Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII-Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Виолета Йовчева
Кристиян
Трендафилов
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Трендафилов в. гр. дело № 9078 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 335595 от 09.02.2018 г., постановено по гр. дело № 12093/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 123 с-в, е признато за незаконно и отменено на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Б.А.А. от длъжността "Експерт
ликвидация" в Дирекция „Ликвидация“, Отдел „Вътрешна ликвидация“ при Г. Ф.,
извършено със Заповед № 57 от 28.12.2016 г. на изпълнителния директор на Г. ф.;
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на длъжността
"Експерт ликвидация" в Дирекция „Ликвидация“, Отдел „Вътрешна
ликвидация“ при Г.Ф.и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 10 780 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 28.12.2016 г. до 28.06.2017
г., като осъдителният иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер
от 12 936 лв.
Срещу
горепосоченото решение е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от
ответника Г. Ф.. Жалбоподателят обжалва решението в цялост, като поддържа, че
СРС не е подложил на задълбочен анализ съдържанието на заповедта, не е обсъдил
събраните по делото доказателства и е пропуснал да се произнесе по направените
от ответника фактически и правни доводи. Заповедта за уволнение съдържала
конкретни, а не бланкетни основания, както приел първоинстанционният съд.
Константата практика приемала, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
заповедта следвало да съдържа качествата, които липсват на работника за
ефективно изпълнение на възложената му работа и/или начинът, по който се справя
с работата, като не било необходимо да бъде посочвано кога и при какви
обстоятелства е установена липсата на тези качества. Законосъобразността на
процесната заповед била установена по несъмен начин с ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства, които не били обсъдени и анализирани от
първоинстанционния съд. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявените искове - отхвърлени. Претендира и присъждането на направените
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата Б.А.А. счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде
потвърдено. Претендира присъждането на разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на другата страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от Б.А.А. с искова молба, с която срещу Г.Ф.са били предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344,
ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на
уволнението на ищеца от длъжността "Експерт ликвидация" в Дирекция
„Ликвидация“, Oтдел
„Вътрешна ликвидация“ при Г. Ф., извършено със Заповед № 57 от 28.12.2016 г. на
изпълнителния директор на Г. Ф., за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на сумата от 12 936 лв. - обезщетение за
оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от
28.12.2016 г. до 28.06.2017 г. В исковата молба се твърди, че до момента на
издаване на процесната заповед липсвала информация, от която да бъде направен
извод за неизпълнение на трудовите задължения на ищеца. Работодателят е
следвало да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна
проверката дали те са необходими и дали отсъстват. При издаването на заповедта
работодателят не съобразил владеенето от ищеца на шведски, английски, норвежки
и руски език, както и че имал голям опит и притежавал образование и
квалификация, които отговаряли напълно на естеството на работата в отдела.
Липсата на качества у работника следвало да бъде основана на едно трайно
състояние.
Ответникът
- Г. Ф., оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
По отношение на фактическата
обстановка:
Не
се спори между страните, а и това се установява от представените Трудов договор
№ 40 от 01.11.2008 г., Трудов договор № 70 от 30.12.2014 г. и Допълнително
споразумение № 38 от 17.11.2016 г., че между тях е съществувало трудово
правоотношение, като ищецът първоначално е заемал длъжността
"Експерт" в Oтдел „Ликвидация“, сектор „Международни щети“, а
впоследствие е бил преназначен на длъжността "Експерт ликвидация" в
Дирекция „Ликвидация“, Oтдел „Вътрешна ликвидация“ при Г. Ф.. Безспорно е по
делото, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в
размер на 2156 лв.
Установено
е, че със Заповед № 57 от 28.12.2016 г. на изпълнителния директор на Г.Ф.трудовият
договор на ищеца бил прекратен, считано от 28.12.2016 г., на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на
работата. Заповедта е връчена на ищеца на 28.12.2016 г.
