РЕШЕНИЕ
№ ………/……..12.2014 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, търговско
отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети декември през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря
Д.Б. като разгледа докладваното
от съдията Терзийска т.д. № 2098/2013
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на В.П.Ш., чрез процесуален представител, с която предявен иск по чл.517 ал.4
от ГПК за прекратяване на „В.”***.
В исковата молба се твърди, че ищецът В.П.Ш. се е
снабдила в производството по ч.гр.д. № 5784/2008 г. на ВРС със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против длъжника Х.Н.С. за сумата от 97791.50
лева, представляваща левова равностойност на 50 000 евро главница по
договор за заем от 14.03.2008 година с нотариално удостоверяване на подписите
на страните. Сочи се, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство по изп.д. № 20087160400185
на ЧСИ Н. Г. с район на действие – ОС Варна. Твърди се, че длъжникът не е
удовлетворил вземането на кредитора в изпълнението и последното е насочено
срещу дружествените му дялове във „В.” ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е, като е вписан запор на дружествените дялове, а на взискателя е възложено от ЧСИ да предяви иск за
прекратяване на дружеството, в производството по ликвидация на което ще може да
се удовлетвори кредитора-взискател. На изложеното
моли да се постанови решение за прекратяване на дружеството.
Ответникът счита иска неоснователен тъй като не е
доказано качеството на взискател на ищеца, вземането
не е в размера, посочен в изпълнителния лист, вземането е цедирано
от ищеца на трето на спора лице и после обратно на ищеца, като за цесията не е
съобщено на длъжника.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа депозираната искова молба и моли за постановяване на
решение за прекратяване на дружеството. Счита, че качеството на взискател е доказано, удостоверено е вписване на запор
върху всички дружествени дялове, притежавани от Х.Н. в капитала на „В.” ЕООД и
процедурата по чл. 96 от ТЗ не следва да се спазва. Претендира присъждане на
разноски.
Ответната страна не се представлява в съдебно
заседание, редовно призована. В писмена молба вх. № 35055/10.12.2014 година
поддържа депозирания отговор като счита иска неоснователен тъй като ищцата няма
качеството на взискател /Х.Н. не е уведомяван за
извършените цесии/, а искът е предявен без да се спази изискването на чл. 96
ал.1 от ТЗ с връчване изявление до дружеството за неговото прекратяване и предявяне на иска едва след вписване на запора. Отрича
вземането да съществува в размера, посочен в изпълнителния лист. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствата по
делото приема за установено следното:
С оглед правната квалификация на заявените права
съдът е дал указания към страните, че в тежест на ищеца е да установи
качеството си на взискател, а на ответника - че дружеството следва да установи изплащане
на взискателя на задължението преди приключване на
първото заседание по делото или че вземането на взискателя
е погасено – независимо дали от дружеството, длъжника или от трето лице.
От извършената справка по партидата на ответното
дружество „В.” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр.Варна се установява, че Х.Н.С.
е едноличен собственик на капитала на „В.” ЕООД, ЕИК *********.
Видно от представеното постановление от 27.11.2013 по
изп.дело № 20087160400185 на ЧСИ Н.Г., рег.№ 716, с
район на действие ОС-Варна, посоченото изпълнително дело е образувано въз
основа на изпълнителния лист от 30.07.2008 г. издаден от ВРС по ч.гр.д. №
5784/2008 г., по силата на който Х.Н.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на взискателя В.П.Ш.,***, поданичка
на Кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на *** г. сумата от
97791.50 лв., представляваща левовата равностойност на 50 000 евро,
главница по договор за заем от 14.03.2008 г. с нотариално удостоверяване на
подписите, адвокатски хонорар 2000 лева и разноски по изпълнителното дело към
момента на постановлението в размер на 5734.02 лева.
На страните е указано, че на съда е служебно
известно, че с решение от 22.01.2010 г., по гр.д. № 1052/2009 г. на ВОС, в
законна сила от 18.06.2010 година е прието за установено вземането на В.П.-Ш.
срещу Х.Н.С. за сумите по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 5784/2008 г. на ВРС, въз основа на изпълнителния лист
по което дело е образувано и настоящото изпълнително дело на ЧСИ Н. Г..
