.А.С. на заявеното основание.
С определение на САС № 181/29.01.2014 г. постановено по ч.гр.д. 4845/2013
г. във връзка с обжалване на постановеното от СГС, І-4 с-в определение от
12.11.2013 г. по настоящето дело /гр.д. № 6141/2010 г./, с което съдът е
оставил без уважение молбата на ответниците за конституиране на „А.Б.- клон Б.”,
в процесуалното качество на подпомагаща страна е констатирана нередовност на
исковата молба, като в мотивите на постановения акт е посочено, че банката е
задължителен другар по искът за прогласяване нищожност на сключената договорна
ипотека на посочените ответници. Освен това, по това нарочно искане съдът не се
е произнесъл по искането на ищеца отправено в с.з. на 06.04.2011 г. банката да
бъде конституирана като ответник.
В открито с.з. на 05.02.2014 г. СГС е дал указания на ищеца за отстраняване
нередовности на исковата молба, които са били констатирани от САС с оглед
дадените от САС указания. С молба от 07.02.2014 г. ищецът е депозирал молба, с
която е отправил искане за конституиране на „А.Б.” АД като втори ответник.
Дадени са указания от съда за обосноваване на интерес от участие на банката
като ответник по втория иск. В молба от 26.02.2014 г. ищецът е посочил, че
притежава правен интерес от участие на банката в производството по предявения
иск за нищожност на сключения договор, с който е учредена договорна ипотека,
доколкото последната уврежда правата му на собственик върху имота. В посочената
молба ищецът е посочил, че прави искане съдът да се произнесе по допустимостта
на положителните установителни искове срещу „А.Б.” АД, А.К.С. и М.А.С.. Иск за
собственост срещу ответника „А.Б.” АД не е бил предявен по надлежния ред и
обстоятелства срещу този ответник не са били изложени в подадените молби от
07.02.2014 г. и 26.02.2014 г. С определение от 28.02.2014 г. съдът е
конституирал „А.Б.” АД като ответник по предявения иск за нищожност на
ипотеката с оглед дадените указания и отправеното до съда искане.
С искова молба с вх. № 111669 от 30.10.2012 г., М.Я.М. и В.Г.М. са встъпили
главно по образуваното производство /гр.д. № 6141/2010 г. на СГС/, по реда на
чл. 225 ГПК, предявявайки срещу първоначалния ищец И.П.И. установителен иск за
собственост по чл.124, ал.1 ГПК и осъдителен иск по чл. 108 от ЗС срещу ответниците
А.К.С. и М.А.С.. С определение от 12.11.2013 г. М.Я.М. и В.Г.М. са
конституирани като главно встъпили лица в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците А.К.С. и М.А. не изразяват становище по
исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „А.Б.” АД оспорва исковата молба като
нередовна. Оспорва исковете, като недопустими и неоснователни. Изразява
становище по исковете. Излага правни и фактически доводи в подкрепа на своето
становище.
С определение от 25.05.2016 г. съдът е дал указания на ищеца за
отстраняване нередовности на подадената искова молба констатирани в хода на
процеса. Поради неизпълнение с определение от 12.10.2016 г. е предоставена
възможност да изпълни дадените указания. В изпълнение с подадени молби от
05.10.2016 г., от 24.10.2016 г. и от 15.12.2016 г. ищецът е заявил, че поддържа
предявения положителен установителен иск за собственост срещу всички ответници
и не поддържа предявения отрицателен установителен иск. Допълнил е изложените
обстоятелства, като е посочил, че предмет на образувано друго производство по
искова молба рег.№ 123888/03.10.2016 г. подадена до СГС е недействителността на
договора за покупко –продажба на недвижим имот атакуван като привиден и моли за
спиране на производството по делото до разрешаване на преюдициалния спор. При извършена
служебна справка, съдът е установил, че по подадената искова молба с посочения
вх.№ е било образувано гр.д.№ 12025/2016 г. по описа на СГС, ГО, І-19 с-в.