С
уволнителната заповед от 28.12.2016 г. работодателят е изложил твърдения за
липсата на качества на ищеца за ефективно изпълнение на работата, както следва:
липса на професионални знания, изразяващи се в незадълбочено познаване на
действащата нормативна уредба, с оглед изискванията за обработка и ликвидацията
на заведените щети на клиенти от странта и от чужбина, в законоустановените
срокове и процедури; допускане на технически и фактически грешки при обработка
на щетите и съставянето на документи по тях; неспазване на условията, реда и
сроковете за ликвидиране на щети, с оглед изплащане на обезщетения на
пострадалите при ПТП, съгласно действащата нормативна уредба /обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г./; недостатъчно владеене на английски
език, изискващ се за заеманата длъжност при кореспонденция до съответните лица
и институции в чужбина; липса на амбиция и мотивация за изпълнение на
служебните задължения; липса на самостоятелност при обработка на щетите;
трудност при изграждане на добри взаимоотношения с клиентите; липса на умения
за работа в екип. В заповедта е посочено още, че доколкото характеристиката на
заеманата от ищеца длъжност и свързаните с нея функционални задължения са
изброените по – горе, то неспособността му да изпълнява възложената му работа,
поради липсата на горепосочените качества, води до невъзможност да изпълнява
ефективно основни трудови функции, с което възпрепятства работата на ответника.
Поради неспазване на срока на предизвестието е разпоредено на ищеца да се
изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1 брутна заплата.
По
делото пред първоинстанционния съд са представени длъжностна характеристика, докладни
записки /л. 37-39 от първоинстанционното дело/, изходящи от началник отдел
„Ликвидация“ и директор на дирекция „Ликвидация“ до изпълнителния директор на Г.Ф.за
допуснати от ищеца грешки при обработването на получените от него претенции за
претърпени имуществени вреди от МПС /щети/. По делото са приложени и описаните
щети с номера 111132/30.11.2016 г., 111133/30.11.2016 г., 111137/30.11.2016 г.
и 111154/01.12.2016 г.
Представени
са и болнични листа, от които се установява, че в периода 23.09.2015 г. до
29.02.2016 г. и от 07.03.2016 г. до 15.11.2016 г. ищецът е бил във временна
неработоспособност, поради общо заболяване.
В
първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите В.Г.Р./началник в Отдел „Ликвидация“ при ответника до 2014 г./, И.И.Г./експерт
в Отдел „Ликвидация“ при ответника/, М.С.С.и Л.Г.М./приятели на ищеца/.
От
показанията на свидетеля В.Р., които преценени съобразно чл. 172 ГПК съдът
намира за достоверни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото, се
установява, че същият е работил с ищеца в периода от 2008 г. до 2014 г., когато
напуснал Г. Ф.. През този период възлагал на ищеца преписки по щети, по които
да работи. Ищецът допускал грешки в електронната система и в дневника, което
налагало съответните преписки по щетите да бъдат въвеждани в електронната
система и в хартиения дневник от други служители. Ищецът не бил квалифициран да
извършва изчисления на щетите, тъй като не пожелал да отиде на курс, вследствие
на който щял да получи сертификат за изчислители. Най – често се налагало да
бъдат извършвани корекции на писмата, изготвяни от ищеца, тъй като последният
не се запознавал в детайли с преписките, по които работил, което от своя страна
налагало разпределянето им на други служители от отдела. Докато ищецът работил
в сектор „Международни щети“ същият не можел да се справя с преписките по
международните щети, което отново налагало разпределянето им на други служители
и по – конкретно на И. Г..
От
показанията на свидетеля И. Г., които преценени съобразно чл. 172 ГПК съдът
намира за достоверни и кореспондиращи на останалите доказателства по делото, се
установява, че същият бил колега на ищеца в Отдел „Ликвидация“ при Г. Ф., като
двамата са работили в този отдел до м.07.2013 г., след което свидетелят
продължил да работи в отдел „Международна ликвидация“, а Б.А. – в отдел „Вътрешна
ликвидация“. Ищецът се допитвал до свидетеля Г. във връзка с обработването на
щетите и нормативната уредба, по която се обработвали конкретните преписки.
Често се случвало разпределените на ищеца преписки по щетите да бъдат
преразпределяни на свидетеля Г., поради несправяне от ищеца с материята. Освен
с електронната система на Г. Ф., ищецът не успявал да се справи и с попълването
на реквизитите на преписките на хартиен носител. При осъществяване на контакт
между ищеца и клиентите имало неразбиране от страна на последните относно
статуса и движението на заведената им преписка. Цялостната комуникация между
ищеца и клиентите била трудна, поради непознаването на нормативната уредба от
страна на Б.А..
От
показанията на свидетелката М.С., преценени съобразно чл. 172 ГПК, се
установява, че последната работила заедно с ищеца в „МИК-автомобилно
застраховане“ в периода 1992 г. – 1993 г., а след това поддържали приятелски
отношения. Винаги, когато се налагало на свидетелката да решава конкретни
казуси, свързани с работата й, се допитвала до ищеца, от който била
изключително доволна като човек, на когото могло да се разчита, като същият бил
конкретен, точен и добър професионалист. До свидетелката никога не достигала
информация за наличие на допуснати слабости при изпълнение на задълженията на
ищеца, който владеел английски, шведски и норвежки език.
По
показанията на свидетеля Л.М., преценени съобразно чл. 172 ГПК, се установява,
че двамата с ищеца се познават от 1978 г., като работили заедно в „ДЗИ“ като
инспектори, а след това и в застрахователно дружество „Орел“. Като директор на
дирекция през пердиода 1995 – 1996 г. свидетелят имал възможност и задължение
да контролира дейността на ищеца, който по това време бил управител на клон в
гр. София и не допускал нарушения на финансовата дисциплина. По природа ищецът
бил спокоен, уравновесен и коректен експерт, като образователният му ценз му
позволявал да обработва самостоятелно щетите от тяхното завеждане до
приключването им, а в определени случаи разговарял по телефона на английски
език и успявал да се справи със ситуацията.
В
съдебното заседание, проведено на 26.01.2018 г., СРС е направил констатация по
оригинала на трудовата книжка на ищ цата, от която се установява, че след
процесното уволнение няма друго записване за започване на работа по трудово
правоотношение.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Процесното
трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Фактическият
състав на приложеното уволнително основание изисква кумулативната наличност на следните
три елемента: 1/ липса на качества на съответния работник или служител, които
следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика; 2/ неефективно
изпълнение на работата и 3/ причинна връзка между тях /като не е необходимо да
е налице вина от страна на работника или служителя, тъй като основанието по чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ е безвиновно/.
Липсата
на качества в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обективно състояние,
което може да се дължи на различни причини - недостатъчна образованост, /което
следва да се различава от липсата на образование/, липса на опит или природни
дадености - съобразителност, сръчност схватливост, концентрация, способност за
работа с хора и пр., които обаче следва да отразяват трайно състояние на
работника или служителя, а не да бъде единична проява или инцидентно негово
състояние. Необходимо е също така именно в резултат на тази липса на качества
работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо, неточно или
частично своите трудови задължения /така Решение № 291 от 02.04.2014 г. по гр.
д. № 2823/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Заповедта
за уволнение на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е достатъчно мотивирана,
ако в нея работодателят е посочил качествата, които липсват на
работника/служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или е
посочил задълженията, които той не е в състояние да изпълни, и/или е посочил
начинът, по който работникът/служителят се справя с работата. Доколкото
качествата на работника могат да бъдат телесни и психични, тяхното наличие или
отсъствие очевидно не може да бъде измерено пряко, поради което за тях може да
се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и
бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще
бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание
на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в
състояние да изпълни. Няма пречка липсващите качества да бъдат посочени в
отделен документ, съставен от работодателя и различен от заповедта за
уволнение, стига да е доведен до знанието на работника или служителя. В никакъв
случай, обаче, работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите
качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно неефективността на
работата /така Решение № 54 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 865/2011 г.,
III г.о., Решение № 102 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3687/2014 г., на ВКС, ІV г.о./.