От горецитираното
постановление се установява, че по искане на взискателя
В.П.Ш. е наложен запор за задължение от 74653.00 лева – остатък непогасена главница по договора за заем, върху
дружествените дялове на длъжника Х.Н.С. във „В.” ЕООД, ЕИК *********, вписан в
ТР на 29.11.2013 година по запорно постановление от
дата 20.11.2013 година /л. 22 по делото/. Със същото постановление взискателя В.П.Ш. е овластена да предяви иск пред ВОС за прекратяване на „В.”
ЕООД, ЕИК *********.
Установява се от представеното удостоверение,
издадено от ЧСИ , че към м. 08.2013 година размерът на задължението след
частично погасяване е 80251.51 лева /в това число разходи по изпълнението/.
Съгласно разпоредбата на чл. 517 ал.4 от ГПК, в случай, че
принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове на длъжника в ЕООД,
искът може да бъде предявен и без спазването на изискването за връчване от страна на съдебния изпълнител на
дружеството на изявление на взискателя в
изпълнителното производството чл.517 ал.3 от ГПК за прекратяване участието на
длъжника в дружеството. С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички
предпоставки за допустимост на предявения
иск. Доводът
на ответника, че не е спазена процедурата по чл. 96 ал.1 от ТЗ е неоснователен,
доколкото чл. 517 ал.4 от ГПК изключва изрично необходимостта от това. Вярно е,
че запор върху всички дружествени дялове на едноличния собственик на капитала е
надлежно вписан след предявяване на иска във връзка с указания на съда, дадени
с разпореждането за оставяне производството без движение, но доколкото запор е
вписан, т.е. изпълнени са указанията, преждевременното завеждане е санирано.
Удостоверено е и качеството на взискател на ищеца В.П.Ш. спрямо длъжника Х.Н.С.. Действително
вземането по изпълнителния лист веднъж е цедирано от В.Ш.
на Г.С.К. с договор за цесия от 02.02.2009 година и в последствие повторно е цедирано обратно на В.Ш. с договор за цесия от 31.10.2011
година. Последната цесия е съобщена надлежно на длъжника след началото на
настоящото производство с нотариална покана, получена лично от длъжника на
07.04.2014 година, но този факт следва да са зачете като относим
към спора /л. 66 и 67 по делото/. Освен това изискването за консолидиране на
фактическия състав по чл. 99 от ЗЗД с връчване изявление до длъжника от цедента за прехвърляне на вземането е за да узнае длъжника
кому да престира. Ответното дружество в настоящото
производство не доказва, че длъжникът Н. е престирал
на друг взискател преди да му бъде съобщена цесията.
Основателността на иска с правно
основание чл.517 ал.4 от ГПК е обусловена
единствено липсата на пълното удовлетворяване на взискателя
към датата на приключване на първото заседание по делото.
По
делото липсват доказателства за пълното удовлетворяване
на вземането на взискателя В.П.Ш. спрямо физическото лице Христо Стефанов, както към датата на
приключване на първото заседание по делото, така и към по-ранен момент.
Предвид на изложеното се налага
извод, че към дата на приключване на първото заседание взискателят – ищец по делото има неудовлетворено вземане
спрямо едноличния собственик на капитала на ответника в размера, за който е
наложен запор на дружествените дялове. Твърдението на ответника, че вземането е
в размер, различен от изпълнителния лист е коректно, но не за него е наложен
запор, а за остатъкът, дължим към датата на запора като ответникът не доказва
последващо плащане.
С оглед на изложеното съдът
намира предявения иск за основателен, поради което същият следва да бъде
уважен.
Съдът намира, че едновременно с прекратяване на
дейността на дружеството и на основание чл.156 ал.1 от ТЗ следва да открие
производство по ликвидация. Чрез успешното провеждане на иска по чл. 517 от ТЗ
се постига прекратяване на дружеството по решение на съда, макар и извън
хипотезата на чл. 155 от ТЗ, поради което и разпоредбата на чл. 156 ал.1 от ТЗ
следва да намери приложение и за производството по ликвидация и в тази хипотеза
на прекратяване на юридическото лице.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да се осъди да
заплати на ищеца направените разноски за заплащане на държавна такса, в размер
на 80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за което е
представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разходи.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.517, ал.4
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА „В.”
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, на осн. чл.517, ал.4 от ГПК.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ на „В.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна на основание
чл.156 от ТЗ.
ОСЪЖДА „В.”
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна да заплати на В.П.Ш.,***, поданичка на Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
родена на *** г. сумата от 380.00 (триста и осемдесет) лева, представляваща направените по делото разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
След влизане в
сила на решението,
препис от него да се
изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване и определяне
на ликвидатор.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: