№ 654
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100506957 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20103174 от 230.04.2021 г., постановено гр. д. № 18939/2020 г.
по описа на СРС, II ГО, 168 състав, са отхвърлени предявените от И.Б.А. искове
против „К.П.“ ЕООД, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за
незаконно и отмяна на наложеното със заповед № 30/08.04.2020 г. на работодателя
уволнение и по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225 КТ – за заплащане на сумата от 10 922,
40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода 14.04.2020 г. – 14.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, като неоснователни.
Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 150
лв. – разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ищеца И.Б.А., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е необосновано и неправилно. Счита, че по делото не е установено
намаляване обема на работа. По делото не е представена длъжностната характеристика
за заеманата от него длъжност. Съгласно свидетелските показания на ищеца са били
възлагани различни в сравнение с останалите служители на длъжност „митнически
брокер“ при ответника трудови задължения. Основните му задължения са били
свързани с представителство на работодателя в митническата администрация.
1
Предимно ищецът е бил ангажиран с работа извън офиса – на територията на
митническата администрация. Участието на ищеца в документалната обработка, която
се осъществява в офиса, е била сведена до минимум. С оглед на това счита, че от
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза не може да се направи извод за
намаляване обема на извършваната от него работа. Обработените пратки в отдела не
съставляват цялата му дейност. Счита, че липсва връзка между осъществяваната от
него работа и установеното от вещото лице намаляване обема на приходите от
продажби на услуги за периода м.01.2020 г. – м.03.2020 г. спрямо същия период за
2019 г. Неправилно решаващият съд е приел, че работодателят законосъобразно е
извършил подбор по чл.329 КТ. Моли съда да отмени обжалваното решение, като
уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника „К.П.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. Счита, че вещото лице по изслушаната
съдебно – счетоводна експертиза недвусмислено установява драстичната редукция в
обема на приходите от продажби от спедиторски услуги при ответника, както и в обема
на работата на митническия отдел. Физическите посещения на ищеца в митническата
администрация не може да бъде основание за игнориране на цялостната редукция на
обема на работата в отдела. Счита, че е доказал извършването на подбор съобразно
изискванията на чл.329 КТ. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му
присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът
твърди, че е работил при ответника по трудов договор, като е заемал длъжността
„митнически брокер“, в отдел „Митнически“. Със заповед № 30/08.04.2020 г., на
основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работата, трудовият му
договор е прекратен, считано от 14.04.2020 г. Счита, че в заповедта за уволнение не е
посочено кое точно трудово правоотношение се прекратява. Липсват данни за номер на
трудовия договор, дата на сключването му, а посоченото място на работа не е
действително договореното между страните. Счита, че работодателят не е спазил
закрилата при уволнение, установена в чл.333, ал.1, т.4 КТ. Заповедта е издадена на
08.04.2020 г., а за периода 06.04.2020 г. – 10.04.2020 г. е ползвал платен годишен
отпуск. Счита, че уволнителната заповед не е мотивирана – не е посочен процентът, с
който е намалял обема на работата, не са изложени фактите, послужили като
основание за уволнението му. Твърди, че работодателят не е провел подбор по реда на
2
чл.329 КТ. Счита, че притежава по – висока квалификация и обем то знания спрямо
останалите служители. Липсват констатирани пропуски в работата му. Същевременно
на негови колеги са налагани глоби от митническата администрация и са анулирани
митнически декларации. Моли съда да отмени уволнението му като незаконно и да
осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа за период от 6
месеца при месечно трудово възнаграждение от 1 970 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявения иск. Излага съображения, че уволнението на ищеца е извършено
законосъобразно и правилно. В заповедта за уволнение е посочено актуалното място на
работа на ищеца. Не е налице основание за възникване на съмнение кое трудово
правоотношение се прекратява. Не е нарушена предварителната закрила по чл.333,
ал.1, т.4 КТ, тъй като заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 13.04.2020 г.,
когато е бил на работа, а не в отпуск. Счита, че уволнителната заповед е мотивирана.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото
разноски.
