Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
08.10.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №72 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по жалба на С.С.Ю. *** и Г.С. ***-А, срещу Заповед №301 от 21.02.2014 г. на Кмета на Община Хасково.
Жалбоподателите твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор 77195.719.125 по КК на гр.Хасково, който бил част от УПИ IV-3111 по плана на кв.472, одобрен със Заповед №1070/1993 г. на Кмета на Община Хасково. С обжалваната заповед се образувал нов УПИ XXI, който заемал част от техния съсобствен имот.
Жалбоподателите считали оспорваната заповед за нищожна, като излагат следните съображения:
– Площта на УПИ XXI – 234 кв.м., била по-малка от минимално допустимата, съгласно чл.19, ал.3 от ЗУТ, във връзка с ал.1, т.1 от същия член – 240 кв.м.;
– УПИ XXI не граничал в нито една от страните си с улица – чл.14, ал.4 от ЗУТ;
– Нито една от външните регулационни линии на УПИ XXI не била с дължина от 11,20 м., т.е. не отговарял на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗУТ;
– Липсвало отчуждаване на частта от имота на жалбоподателите, повдигната в зелено на приложената от тях скица, която те всички, живущи в него, продължавали да ползват и досега, тъй като оттам бил единственият възможен изход към съседните им имоти;
– Във фактическия мир (на место) такъв УПИ не съществувал – регулацията не била приложена, както по документи, така и на место.
Оспорващите считат, че всички тези пороци водели до нищожност на обжалваната заповед на основание чл.26 от ЗЗД, ал.1, предл.1 и 2 – противоречат на повелителни разпоредби на закона и целят да го заобиколят, както и на чл.19, ал.1 от ЗУТ – досежно пространствените параметри на УПИ в градовете – най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност. Твърдят, че макар нищожният административен акт да не можел да породи каквито и да е правни последици, обжалваната заповед се явявала пречка за тях да реализират своите права, поради което се налагало да поискат прогласяване (обявяване) на нищожността ѝ. Сочат, че заповедта не им е била съобщавана по реда на АПК. Наистина в преписката съществували някакви писма, с които ги уведомявали, че има издадена такава заповед, но като се имало предвид факта, че купувач на местото – УПИ, бил техен племенник – сина на брат им А., който живеел на същия адрес, и за имота имало само една пощенска кутия за всички живущи там, нямало как на практика да се докаже твърдението, че жалбоподателите не били получили съобщенията по тяхна вина. Твърдят, че в хода на разглеждане на адм.дело №430/18 на АС – Хасково поискали по реда на косвения съдебен контрол съдът на прогласи тази нищожност, но им било отказано, което обуславяло и правния им интерес от образуване на самостоятелно производство за разглеждане на това искане.
Претендират обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна.
С депозирано по делото Заявление вх.№3427/22.05.2019 г. (л.81), от пълномощника на жалбоподателите се навеждат и допълнителни доводи за нищожност на обжалваната заповед, като се твърди следното:
– Проектът за ПУП – РП бил изготвен след изтичане на срока, определен в Заповед №634/24.04.2013 г. – 90 дни, който бил изтекъл на 27.07.2013 г. Видно било от заглавната страница на ПУП – РП, обяснителната записка към него и скиците, че навсякъде като дата на изготвяне било посочено м.август 2013 г., т.е след изтичане на определения срок;
– ПУП – ПР бил изготвен от инж.Лиляна Лилянова, която не била правоспособно лице по смисъла на закона към тази дата;
– В оспорената заповед като правно основание за издаването ѝ бил посочен чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, т.е. „има съгласие на всички собственици на имоти по чл.131, ал.2, т.6 от ЗУТ, както и на носителите на органичени вещни права върху тях“, но по делото липсвали данни за съгласие от страна на собствениците на ПИ 77195.719.125 и 126, респективно на УПИ IV-3110, 3111 по плана на кв.472, одобрен със Заповед №480/1996 г. на кмета на Община Хасково.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител по делото, претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага съображения, че процесната заповед не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ и в предвидената писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Счита, че не били допуснати съществени нарушения на производствените правила, като по преписката имало доказателства, установяващи, че проектът на ПУП бил изготвен от правоспособно лице, преди приемането му той бил разгледан на ЕСУТ и същият бил обявен на заинтересованите страни. Навежда съображението, че останалите изложени в жалбата доводи касаели законосъобразността на заповедта и не следвало да бъдат обсъждани от съда.