С определение от 02.05.2017 г. съдът е върнал исковата молба в частта на
предявените отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК срещу
ответниците А.К.С. и М.А.С., с които се претендира отричане на правото им на
собственост спрямо описаните недвижиме имоте - апартамент № 10, прилежащото
мазе № 17 и гаражна клетка № 14, предмет на договора за продажба от 24.10.2002
г. оформен с нот.акт № 122, том ІV, рег.№ 6270, дело № 650/24.10.2002 г. на
нотариус М.К.с рег.№ 200 на НК на РБ и е прекратил производството по делото в
посочената част.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
В производството не е спорно и се установява, че с
договор за покупко-продажба от 24.10.2002 г., оформен с нотариален акт № 122,
том ІV, peг. № 6270, д. № 650/2002 г. по описа на нотариус, вписан под № 200 в
регистъра на Нотариалната камара, район на действие — Софийски районен съд ответникът
А.К.С. е закупил от „П.****” ЕООД недвижими имоти, представляващи: „Апартамент
10, находящ се на трети жилищен етаж на кота +8,70, в секция „А”, в жилищна
сграда, находяща се в гр. ******и ул. „******, състоящ се от дневна-трапезария
с кухненски бокс, две спални и сервизни помещения, със застроена площ от 126,
30 кв.м., при съседи: от две страни улица, апартамент 11, асансьор, коридор и
апартамент 9, заедно с мазе 17, находящо се на сутерена на кота -3,10, в
секция „А” с площ от 5,41 кв.м., заедно с прилежащите 3,09% идеални части от
общите части на сградата, както и гаражна клетка № 14, находяща се на
сутерена на кота -3,10, в същата жилищна сграда, с площ от 44, 06 кв.м., при
съседи: двор, склад към магазин №6 от вх. Б, гаражна клетка 15 и подземна
улица, заедно с 11,71% идеални части от общите части на подземните гаражи“.
В производството не е спорно, че към датата на
нотариалното оформяне на сделката ответникът С. е бил в брак с ответницата М.А.С..
Договорът е сключен в изискуемата от чл.18 от ЗЗД нотариална форма поради което
валидно е произвел своето действие. Правоприемник на продавача „П.****” ЕАД е „П.****” ЕООД, по
което страните не спорят.
По делото е представено „обратно писмо” без дата, от съдържанието
на което се установява, че А.К.С. е декларирал, че при закупуване на имотите
находящи се в жилищната сграда в гр. ******и ул. „******, е действал като
подставено лице на И.П.И. и И.П.И. е действителният собственик на описаните
имоти.
Установява се, че с влязло в сила решение №
3324/25.05.2018 г. на СГС по гр.д.№ 12025/2016 г. е била проглА.за нищожен
договора за покупко –продажба на недвижими имоти от 24.10.2002 г., оформен с
нотариален акт № 122, том ІV, peг. № 6270, д. № 650/2002 г., като привиден по
предявените от И.П.И. срещу А.К.С. и М.А.С. искове по чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД,
като на основание чл.17 ал.1 от ЗЗД е признато за установено по предявените от И.П.И.
срещу А.К.С. и М.А.С. искове, че действителният купувач на имотите по договора
за покупко-продажба от 24.10.2002 год., е И.П.И..
Страните не спорят, че с договор за учредяване на
договорна ипотека сключен на 23.04.2007 г. с нот.акт № 199, том І, рег.№ 5598,
дело № 169 на нотариус В.В.с рег.№ 320 на НК на РБ, сключен между А.Б.АД, чрез
клон А.Б.– Клон Б., като кредитор, АС К.****ЕООД-кредитополучател /заличен
търговец към настоящия момент по справка от ТР/ и ипотекарни длъжници: А.К.С. и
М.А.С., като собственици на недвижимите имоти- апартамент 10 и гаражна клетка №
14 е учредена договорна ипотека за обезпечаване на вземанията на банката по
сключения договор за кредит с АС К.****ЕООД /заличен/.
Установява се, че срещу закупените имоти са насочени
действия по принудително изпълнение при ЧСИ А.Б.с рег.№ 850 на КЧСИ по изп.д.№
20098500400147 с взискател А.Б.– Клон Б.
и длъжник - АС К.****ЕООД /заличен търговец към настоящия момент по справка от
ТР/ и ипотекарни длъжници А.К.С. и М.А.С., като собственици на апартамент № 10.
Възбрана върху имотите е била наложена на 31.03.2009 г. /л.226-л.228 по
делото/.
Установява се, че с постановление от 08.03.2010 г.
след проведена публична продан имотите - апартамент 10, находящ се на трети
жилищен етаж на кота +8,70, в секция „А”, в жилищна сграда, находяща се в гр. ******и
ул. „******и и гаражна клетка № 14, находяща се на сутерена на кота -3,10, в
същата жилищна сграда, били възложени на купувач – М.Я.М. – главно встъпил в
производството по време на брака му с В.Г.М. /удостоверение за сключен
гр.брак на л.138 от делото/.
Подадената от ответниците А.К.С. и М.А.С. жалба срещу
постановлението за възлагане от 08.03.2010 г. била оставена без уважение с
влязло в сила решение № 2567/03.06.2010 г. по ч.гр.д.№ 4489/2010 г. по описа на
СГС.
Установява се, че ЧСИ А.Б.насрочил въвод във владение на
имотите за 08.12.2010 г., като с определение от 07.12.2010 г. постановено по
гр.д.№ 6141/2010 г. по описа на СГС, І-4 с-в било спряно изпълнението по
изпълнителното дело, като обезпечителна мярка – до разрешаване на спора по
висящото производство в съответствие с постановеното определение и издадената на
08.12.2010 г. обезпечителна заповед.
Страните не спорят и се установява от представеното
удостоверение от ЧСИ А.Б./л.137 по делото/, че владението на имотите не е
предадено на купувача М.Я.М..
Предявените от И.П.И. срещу ответниците А.К.С. и М.А.С.
искове по чл.124, ал.1 ГПК, съдът намира за неоснователни. Съображения:
Ищецът е отправил искане за признаване правото му на
собственост върху описания имот на посоченото основание - покупка, извършена с
договор за продажба от 24.10.2002 г., оформен с нотариален акт № 122, том ІV,
peг. № 6270, д. № 650/2002 г. по описа на нотариус, вписан под № 200 в
регистъра на Нотариалната камара, район на действие — Софийски районен съд, в
която сделка привидно е посочен като
купувач ответника А.К.С..
Чрез събраните в производството доказателства не се
установи фактическото твърдение на ищеца, че е собственик на недвижимия имот.
Както бе посочено, макар с постановеното влязло в сила решение от 25.05.2018 г.
на СГС по гр.д.№ 12025/2016 г. да е бил проглА.за нищожен като привиден
договора за покупко –продажба на недвижим имот от 24.10.2002 г., оформен с
нотариален акт № 122, том ІV, peг. № 6270, д. № 650/2002 г. и да е било
признато за установено, че действителният купувач на имота по договора за
покупко-продажба от 24.10.2002 год., е И.П.И. след проведената публична продан
срещу длъжника и ипотекарните длъжници А.К.С. и М.А.С., имотът е бил закупен от
М.Я.М. по време на брака му с В.Г.М.. Последните не са обвързани от сила на
пресъдено нещо формирана с постановеното решение от 25.05.2018 г. доколкото не
са участвали в проведеното производство. Главно встъпилите лица - М.Я.М. и В.Г.М.
са придобили правото на собственост върху процесните имоти на основание
проведената публична продан по постановленията за възлагане от 08.03.2010 г.
Според указаното в чл.496, ал.2 ГПК /ред., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ купувачът
по проведената публична продан е придобил всички права, които длъжникът е имал
върху имота от деня на постановлението за възлагане. Правата, които
трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на
купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. В
Тълкувателно решение № 5/2015 г. на ОСГК са дадени разяснения относно
публичната продан като специфичен придобивен способ, деривативен по своя
характер, в резултат на който от момента на влизане в сила на
постановлението за възлагане /ред., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г.)
купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
Публичната продан се извършва посредством поредица от процесуални действия и
актове на съдебния изпълнител в рамките на образуваното изпълнително
производство, част от които целят да индивидуализират имота, предмет на
изпълнението. Възлагането на имота с постановлението по чл. 496 ГПК е
завършващият акт, пораждащ правото на собственост на купувача.
В случая исковете за собственост върху недвижимите
имоти на главно встъпилите лица по чл.124, ал.1 ГПК предявени срещу ищеца И.П.И.
следва да бъдат уважени като основателни по съображения от разпоредбата на чл.
17, ал. 2 ЗЗД - исковата молба за прогласяване на нищожността по привидната
сделка е вписана след придобиване на собствеността от М.Я.М. и В.Г.М. по
постановленията за възлагане от 08.03.2010 г. и те са добросъвестни. Следователно
от датата на постановлението за възлагане на имотите – 08.03.2010 г. главното
встъпило лице е придобил неограничено правото на собственост с всички
произтичащи от това правомощия да ползва вещта и събира нейните плодове и
валидно да се разпорежда с това си право.
По приложението на чл.225 ГПК има трайно установена
съдебна практика, според която предявяването от третото лице на самостоятелни
права върху предмета на спора е предпоставка за допустимост на главното
встъпване, като встъпващият трябва да ги упражни чрез предявяването на искове
срещу двете страни по първоначалния иск. По смисъла на закона самостоятелността
на правата му се състои в несъвместимостта им с правата, претендирани с главния
иск, от което следва, че по предмета си те трябва да бъдат тъждествени. Такава
несъвместимост е налице когато двете дела да имат за предмет едно и също спорно
субективно материално право. Главно встъпване по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК е
допустимо, когато третото лице претендира за себе си изцяло или отчасти същото
материално право, което е предмет на висящия спор, при което уважаването на
първоначалния иск е несъвместимо с уважаването на иска на главно встъпилото
лице и обратно. В случая такава зависимост е налице, тъй като правото на
собственост върху недвижимия имот, по отношение на който главно встъпилото лице
претендира свои права е предмет на делото, което е било образувано по иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен от ищеца И.П.И..
По изложените съображения исковете за собственост по
чл.124, ал.1 ГПК на главно встъпилите лица следва да бъдат уважени спрямо ищеца.
Идентичен извод се налага и за предявените от главно
встъпилите лица М.Я.М. и В.Г.М. срещу праводателите им А.К.С. и М.А.С.
/ответници в производството/ осъдителни искове по чл.108 ЗС за предаване
владението върху закупените при проведената публична продан недвижими имоти.
Последното, доколкото, както бе посочено на основание чл.496, ал.2 ГПК /ред.,
ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ купувачът по проведената публична продан е
придобил всички права, които длъжникът е имал върху имота от деня на постановлението
за възлагане – 08.03.2010 г.
Според указаното в разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД-
правата на третите лица, придобити добросъвестно от приобретател по привидно
съглашение, се запазват. А когато се отнася до права на трети лица върху
недвижим имот, придобит от приобретател по привидно съглашение, правата на тези
трети лица се запазват, ако са придобити преди вписване на иска за установяване
на привидността. Като добросъвестни лица М.Я.М. и В.Г.М. са придобили правото
на собственост върху имотите от датата на постановлението за възлагане при
съобразяване указаното в чл.496, ал.2 ГПК /ред., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./.
Исковата молба за установяване привидността на сделката от 24.10.2002 г.,
извършен с нотариален акт № 122, том ІV, peг. № 6270, д. № 650/2002 г. по описа
на нотариус, вписан под № 200 в регистъра на НК на РБ е вписана след посочената
дата – на 26.05.2010 г., т.е. след придобиване на собствеността по
постановленията за възлагане.
Според установеното, че по образуваното изпълнително
дело не е предадено владението на закупените имоти от А.К.С. и М.А.С. в полза
на купувача М.Я.М., съдът намира че предявените осъдителни искове по чл.108 ЗС
следва да бъдат уважени като основателни.
Предявените установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл.26, ал.1, вр. 167 ал.3 ЗЗД срещу ответниците „А.Б.” АД /с правоприемник Ю.Б.
АД/, А.К.С. и М.А.С., съдът намира за неоснователни. Съображения:
Ищецът И.П.И. претендира прогласяване нищожността на
договора за учредяване на договорна ипотека сключен на 23.04.2007 г. с нот.акт
№ 199, том І, рег.№ 5598, дело № 169 на нотариус В.В.с рег.№ 320 на НК на РБ,
сключен между А.Б.АД, чрез клон А.Б.– Клон Б., като кредитор, АС К.****ЕООД-кредитополучател
/заличен търговец/ и ипотекарни длъжници: А.К.С., М.А.С. и Д.К.К., като
собственици на недвижими имоти, върху които за обезпечаване на вземанията на
банката по сключения договор за кредит с АС К.****ЕООД е била учредена ипотека,
поради противоречие със закона – чл.167, ал.3 ЗЗД изискващ при сключване на
договора имота да принадлежи на лицето, което учредява ипотеката.