С молба – уточнение от 29.05.2020 г. ищецът е уточнил претенцията си с
правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, като е посочил, че
претендира обезщетение за оставане без работа за периода 14.04.2020 г. – 14.10.2020 г.
в размер на 10 922, 40 лв.
Липсва спор между страните, а и от представените по делото доказателства
се установява, че ищецът е работил при ответника по трудов договор, като е заемал
длъжността „митнически брокер“, в отдел „Митнически“.
Със заповед № 30/08.04.2020 г. на управителя на „К.П.“ ЕООД, връчена на
13.04.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради намаляване обема на работата,
е прекратен трудовия договор на ищеца, считано от 14.04.2020 г. В заповедта е
посочено, че ищецът заема длъжността „митнически брокер“, в отдел „Митница“,
място на работа: гр. София, ул. „****.
Във връзка с установяване квалификацията на ищеца по делото са
представени дипломи, както и препоръка от „П. ФБ“ ООД.
Със заповед № 23/07.04.2020 г. на управителя на „К.П.“ ЕООД е наредено в
отдел „Митници“, за длъжността „митнически брокер“ да бъде извършен подбор при
съкращаване поради намаляване обема на работа. Определен е срок за извършване на
подбор до 08.04.2020 г. включително. Подборът следва да обхване служителите в
Отдел „Митници“ при ответника, офис гр. София, на длъжност „митнически брокер“,
като се вземат предвид следните критерии и тяхната тежест: продуктивност, отразена в
софтуерния продукт, обслужващ отдел „митница“, максимален брой 40 т.; образование
и квалификация: максимален брой 20 точки; ефикасност съгласно разпределените
задължения в екипа на отдел „Митница“ – максимален брой 30 точки; минимизирани
3
грешки при изпълнение на трудовите задължения – максимален брой точки 10.
Определен е съставът на комисията, която да извърши подбора, като е постановено
резултатите от подбора поради намаляване обема на работата да бъдат обобщени в
протокол. На служителя с най-малък брой точки в първия му работен ден след
извършване на подбора, да бъде връчена заповед за незабавно прекратяване на
трудовия договор с изплащане на дължимото обезщетение за неспазено предизвестие.
Определената комисия е изготвила протокол, съгласно който ищецът е
получил най - нисък брой точки спрямо останалите служители, заемащи длъжността
„митнически брокер“-65 точки. За образование и квалификация на ищеца са
определени максимален брой точки. Комисията е приела, че ищецът има допълнителни
квалификации в рамките на заеманата от него щатна длъжност, като са поставени
максималния брой точки. За степен на продуктивност комисията е определила около
средната – постига отчасти целите на възложената му трудова функция, като се очаква
подобрение в определени нейни компоненти занапред. Прието е, че служителят
системно не изпълнява заложените му цели, съгласно вътрешно-фирмената процедура
за целеполагане и преглед на постигнатото, не показва самоинициативност и желание
за подкрепа на останалите членове на екипа, резултатите му са неудовлетворителни,
ефективността му е отчетливо ниска и не съответства на потребностите на
работодателя. Комисията е приела, че въпреки най-доброто ниво на квалификация,
справянето с работата на ищеца са на по – ниско ниво в сравнение с тези при всички
останали, включени в подбора служители. Поставените му цели в период то 6 месеца
назад са коригирани в посока по – малка изискуема ефективност, но и тези цели не са
постигнати, което дългосрочно вреди на трудовия процес. Преобладаващата част от
задълженията на служителя са свързани с посещения в митническата администрация,
което води до по – ниска продуктивност. Това е съобразено при поставянето на целите
спрямо останалите служители. Общият брой точки на ищеца са 65, като това е най-
ниският резултат сред служителите, между които се извършва подбор.
Видно от представената регистрационна карта от Агенция по заетостта –
Дирекция „Бюро по труда“ ищецът е регистриран като безработен за периода
16.04.2020 г. – 20.11.2020 г.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.С.С. се установява, че
познава ищеца. Работели са заедно при ответника един месец. Работата се
разпределяла от ръководителя. Давали се документите, определял се човекът, който
трябвало да отиде до митницата и митническият брокер подавал документите.