Заинтересованата страна, С.А.С., чрез процесуалния си представител по делото, излага становището, че не е налице претендираната нищожност на обжалвания акт. Ставало ясно, че се касае до спор за материално право, който не следвало да бъде разглеждан в настоящото производство и жалбата следвало да се отхвърли.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от страна на жалбоподателите Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност, №117, том IV, дело 2442/1993 год. от 13.10.1993 г. (л.47), С. Х. Ю. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: имот планоснимачен №3110 в квартал 471-Б по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №377/1986 г., целият от 385 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда, при граници: от север – Д.Б., от изток – И.Б., от запад – ул.З.и от юг – общинско място;
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по регулация, №170, том IX, дело 3375/1996 год. от 07.08.1996 г. (л.48), на основание писмо №194-Н-173/04.07.1996 г. на Общинския съвет – Хасково и скица №906/16.05.1996 г. на Управление „Архитектура и кадастър“ при Община Хасково и съгласно чл.134, ал.2 от Закона за териториално и селищно устройство, С. Х. Ю.,*** и Н. М. Е., М. М. Ш. и Д. М. Ш., живущи на ул.„З.“ №*****, гр.Х., са признати за собственици на следния недвижим имот, придаден по регулация към съсобствения им парцел IV-четвърти, в квартал №473 по плана на гр.Х., отреден за имоти с планоснимачни №№ 3110 и 3111, одобрен със Заповед №1070/1993 г., а именно: празно общинско място с площ от 85 кв.м., собственост на Община Хасково, при съседи на придаваемата се част: улица, зелена площ – общински терен и собствено място.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№5675/22.12.2015 г. на Община Хасково (л.49), жалбоподателите С.С.Ю. и Г.С.Р. са наследници, съответно син и дъщеря, на С. Х. Ю., починал на 11.11.2002 г.
С представения Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, №181, том I, рег.№1104, дело №119 от 2016 г. от 06.04.2016 г. (л.50) М. А. Ю. прехвърля на сина си С.С.Ю. притежаваните от нея 3/5 (три пети) идеални части от следния съсобствен ѝ недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 77195.719.125 по КК на гр.Х., одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АГКК – София, с административен адрес гр.Х., ул.„З.“ №***, целият с площ от 361 кв.м. по скица №15-74594/17.02.2016 г. на СГКК – Х., а по нот.акт №117 от 13.10.1993 г. с площ от 385 кв.м., с номер по предходния план: 3110, 3111, кв.473, парцел IV – одобрен със заповед №1070/93 г., при съседи: 77195.719.126, 77195.719.36, 77195.719.27, 77195.719.44 и 77195.719.43, ведно с построената в него сграда.
Цитираната в последния нотариален акт Скица №15-74594/17.02.2016 г. на СГКК – Хасково на ПИ с идентификатор 77195.719.125 също е представена по делото (л.51). В нея имотът е вписан с площ 361 кв.м. и собственици: Н. М. Е., М. М. Ш., Д. М. Ш. и наследници на С. Х. Ю., съгласно НА №117 от 13.10.1993 г. и НА за собственост върху недвижим имот придобит по регулация №170 от 07.08.1996 г.
Видно от представената административната преписка, до Главния архитект на Община Хасково е изпратено запитване с вх.№П-097-11/22.02.2013 г. (л.40) от Директора на Дирекция ССТТТЗПОС в Община Хасково, за необходимо архитектурно становище и комбинирана скица на поземлен имот с идентификатор №77195.719.27 по КК на гр.Хасково.
В отговор (л.37) Гл.архитект на Община Хасково приложено изпраща комбинирана скица за проектиране и становище за обект общинска собственост.
Видно от Комбинирана скица за проектиране №329/28.02.2013 г. (л.41-42) поземлен имот №77195.719.27 по Кадастралната карта на гр.Х., одобрена със Заповед №РРД-18-63 от 05.10.2006 г., с площ по КК 234 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, е със собственик Община Хасково.
В Становище на Главен архитект на Община Хасково от 4 април 2013 г. (л.38) относно градоустройствените характеристики на поземлен имот №77195.719.27, кв.473 по КК на гр.Х. е посочено, че съгласно плана за регулация и застрояване, одобрен със Заповед №1070/1993 г., поземленият имот е с площ 234 кв.м., попада в зона с предназначение „за жилищни нужди“, по документ за собственост АОС №36/2010 г. е актуван като частна общинска собственост, към момента за имота няма влязъл в сила план на регулация и застрояване и в имота няма реализирани сгради. В становището е посочено, че при инвеститорски интерес за ниско жилищно застрояване в имота, следва да се разработи проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване, с който да се определят параметрите на застрояването. При интерес за застрояване за нежилищни функции, следва да се направи план за регулация, с който да се определи предназначението на имота и да се изготви план за застрояване, който да предвиди съответното застрояване, допустимо в жилищни зони.
Върху Становището има поставени резолюции – „Инж.С. – Да се обособи УПИ М+ПЗ“ от дата 05.04.2013 г. и „Арх.Т. – за заповед за служебно изменение на ПР“ от дата 08.04.2012 г.
От Кмета на Община Хасково е издадена Заповед за изработване на проект за изменение на Подробен устройствен план №634/24.04.2013 г. (л.36), с която, въз основа на подписано от Главния архитект на общината становище, че са налице основанията на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ за служебно изработване на подробен устройствен план – изменение на плана за дворищна регулация на част от кв.473, на основание чл.135, ал.3 и ал.5 и чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, е разрешено да се изготви проект за подробен устройствен план – изменение на плана за дворищна регулация на част от кв.473 – план за регулация на поземлен имот 77195.719.27 в самостоятелен урегулиран поземлен имот в кв.473 по плана на гр.Хасково с конкретно предназначение за жилищно строителство. В заповедта е посочено планът за регулация да се съобрази с действащата улична регулация, а регулационните граници се поставят в съответствие с имотните. Посочен е срок за изготвяне на проекта – 90 дни.
Изготвен е Проект за ПУП (л.127-130) за изменение плана за регулация, кв.473, поземлен имот №77195.719.27, с посочен проектант: Община Хасково, подписан от инж.Л.Л., м.август 2013 г. В Обяснителната записка към проекта е посочено, че са проучени Кадастралната карта на гр.Х., одобрена със Заповед №РД-18-63/2006 г. и Регулационния план за кв.473, гр.Х., одобрен със Заповед №1070/1993 г. Според проектните работи, уличната регулация не се променя. Дворищна регулация: Поземлен имот с идентификатор 77195.719.27 се урегулира в самостоятелен урегулиран поземлен имот XXI, кв.473 „За жилищно строителство“. След извършените проектни работи УПИ XXI е със следната площ: УПИ XXI За жилищно строителство с площ 234 м². Проектните работи са отразени със зелени линии, щрихи и надписи в чертежа (л.129), върху който има поставени печати – Приет с решение 10 по протокол №5 на ЕСУТ – Община Хасково от 2014 г. по чл.128, ал.7 от ЗУТ и Одобрявам със Заповед №301/21.02.2014 г. на Кмет на Община Хасково.
Видно от препис – извлечение от Протокол №23/01.10.2013 г. на заседание на ЕСУТ при Община Хасково (л.31), по т.9 от дневния ред е разгледан Подробен устройствен план – изменение на плана за регулация на част от кв.473 по плана на гр.Х. с възложител Община Хасково и на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ същият е допуснат.
За изработването на проекта за ПУП – изменение на плана за регулация и възможността от заинтересуваните лица по чл.131 от ЗУТ да се направят искания и възражения по него, на основание чл.128, ал.3 от ЗУТ е изготвено Съобщение (л.30), получено срещу подпис на 16.10.2013 г. от М. А. Ю.; изпратени са уведомления изх.№94-00-23/24.10.2013 г. (л.26) до С.С.Ю., получено на 01.11.2013 г. (л.29) и изх.№94-00-23/24.10.2013 г. (л.27) до А.С. Х., получено на 04.11.2013 г. (л.28), и до Т. С. М., получено на 14.11.2013 г., видно от представената обратна разписка (л.25). Тъй като отправеното на адреса на Г. С.Р. съобщение е върнато като непотърсена пощенска пратка (л.24), е изготвено Обявление №94-00-23/06.01.2014 г. (л.23), с което обявяването е извършено при условията на чл.61, ал.3 от АПК. Съставен е Констативен протокол (л.22), подписан от гл.специалист, че преписката е обявена на всички заинтересувани лица по чл.131 от ЗУТ, съответно са изброени петте лица като собственици на имот пл.№719.125 и по отношение на всяко от тях е удостоверено, че в 14-дневен срок от съобщаването няма постъпило възражение.
Видно от препис – извлечение от Протокол №5/04.02.2014 г. (л.21), на проведено на същата дата на заседание на ЕСУТ при Община Хасково, по т.10 от дневния ред е взето решение, с което на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ се предлага да бъде одобрен Подробен устройствен план – изменение на плана за регулация на част от кв.473 по плана на гр.Хасково, с възложител Община Хасково.
С обжалваната
Заповед №301 от 21.02.2014 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание
чл.129, ал.2, чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и Решение №10 от Протокол №5 от
04.02.2014 г. на Експертен съвет по устройство на територията, се одобрява
Подробен устройствен план – изменение на плана за регулация на част от кв.473
по плана на гр.Х. Поземлен имот №77195.719.27 се урегулира в самостоятелен
урегулиран поземлен имот – УПИ XXI с конкретно предназначение „за жилищни
нужди“. Вътрешните регулационни линии се поставят в съответствие със
съществуващите граници на поземлен имот №77195.719.27.
Изготвени са писма с изх.№94-00-9/06.03.2014 г. на Кмета на Община Хасково, за съобщаването на Заповед №301/21.02.2014 г. и възможността същата да бъде обжалвана в 14-дневен срок от съобщаването, на лицата С.С.Ю. (л.16), Г.С.Р. (л.19), Т. С. М. (л.15), М. А. Ю. (л.17) и А.С. Х. (л.18), посочени като съсобственици на имот №77195.719.125 и заинтересувани лица по смисъла на чл.131 от ЗУТ. Писмото е получено от Т. С. М. на 26.03.2014 г. (л.14), а изпратените до останалите адресати писма са върнати като непотърсена пощенска пратка (л.10-13). По делото са налични и известията за доставяне, удостоверяващи че изпратените до жалбоподателите С.С.Ю. (л.11) и Г.С.Р. (л.10) писма са върнати от пощенския оператор като непотърсена от получателя пратка.
Съставено е Обявление Рег.индекс:94-00-9#1/10.04.2014 г. (л.9), с което за издаването на заповедта е извършено обявяване по реда на чл.130 от ЗУТ вр. чл.61, ал.3 от АПК, включително на жалбоподателите С.С.Ю. и Г.С.Р.. Удостоверено е, че обявлението е залепено на таблото и качено в сайта на община Хасково на 10.04.2014 г.
Съставен е Констативен протокол от 12.05.2014 г. (л.8), подписан от гл.специалист, за извършена проверка на обявяването на Заповед №301/2014 г., съответно са изброени петте лица като собственици на имот пл.№719.125 и по отношение на всяко от тях е удостоверено, че в 14-дневен срок от съобщаването няма постъпило възражение.
Съставен е и Констативен протокол от 15.06.2014 г. (л.7), с който е удостоверено, че след обявяването на заповедта не са постъпили възражения в законоопределения срок и че заповедта влиза в сила от 24.04.2014 г.
По делото е представен Акт №3414 за частна общинска собственост (л.79) на Община Хасково, съставен на 29.04.2010 г., вписан в Служба по вписванията при РС – Хасково на 09.06.2010 г., за имот: земя, площ 234 кв.м., поземлен имот с идентификатор 77195.719.27, с местонахождение гр.Х., ул.„Ч. с.“ **, при изброени граници на имота, включително 77195.719.125.
От страните по делото е представен (л.138 и л.141) вписан в Службата по вписванията при РС – Хасково на 23.04.2015 г. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, с рег.номер: ОС-061/15.04.2015 г. (л.139), видно от който на 02.04.2015 г. (т.е. след издаване на процесната Заповед) Община Хасково продава на С. *** Поземлен имот с идентификатор 77195.719.27 съгласно кадастралната карта на гр.Х.
От страна на жалбоподателите по делото беше ангажирано като доказателство писмено Становище (л.154) от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Регионална колегия – Хасково, представлявано от инж.С. Я. – Ж., в което се удостоверява, че към 2013 г. инж.Л. С. Л.не е била включена в регистъра на инженерите както с пълна, така и с ограничена проектантска правоспособност, нито е била член на КИИП, РК – Хасково.
От страна на ответника по делото се представиха доказателства (л.104-117), видно от които Л. С. Л., със завършена образователна степен „Магистър“ и призната квалификация Инженер – геодезист е работила по Трудов договор от 29.11.2004 г. в Община Хасково, на длъжност гл.специалист в Спец. администрация – Дирекция Устройство на територията, Отдел „Кадастър, регулация, устройствени планове и схеми“, до прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 15.07.2016 г., като в Длъжностната характеристика на същата като преки задължения е включено регулярно да изготвя служебни преписки за изменение на действащи планове за регулация.
По допустимостта на оспорването, съдът намира следното:
Обжалваната Заповед №301 от 21.02.2014 г. на Кмета на Община Хасково е издадена на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ.
В действащата към датата на издаването ѝ редакция, (изм.ДВ бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.), чл.134, ал.2 от ЗУТ има следното съдържание: „Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал.1, и когато: (т.6) има съгласие на всички собственици на имоти по чл.131, ал.2, т.1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях“.
В приложимата редакция на чл.131 от ЗУТ са посочени кои са заинтересувани лица в производството по одобряване на подробни устройствени планове и техните изменения.
Съгласно чл.131, ал.1 (редакция изм.ДВ бр.82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.
Според ал.2 на
същата разпоредба, непосредствено засегнати от предвижданията на подробния
устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите – предмет на самия план; 2.
съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване; 3. съседните имоти,
включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4.
съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на
плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване
на културното наследство или в забранени, охранителни или защитни зони,
включително такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната,
за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени
ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.
В чл.213 от ЗУТ е предвидено, че съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него – по Административнопроцесуалния кодекс, като в чл.214, т.1 от ЗУТ е посочено, че индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете за устройство на територията по чл.1, с които се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, независимо дали изрично са посочени като адресати.
Според Тълкувателно решение №3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. №1/2012 г., във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси, като правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.
В процесния случай жалбоподателите С.С.Ю. и Г.С.Р. претендират прогласяване нищожност на обжалваната заповед, в качеството си на собственици на ПИ с идентификатор 77195.719.125 по КК на гр.Х.. Доколкото жалбоподателите не са посочени като адресати на Заповед №301 от 21.02.2014 г. на Кмета на Община Хасково, както и няма данни същите да са собственици на Поземлен имот №77195.719.27 по КК на гр.Х., предмет на заповедта, за преценка правния им интерес от оспорването, съответно допустимостта на подадената жалба, следва да бъде установено обстоятелството дали С.С.Ю. и Г.С.Р. имат качеството „заинтересувани лица“ по смисъла на чл.131 от ЗУТ в производството по одобряване на ПУП – изменение на плана за регулация, извършено с процесната заповед.
За изясняване на това фактическо обстоятелство по делото беше назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, със задача след като проследи градоустройствения статут на ПИ с идентификатор 77195.719.125 и ПИ с идентификатор 77195.719.27 по КК на гр.Х., вещото лице да даде отговор на въпроса дали имотът, собственост на жалбоподателите, е непосредствено засегнат от предвижданията на одобрения с процесната заповед ПУП – изменение на плана за регулация, и по какъв начин.
По делото беше изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза (л.71-73), изготвено от вещо лице инж.Д.Е.К..
В заключението си вещото лице обективира следните констатации:
По Кадастралния и регулационен план (КиРП), одобрен със Заповед №377 от 1986 г. (Приложение №1) имотът на жалбоподателите е нанесен като дворно място с планоснимачен номер 3110. Площта му е 385 кв.м., изчислена автоматизирано. Толкова е и площта на имота съгласно НА №117 от 1993 г. Няма нанесено дворно място (поземлен имот), за което със Заповед №301/2014 г. е образуван процесния УПИ XXI.
По КиРП, одобрен със Заповед №1070 от 1993 г. (Приложение №2), имотът на жалбоподателите е нанесен като дворно място със същия планоснимачен номер 3110 и същата площ 385 кв.м., изчислена автоматизирано. И в този план няма нанесено дворно място (поземлен имот), за което със Заповед №301/2014 г. е образуван процесния УПИ XXI. Върху този план е нанесен УПИ XXI с площ 234 кв.м., като част от него „застъпва“ част от дворното място с пл.номер 3110. Площта на застъпеното място е 40 кв.м., оцветено в жълт цвят на Приложение №5 към заключението.
На Кадастралната карта (КК) на град Х., имотите са нанесени, както следва:
– ПИ с идентификатор 77195.719.125 с площ 361 кв.м. – частично съвпадащ с дворно място с пл.номер 3110. В контура на ПИ 77195.719.125 попада предадената по регулация площ в размер на 85 кв.м., оцветена в светлосиньо на Приложение №5. Извън контура на ПИ 77195.719.125 са: оцветената в жълто площ в размер на 40 кв.м. от дворно място с пл.номер 3110 и оцветената в сиво площ в размер на 69 кв.м. от дворно място 3110, попадаща в улична регулация.
– ПИ с идентификатор 77195.719.27 с площ 234 кв.м. В неговия контур е включена оцветената в жълто площ 40 кв.м. от дворно място с пл.номер 3110.
В резултата на извършените геодезически измервания и огледа на място вещото лице е установило, че оцветената в жълто площ от 40 кв.м. е собственост на жалбоподателите и се е ползвала от тях през целия период и до сега, както и че същата е застроена с паянтови складови постройки.
Експертизата дава заключение, че имотът на жалбоподателите е непосредствено засегнат от предвижданията на одобрения с процесната заповед ПУП – изменение на плана за регулация. Площ от 40 кв.м. от дворното им място с планоснимачен номер 3110, оцветена в жълто в Приложение №5, е включена в площта на УПИ XXI.
Според данните от разписния лист – един и за двата плана, от 1986 г. и от 1993 г., собствениците на ПИ 77195.719.125 са собственици на площ от 40 кв.м. от УПИ XXI, одобрен със Заповед №301/21.02.2014 г. – площта, оцветена в жълто, представляваща част от дворно място с пл.номер 3110. В копието от разписния лист (Приложение №4) за собственик на дворно място (поземлен имот) с планоснимачен номер 3110 е записано „С. Х. Ю. НА 117 т.IV/93 г.“
Вещото лице посочва също, че ПИ 77195.719.125 и ПИ 77195.719.27 са съседни, но (отредените за тях УПИ IV и УПИ XXI) не са включени в свързано застрояване, двата имота не са през улица и не се променя предназначението на имота, предмет на плана.
При изслушването му в съдебно заседание на 23.05.2019 г. (л.94-95) вещото лице инж. Д.К. пояснява, че относно площта, оцветена в жълто на Приложение №5 към заключението, въз основа на проверените от него материали и извършена справка в Техническата служба на Община Хасково и в Дирекция „Общинска собственост“, не е открил данни, от които да е видно, че е извършено отчуждаване на тази площ от имота на жалбоподателите.
Въз основа на така приетото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът приема за установено, че към момента на подаване на жалбата оспорващите, в качеството им на собственици (според представените нотариални актове и по данните от кадастралния регистър) на дворно място с пл.номер 3110 по КиРП, одобрен със Заповед №1070 от 1993 г., с площ 385 кв.м., представляват заинтересувани лица в производството по одобряване на процесното изменение на подробния устройствен план, по смисъла на чл.131, ал.1 от ЗУТ. Съгласно експертното заключение, при нанасянето на урегулираното с процесната заповед УПИ XXI с площ 234 кв.м., върху действащия план – КиРП от 1993 г., то част от него „застъпва“ част от дворното място с пл.номер 3110, като площта на застъпеното място е 40 кв.м., оцветено в жълт цвят на Приложение №5 към заключението, т.е. част от имота на жалбоподателите се явява предмет на самия план и непосредствено засегнат от предвижданията на подробния устройствен план в хипотезата на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ.
По изложените съображения жалбата се явява подадена от надлежни страни, за които е налице правен интерес от търсената защита, и е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт.
Съгласно чл.215, ал.4 от ЗУТ, жалбите се подават в 14-дневен срок от съобщаването на акта, който се обжалва. В случая по делото са налице безспорни писмени доказателства за съобщаването на Заповед №301 от 21.02.2014 г. на Кмета на Община Хасково на двамата жалбоподатели на 10.04.2014 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 04.01.2019 г., но доколкото същата съдържа само възражения за нищожност на оспорения акт, то на основание препращащата разпоредба на чл.213, предл.последно от ЗУТ, приложение в случая намира нормата на чл.149, ал.5 от АПК, според която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Ето защо съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане, като преценката за законосъобразност на административния акт се явява преклудирана.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
С оспорваната заповед се одобрява Подробен устройствен план – изменение на плана за регулация, на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, която разпоредба, в приложимата ѝ редакция (ДВ бр.66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г.) предвижда Подробният устройствен план в обхват до един квартал, да се одобрява със заповед на кмета на общината. Оттук следва, че Кметът на Община Хасково е административният орган, разполагащ с материална и териториална компетентност да издаде заповед от вида на процесната, като по делото няма повдигнати възражения за некомпетентност на органа, респективно на подписалото заповедта лице, което към датата на издаването ѝ заема длъжността Кмет на Община Хасково. Спазена е и изискуемата писмена форма за валидност на административния акт.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на оспорващите, че обжалваният административен акт е нищожен.
При липса на легално определение на понятието „нищожност” в АПК, следва да се възприеме установеното в административноправната теория и трайната съдебна практика становище, че обявяването на нищожност на административен акт е средство за отстраняване на незаконосъобразни актове, засегнати от много тежък по степен порок, при който, въпреки че притежава някои външни белези на административен акт, същият въобще не е годен да породи правни последици. Най-общо нищожността на административните актове се свързва с извършени нарушения при тяхното издаване, които изключват възникването на целените от административния орган правни последици. Липсата на компетентност на административния орган – материална, местна или по степен, винаги води до нищожност на акта. Нарушенията на административнопроизводствените правила също могат да са основания за нищожност, когато са толкова съществени, че нарушението да е довело до липса на волеизявление.
Приема се, че е налице нищожност на административния акт и в случаите на нарушение на материалния закон, когато нарушението е толкова тежко, до степен актът да е изцяло лишен от нормативна опора, или правните последици от акта да са нетърпими от правовия ред. В тези случаи преценката за действителността на административния акт следва да е винаги конкретна, и обусловена от тежестта на порока, от който е засегнат акта. За да доведе до нищожност, а не до унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да доведе до пълно отсъствие на предпоставките за издаване на акта – т.е. да няма законово основание за неговото издаване, или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Тези критерии за разграничение на нищожните от унищожаемите административни актове са възприети от теорията и съдебната практика.
В процесния случай в Заповедта е посочено правното основание за издаването ѝ – чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, според което влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл.131, ал.2, т.1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. Съобразно това правно основание, и одобреното с акта изменение, според което поземлен имот №77195.719.27 се урегулира в самостоятелен УПИ, като вътрешните регулационни линии се поставят в съответствие със съществуващите граници на поземления имот, може да се извлекат и фактическите мотиви на заповедта, съдържащи се в останалите документи от административната преписка – например становището на Главния архитект на Община Хасково за наличие на условията. Административният орган очевидно е приел, че Община Хасково е единствен собственик на поземлен имот №77195.719.27, което към момента на издаване на заповедта е било удостоверено и с АЧОС №3414/29.04.2010 г. При това положение, заповедта е издадена на съществуващо правно основание и не е нищожна.
Възражението на оспорващите, че по делото липсвали данни за съгласие от страна на собствениците на ПИ 77195.719.125 и 126, респективно на УПИ IV-3110, 3111 по плана на кв.472, на практика са относими към законосъобразността на издадената заповед, тъй като действителното наличие на съгласие от страна на всички собственици на имота, засегнат от изменението на ПУП, е предмет на преценка относно спазването на изискванията на закона за издаване на акт от вида на процесния, а не условие, предпоставящо неговата валидност.
По същите съображения, без правно значение са наведените в жалбата възражения, че на место такъв УПИ реално не съществувал, тъй като регулацията не била приложена, както и за липсата на отчуждаване на частта от имота на жалбоподателите, която те продължавали да ползват и досега.
Във връзка с твърденията на оспорващите, по делото бяха приети и две допълнителни заключения на съдебно-техническата експертиза, изготвени от вещо лице инж.Д.К.. В първото допълнително заключение (л.156) вещото лице констатира, че съобразно действащия план за регулация, УПИ XXI има лице на улица (уличнорегулационна линия) с дължина 23.16 линейни метра, като на място улицата не е реализирана (между осови точки 38, 38а, 60, 59 не е изградена), т.е. УПИ XXI не граничи със съществуваща улица. Вещото лице дава заключение и че дворищната регулация по отношение на УПИ XXI не е приложена, като сочи, че дефиниция на понятието „приложен регулационен план“ е дадена в §22, ал.1 от ЗР на ЗУТ, а поради грешно нанасяне на имота на жалбоподателите в кадастралната карта, площта от 40 кв.м. от същия, оцветена в жълто на Приложение №5 към основното заключение, попада в контура на УПИ XXI, а изискването на §22, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗР на ЗУТ не е спазено, тъй като липсва информация за съгласие на жалбоподателите, изразено с договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи.
Във второто допълнително заключение (л.184-186) вещото лице проследява отразяването на имот с идентификатор 77199.719.27 в Кадастралната карта на град Хасково, като сочи, че същият е нанесен в КК към датата на одобряването ѝ – 05.10.2006 г. с характеристиките, каквито са и към днешна дата, и непроменена от тогава конфигурация, както и че липсват каквито и да са последващи изменения на този имот, а не се съхраняват данни за това по кой от изброените способи (по чл.41, ал.1 от отменената Наредба №3 от 28.04.2005 г. на МРРБ за съдържанието и поддържането на КК и РП, респ. сега действащата Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. на МРРБ) е изготвена КК от 2006 г. в частта ѝ, касаеща този имот.
Така установените от експертизата обстоятелства оборват твърдението на жалбоподателите за нарушение изискването на чл.14, ал.4 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти да имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк, тъй като е видно, че според плана УПИ XXI има лице на улица (уличнорегулационна линия) с дължина 23.16 линейни метра. Опровергава се и твърдението в жалбата за това, че планът на отговарял на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗУТ, тъй като нито една от външните регулационни линии на УПИ XXI не била с дължина от 11,20 м. Явно жалбоподателите визират разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗУТ, според която определените в ал.1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия и др., тъй като в ал.1 на чл.19 е предвидено при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, да се спазват следните размери: т.1. в градовете – най-малко 14 м. лице и 300 кв.м. повърхност. В случая УПИ XXI има лице повече от 14 м.
Обстоятелството, че площта на УПИ XXI, отреден „за жилищно строителство“, по проект е 234 кв.м., т.е. по-малко и от намалената с една пета изискуема повърхност от 300 кв.м. (= 240 кв.м.), обаче също е въпрос от значение за законосъобразността на обжалваната заповед, а не е годно да доведе до нейната нищожност. По същите съображения ирелевантно в случая е дали Проектът за ПУП – изменение плана за регулация, датиран от м.август 2013 г., е бил изготвен след изтичане на определения в Заповед №634/24.04.2013 г. срок от 90 дни. Този срок е инструктивен, а неспазването му не влече като последица нищожност на заповедта за одобряване на изготвения след срока проект.
Идентични съображения могат да се изложат и по отношение твърдението на жалбоподателите, че Проектът за ПУП – изменение плана за регулация, е бил изготвен от неправоспособно по смисъла на закона лице – инж.Л.Лилянова.
Към периода на изготвяне на проекта и издаване на оспорената заповед, действащите разпоредби на чл.230 от ЗУТ предвиждат, че (ал.1) устройствени планове и инвестиционни проекти по този закон се изработват от проектанти – физически лица, които притежават съответната техническа и проектантска правоспособност. Условията и редът за признаване на пълна проектантска правоспособност се определят със закон; (ал.2) със закона по ал.1 се определят допустимите дейности, които могат да извършват лицата, притежаващи ограничена правоспособност; (ал.3) Проектанти с пълна проектантска правоспособност, които работят като служители по трудово или служебно правоотношение в администрациите на териториалните органи на изпълнителната власт, могат да извършват дейностите по чл.229, ал.1 само за административно-териториални единици, в които те не са органи или не участват в състава на органи с експертни, съгласувателни, одобрителни, разрешителни, контролни или други правомощия по този закон; (ал.4) Служителите в общинските администрации, които имат пълна или ограничена проектантска правоспособност, могат да изработват служебно проекти за устройствени планове за държавни или общински поземлени имоти на територията на общината, а за изграждането на обекти общинска собственост – и инвестиционни проекти, в съответствие с придобитата проектантска правоспособност.
Условията и реда за придобиване, признаване и изгубване на проектантска правоспособност за упражняване на професиите „архитект“ и „инженер“ в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, както и устройството и организацията на дейността на професионалните им организации, са регламентирани в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП). Съгласно чл.7, ал.1 от ЗКАИИП, лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация „архитект“, „ландшафтен архитект“, „урбанист“, „строителен инженер“ или „инженер“ с образователно-квалификационна степен „магистър“, притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара. Според чл.7, ал.5, т.2 на същия закон, проектантите с ограничена проектантска правоспособност могат да придобият пълна проектантска правоспособност, ако имат стаж по специалността четири години като проектанти на свободна практика, или като служители по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение на основен трудов договор на длъжност, за която се изисква съответното образование, а в ал.7 е предвидено, че проектантите с пълна проектантска правоспособност, вписани в регистъра на съответната камара, в съответствие с придобитата професионална квалификация могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране без ограничения по вид и размер.
Съгласно събраните по делото доказателства, инж.Л. С. Л.е получила диплома от акредитирано висше училище с професионална квалификация „инженер-геодезист“ с образователно-квалификационна степен „магистър“ и към м.август 2013 г. има повече от четири години стаж по специалността по трудово правоотношение на длъжност, за която се изисква съответното образование, т.е. същата отговаря на законовите изисквания за придобиване на пълна проектантска правоспособност. По делото не е доказано, че същата е била вписани в регистъра на съответната камара, в съответствие с придобитата професионална квалификация, което е допълнителното условие за да може да предоставя проектантски услуги в областта на устройственото планиране. Настоящият съдебен състав приема, че в случая обаче не се касае за предоставяне на проектантски услуги, а е изпълнена хипотезата на чл.230, ал.4 от ЗУТ и като служител в общинската администрация с пълна проектантска правоспособност, инж.Л.Л.е можела да изработва служебно проекти за устройствени планове за държавни или общински поземлени имоти на територията на общината, т.е. Проектът за ПУП – изменение плана за регулация, е изработен от правоспособно лице.
Отделно от това, съдебната практика (напр. представеното по делото Решение №12641/18.10.2018 г. по адм.дело №3347/2018 г. на ВАС) категорично приема, че условията за признаване на технически и проектантски ценз на лицата, изработващи устройствени схеми и планове, са от материалноправен характер. В цитираното решение съставът на ВАС е посочил, че изготвянето на проектите представлява част от динамичния фактически състав, чийто заключителен акт е заповедта за одобряване изменението на ПУП, както и че наличието на компетентност, като условие за валидност на заповедта, се преценява за органа – неин издател, а не спрямо лицата, изработващи актове, които подготвят крайния акт в производството, поради което от некомпетентността на проектанта по хипотеза не би могло да възникне основанието за недействителност по чл.146, т.1 от АПК. Освен това съдът е изложил мотиви, че разпоредбите на чл.230, ал.1, във вр. с чл.229, ал.1 от ЗУТ установяват административнопроизводствено правило за процедурите по създаване и одобряване на ПУП, а неспазването на тези правила представлява процесуално нарушение, което дори да е съществено, в общия случай поражда отменяемост на административния акт, но не и неговата нищожност.
Настоящият съдебен състав възприема изцяло тези съображения, като намира, че дори да е било допуснато някакво нарушение, свързано с проектантската правоспособност на изготвилото проекта лице инж.Л.Лилянова, то те не биха се отразили на валидността на обжалваната заповед.
Съдът приема, че процесната заповед не е засегната от толкова съществен порок, който да е довел до нетърпимо от правния ред противоречие с материалния закон, тъй като акт с подобно съдържание и правни последици е по принцип допустим от правния ред. Всички изложени от жалбоподателите съображения на практика са релевантни към законосъобразността на заповедта, която обаче не е предмет на настоящия съдебен контрол.
Тъй като не са налице основания за прогласяване нищожността на оспорения акт, подадената жалба следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, основателни са своевременно заявените от ответника и от заинтересованата страна по делото претенции в тяхна полза да бъдат присъдени разноски, платими от жалбоподателите.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
В полза на заинтересованата страна следва да се присъди внесения от нея (л.164-165) депозит за изготвяне на експертиза в размер на 80 лв. и реално заплатеното по Договор за правна защита и съдействие от 10.12.2019 г. (л.153) адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.Ю. и Г.С. ***, срещу Заповед №301 от 21.02.2014 г. на Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА С.С.Ю., ЕГН **********,*** и Г.С.Р., ЕГН **********,***, да заплатят общо на Община Хасково разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА С.С.Ю., ЕГН **********,*** и Г.С.Р., ЕГН **********,***, да заплатят общо на С.А.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 380 (триста и осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: