Р Е
Ш Е Н И
Е
№ 227
гр. Пловдив, 12. 12. 2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ № 510/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по Глава 33 от НПК.
С присъда №85/03.04.2018г., постановена по НОХД №1440/2017г. по описа на ПРС, 22 н.с., подс.К.И.И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.325а ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, условно по чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, както и на глоба в размер на 2000 лв.
С решение №163/27.06.2019г., постановено по ВНОХД № 640/2019г. по описа на ПОС присъдата е била потвърдена.
На 21.08.2019г. в П. районен съд е било депозирано искане от адв.Й.Д. като защитник на осъдения К.И.И. за възобновяване на делото на основание чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1-3 НПК, като са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на присъдата, която се свързва с нарушение на чл.303 ал.2 от НПК, поради което се иска възобновяване на делото, отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на К.И. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325а ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.
Според представителя на А.п.П. искането за възобновяване е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, приема за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е подадено от осъденото лице К.И.И. в законния шестмесечен срок чрез неговия защитник и е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно. На практика, от настоящата инстанция се иска да приеме различни фактически положения от установените от съдилищата, свързани с недоказаността на повдигнатото против подс. К.И.И. обвинение за извършено престъпление по чл.325а ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. Това оплакване обаче касае необосноваността на съдебния акт, която не е касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1-3 НПК. Практиката на ВКС по делата за възобновяване на наказателните производства е категорична и последователна в разбирането, че в производството по възобновяване за касационния съд не съществува възможност нито да контролира, нито да подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища по фактите, а извънредната проверка е само за това дали то е законосъобразно формирано и дали са спазени процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В конкретния случай, прочитът на мотивните съображения към присъдата на районния съд и решението на въззивния съд убеждава, че съдът е изпълнил задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и по този начин е осигурил разкриването на обективната истина. Прави впечатление че съдилищата са анализирали надлежно, всестранно, обективно и с оглед правилата на формалната логика всички доказателства по делото- обясненията на подсъдимите И. Г. И. и К.И.И., свидетелските показания на К. А., Д. Г., В. А. /включително приобщените от досъдебното производство/, П. Й., Н. С., Г. Б., Г. С., Д. М., С. З., М. Б., П. В., Х. А., Г. К., М. Х., писмените доказателства, протоколите за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване, за огледи на веществени доказателства, за доброволно предаване, фотоалбумите, приемо-предавателния протокол за оставяне за отговорно пазене, заключенията на ветеринарните и съдебномедицински експертизи, веществените доказателства. Всички тези доказателства и доказателстени средства са били обстойно и внимателно проверени, анализирани и оценени за достоверност и значение за правилното изясняване на делото не само поотделно, но и чрез съпоставка помежду им, като инстанционните съдилища са ги възприели с оглед на действителното им съдържание и смисъл, без да се констатира подценяване, респ. надценяване на доказателства, игнориране на доказателствени материали или изопачено или превратно тълкуване и възприемане на доказателствените източници. Решаващите съдилища са извършили прецизна и аналитична оценка на всички доказателствени източници, която позволява да се проследи начина по който са формирани изводите им по фактите в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Все в тази насока не се констатира и твърдяното от осъдения нарушение на чл.305 ал.3 от НПК, тъй като мотивните съображения на първия и въззивния съд покриват стандартите за надлежна и процесуално издържана доказателствена дейност, като е ясна и аргументирана волята на съда относно оценката на първичните и на производните доказателствени средства и тяхното значение за изясняване на правнорелевантните обстоятелства. Правилен и надлежно аргументиран отговор са получили и всички възражения на защитата във връзка с недоказаността на деянието от фактическа страна, които в мотивите на първата и на втората съдебна инстанция по обоснован, логичен и законосъобразен начин са били отхвърлени като неоснователни.
Изложеното показва, че при проверката и анализа на доказателствата не са били допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 предл.първо от НПК, поради което искането за възобновяване на делото на това основание, се явява неоснователно.
Наведените в искането доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на присъдата, осъденият К.И. отново е обвързал с недоказаността на обвинителната теза, т.е. с твърдение за необоснованост, а не заради приложението на съответната наказателноправна норма или поради явната несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348 ал.2 НПК и чл.348 ал.5 НПК. След като фактите по чл.102 от НПК относно извършеното деяние и неговото авторство са били установени по предвидения процесуален ред, законосъобразно са били субсумирани под нормата на чл.325 а ал.1 НК, т.е. приложен е законът, който е трябвало да бъде приложен.
Предвид на изложените съображения искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение, поради което ПАС
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К.И.И. за възобновяване на ВНОХД № 640/2019г. по описа на ПОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.