Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1098 13.08.2020 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и трети
юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря Кристина Линова, в присъствието на
прокурора Христина Дамянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
касационно административно наказателно дело № 1132 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от началника на група „АНД, ОПТП, профилактика
и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, против решение № 460/16.04.2020
г. по НАХД № 5605/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По
същество се иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление. Приложени са писмени доказателства.
В съдебното заседание
не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат нови
доказателства.
Пълномощникът на ответника
по касационната жалба заявява становище за нейната неоснователност. Не сочи
нови доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е отменено наказателно постановление № 19-0769-003953
от 15.08.2019 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Бургас, с което са наложени на Е.К.Г. с ЕГН ********** административни
наказания, както следва: на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По отношение на първото
нарушение е прието от съда, че не са налице съставомерните елементи на
нарушението, като е отбелязано, че посочената в АУАН и в НП Заповед №
19-4635-000091 от 11.07.2019 г. за прилагане на принудителна административна
мярка има действие до предоставяне на сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, а това е сторено от водача в деня на връчването
и́- на 26.07.2019 г. Отбелязано е също, че към 01.08.2019 г. СУМПС на Г.
действително е отнето, но на друго основание, за което не се съдържат
констатации в наказателното постановление. По отношение на второто нарушение е
прието от съда, че е недоказано.
Според настоящия
касационен състав решението е правилно.
От фактическа страна
по делото е установено, че на 01.08.2019 г. около 10.35 часа в зоната на
Летище- Бургас, при управление на лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ СВ 30 76
АХ, ответникът по касационната жалба Е.Г. е бил спрян за проверка от полицейски
служители. В хода на проверката същият не представил свидетелство за управление
на МПС, поради което била извършена справка и било установено, че спрямо него е
издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 19-4635-000091/11.07.2019 г., с която свидетелството
е отнето на основание чл. 171, т, 1, б. „е“ от ЗДвП. За това нарушение е
съставен АУАН, в който е отбелязано също, че Г. не носи и свидетелството за
регистрация на автомобила, част Втора. Въз основа на така съставения акт е
издадено обжалваното наказателно постановление.
В нормата на чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП е предвидено административно наказание в размер от 100 до 300
лева за водач, който управлява моторно превозно средство, след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4. В конкретния случай наказващият орган е приел,
че е налице посочената хипотеза, като е отбелязал, че свидетелството на Г. за
управление на МПС е временно отнето на 11.07.2019 г. със Заповед за прилагане
на ПАМ № 19-4635-000091/11.07.2019 г., издадена на основание чл. 171, ал.1, б.
„е“ от ЗДвП. Цитираната заповед е приложена в административнонаказателната
преписка и от нея е видно, че свидетелството за управление е отнето за срок „до предоставяне на сключена валидна
застраховка“. От данните по делото е видно, че на 26.07.2019 г. е
представена от Г. в Сектор „Пътна полиция“- Бургас застрахователна полица от
22.07.2019 г. Независимо от това, на същата дата му е връчена заповедта за
прилагане на ПАМ. При тези данни правилно е прието от БРС, че към момента на
проверката Заповед № 19-4635-000091/11.07.2019 г. за прилагане на ПАМ не може
да породи целените правни последици, поради изтичане на предвидения в нея срок
на действие- до представяне на застрахователна полица. Ирелевантно е
обстоятелството, че с друг административен акт е отнето свидетелството за
управление на същото лице, поради управление на моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане,
доколкото такива констатации не се съдържат в наказателното постановление, а
при извършване на проверката за законосъобразност съдът е обвързан от
посочените в него обстоятелства, съставляващи фактическо основание за
издаването му. Ето защо съдът приема, че не са налице съставомерните елементи
на нарушението по чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, а при тяхното отсъствие
законосъобразно е отменено от БРС наказателното постановление в тази част.
По отношение на
второто нарушение правилно е прието от съда, че не са доказани обстоятелствата,
относими към съставомерните признаци на нарушението по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за
установяване на релевантните факти. В тежест на наказващия орган е да докаже в
съдебното производство, че е налице съставомерно деяние, извършено от
наказаното лице. Това процесуално задължение в случая не е изпълнено-
нарушението не е установено с допустимите от закона доказателствени средства,
поради което следва да се приеме, че ответникът Г. е санкциониран неоснователно
за посоченото нарушение.
При извършената
служебна проверка съдът не констатира пороци, водещи до недопустимост или
нищожност на съдебното решение. Не е налице и соченото в жалбата основание за
отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед формирания
извод за неоснователност на касационната жалба и своевременно направеното
искане, следва да се присъдят на ответната страна направените в настоящото
производство разноски в размер на 300 лева- заплатено адвокатско
възнаграждение. Доколкото издателят на наказателното постановление не може да бъде
носител на задължение с облигационен характер, каквото е задължението за
разноски, те следва да се възложат върху юридическото лице, в чиято структура е
същият, а именно Областна дирекция на МВР- Бургас.
Мотивиран от горното,
Бургаският административен съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 460/16.04.2020 г. по НАХД № 5605/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас
да заплати на Е.К.Г. с ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.