Чрез събраните в производството доказателства се
установи, че в провежданото принудително изпълнение по изп.д.№ 20098500400147 при
ЧСИ А.Б.с рег.№ 850 на КЧСИ е била наложена възбрана в полза на взискателя А.Б.–
Клон Б. на 31.03.2009 г. /л.226-л.228 по делото/, т.е. преди подаване на
исковата молба 26.05.2010 г., с която се претендира установяване привидност на
договора за покупко-продажба на недвижим имот от 24.10.2002 г., извършен с
нотариален акт № 122, том ІV, peг. № 6270, д. № 650/2002 г. по описа на
нотариус, вписан под № 200 в регистъра на НК на РБ. От своя страна ипотечното
право в полза на банката е възникнало на 23.04.2007 г., т.е. преди подаване на
исковата молба за разкриване на симулация на договора за покупка на недвижим
имот от 24.10.2002 г.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЗД правата, които трети
лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение се
запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след
вписването на иска за установяване на привидността. Принципът, залегнал в
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, както и в други текстове, където
вписването е предвидено като оповестително-защитно средство, охранява третите
лица, придобили добросъвестно права от договор със страна по симулативната
сделка, ако тези права са придобити преди вписване на исковата молба за
разкриване симулативност на сделката.
Видно от представения по делото нотариален акт, договорът
за учредяване на договорна ипотека в полза на банката е бил вписан в Службата
по вписванията –София на 23.04.2007 г., т.е преди датата на вписване на
исковата молба. Поради това, съдът намира за неоснователни твърденията на ищеца
И.П.И., че договорът за учредяване на ипотека е нищожен поради нарушаване на
чл.167, ал. 3 от ЗЗД. Отпадането на правото на собственост на А.К.С. и М.А.С. поради
симулация не засяга ипотечното право, тъй като договорът за ипотека е вписан
преди вписване на иска за установяване на привидността. Банката е придобила
правата си на ипотекарен кредитор преди вписване на исковата молба за
разкриване на симулацията, поради което правата й са противопоставими на ищеца
като действителен собственик на имота.
Освен това от събраните по делото доказателства се
установява, че банката се ползва от защитата на чл. 17, ал. 3 от 33Д, тъй като
преди датата на вписване на исковата молба за разкриване на симулацията са
наложени и вписани възбрани върху процесните имоти за обезпечаване на вземанията
й по образуваните срещу длъжника АС К.****ЕООД-кредитополучател /заличен
търговец/ и ипотекарните длъжници: А.К.С., М.А.С. и Д.К.К. изпълнително дело.
С оглед изложеното предявените искове по чл. 26, ал.
2, предл.3 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
С Тълкувателно решение № 3/2012 г., постановено на
29.11.2012 г. са дадени следните разяснения: "На отмяна по реда на чл. 537,
ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим
имот." Ето защо искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК се явява процесуално
недопустимо, поради което производството по него следва да бъде прекратено.
По отношение
на разноските:
В полза на главно
встъпилите лица М.Я.М. и В.Г.М. следва да бъдат присъдени на основание чл.78,
ал.1 ГПК сторените разноски в производството в размер на 12119.00 лв. по
представения списък по чл.80 ГПК.
В полза на ответника
„А.Б.” АД /с правоприемник Ю.Б. АД/, на основание чл.78, ал.8 вр. чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде присъдена сумата 300 лв. –сторени разноски за възнаграждение
на юрисконсулт.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от И.П.И., ЕГН ********** с адрес ***,ж.к.*********,
със съдебен адрес:*** – адв. А.Т. от САК срещу А.К.С., ЕГН ********** и М.А.С., ЕГН **********,***,
искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на основание
покупка, извършена с договор за покупко-продажба от 24.10.2002 год., оформен с
нотариален акт имот № 122, том IV, дело 650/02 г. на нотариус с рег. № 200 – М.К.,
с район на действие – СРС, върху следните недвижими имоти: „Апартамент 10,
находящ се на трети жилищен етаж на кота +8,70, в секция „А”, в жилищна сграда,
находяща се в гр. ******и ул. „******, състоящ се от дневна-трапезария с
кухненски бокс, две спални и сервизни помещения, със застроена площ от 126, 30
кв.м., при съседи: от две страни улица, апартамент 11, асансьор, коридор и
апартамент 9, заедно с мазе 17, находящо се на сутерена на кота -3,10, в секция
„А” с площ от 5,41 кв.м., заедно с прилежащите 3,09% идеални части от общите
части на сградата, както и гаражна клетка № 14, находяща се на сутерена на кота
-3,10, в същата жилищна сграда, с площ от 44, 06 кв.м., при съседи: двор, склад
към магазин №6 от вх. Б, гаражна клетка 15 и подземна улица, заедно с 11,71%
идеални части от общите части на подземните гаражи, в която сделка привидно е посочен като купувач ответника А.К.С.,
а не действителния купувач - И.П.И., което е признато за установено с влязло в
сила решение № 3324 от 25.05.2018 г. по гр.д.№ 12025/2016 г. по описа на СГС,
ГО, 19 с-в.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от И.П.И., ЕГН ********** с адрес ***,ж.к.*********,
със съдебен адрес:*** – адв. А.Т. от САК срещу А.К.С., ЕГН ********** и М.А.С., ЕГН **********,***,
и „А.Б.” АД, чрез А.Б.-клон Б., с правоприемник Ю.Б. АД, ***, искове по чл. 26,
ал. 2, предл.3 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека сключен на 23.04.2007
г. оформен с нот.акт № 199, том І, рег.№ 5598, дело № 169 на нотариус В.В.с
рег.№ 320 на НК на РБ, сключен между А.Б.АД, чрез клон А.Б.– Клон Б., като
кредитор, АС К.****ЕООД, ЕИК ********-кредитополучател /заличен търговец/ и
ипотекарни длъжници: А.К.С. и М.А.С., като собственици на недвижими имоти,
върху които за обезпечаване на вземанията на банката по сключения договор за кредит
с АС К.****ЕООД е била учредена ипотека, поради противоречие със закона –
чл.167, ал.3 ЗЗД изискващ при сключване на договора имота да принадлежи на
лицето, което учредява ипотеката.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на И.П.И., ЕГН **********
с адрес ***,ж.к.*********, със съдебен адрес:*** – адв. А.Т. от САК, А.К.С., ЕГН ********** и М.А.С., ЕГН **********,***,
че М.Я.М., ЕГН ********** и В.Г.М., ЕГН ********** и двамата с адрес *** *****,
действащи чрез адв. Е.С.С. от САК са собственици на основание постановление за
възлагане от 08.03.2010 г. на ЧСИ А.Б.с рег.№ 850 на КЧСИ след проведена
публична продан по изп.д.№ 20098500400147, върху следните недвижими имоти: „Апартамент
10, находящ се на трети жилищен етаж на кота +8,70, в секция „А”, в жилищна
сграда, находяща се в гр. ******и ул. „******, състоящ се от дневна-трапезария
с кухненски бокс, две спални и сервизни помещения, със застроена площ от 126,
30 кв.м., при съседи: от две страни улица, апартамент 11, асансьор, коридор и
апартамент 9, заедно с мазе 17, находящо се на сутерена на кота -3,10, в секция
„А” с площ от 5,41 кв.м., заедно с прилежащите 3,09% идеални части от общите
части на сградата, както и гаражна клетка № 14, находяща се на сутерена на кота
-3,10, в същата жилищна сграда, с площ от 44, 06 кв.м., при съседи: двор, склад
към магазин №6 от вх. Б, гаражна клетка 15 и подземна улица, заедно с 11,71%
идеални части от общите части на подземните гаражи“, като осъжда на основание
чл.108 ЗС, А.К.С., ЕГН ********** и М.А.С.,
ЕГН **********,*** да предадат владението върху имотите на М.Я.М. и В.Г.М..
ПРЕКРАТЯВА
производството по искането на И.П.И., ЕГН ********** с адрес ***,ж.к.*********,
със съдебен адрес:*** – адв. А.Т. от САК срещу А.К.С., ЕГН ********** и М.А.С., ЕГН **********,***,
и „А.Б.” АД, чрез А.Б.-клон Б., с правоприемник Ю.Б. АД, ***, за отмяна на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека от 23.04.2007 г. № 199, том І, рег.№ 5598, дело № 169 на нотариус В.В.с
рег.№ 320 на НК на РБ.
ОСЪЖДА И.П.И.,
ЕГН ********** с адрес ***,ж.к.*********, със съдебен адрес:*** – адв. А.Т. от
САК, да заплати на „А.Б.” АД, чрез А.Б.-клон Б., с правоприемник Ю.Б. АД, ***, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 300.00 лв.-сторени разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.П.И.,
ЕГН ********** с адрес ***,ж.к.*********, със съдебен адрес:*** – адв. А.Т. от
САК, да заплати на М.Я.М., ЕГН ********** и В.Г.М., ЕГН ********** и двамата с
адрес *** *****, действащи чрез адв. Е.С.С. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 12119.00 лв. –сторени разноски в производството.
Решението е
постановено с участие на главно встъпили лица -М.Я.М. и В.Г.М..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: