РЕШЕНИЕ
№
386
гр. Враца, 17.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 02.11.2021г.
/втори ноември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
КОЦЕВА КАН дело №387 по описа на АдмС – Враца за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е въз
основа на постъпила касационна жалба от Комисия за финансов надзор гр.София
против РЕШЕНИЕ № 260165/12.05.2021г. на Районен съд Враца, постановено по АНД №212
по описа за 2021г., с което е отменено издаденото от касатора Наказателно
постановление №Р-10-73/04.02.2021г. В жалбата като касационни основания за
отмяна на обжалваното решение, като неправилно се сочат неговата
незаконосъобразност и съществено нарушение на процесуалните правила при
постановяването му. Излагат се подробни съображения в тази насока, въз основа
на които се прави искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което оспореното НП да бъде потвърдено.
Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
другата страна.
В с.з. касаторът,
чрез процесуалния си представител * Б.Г. моли да се уважи касационната жалба по
подробно изложените в нея аргументи. Счита, че неправилно съдът е извел
изводите основно на показанията на св. М.Т., която е заинтересова от изхода, за
което са изложени аргументи в жалбата.Неправилно съдът е извел извод, че не е
налице нов договор между страните, което е в разрез със събраните по делото
доказателства. Дружеството не може да бъде кредитирано от лице, което не
представлява кредитна институция. По тези аргументи и изложените в касационната
жалба се прави искане за отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се
разноски и за двете съдебни инстанции в размер определен от съда.
Ответникът по
касационната жалба чрез процесуалния си представител * Л.Я., в писмен отговор и
в с.з. оспорва жалбата и прави искане за нейното отхвърляне. Счита, че
решението не страда от пороци и е правилно и законосъобразно. Правилно РС е
допуснал изслушването на св. М.Т. и е кредитирал нейните показания, доколкото
визираното в НП нарушение представлява сключване на договор за заем на конкретна
дата, с конкретна сума. Безспорен е факта, че заемодателят не е кредитна
институция и е недопустимо наказващия орган едва в съдебната фаза да променя
изпълнителното деяние на твърдяното нарушение. От ключово значение е отделянето
на факта дали става въпрос за сключване на нов договор за заем, сключен на
конкретна дата или става въпрос за изпълнение по едно съществуващо вече
правоотношение. По тези съображения и изложените в писмения отговор и пред
първата инстанция се прави искане за оставяне в сила на решението на
РС-Враца.
Участващият в
касационното производство прокурор дава заключение за основателност на жалбата, а решението на
РС намира за неправилно. В случая се касае действително за сключване на един
реален договор, осъществен с безспорното
превеждане и получаване на сумата. Останалото е защитна позиция,
свързано със стар договор, изчерпан във времето и като предмет, поради което
намира извода на РС за неправилен.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения от страните и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218,
ал.2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на
делото е
решение №260165/12.05.2021г. на Районен
съд Враца, постановено по АНД №212/2021г., с което е отменено НП №Р-10-73/04.02.2021г. на Председателя на Комисия за финансов надзор София за налагане на имуществена санкция в размер на 10 000 лева на „И.п.“
АДСИЦ ***, на основание чл.31, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 ЗДСИЦ за
нарушение на чл.4, ал.2 вр. чл.21, ал.2
от същия закон.
Отговорността на дружеството е била ангажирана за това, че в нарушение
на разпоредбите на ЗДСИЦ е сключило
сделка на 07.05.2019 г. за получаване на заемни средства с „Б.и.“ ЕООД ***,
което не е банка, с което е нарушило чл.4, ал. 2 вр. чл.21, ал.2 от закона, тъй като тази сделка не е разрешена. Съдът е проявил
процесуална активност и е събрал относими към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил
фактическата обстановка, а именно: „И.П. АДСИЦ“ има издаден лиценз за
извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел /ДСИЦ/ ,
което инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в
недвижими имоти. На 15.10.2012г. санкционираното дружество сключва с „Б.и.“
ЕООД ***, което не е кредитна институция, договор за заем, по силата на
който при условията на кредитна линия е
предоставена сумата от 120 000лв. със срок на погасяване 24 месеца, с
опция за удължаване от още 12 месеца. С няколко анекса максималната стойност
на предоставената като заем сума е
увеличена на 1 800 000лв., срокът на договора е удължен до
15.10.2020г. с опция за удължаване от още 12 месеца. Превежданите суми
достигнали посочения в договора размер от 1 800 000лв., но преводите
продължили, като в периода от 07.01.2019г. до 10.03.2020г. били направени още
19 плащания за различни по размер суми, всички с посочено правно основание
„получен заем по договор за заем“, които АНО приел за отделни договори за заем
и всеки от тях определил като отделно
нарушение, за което наложил съответна имуществена санкция. Въззивният съд е
приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в сроковете по чл.34 ЗАНН,
съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и описанието на
нарушението така както е отразено не накърнява по никакъв начин правото на
нарушителя, поради което не е допуснато нарушение в
административно-наказателната процедура.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на оспореното НП, въззивният съд е приел,
че не е извършено нарушение на чл.4, ал.2 вр. чл.21, ал.2 ЗДСИЦ. Съдът е
направил извода, че при наличието на вече сключен договор за заем през 2012г. и извършени редица плащания с
идентично основание/получен заем по договор за заем/, констатирането на
предоставена парична сума над лимита на договора не е достатъчно за да се
обоснове наличието на воля за сключване на нов договор за заем и да се изключи
по категоричен начин предоставянето на паричната сума да е извършено по вече
съществуващия договор за заем, без значение дали това се дължи на грешка или
отпаднало или несъществуващо вече основание. Приел е, че в тази насока са и
показанията на св. М.Т.. Мотивирайки се в този смисъл, въззивният съд е приел
оспореното пред него НП за незаконосъобразно, поради което го е отменил.
Касационният състав
не възприема изводите на въззивния съд
за неправилно прилагане на закона при издаването на оспореното НП, независимо
от правилно установената фактическа обстановка. Безспорно установено е, че
началното салдо към 01.01.2019г. по сметка
159-4, отразяваща заемните средства, получени от настоящия ответник от „Б.и.“ ЕООД
е в размер на 1 853 398лв., като
чрез тази сума е достигнат и дори надвишен лимита на предвидените в
анекс №3/05.07.2015г. заемни средства, които следва да се получат по договора
от 15.10.2012г. Няма доказателства за увеличаване на тази сума с последващ анекс, нито се поддържа
становище това да е сторено. При така констатираното всяка
следваща сума, предоставена като заем, е сделка извън параметрите на
този договор. Не се спори, че на 07.05.2019г.
дружеството е получило от „Б.и.“ ЕООД
сумата 9 000лв. и че тази сума е
дадена в заем, такова основание е вписано и при направения банков превод.
Необосновано първостепенният съд се е позовал на показанията на свидетелката М.Т.,
от една страна, защото като представляващ дружеството-заемодател е заинтересована
от изхода на спора, от друга страна, не може със свидетелски показания да се
установяват или опровергават факти, за
които са налице писмени доказателства. Освен това, отговорността на ЮЛ е безвиновна, така че в това производство
не следва да се установява субективния елемент на осъщественото изпълнително
деяние. АНО е обсъдил защитната теза на санкционираното дружество и обосновано се е произнесъл защо я приема за
несъстоятелна. Тези изводи се споделят
напълно от касационната инстанция, тъй като в Търговския закон /ТЗ/, чиито
разпоредби определят правилата, на които
следва да се подчиняват търговските
дружества при осъществяване на сделки
между тях, е предвидено, че за действителността на търговските сделки е
необходима писмена или друга форма, само в случаите, предвидени в закон. В ТЗ
не са уредени отношенията между
търговците при сключване на договори за заем, поради което правилно АНО е
приел, че при наличието на препращащата
разпоредба на чл.288 изр.първо от ТЗ към гражданското законодателство, в тези
случаи ще важат правилата на ЗЗД относно договорите за заем. В гражданското
право безпротиворечиво се приема, че
договорът за заем е реален, за
действителността му не се изисква специална форма и същият се счита сключен с предаването на
заеманата сума. Независимо от факта, че
след датата 01.01.2019г., когато е
достигнат лимита на
предоставените заемни средства под формата на кредитна линия, са
извършвани няколко превода на суми с вписано основание „ получен заем по
договор за заем“, не може да се приеме, че
се касае до едно нарушение, тъй
като реалното предаване на сумата представлява изпълнение по отделен договор,
както законосъобразно е приел АНО.
Касационният състав
приема, че правната квалификация на нарушението е определена правилно по чл.4,
ал.2 ЗДСИЦ /отм./, която норма е императивна и забранява на ДСИЦ да извършват
други търговски сделки извън посочените в ал.1 и пряко свързаните с тяхното
осъществяване, освен ако не са позволени от
специалния закон. Осъществяването на
сделки за заем на парични
средства от търговски дружества, които не са банкови институции, не е позволено от закона и такъв извод се
прави от разпоредбата на чл.21, ал.2
ЗДСИЦ/отм./, която норма е свързана с нормата на чл.4, ал.2.
Имуществената санкция е наложена въз
основа на съответната санкционна норма, в минималния предвиден размер, което я
прави и справедлива. Административнонаказателното производство е проведено при
действието на ЗДСИЦ от 2003г., който е
отменен с влизането в сила на ЗДСИЦДС на
16.03.2021г., но в сега действащия закон няма разпоредби, свързани с
установеното нарушение и наложената имуществена санкция, които да са
по-благоприятни за нарушителя. В чл.5,
ал.2 от сега действащия закон е предвидено, че дружествата със специална
инвестиционна цел не могат да извършват други дейности, извън посочените в ал.1
, освен ако не са разрешени от закон. Понятието „дейност“ е по-широко от
понятието „търговска сделка“, като последната
се явява част от дейността, поради което
не може да се приеме, че тази
забрана е отпаднала при сега действащото
законодателство. Възможността на дружествата със специална цел да получават
кредити само от банкови институции е
посочена в чл.26, ал.2 от ЗДСИЦДС.
Санкционната норма на чл.31, ал.3, т.2
от отменения закон е възпроизведена и в
нормата на чл.65, ал.3, т.2 ЗДСИЦДС и за същото нарушение предвижда
същото по размер наказание.
АНО е обсъдил и
възможността за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е приел, че
случаят не може да се приеме за маловажен, тъй като поради формалността на
нарушението не следва да се изследва
въпроса дали от него са настъпили вредни последици, както и че то не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от този вид. Посочено е, че към дружествата със специална инвестиционна
цел законодателят е предвидил по-високи изисквания и ограничения, спазването на
които е гаранция за стабилност на финансовите отношения в страната. Като е
достигнал до други изводи и е приел оспореното пред него НП за
незаконосъобразно, вследствие на което го е отменил, въззивният съд неправилно
е приложил материалният закон и е постановил неправилен съдебен акт, който
следва да бъде отменен.
След отмяната на
решението касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора,
тъй като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените
доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на
спора и своевременно направено искане
пред въззивната и касационната инстанция, на касатора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лв. за двете инстанции
съобразно чл.27е от Наредбата за правната помощ вр. чл.37 от Закона за правната
помощ вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.144 АПК.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2
АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ №260165/12.05.2021г., постановено по АНД
№212 по описа на Районен съд Враца за 2021г.,
с което е ОТМЕНЕНО Наказателно постановление №Р-10-73/04.02.2021г., издадено от
Председателя на Комисия за финансов надзор гр.София, за налагане на имуществена санкция в размер
на 10000 /десет хиляди/лева на „И.п.“ АДСИЦ *** и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №Р-10-73/04.02.2021г.,
издадено от Председателя на Комисията за финансов надзор гр.София, за налагане
на имуществена санкция в размер на 10 000/десет хиляди/ лева на „И.
п.“ АДСИЦ ***.
ОСЪЖДА „И.п.“ АДСИЦ *** да заплати на Комисия
за финансов надзор гр.София сумата 200 /двеста/лв., юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.