Отделно
от това, възможно е в уволнителната заповед да са изложени факти и
обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения
/такива са обстоятелствата, касаещи неспазени срокове, допускане на технически
и фактически грешки/, а от друга - на липса на качества на работника или
служителя /липса на амбиция и мотивация за изпълнение на служебните му
задължения; липса на самостоятелност при обработка на щетите; трудност при
изграждане на добри взаимоотношения с клиентите; липса на умения за работа в
екип/. В такива случаи, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ (не и по чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ), излагането в заповедта и на мотиви за наличие на дисциплинарни
нарушения, не прави уволнението незаконно на формално основание. Работодателят
е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на безвиновно основание -
поради липса на качества у работника за ефективно изпълнение на работата, а
уволненият служител не е въвел твърдения, че е извършил пропуските и грешките
умишлено. Затова без правно значение е дали част сочените в заповедта за
уволнение пропуски и грешки в работата съставляват основание за дисциплинарно
уволнение или за липса на необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. Преценката за причините, довели до
неизпълнение на работата е на работодателя, който определя на какво основание
да прекрати трудовия договор. Така например, липсата на мотивация може да
доведе до извършването на дисциплинарно нарушение по чл. 186 КТ, когато тя
пречи на работника или служителя да полага дължимата грижа. В зависимост от
тежестта на нарушението работодателят може да наложи наказание дисциплинарно
уволнение, но той може също да прекрати трудовото правоотношение поради липсата
на качества на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато нарушението не е
умишлено. /Решение № 102 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3687/2014 г., на ВКС, ІV
г.о./. С оглед на изложеното, проверката на настоящия съдебен състав следва да
се съсредоточи върху това дали констатациите на работодателя за липса на
качества за ефективно изпълнение на работата отговаря на действителните факти
/така Решение № 301 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 531/2010 г., на ВКС, ІV г.о.,
Решение № 267 от 02.11.2017 г. по гр. д. № 818/2017 г. на ВКС, IV г.о./.
В
тежест на работодателя е при оспорване на уволнението да установи липсата на
качества чрез доказване на положителните факти, имащи отношение към начина, по
който работникът/служителят се справя с възложената му работа /действията,
бездействията му, получените резултати/ и способността му да изпълнява
определени свои задължения. Положителните факти се въвеждат и установяват от
работодателя при оспорване на уволнението като незаконосъобразно на посоченото
основание, като са допустими всички доказателствени средства. При ангажирани от
работодателя доказателства в тази връзка, съдът има задължение да ги обсъди в
изпълнение на изискването на чл. 235 ал. 2 ГПК /в този смисъл Решение № 186 от
11.12.2015 г. по гр. д. № 295/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 320 от
07.03.2016 г. по гр. д. № 6501/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 163 от
12.07.2017 г. по гр. д. № 4494/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др./.
В
разглеждания случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
достатъчно мотивирана, като в нея са изложени съображения за това, че ищецът не
притежава необходимите професионални качества, за да се справя с работата си на
"Експерт ликвидация" в Дирекция „Ликвидация“, Oтдел „Вътрешна
ликвидация“ при Г. Ф.. Посочени са конкретни качества, които
липсват на ищеца за ефективно изпълнение на работата: липса на амбиция и
мотивация за изпълнение на служебните му задължения; липса на самостоятелност
при обработка на щетите; трудност при изграждане на добри взаимоотношения с
клиентите; липса на умения за работа в екип и т.н. Несправянето с възложената
работа или неизпълнението на определени задължения може да се дължи на
недостатъчно познания, липса на конкретни умения, неспособност за работа в
екип, липса на мотивация, недисциплинираност или други подобни качества. Съобразно
длъжностната характеристика на ищеца /която същият е получил и е бил запознат с
нея/, настоящият съдебен състав намира, че посочените в заповедта за уволнение
липсващи качества са действително необходими за ефективно изпълнение на
възложената работа. Това е така, тъй като в длъжностната характеристика е
предвидено, че ищецът следва да подготвя и обработва документите по постъпили
претенции, да бъде самостоятелен, да приема писмени претенции на пострадали
лица, да завежда щетите в дневник регистъра на Г. Ф., да притежава умения за
работа в екип и т.н. Така формулираното съдържание на
заповедта за уволнение изчерпва напълно задължението на работодателя да внесе
яснота относно причините за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Заповедта
съдържа мотиви, които не препятстват съдебния контрол за законност на
уволнението и дават пълна възможност на уволнения служител да организира
защитата си в трудовия спор относно законността на уволнението.
Доказано
е и конкретното неизпълнение на трудовите задължения въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
От
докладната записка, изготвена от разпитания свидетел В.Р. /на л. 37 от
първоинстанционното дело/, както и от приложените по делото „щети“ с номера
111132/30.11.2016 г., 111133/30.11.2016 г., 111137/30.11.2016 г. и
111154/01.12.2016 г. се обосновава трайната липса на качества на работника през
периода, в който е изпълнявал процесната длъжност, в това число както до 23.09.2015
г. /началния момент на отсъствието на ищеца от работа поради временна
неработоспособност/, така и след завръщането му на работа /17.11.2016 г./ до
28.12.2016 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/.
Свидетелите
И. Г. и В.Р., които имат непосредствени
впечатления от работата на ищеца до 2013 г., респ. 2014 г., подробно и
убедително обосновават липсата на качества на работника, като от показанията им
може да се изведе извод и за това, че е налице едно трайно състояние, а не инцидентна
проява. Така например от показанията на посочените свидетели се установява, че
ищецът е допускал грешки в електронната система и в дневника, което налагало
съответните преписки по щетите да бъдат въвеждани в електронната система и в
хартиения дневник от други служители. Често се налагало да бъдат извършвани
корекции на писмата, изготвяни от ищеца, тъй като последният не се запознавал в
детайли с преписките, по които работил, което от своя страна налагало
разпределянето им на други служители от отдела. Често се случвало
разпределените на ищеца преписки по щетите да бъдат преразпределяни на
свидетеля Г., поради несправяне от ищеца с материята. Освен с електронната
система на Г. Ф., ищецът не успявал да се справи и с попълването на реквизитите
на преписките на хартиен носител. При осъществяване на контакт между ищеца и
клиентите имало неразбиране от страна на последните относно статуса и
движението на заведената им преписка. Цялостната комуникация между ищеца и
клиентите била трудна, поради непознаването на нормативната уредба от негова страна.
По отношение на показанията на свидетелите С.
и М.настоящият съдебен състав намира, че същите са абстрактни и неотносими към
периода, през който ищецът е изпълнявал процесната длъжност /същите
свидетелстват за период от 12 – 16 години преди възникване на трудовото
правоотношение на ищеца с Г. Ф../. Освен това, дори и да се приеме, че в
периода 1992 г. – 1996 г. ищецът е притежавал качествата, необходими за
ефективно изпълнение на възложената му тогава работа, това не обосновава извод,
че 12 – 16 години по – късно не би могло да е налице основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ по отношение на последващ работодател.
Въз
основа на гореизложеното следва да се приеме, че работодателят е обосновал
подробно и аргументирано уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ с едно
обективно, безвиновно състояние, водещо до трайна неспособност на ищеца да
изпълнява ефективно възложените му трудови задължения - резултат от липсата на
изискуемите от характера на трудовата функция качества.
По
изложените съображения, процесното уволнение се явява законосъобразно, а искът
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ:
Предвид
неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се
явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ за възстановяване на
предишната длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период.
Ето
защо и поради неправилно приложение на материалния закон първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а исковете - отхвърлени.
По
отношение на разноските:
На
основание чл. 77 ГПК Г.Ф.следва да бъде осъден да довнесе по сметка на СГС сума
в размер на 43.12 лв. /общият размер на дължимата държавна такса за въззивното
обжалване е 338.72 лв., а жалбоподателят е внесъл сума в размер на 295.60 лв./.
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/ вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
/НЗПП/ ищецът следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер на 538.72 лв., от
които: 338.72 лв. – държавна такса, 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция и 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 335595 от 09.02.2018 г., постановено по гр. дело № 12093/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 123 с-в, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.А.А., с ЕГН **********, срещу Г.Ф.искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 57 от
28.12.2016 г. на изпълнителния директор на Г. Ф., за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност - "Експерт ликвидация" в
Дирекция „Ликвидация“, Oтдел „Вътрешна ликвидация“ при Г.Ф.и за заплащане на
сумата от 12 936 лв.
- обезщетение за оставане без работа за периода от 28.12.2016 г. до 28.06.2017
г.
ОСЪЖДА
Г.Ф.с адрес: *** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
77 ГПК, сумата от 43.12 лв., представляваща незаплатена част от цялата държавна
такса за въззивното производство, която възлиза в общ размер на 338.72 лв.
ОСЪЖДА
Б.А.А., с ЕГН **********, да заплати на Г. Ф., на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23, т. 1 НЗПП сумата в общ размер на 538.72 лева,
от които: 338.72 лв. – държавна такса, 100 лева - юрисконсултско възнаграждение
за първоинстанционното и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.