Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Пловдив, 19.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар:
Ирина Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2955 по описа за 2012год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове
с правно основание чл.245 КТ, вр.
чл.128 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на И.Е.М. , ЕГН ********** ***, чрез адв.С. Д., срещу “Евросервиз 2002” ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив – в ликвидация, с адрес на ликвидатора Д.И. Б. *** .
Предявени
са обективно съединени осъдителни искове правно основание, чл.245 КТ, вр.чл.128, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на
следните суми: сумата от общо 9800лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения периода
01.08.2009г.-02.12.2011г. от по 350 лв. за всеки месец; както и сумата от общо
1378,36лв. представляваща сбор
от лихви за забавено плащане на неизплатените
трудови възнаграждения за периодите от 1-во число на месеца следващ този на
полагане на труда до предявяване на искова молба 23.02.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на искова молба до
окончателното плащане и разноски.
Ищецът
твърди, че е работил по трудово правоотношение от 04.03.2003г. в “Евросервиз 2002” ЕООД. Трудовото му
правоотношение е било прекратявано и подновявано многократно. Последно сключил
трудов договор с този работодател на 07.11.2008г. за заемане длъжността *******.
Твърди дружество да се е управлявало и представлявало от С. Б., който починал
на ******., а до монета никой от наследниците му не изявил желание да продължи
дейността на дружеството. Подал заявление до Дирекция “Инспекция по труда”
–Пловдив за прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл.327, ал.2 КТ. С Разпореждане от 23.12.2011г. директора на ИТ-Пловдив прекратил трудовото
му правоотношение по ТД от 07.11.2008г. на осн. чл.327, ал.2 КТ между И. М. и “Евросервиз 2002” ЕООД, считано от
02.12.2011г. Твърди, че до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение е е предоставял труда си в изпълнение на трудовите си
задължения. Настоява се на това, че за положения от него труд “Евросервиз 2002” ЕООД му дължи
заплащане на трудово възнаграждение в размер на 350лв. Твърди и дружеството да
не е изпълнило задълженията си за заплащане на трудово възнаграждение в периода
от 01.08.2009г. до 02.12.2011г. от по
350лв. за всеки от общо 28- те месеца в този период, за което време му се дължи такова в размер на
общо 9800лв. Твърди също, че всяко
месечно трудово възнаграждение е станало изискуемо за плащане след края на
месеца за който се отнася, при което и у се дължи заедно с лихви за
забава от първо число на следващия месец. Претенциите си за лихви ищецът е
посочил по размер и период за всяко трудово възнаграждение, като твърди сборът
им да е в размер на общо1378,36лв. Въз основа на така очертаната обстановка се
иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо сумата от общо 9800лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения периода
01.08.2009г.-02.12.2011г. от по 350 лв. за всеки месец; както и сумата от общо
1378,36лв. представляваща сбор
от лихви за забавено плащане на неизплатените
трудови възнаграждения за периодите от 1-во число на месеца следващ този на
полагане на труда до предявяване на искова молба 23.02.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на искова молба до
окончателното плащане и разноски.
Преписи от молбата и приложенията са връчени
на назначения от Агенция по вписване ликвидатор на ответното дружество, след
прекратяване на същото с решение на ПОС и обявяването му в ликвидация по реда
на чл.155, т.3 от ТЗ. Със съобщението на ответника е указано да подаде писмен
отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от неподаване на
такъв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
ликвидатора Д. Б., в който оспорва иска като неоснователен. На първо място
възразява срещу твърдението на ищеца, че е полагал труд по трудовото си
правоотношение съобразно ТД. В тази връзка счита, че съгласно чл.175, ал.2 ТЗ
със смъртта на физическото лице собственик на капитала се прекратява
дружеството ако е ЕООД, т.е. ТД следва да се счита прекратен от дата на смъртта
на едноличния собственик на капитала, която сам твърди да е настъпила на
04.12.2010г. На следващо място, твърди след направена справка в НАП по партида
на ищеца да е установено да са внесени и постъпили суми за осигуровки и данъци,
което счита да е доказва косвени заплатите на ищеца да са му били и изплатени.
Излага и съображения, че тъй като ответното дружество е в ликвидация, то ищецът
е следвало да заяви претенциите си пред същото по реда на ТД , а не да ги търси
по съдебен ред. Предвид наличието на обявена ликвидация се иска прекратяване на
делото. Претендира и разноски.
Съдът е намерил за
неоснователно възражението на ответника за недопустимост на настоящото
производство, поради факта да е обявено дружеството в ликвидация, тъй като този
факт няма отношение към допустимостта на исковете нито е предвиден ред според
който ищците по трудови спорове да са длъжни първо да предявяват претенциите си
към ликвидатора, поради което и искането му за прекратяване на делото е
оставено без уважение, а и към момента не намира причини да промени това си
становище.
В с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.З. подържа изцяло предявените искове с подробни съображения в писмена защита.
В
с.з. ответното дружество, чрез пълномощника адв.В. Г. *** ликвидатор и представител,
оспорва исковете и. подържа възраженията.
Съдът след преценка на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от правна и фактическа страна следното:
Страните
не спорят по обстоятелството между тях да е възникнало и съществувало трудово правоотношение
в процесния период. Установено е по делото въз основа на представените писмени доказателства: Справка за подадено
уведомление по чл.62 КТ в НАП, писмо от ИА ГИТ от 20.01.2012г., Разпореждане № ***/******.;
Писмо и справка за данни за осигуряване
на И.Е.М. подавани от “Евросервиз 2002”
ЕООД, че ищецът да започнал работа в ответното дружество по трудово
правоотношение по силата на ТД сключен на 07.11.2008г. при уговорено ОТВ от 350
лв. месечно за пълно работно време от 8 часа.
Не
спорно и обстоятелството, че управителя на “Евросервиз 2002” ЕООД и едноличен
собственик на капитала –С. Б. да е починал на ********. Видно от влязло в сила
на 05.12.2012г. съдебно решение № ******/*****. на ПОС постановено по т.д. №
549/2012г. по повод смъртта на едноличния собственик на капитала и тъй като
никой не е заявил желание да наследи дружеството, по реда на чл.155, т.3,
вр.т.2 от ТЗ дружеството “Евросервиз 2002” ЕООД с ЕИК ********* -гр.Пловдив е
прекратено и е обявено в ликвидация.
За
доказване на обстоятелството трудовия договор на И.М. да е прекратен от ищеца са е представил доказателства –
подадено Заявление от него до ИТ –Пловдив за прекратяване на трудовото
правоотношение на осн.чл.327, т.2 КТ и във връзка с това уведомление издадено
Разпореждане от 23.12.2011г. за прекратяване на трудов договор сключен между И.
М. и “Евросервиз 2002” ЕООД с ЕИК ********* -гр.Пловдив, на осн.чл.327, т.2 КТ,
считано от 02.12.2011г.
Не основателно
съдът намира възражението на ответника, че със смъртта на физическото лице
собственик на капитала се прекратява дружеството ако е ЕООД, т.е. ТД следва да
се счита прекратен от дата на смъртта на едноличния собственик на капитала,
която е настъпила на 04.12.2010г., по следните съображения: Съгласно чл.147,
ал.1 от ТЗ Едноличният собственик на капитала управлява и представлява
дружеството, но това той може да прави както лично така и чрез определен от
него управител. Действително в случая ответното дружество е управлявано от
едноличния собственик на капитала, но хипотеза в която със смъртта на
едноличния собственик на капитала да се прекратява и търговското дружество не е
предвидена в чл.154 от ТЗ. Вместо това за случаи като настоящия е предвидено в
чл.155, ал.3 прекратяване на ООД или ЕООД по иск на прокурора, когато в
продължение на три месеца дружеството няма вписан управител. Именно и по този
ред е прекратено и обявено в ликвидация от
съда ответното дружество “Евросервиз 2002” ЕООД с ЕИК ********* -гр.Пловдив.