Митническите брокери били запознати с нормативните изисквания. Митническите
брокери не стояли в офиса, а ходели до митницата за подаване на документите на гише.
Не всички ходели до митницата. Свидетелят бил лице, което ходело до митницата.
След като напуснал, тази дейност се извършвала от ищеца. След напускането си
4
свидетелят продължил да ходи до митницата, като представител на друга фирма и
виждал ищеца. На митницата виждал единствено Милан от ответното дружество.
Работата се определяла от транспортния и спедиторския отдел. Обемът на работата бил
различен и зависел от други отдели. Митническият отдел бил оперативен – каквото се
подаде, това се изпълнявало. Свидетелят работел с ищеца през м.06.2018 г.
Електронното деклариране започнало през 2020 г. На митницата на аерогарата това
станала постепенно. По време на пандемията подаването на декларациите ставало по
електронен път. Свидетелят виждал ищеца на митницата преди пандемията. Имало тир
карнети, които се подавали само на гише, а не по електронен път. Свидетелят виждал,
че ищецът вършел неговата работа, друго не го разпитвал. Когато работел при
ответника на длъжност“ митнически брокер“ били общо 4 души с ръководителя. Само
свидетелят ходел до митницата. Ръководителят на отдела определял кое лице да отиде
физически до митниците.
От показанията на свидетелката Р.Г.В. се установява, че работела при
ответника от 01.08.2017 г., като заемала длъжността ръководител Отдел „Човешки
ресурси“. В началото на 2020 г. – още от м.02., усетили намаляване на работата. В гр.
София имали 5 щатни бройки за длъжността „митнически брокер“. Свидетелката
участвала в процедурата по подбор между всички служители, заемащи посочената
длъжност. Изследвали ниво на квалификация и справяне с работата. Първо
работодателят е определил с каква тежест ще се разгледат критериите при подбора и те
се съобразили с това. Изследвали основната и допълнителната квалификация на
служителите. Във връзка със справянето с работата имало три подкритерия –
продуктивност, ефективност и минимализиране на грешките. Квалификацията на
ищеца била висока и той получил максимален брой точки. При преценка на
продуктивността се интересували от справянето с ежедневната работа – пристигане на
време, уплътняване на работното време. Намалили точките на ищеца относно
уплътняване на работното време. В частта „Ефективност“ са изследвали изпълнението
на поставените цели във връзка с вътрешна процедура за целеполагане, където
установили реално несправяне с целите, непостигане на целите за конкретен период от
време. Установили са също така по – ниско ниво на самоинициативност относно
включване в общите цели на отдела. Останалите служители имали за цел 5 митнически
операции, а за ищеца – 0, 5 митнически операции на ден. Тази информация почерпили
от митническия софтуер. В подадените от ищеца декларации нямало грешки. Тъй като
ищецът получил най-нисък брой точки, бил предложен за уволнение. Свидетелката не
е запозната с митническия софтуер и не знае дали съдържа данни за дейността на
митническия брокер, осъществена на място в митническата администрация. Данните от
митническия софтуер са били подадени от ръководителя на отдел „Митница“ Имало
вътрешно - фирмена процедура, според която целите се определяли отдолу – нагоре.
Попълвали таблица, която се одобрявала от ръководителя и така служителите се
5
запознавали с целите. Провеждали и оценки за справяне с целите. За ищеца последната
поставена целта била 0, 5 декларации на ден за 2020 г. Това било съобразено с
обстоятелството, че ищецът го нямало в голяма част от неговото работно време, защото
имал посещения в митницата. В частта продуктивност комисията е съобразила, че
ищецът не е присъствал в офиса. На ищеца не са налагани дисциплинарни наказания,
не са констатирани грешки, свързани с работата. Имало е ситуации, при които трябва
да се отиде в две митници. Тогава и друг служител е ходел до митницата. Приоритетно
обаче е ходел ищеца. При преценка уплътняване на работното време са сравнявали
начина, по който ищецът прекарвал времето в офиса. Установили, че когато нямал
конкретно поставена задача, не проявявал инициативност да помогне на по –
натоварени в момента колеги. Ръководителят на отдела поставял допълнителни задачи.
Спрямо организирането на работата, когато се очаквало допълнително количество
работа, е съобразено от ръководителя на отдела, който възлагал допълнителни задачи.
Съобразено било подаването на електронен път на декларации при поставянето на
целта.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.Б.Б. се установява, че
работел при ответника от м.05.2018 г., като заемал длъжността „мениджър“ в Отдел
„Митническа обработка“. Основните му задължения били свързани с организацията
процеса на работа с контрол по изпълнението на целите и поставянето на целите, общо
митническо представителство и всичко, свързано с него. От началото на 2020 г.
спаднали броя на пратките, които се обработвали от митническия отдел. Спадът бил
около 25 % за м.01.2020 г. спрямо м.01.2019 г. Спадът на работата бил в цялото
дружество. Говорело се, че спадът възлиза на 30 %. В дружеството работели с
програма Алфа Софт, която отчитала всичко- от вида на операциите до рекламите,
които се правели, митническите декларации и служителят, който ги обработва. От 5-6
години постъпвали документи с електронен подпис. От 2020 г. хартиените документи
намалели. Митницата ограничила ходенето на служители и разрешила електронно
подаване на декларациите и на документите към тях. Всяка година се поставяли цели
на служителите. Комуникирало се с всеки отделен служител. Целите били свързани
пряко със задълженията, които изпълнявал съответния служител. За митническия отдел
целите били заложени като брой обработени декларации на ден. На служителите,
които не ходели до митницата, целта им била да обработят 5 пратки на ден. В началото
на 2019 г. целта на ищеца била 0, 5 декларации на ден. Това произтичало от факта, че
ищецът ходел до митницата и реално не присъствал в офиса. Затова не можел да
обработва пратки, колкото останалите служители. В началото на 2020 г. намаляла
необходимостта да ходи често до митницата поради електронното подаване на
документите. В процедурата по подбор участвали всички митнически брокери.
Основните критерии, въз основа на които извършили подбор, били ефективност, брой
обработени пратки, брой допуснати грешки и квалификация. За квалификацията
6
съобразявали и трудовия стаж и как служителят изпълнява задълженията си. Ищецът
бил с максимален брой точки за квалификация. Той нямал допуснати грешки, предвид
данните от системата. Ищецът бил с 1/3 реално изпълнение на поставените цели, не
уплътнявал времето си. Когато му поставял задача, ищецът я изпълнявал, но не поемал
инициатива да свърши нещо допълнително, да помогне на колега. Използвали са
обективни критерии при оценяването на служителите. Ищецът бил с най - малко точки
и затова бил предложен за уволнение. Основно свидетелят разпределял работата в
отдела. Брокерът не можело да влияе на броя митнически декларации, които не били
константна величина. Документите постъпвали от Отдел „Спедитори“ и „Логистика“.
Задачите били с различна сложност и различно време за изпълнение. От значение бил
броят на стоките. Затова при разпределяне на задачите се отчитала тяхната сложност.
Единственият служител, който бил най - много ангажиран с работа извън офиса, бил
ищецът. Други служители ходели епизодично. Обемът на работата бил такъв, че един
човек за ходене до митницата бил достатъчен. Извънредното ходене до митницата
поемал свидетеля. В митническия софтуерен продукт се водело всяко нещо, което
работи съответния служител – брой стоки, времето за работа, кой служител е
обработил пратката. Софтуерът не отчитал свършеното на място в митницата. В офиса
подготвяли документите, които се носели на хартия в митницата. Работата намаляла.
Понастоящем се ходело до митницата в единични случаи. Докато ищецът работел при
ответника, всички документи се носели в митницата от него. Преценката за
уплътняване на времето е на база работата му в офиса. Обикновено това било час и
половина – два на ден. Поставените цели били субективни, зависели от представянето
на конкретния служител. От началото на 2020 г. ищецът работел изцяло в офиса, от
м.02. почти отпаднала необходимостта да ходи до митницата Не са сравнявали
работата в офиса и работата в митницата, тъй като не всички служители ходели в
митницата. Преди носели всяка декларация, а понастоящем носели само документите,
които имали нужда от физическа заверка. Декларациите са подавали електронно от
служителя, който ги обработвал. Когато отпаднала необходимостта ищецът да ходи до
митницата, трябвало да се коригират целите за второто тримесечие, но той останал с
целите от 2019 г. В единични случаи свидетелят не давал на ищеца пратки за
обработка. Свидетелят не е задавал срокове за изпълнение, такива обикновено се
задавали от спедиторите. Ако конкретен брокер не може да спази срока, посочен от
спедитора, трябвало да информира свидетеля.
От заключението на вещото лице Ю.И.Н. по изслушаната пред СРС съдебно
– счетоводна експертиза се установява, че съгласно вътрешните оперативни отчети на
ответното дружество обемът на приходите от продажби от спедиторски услуги от
застраховане и други услуги е намалял поради намаляване на приходите от продажби и
вътрешни услуги в периода м.01.2020 г. – м.04.2020 г. при съпоставяне със същия
период на 2019 г. – с 1, 75 % през м.01.2020 г., 15, 58 % през м.02.20202 г., 15, 28 %
7
през м.03.2020 г. до 28, 24 % през м.04.2020 г. Обемът на приходите от продажби и
вътрешни услуги, реализиран от митническия отдел, е намалял поради намаляване на
размера на приходите от продажби и вътрешни услуги, реализирани от митническия
отдел към другите отдели при съпоставяне със същия период на 2019 г. – 26, 90 % през
м.01.2020 г., 50, 48 % през м.03.2020 г., намален с – 5, 90 % през м.04.2020 г. Обемът на
приходите от продажби и приходите от услуги от митническия отдел към отделите за
м.01,03,04.2020 г., сравнени със същия период на 2019 г., е намалял поради
обработени, фактурирани по – малко на брой митнически декларации и транзити,
разпределени по – малко приходи от реализация на услугите – за м.01.2020 г. са
обработени 132 пратки по – малко, за м.03.2020 г. обработените пратки са 293 броя по
– малко, за м.04.2020 г. – обработени 338 броя пратки по – малко. За м.02.2020 г.
спрямо м.02.2019 г. при обработени 272 на брой по – малко е отчетено увеличение на
обема на приходите от продажби м митническия отдел, поради фактурирано
митническо складиране за м.12.2019 г., м.01 и м.02.2020 г. От справката да обработени
декларации, декларации за временно складиране и ТИР карнети по години – за 2019 г.
и 2020 г., се установява намаляване на обработените пратки за периода м.01.2020 г. –
м.04.2020 г. в сравнение със същия период за 2019 г. За м.01.2020 г. в сравнение с
м.01.2019 г. са обработени общо 131 пратки по – малко, за м.02.2020 г. спрямо
м.02.2019 г. – 272 пратки по – малко; за м.03.2020 г. в сравнение с м.03.2019 г. – 291
пратки по – малко и за м.04.2020 г. спрямо м.04.2019 г. – 338 пратки по – малко.
При изслушването му вещото е пояснило, че данните за м.04.2020 г. се
отнасят за целия месец. За нуждите на управленското счетоводство при ответника се
водела вътрешна отчетност, която не е по ЗСчет., а е създадена за вътрешни цели.
Създадена била такава отчетност, с която се целяло да се определи приноса на всеки
един отдел към другите отдели. При ответника имало услуга „Вътрешно складиране“ –
предоставят се стоки на склад. Тази дейност изцяло се контролирала от митническия
отдел. За тази дейност имало едно повишение, което се дължало на това, че имало
складирани стоки и не са правилно фактурирани през м.11 и м.12, което е довело до
увеличение спрямо предходния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
8
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Страните по делото са били обвързани от валидно трудово правоотношение,
възникнало по силата на трудов договор № 309 от 18.06.2018 г., като ищецът е заемал
длъжността „митнически брокер“, в Отдел „Митнически“.
С оспорената заповед работодателят е упражнил правото си едностранно да
прекрати трудовия договор на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – поради
намаляване обема на работата.
Жалбоподателят поддържа, че не е налице намаляване обема на работата към
момента на уволнението му.
В нормата на чл.328, ал.1, т.3 КТ е регламентирано като основание за
прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие намаляване обема
на работата. По естеството си намаляването обема на работата представлява
намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на
стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябва обективно, фактически да
съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а
към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. С оглед на това
фактическият състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ изисква проследяване на
процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова
функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на
предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението
съответния работник или служител (решение № 29 от 08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010
г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 125 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 832/2012 г., на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г., на ВКС, ГК, ІІІ ГО и
др.).
По исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат конститутивен
характер, доказателствената тежест за установяване законност на уволнението пада
върху работодателя, съответно той трябва да докаже законното упражняване на
потестативното право да уволни работника или служителя - решение № 224/23.06.2011
г. по гр. д. № 1184/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 241/01.12.2016 г. по
гр. д. № 1602/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. №
1808/2010 г. на ВКС, ГК, ІV Г, постановено по реда на чл.290 ГПК и др. Ето защо в
доказателствена тежест на работодателя е да установи, че носител на субективното
право на уволнение на посоченото в заповедта основание, което е упражнил
законосъобразно.
За установяване наличието на разглежданото основание за едностранно
прекратяване на трудовия договор на ищеца по делото е изслушана съдебно –
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице Ю.Н. се установи намаляване
9
обема на услугите, осъществяване в Отдел „Митнически“, в който е работел ищеца.
Към момента на уволнението на ищеца е налице обективен и траен спад в оказаните
митнически услуги. Вещото лице подробно е анализирало броя на обработените
декларации за временно складиране и ТИР карнетите – дейност, извършвана в Отдел
„Митнически“, като е установило трайно и обективно намаляване на работата в
установените от него проценти, посочени по – горе. Експертното заключение не е
оспорено от страните. Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице е съобразило
всички релевантни за поставените задачи материали, извършило е проверка в
счетоводството на ответника, като е дало обстойно и задълбочено експертно
заключение. Изводите му изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Намаляването обема на работата във връзка с изпълняваната от ищеца
трудова функция се потвърждава и от разпита на свидетелите Р.В. и И.Б.. Съдът изцяло
възприема показанията на посочените свидетели, тъй като същите са логични и
последователни. Свидетелите са разпитани за лично възприети от тях факти. По делото
не са ангажирани доказателства, които да разколебаят достоверността на показанията
им.
По изложените съображения въззивният съд счита, че работодателят е
изпълнил доказателствената си тежест да установи осъществяването на предпоставките
на уволнителното основание, регламентирано в нормата на чл.328, ал.1, т.3 КТ, поради
което доводите на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
Съгласно нормата на чл.329 КТ при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят
има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни
работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на
работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 ОТ 16.01.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС, като приложима в управленческата дейност на
работодателя, целесъобразността не е предвидения от законодателя ред за упражняване
на правото на подбор, респективно за преценка на критериите по чл.329, ал.1 КТ.
Затова и възможността да бъде разширен кръга на работниците и служителите, към
които може да се насочи правото на уволнение е установена от закона с определянето
на обсега на подбора - до длъжности, които са близки или сходни, със съкращаваните,
с намиращите се в закриваната част от предприятието или в намаления обем на
работата. Тази преценка се прави и при основанието „закриване на част от
предприятието“, но тогава работодателя решава дали да уволни работниците и
служителите в закриваната част от предприятието или да извършва подбор между тях и
10
работници и служители в други части на предприятието, които не се закриват. Ако
правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори
уволнението във връзка с проведения подбор. При задължителност на подбора,
работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работниците и
служителите, чиито длъжности се съкращават, съответно се намират в звено с намален
обем на работата или в по-широк кръг, чрез включването и на работници и служители,
заемащи близки или сходни длъжности.
В разглеждания случай работодателят е упражнил правото си на подбор,
като е извършил такъв между служителите, заемащи длъжността „митнически брокер“
в Отдел „Митнически“. При извършване на подбора, работодателят е оставил на
работа онези служители, за които е преценил, че имат по-висока квалификация и
работят по-добре.
С цитираното тълкувателно решение е разяснено, че работникът или
служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. С оглед на
това се налага изводът, че съдът извършва преценка относно законосъобразността на
извършения подбор, само когато работникът или служителят е оспорил уволнението на
това основание. В разглеждания случай такива оплаквания са своевременно заявени от
ищеца в исковата молба, които се поддържат и във въззивната жалба.
В случая не се спори относно високата квалификация на ищеца, за което
назначената от работодателя комисия е определила максимален брой точки. Спори се
относно нивото на изпълнение на възложената работа.
За установяване законосъобразното упражняване на правото на подбор
работодателят е представил съставения от назначена за целта комисия протокол, в
който са обективирани резултатите на всеки един от служителите, участващи в
подбора. Комисията за извършване на подбор е установила по – ниска ефективност на
ищеца при изпълнение на възложената му работа, за което му е поставена по - ниска
оценка спрямо останалите служители, участващи в подбора. Общата оценка на ищеца,
поставена от комисията, е най - ниска спрямо останалите служители, между които е
извършван подбор.
Разпитаните пред СРС свидетели Р.В. и И.Б. дават показания за по – ниската
ефективност на ищеца спрямо останалите служители, участващи в подбора. При
формиране на този извод комисията е съобразила спецификата на възложената на
ищеца работа, който има по – кратък престой на работното си място, предвид
депозирането на книжа в митници. По тази причина на ищеца са възлагани
многократно по – ниски цели спрямо останалите служители (0,5 митнически
декларации на ден спрямо 5 митнически декларации на ден за останалите служители).
Независимо от това ищецът не се е справял с поставените цели, като е постигал 1/3 от
тях, не е проявявал инициативност за включване в общите задачи на отдела и за
11
постигане общите цели на отдела.
Съдът възприема показанията на посочените свидетели, ценени по реда на
чл.172 ГПК, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно се допълват и пряко
кореспондират с обективираните изводи на комисията в съставения за протокол
относно резултатите от извършения подбор. Свидетелите има преки и непосредствени
впечатления относно нивото на изпълнение на възложената на ищеца работа, както и
относно работата на останалите служители. По делото не са ангажирани доказателства,
които да разколебаят доказателствената им стойност. Свидетелят И.С. няма преки
впечатления относно работата на ищеца към момента на уволнението му, доколкото
същият е работел заедно с ищеца един месец – м.06.2018 г. Отделно от това
показанията на този свидетел са във връзка с възлаганата на ищеца работа извън офиса,
в каквато насока са и останалите събрани доказателства – обстоятелство, отчетено от
комисията за извършване на подбор и което не се оспорва от работодателя. Ето защо се
налага изводът, че работодателят е доказал в хода на съдебния процес, че
законосъобразно е упражнил правото си на подбор съобразно установените в нормата
на чл.329 КТ критерии. С оглед на това изложените в тази насока доводи от
жалбоподателя се явяват неоснователни.
По изложените съображения въззивният съд счита, че работодателят е
доказал в хода на производството осъществяването на уволнителното основание –
намаляване обема на работата, като законосъобразно е упражнил правото си на
уволнение след извършване на подбор на работниците, заемащи длъжността
„митнически брокер“, в Отдел „Митнически“.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат сторените от насрещната страна разноски.
Техният размер възлиза на 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20103174 от 23.04.2021 г., постановено по гр.
д. № 18939/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав.
ОСЪЖДА И.Б.А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. **** и съдебен
12
адрес гр. София, ж. к. ****, офис 1 – адв. А.И. Д.-К., да заплати на „К.П.“ ЕООД, ЕИК
****, с адрес гр. София, ул. ****, сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13