№ 4527
гр. Варна, 05.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502515 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Е. К. Д. срещу Решение № 260003 от
21.01.2022г. по гр.д. № 57/2019г. по описа на ДРС, II-ри състав, с което на основание чл. 34,
ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Миглена Павлова Бондар с ЕГН
**********, п. на 09.01.2020г. в лицето на правоприемниците й по закон, конституирани на
основание чл. 227 от ГПК В. А. А. с ЕГН ********** и П. А. А. с ЕГН ********** иск за
допускане делба на недвижим имот, находящ се в гр. Девня, бул. „Съединение“ № 81, ет. 1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. 20482.304.61.3.3, включващ оптичен
магазин, състоящ се от приемно, миялна, битовка, коридор, баня, две изолационни антрета,
два тоалета, канцелария, с обща застроена площ от 120.33 кв.м., ведно с работилница със
застроена площ 46.50 кв.м., с обща застроена площ от 166.83 кв.м., находящ се в сграда № 3,
в поземлен имот 20482.304.61, с предназначение: за здравни и социални услуги, с
прилежащи части: сутерен с площ от 182.33 кв.м. с четири помещения и вътрешна стълба,
при граници: на същия етаж имот с ид. 20482.304.61.3.2, под обекта – няма, над обекта –
няма.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението и постановяване при съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдържа доводи за неправилност на извода на първоинстанционния
съд, че макар и придобит по време на брака, имотът е служил за упражняване на търговската
дейност на ЕТ „Аспирин Лидия Д.а“, както и че е бил включен в търговското предприятие,
поради което не се явява СИО. В хода на производството не са събрани доказателства, че
придобитият процесен имот по време на брака от ЕТ е в резултат на упражняване на
търговската дейност и че е включен в търговското предприятие на ЕТ, който факт съдът
приема за установен от свидетелските показания на Лидия Бондарова /бивша съпруга на
1
ищеца/ и третото лице, че от закупуването на имота същият е бил заприходен като
собственост на ЕТ „Аспирин Лидия Д.а“ до лятото на 2019г. На това основание съдът
неправилно е приел, че презумпцията за съвместен принос е изключена за придобитото по
време на брака от ЕТ, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност, както и че
вещите придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност не са
СИО, когато са включени в търговското предприятие. Същевременно съдът необосновано и
само въз основа на удостоверение за актуално състояние на фирмата с предмет на дейност –
търговия с лекарства, приел, че делбеният имот е бил включен в баланса на предприятието и
вписан като актив в същия. С промяна предназначението на имота на аптека/дрогерия с
медицински кабинет, съдът приел, че имота е служил за търговската дейност на Лидия Д.а
като ЕТ. Така обосновал неоснователност на иска без да направи обстоен анализ на
доказателствата по делото, като се е позовал на неприложима към конкретния случай
съдебна практика. Отправил искане в тази връзка обжалваното решение да се отмени и
вместо него се постанови друго, с което искът да се уважи.
В отговор на жалбата П. А. А. оспорва поддържаните в нея доводи. Излага
съображения, че делбеният имот е придобит изцяло от праводателя й Миглена Бондар от
продавача ЕТ „Аспирин – Лидия Д.а“ на основание договор за покупко продажба по НА №
13/2016г. Имотът, независимо, че е бил придобит по време на брака на Лидия Д.а, е служил
изцяло, единствено и само за упражняване на търговската дейност на ЕТ и е включен в
търговското му предприятие, поради което и се явява собственост на съпругата Лидия Д.а, а
не СИО. Отделно, имотът е служил за упражняване на професията на съпруга – ЕТ, както е
придобит от последния в резултат на търговската му дейност. Същата е упражнявала в него
своята професия – „помощник-фармацевт“. Именно с цел упражняване на тази професия и
от дейността като търговец, е закупен и процесния имот. Събраните по делото гласни
доказателства са логични и непротиворечащи на другите доказателства по делото, поради
което правилни са кредитирани от първоинстанционния съд. Установено е по делото, че
имотът не само е придобит със средства на ЕТ, но и че е заприходен като дълготраен актив и
че е служил за упражняване на дейността на ЕТ и на професията на Лидия Д.а. Ето защо
правилно ДРС е приел, че имотът придобит от съпруга ЕТ в резултат на търговската му
дейност, принадлежи само нему, като презумпцията за съвместен принос е успешно
оборена. Установено е също от заключението на ССчЕ, че счетоводната документация
относима към заприходяването на имота към търговското предприятие на ЕТ е унищожена,
поради изтичане на законовия срок за съхраняването й. Ето защо правилно съдът е приел, че
по делото са събрани други косвени доказателства установяващи релевантния в тази насока
факт. Отправила искане поради изложеното обжалваното решение като правилно и
законосъобразно да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
2
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В отговора на жалбата е обективирано доказателствено искане за допускане на гласни
доказателства посредством показанията на един свидетел при режим на водене. Искането е
обосновано с твърдения, че искането било направено своевременно пред първата инстанция,
но поради допуснато процесуално нарушение не е било уважено.
За да се произнесе по искането, ВОС съобрази следното: по искане на ответницата
пред първата инстанция са допуснати трима свидетели, а четвъртият – свидетелят
Вирджиния Николова Живкова – допуснат в режим на водене с протоколно определение от
с.з. 09.07.2021г. С Разпореждане от 06.10.2021г. същият свидетел е допуснат в режим на
призоваване, като с протоколно определение от с.з. от 20.10.2021г. на основание чл. 158, ал.
1 от ГПК съдът определил краен срок за събиране на допуснатото доказателство до
следващо съдебно заседание, с изтичане на който обявил, че делото ще се гледа без събиране
на допуснатото доказателство. В процеса на призоваване на свидетеля, съобразно
направеното от длъжностното лице призовкар отбелязване във върнатите в цялост призовки
е установено, че свидетелката е на 75 години и не може да присъства в съдебно заседание –
същата е болна левкимия. На основание чл. 158, ал. 1 от ГПК съдът обявил на това
основание, че оставя искането за събиране на така допуснатото доказателство без уважение
след изтичане на обявения за събирането му срок. При тези факти, съдът намира, че не е
налице недопуснато от първоинстанционния съд събиране на гласни доказателства поради
процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Оплакване за допуснато
процесуално нарушение не е въведено и в отговора на въззивната жалба, а формулировката
за това – използвана бланкетно по повод на направеното доказателственото искане.
Последното не е годно да заобиколи настъпилата процесуална преклузия и забраната за нови
доказателства във въззивното производство съгласно чл. 266, ал. 1 от ГПК. Ето защо
искането за събиране гласни доказателства при настоящото разглеждане на делото е
неоснователно и следва да се остави без уважение като преклудирано.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 17.01.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 266, ал. 1 и ал. 3 от ГПК
доказателственото искане обективирано в отговора на въззивната жалба за допускане на
гласни доказателства посредством разпит на още един, четвърти свидетел при режим на
водене.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
3
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4