Нормата на чл.157, ал.1 ТЗ сочи, че дружество, в което капиталът се притежава от едно
физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или
наследниците не поискат да продължат дейността му. Процесуално легитимираният ответник е търговско
дружество с ограничена отговорност, което е самостоятелен правен субект,
носител на права и задължения, различен от притежателя на дяловете от капитала
му, съответно смъртта на едноличния собственик на капитала му не води
автоматично до заличаване на юридическото лице. То продължава да бъде
правосубектно. Действително чл.157, ал.1 ТЗ предвижда специално
основание за прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност. В
решение № 82 от 01.07.2009 г. по т. д. № 820/2008 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС е
прието, че в правната доктрина се застъпват различни становища по въпроса
доколко предвиденото в чл.
157, ал.1 ТЗ основание за прекратяване на едноличното търговско дружество,
действа автоматично. Във всички случаи обаче в патримониума на законните
наследници на това лице преминават дружествените дялове, съгл. чл. 127 ТЗ, като имуществено право, но не и правото на членство. Що се касае до
законово предвиденото право за наследниците да вземат решение, свързано с
дейността на дружеството - дали да бъде продължена или да бъде прекратено, то
това решение следва да предхожда вписването на промени по партидата на
дружеството, свързани с промените в подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 119 ТЗ, като само самото вписване на управител е ограничено със срок от 3
месеца. При всички случаи обаче прекратеното ЕООД влиза във фазата на
ликвидацията или в производство по несъстоятелност. Не е възможно с
прекратяването автоматично да бъде заличен търговецът, а до този момент е
налице правен субект, който разполага с процесуална правоспособност. Различно
се поставя въпросът с процесуалната дееспособност. Ако юридическото лице се
прекратява автоматично със смъртта на едноличния собственик на капитала, то не
би било възможно наследниците да заявят продължаване на дейността му. Законът
използва именно терминът продължаване на дейността, без да говори за
правоприемство, тъй като при воля от страна на наследниците за продължаване на
дейността не възниква ново юридическо лице, което да придобива правата и
задълженията на прекратеното, а напротив - юридическото лице е едно и също.
Безспорно в настоящия случай именно липсата на заявено от наследниците
продължаване на дейността на ответното дружество е довела до не вписване на в
3м. срок на нов управител, а от тук и до настъпване на обстоятелства за
прилагане на чл.155 т.2 и 3 от ТЗ.
Всъщност
и към момента ответното дружество “Евросервиз 2002” ЕООД с ЕИК ********* –
гр.Пловдив съществува, като е в процес на ликвидация и не е заличено от
търговския регистър и се представлява от ликвидатора му, което от своя страна и
го прави надлежен ответник по делото.
На
следващо място следва да се има предвид, че трудовите правоотношения,
респективно сключените с работниците Трудови договори с едно търговско
дружество не са договори с оглед личността на управителя на дружеството, а само
с оглед личността на работника. Поради това и един ТД се прекратява при смърт
на работника и от този момент или при прекратяване на дружеството, но не и при
смърт на управителя му. Тъй като това обстоятелство има значение само за това
кое лице ще представлява и управлява търговското дружество, но не свързано със
съществуването му в правния мир. Освен това самата процедура по ликвидация на
ответното дружество има за цел да осребри имуществото му и да удовлетвори
кредиторите му, какъвто кредитор безспорно се явява ищеца, за неизплатените му
трудови възнаграждения – предмет на делото.
От
представените по делото от ответника ведомости за заплати за всеки един от
месеците в периода м.януари 2009г. - м.декември 2011г. се установява, че както на ищеца И.М., така и на другите двама
работници –С.Ч. и К.Л.Д. (за които
според справка НАП са подадени данни за
сключени трудови договори) да са начислявани възнаграждения на база ОТВ от
350лв. за цялата 2009г. и на база ОТВ от 360лв. за цялата 2010г. Видно от тези
ведомости за заплати по тях са начислявани и удръжки за ДДО, ЗО и ДОД. Нещо
повече според подавани данни от ответното дружество в НАП ежемесечно от “Евросервиз
2002” ЕООД са внасяни от името и за сметка на ищеца така начислените удръжки, а
и такива за отработени часове през съответния месец (л.162, 163). Тези данни
идат да потвърдят, че действително в периода м.януари 2009г. - м.декември
2011г. ищеца е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, а и е
полагал труд, за който му е и начислено по ведомости за заплати трудово
възнаграждение. Всъщност това обстоятелство не и оспорено от ответника.
Основно
спорен е въпроса дали след м.12.2010г., т.е. след като управителя на
дружеството е починал ищеца е продължил да работи и да полага труд в изпълнение
на трудовите си задължения, респективно има ли право на трудово възнаграждение
за 2011г. и месеците в периода от 01.01.2011г.-02.12.2011г. за което време
ответника на практика твърди да не е налице изпълнение на трудови задължения от
ищеца М. . Ищеца от своя страна твърди, че е полагал труд, ходил е на работа и
е изпълнявал трудовите си задължения, поради което и му се дължи уговореното
трудово възнаграждение. Завил е в съдебно заседание също, че след смъртта на
управителя магазина в който е работил като продавач са извършвани продажби на
стоки в период от няколко месеца.
Видно
от Справка НАП (л.162, 163) за подадени
данни за И.М., и месечни Декларации за ДДС, такива са подавани от “Евросервиз 2002” ЕООД за периода от
м.01.2011г. до м.06.2011г. вкл, като са декларирани облагаеми доставки, както и
са внесени по партида на ищеца осигуровки. От извлечение от банкова сметка ***о
по нея да са постъпвали суми за заплащане на издадени фактури от името на
ответното дружество от негови съконтрахенти в периода от м.01.2011г. до
м.05.2011г. вкл., като последната фактура е от 30.05.2011г. (л.249). А и от Справка-Удостоверение
от 27.01.2014г. на НАП ТД-Пловдив (л.159) се установява данни за ищеца Иман М. за осигуряване и начислени месечни облагаеми
доходи да са подавани по електронен път с електронен подпис за дължими осигурителни
вноски и данъци Гергана Иванова Голчева за периода от 01.08.2009г. –
30.06.2011г. След което повече няма подавани данни, нито са внасяни осигуровки.
От
показанията на св.С. Ч. – к. на ищеца, се установява да са работили заедно с М. ответното
дружество и в негов магазин находящ се на ************** от 1997 г. и след
прекъсването на ищеца от 2008г. до 2011г. След като през м.12.2010г. разбрали,
че управителя е починал продължили да ходят всеки ден на работа и да работят.
Поне 5-6 месеца извършвали и продажби на наличната стока в магазина. Последно
продали стока през м.май 2011г. През 2010г-2011г. дошли момче и момиче –
наследници на управителя, те идвали на няколко пъти. След като станало ясно, че
роднини имат претенции към магазина и понеже половината от него е отдадена под
наем на друга фирма, от нея им казали, да се махне стоката и че ще я изхвърлят,
тъй като искат да ползват цялото помещение. В началото ходили и тримата
работници – ищеца, свидетеля и колегата им всеки ден без събота и неделя и
стоели по цял ден. Не работили нищо, просто си стоели и не извършвали продажби.
Това продължило година и нещо след смъртта на управителя. И след това, дори и
след прекратяване на трудовите им договори ходили за да съхранят стоката, която
е останала и чакали някое назначено лице да поеме нещата. В последствие през
2012г. изпратили писмо, че не ги интересува стоката и не желаят да наследяват
фирмата със стоката. Свидетеля твърди през цялата 2012г. и дори през 2013г.
ищеца И. да е ходил на работа. А после предали стоката. Свидетелят твърди, че
от 2009г. и две години не са им изплащани заплати и не са се подписвали във
ведомости за заплати всичките трима работници – работили като продавачи.
От
показанията на св. Г. И. Г. – работила като счетоводител на ответното дружество
се установява, че след като управителя С. починал се появили някакви наследници
– дошили двама италианци, но да не се
знаело кой ще наследник, тъй като починалия нямал преки наследници. Те й казали
да се заключи помещението и да подава данни в НАП докато има пълномощно, а и
докато те да се разберат. Междувременно след 6 месеца пълномощното й изтекло, а
тъй като никой не се появил и не й казал какво да прави след това, престанала
да прави каквото и да било. Помещението обаче не се заключило. Момчетата
продължили да работят въпреки забраната и чукали на касовия апарат. Самото
помещение било на друга фирма на същия италианец. Дори около година и половина
по-късно се появил наследник и я ангажирал да носи фактури за наема, а като
носила фактурите и бил казвали, че момчетата са отзад. Свидетелката твърди, че
докато бил жив управителя идвал веднъж на всеки 6 месеца за да изчисти
взаимоотношенията с персонала. Всички досиета на всички фирми стояли в склада
на Евросервиз, като по-сторите били в кашони, а по новите в един шкаф със
стъклени врати, където седели работниците - продавачи. Оказало се в
последствие, че ведомостите за заплати които трябвало да били там и тези до
м.декември 2010г. ги нямало, а управителя за това бил идвал. Дори бил подписал
и отчетите за публикуване, но и те не се намерили и останали непубликувани.
От
представеното от ищеца извлечение от негова банкова сметка ***а, се установява
в съответствие с твърденията му, че трудовите възнаграждения са му привеждани
от ответното дружество на тази сметка. Както и последно да му е приведено
дължимото трудово възнаграждение за м.07.2009г.
след което и до 02.12.2011г.
повече не са му привеждани суми от Евросервиз 2002 ЕООД за трудови
възнаграждения.
По
делото е изготвена и приета ССЕ на в.л. К., която не е оспорена от страните, и която
съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на проверени
ведомости за заплати представени от ответното дружество, както и справки на ТД
НАП-Пловдив. От констативно-съобразителна
част на ССЕ се
установява, съгласно горните документи и съобразно уговореното в трудово
договор на И.М.,
както и след начислени суми по ведомост за заплати за месеците в периода 01.08.2009г.-04.12.2010г.,
да са начислени трудови възнаграждения от бруто общо 5785,54л. и в сума за
изплащане от общо 4562,80лв. Лихвата за забава върху така начислените нетни суми
за ТВ за този период е 870,44лв. Според т.3.2 от заключението периода
01.08.2009г.-30.06.2010г. (датата на осигуряването) да начислени и подадени
данни за трудови възнаграждения от бруто общо 8286,10лв. и в сума за изплащане от общо 6500,41лв. А
лихвата за забава върху така начислените за получаване суми за ТВ за този
период е 1048,92лв. Тъй като обаче ТД е действал до 02.12.2011г., като за месеците
от юли до м.11.11г. на ищеца ТВ не е начислявано и не са внасяни осигуровки, но
същите са претендирани, е направен и ІІІ-ти вариант на ССЕ. Така според т.3.3
от Заключение по ССЕ периода 01.08.2009г.-02.12.2011г.
ищеца да е начислявано в една част а в друга част и през 2011г. да не
начислявано ТВ, според претенциите му да
има право на трудови възнаграждения от бруто общо 10107,70лв. и в сума за
изплащане от общо 7907,66лв., а размера на лихвите за забава е общо 1106,73лв.
Въз основа на така установеното от фактическа е
правна страна съдът формира и правните си изводи: В периода от 07.11.2008г. до 02.12.2011г.
между ищеца и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, което
е прекратено от ИТ считано от 02.12.2011г., на която дата от ищеца е подано
заявление за прекратяването му на осн. чл.327, ал.2 КТ. След проверка,
извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния
осигурителен институт и Националната агенция за приходите, и след като е
установено, че действително работодателят е преустановил дейността си,
трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в
инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя.
Този ред за прекратяване на трудови правоотношения сам по себе си не
установява, че работника е престирал труд по трудовото правоотношение до дата
на подаване на Заявлението до ИТ. Само по силата на разпоредбата на чл.327,
ал.2 КТ дата на подаване на заявление от работника вместо до работодателя до ИТ
се счита за дата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случая от
показанията на св.С. Ч. се установява, че окло 5-6 месеца след смъртта на
управителя на ответното ЕООД ищеца, както и останалите двама работници, заемащи
същата длъжност “п.-к.” са изпълнявали трудовите си задължения, като са
продавали стоки от магазина в който са работили, т.е. контактували са с клиенти
на магазина, издавали са и фактури за продадените стоки и са получавали приходи от дейността си. Тъй
като тава са основните трудови задължение за длъжността “п.-к.”, то съдът
намира за установено в част от процесния период и за времето от 01.08.2009г. до
30.06.2011г. ищеца да е престирал труд по трудовото си правоотношение с
ответника. Всъщност за същия период са подавани и данни в НАП за начислени
трудови възнаграждения на ищеца и са внасяни върху тях осигуровки. За времето
след 30.06.2011г. и до 02.12.2011г. не се установява ищеца да е полагал труд в
изпълнение на трудовите си задължения на продавач в магазин. Вместо това от
показанията на същия свидетел, както и на св.Г. се установява, че ищеца М. ,
както и другите дама работници заемали същата длъжност само стояли в магазина,
за да опазват стоката в него. Следва да се отбележи в случая, че дори това от
тях е правено въпреки искането на наследниците да се заключи търговския обект.
Но дори и да не бе така, то в случая не може да става въпрос за престиране на
труд по трудовото правоотношение, а евентуално може да се мисли само за
възнаграждение за престой, тъй като когато работника по някаква причина дори и
да е на работното си място, след като не извършва трудовата дейност за която е
нает на работа то той е в престой. Но дори и в тази хипотеза на престой, то той
не е по вина на работодателя, тъй като липсата на наследници, които да са
съгласни да продължат дейността на дружеството след смъртта на едноличния
собственик на ЕООД, не представлява престой по вина на работодателя. В случая
по скоро работниците, които и без това са продължили дейността по извършване
на търговска дейност и от името на
дружеството са сключвали търговски сделки, въпреки липсата на управител, на са
преустановили и това при наличие на стока в магазина, сами са се поставили в
положение на престой. При което и съгласно чл.267, ал.2 КТ за това време и от
01.07.2011г. до 02.12.2011г. ищеца няма право на трудово възнаграждение, тъй
като не е изпълнявал трудовите си задължения.
Видно от ССЕ за периода от 01.08.2009г. до 30.06.2011г. ищеца М. има право да получи като трудово
възнаграждение сумата от общо 6500,41лв. – в сума за получаване. По изложените
съображения съдът намира исковете по чл.128 КТ за доказани по основание за
периода 01.08.2009г. до 30.06.2011г. и до размера на сума от общо 6500,41лв. в
сума за получаване, след приспадане на нормативно определени удръжки, като няма
данни тези ТВ да са изплатени до момента на ищеца и липсва данни за
получаването им срещу подпис във ведомости за заплати, както и такива за привеждането
им по банковата сметка на ищеца. До колкото в периода от 01.08.2009г. до
30.06.2011г. всяка една от сумите за ТВ дължими на ищеца са и по малки от
претендираните от него такива от по 350лв. месечно, то изчислените от ССЕ суми
за получаване за ТВ са дължимите му се такива, тъй като работодателя не дължи
изплащане на брутния размер на уговореното тр. възнаграждение, а само това
което реално се дължи след приспадане на законово регламентирани удръжки. Тази
и сума от общо 6500,41лв. ще се присъди на ищеца като се осъди ответника да му
я заплати, ведно със законната лихва върху общата сума считано от 23.02.2012г. (дата
на искова молба) до окончателното плащане. А над този размер и до пълния
претендиран такъв от общо 9800,82лв. и за периода 01.07.2011г. – 02.12.2011г.,
както и за законната лихва исковете са неоснователни и като такива ще се
отхвърлят.
По
отношение на акцесорните претенции за лихви за забава на тези трудови
възнаграждения, съдът намира следното. По делото няма данни за това да е
уговорен срок за заплащане на ТВ до последно число на месеца за който то се
отнася. До колкото обаче трудовите възнаграждения се изплащат ежемесечно на
работниците, а и ответникът не е оспорил твърдяната от ищеца дата на изпадането
му в забава за плащане на дължими трудови възнаграждения, следва да се приеме,
че е изпаднал в забава за заплащане на дължимите ТВ от първо число на месеца
следващ този на полагане на труда. Въз
основа на това са направени и изчисления за лихвите за забава за периодите от деня
следващ падежа за плащане до завеждане на искова молба. Съгласно таблица от
констативно съобразителна част на ССЕ общия размер на лихвите за забавено
плащане на ТВ за месеците от август 2009г. до м.06.2011г. вкл. е в размер на
общо 1048,92лв. – сбор от лихви за забавено плащане за преиодите от
1-во число на месеца следващ този на полагане на труда до датата на постъпване
на искова молба в съда – 23.02.2012г. При което и на ищецът се дължат лихви за забавено плащане на горните размери на
трудовите възнаграждения от общо 1048,92лв., до който размер исковете са доказани по основание, тъй като съгласно чл.245 КТ
неизплатените ТВ се дължат ведно със законната лихва от дата на която е
следвало да се платят до окончателното плащане и по размер, и като такива ще се
уважат, а над този размер и до пълния претендиран такъв от общо 1378,36лв. и за
лихви за забава върху ТВ за периода 01.08.2009г. – 30.06.2011г. и извън този
период, исковете са неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по производството в размер на
168,84лв., по съразмерност с уважената част от исковете, като са претендирани и
е представил доказателства за направени от 250лв. такива, съгласно списък по
чл.80 ГПК.
Предвид изхода на спора ответникът има право на
присъждане на направените по делото разноски, тези разноски следва да се
възложат в тежест на ищеца, като на осн. чл.78, ал.8 от ГПК се осъди да заплати
на ответника сумата от 162,50 лева, разноските по делотопо съразмерност с
отхвърланата част от исковете, предвид направеното искане за това и представени
доказателства за договорени и направени разноски в размер на 500лв. за
адв.възнаграждение.
На
основание чл. 83, ал. 1 ГПК до колкото спорът е трудов, ищецът е освободен от
такси и разноски по производството. С оглед изхода от процеса ще се осъди ответника да
заплати на ПРС държавна такса от 301,97
лева, на база общата цена на исковете по чл.24 КТ, както и 50лв. разноски за
ССЕ, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на
Висш съдебен съвет, при изплатени 50 лв. от БС за ССЕ.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, ПРС, ХV гр.с.,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Евросервиз 2002”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив – в ликвидация, с адрес на ликвидатора Д.И. Б.***
, да заплати на И.Е.М. , ЕГН ********** ***, СУМАТА от общо 6500,41лв. (шест хиляди и петстотин лева и 41ст.), представляваща сбор от неизплатени трудови
възнаграждение в сума за получаване, след приспадане на нормативно определени
удръжки, за месеците в периода 01.08.2009г. -30.06.2011г., ведно със законната лихва от 23.02.2012г. до
окончателното плащане, както и СУМАТА от общо 1048,92лв. (хиляда четиридесет и осем лева и 92 ст.),
представляваща сбор от лихви за забавено плащане на тези ТВ за периодите от 1-во
число на месеца следващ този на полагане на труда до 23.02.2012г., като отхвърля исковете по чл.245 КТ, вр.чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, над тези размер и до пълните претендирани такива
от общо 9800,0лв. и за периода
01.07.2011г. – 02.12.2011г. за трудови
възнаграждения, както и над размера от общо 1048,92лв. за лихви за забава за
същите периоди до общо 1378,36лв. и за
законовата лихва върху разликата, като неоснователни.
ОСЪЖДА “Евросервиз 2002” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Пловдив – в ликвидация, с адрес на ликвидатора Д.И. Б.*** , да заплати на И.Е.М. , ЕГН ********** ***, СУМАТА от 168,84лв.(сто
шестдесет и осем лева и 84ст.), разноски за адвокатско възнаграждение по
съразмерност, А ПО СМЕТКА НА ПРС,
бюджетна сметка на ВСС, СУМАТА 301,97лв.(триста и
един лева и 97ст.) - ДТ за производството, както и 50,0лева (петдесет лева) -
разноски за ССЕ, в полза на Държавата
по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.
ОСЪЖДА И.Е.М. ,
ЕГН ********** ***, да заплати на “Евросервиз 2002” ЕООД, ЕИК
*********, гр.Пловдив – в ликвидация, с адрес на ликвидатора Д.И. Б.***7, СУМАТА от 162,50лв.(сто шестдесет и два лева и 50ст.), разноски за
адвокатско възнаграждение по съразмерност с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му на страните
-19.06.2014г., а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
( Валентина Иванова)
Вярно
с оригинала!
ИТ